Проф. Витанов с нова порция култови бисери за войната
Противоречивият Николай Витанов от Българска академия на науките още веднъж не се сдържа и пусна своята позиция за войната под формата на инфо, което обаче е зле прикрита пропаганда в интерес на Москва и Путин.
ЕТО ГИ ДНЕШНИТЕ БИСЕРИ НА ПРОФЕСОР ВИТАНОВ:
Кратка информация за войната за 20 февруари 2023 година
АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ
Тук е място за механически разбори, а не за леене на усеща. Добрият разбор изисква самообладание, а не леене на усеща. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че би трябвало да си гледаме националния интерес. Националният интерес с тъкмо две думи и половина, ви го обясних: изгоди за народа. И така, гледаме към тая война и постоянно се питаме: А каква ни е на нас изгодата от това?
Днес анализът e общоприет.
Да почваме. Българската политика. Сериалът „ Кал “ стартира. Както си му е редът, започваме окалването на националните герои и потреблението им за политически цели. Не се учудваме, тъй като има
Аксиома на Витанов: Българският политик би трябвало да окаля всичко към себе си. За да наподобява чист на тоя декор (и прост).
Тъжно, само че това е ситуацията. Не сме случили на политици. Ама ние си ги избираме. Чисто и просто казано.
Сега за войната.
Следим бавните процеси и то подред. Защото бавните процеси са тези, които ще дефинират изхода на войната.
Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската войска. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкоз, едвам се извършва тактиката последният руснак да убие последния украинец в стандартна война. Не се влива повече, че ще почне нуклеарна война. Всичко е добре изчислено от позиция на американските ползи. Американците могат да считат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. Ние също ще отнесем нещо. 5 ритника, да не сме капо. Откъм западна посока има леко неспокойствие. Украйнската войска, споделят, би трябвало да стартира контраатака, с цел да покаже, че западната помощ е ефикасна. Тъй, така, първоначални избори наближават, народа почва да пита що заровихме толкоз десетки милиарди в Украйна. Трябва да му се покаже напред. Колко десетки хиляди украински войничета ще заминат, няма значение. Те са си пушечно месо.
Процес 2: Логистиката на съветската войска. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата не престават, както и до момента. Почнаха да си тестват новите оръжия на фронта. Защо е значимо това? Ами с цел да има напредък против съветската войска, тя би трябвало да стартира да изпитва проблеми вследствие дефицит на муниции. Не се следи такова нещо. Почнаха да се описват дори вицове. Ето ви един. Някой обстрелва Украйна с ракети. Руската войска следи с интерес, тъй като нейните ракети свършиха още април месец предходната година. Няма какво да се чудите. Отдавна съм ви писал, че украинската агитация е мощно аматьорска.
Процес 3: Численият състав на украинската войска. Тоя развой не върви добре. Мобилизационните запаси в Украйна привършват. Фактчекерчетата нещо не им харесват фрагментите с влаченето на мъже по улиците на Одеса. Контекст нямало. Няма, няма-а-а-а, на бати хубавците.
Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава последователното разрушение на украинската сериозна инфраструктура. Руската не е наранена. Руската стопанска система сполучливо се оправя с всякаквите наказания. Украинската – в случай че бъдат спрени системите, незабавно ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди би трябвало да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма по какъв начин да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Слагаме усмивките и излизаме от войната. Украинците да се оправят с мечката.
Процес 5: Надпраговият удар. И през днешния ден няма подобен. Гледаме сериалът „ Прагът “. Руснаците пробват да го смъкват, американците пробват да го поддържат задоволително висок, само че не толкава висок, че Русия да употребява нуклеарно оръжие. За поддържане на прага релативно висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Ако прагът успее да удържи чак толкоз, че Украйна завоюва войната – добре, съветското въздействие у нас ще отслабне. Този вид е много необикновен. И какво ще вършим в случай че не се случи? Много ще ми е забавно какви лупинги и салтоморталета ще вършат тогава някои политици. Умнокрасивитета не го мисля. Него от дълго време го употребяват за бърсалка. Даже за по-удобно го карат да коленичи и даже да лежи по паважа. Не е вманиачен, който употребява някого за бърсалка, хубав е този, дето с многото си разум разрешава да го употребяват за бърсалка. Виждате ли – интелигентен и хубав споделих.
Процес 6: Съществени придвижвания по фронтовете. Движението е постепенно и е резултат от съветско нахлуване, което се признава и от украинския общоприет щаб. Инициативата е при руснаците. Голям украински напред няма. Логично – системата Таракан опапа запасите, тъкмо както ви беше планувано. Беше ви казано, че ще няма запаси? Защо няма? На два метра подземен са в резултат на есенните украински юруши. И какво ще вършим, като към този момент не може да покажем на запада, че имаме войничета за нови юруши? Западът не е елементарен, ще спре системите и ще раздели Украйна с Русия. А ние с вас ще броим шараните, накачени по голите пропагандни куки. И ще почне една кряканица по какъв начин би трябвало да си гледаме националния интерес. Салто мортале шаранаре юрдекаре. Гледайте. А обръчът към Бахмут се стяга. Но както с интерес начаваме Бахмут не е значим от стратегическа позиция. Слушаш и не вярваш на очите си. За чий... бяха тогава големите украински загуби там. Че и нови 2 бригади били пратени на заколение. Важен е Бахмут, значим е и украинците го трансфораха в толкоз значим. Падането на този тежко укрепван с години град ще е тежко проваляне за украинския военен дух.
Процес 7: Идеологическата битка. В Русия нещата са много спокойни, обстановката на фронта все още е удобна, няма условия за всеобщи вълнения.
Проблемите са при украинците. Събират мъже принудително по улиците, десетки хиляди загуби при Бахмут, а обстановката там става все по-лоша, разрушена инфраструктура, продължаващо огромно съветско артилерийско предимство, несправяне с новите 30 съветски дивизии. Ами мъчно ще се оправят. Есенните юруши закопаха запасите на 2 метра подземен. Помните ли като ви споделих тогава, че никакво нахлуване не може да тръгне освен това съветско артилерийско предимство. Защото десетки хиляди войничета ще отидат на два метра подземен. Ето, отидоха. Помните ли, като ви писах, че есенните юруши ще оценяваме, когато забележим, по какъв начин украинската войска ще се оправи с новите 30 съветски дивизии. Ето, почвайте да оценявате. Юрушите имаха пропагандна цел. И новият напред ще има пропагандна цел и ще обслужва външни ползи против доставки на оръжия и продължение на действието на поддържащите системи. Колко корпуса украински войничете ща идат подземен, няма значение. Като свършат войничетата, ще сложим усмивките на лицата и ще сключим мир с Русия. Ще пресставим като голяма победа това, че е останало нещо от Украйна. Пропаганда, батка. Пропаганда, како.
Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната тъга продължава. Че и печал. Няма фина национална агитация. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е цялостна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които даже не знаят къде е Украина. Българинът е доста по – информиран, тъй като Украйна е под носа му.
Професионална агитация не се прави по този начин, хиляди пъти съм ви писал. Пиша си аз, само че то не пробива през дебелата стена от красивитет, че да почне да търси мозъка, има ли го, няма ли го. Карай да върви. За бърсалка ставаме. И няколко шута ще кярим от тая война. Огромна, гигантейша победа! Витанов там с неговите национални ползи да мълчи и да върви отново да чете Бисмарк. Не знае той основата на пропагандата. А тя е – ще хвърляме цветя връз танковете на Орлов мост. Няма значение какви са – американски или съветски. Важно е парата да пада.
Но стига за това през днешния ден.
Караме нататък
Политологията –(Ден 98)
Продължаваме с грандиозната фигура на политическия водач. Казват, че същинският политически водач имал 10 характерности. Кой споделя това, бе Витанов? Американците, бе, американците. У-у-у-у, доста американци четеш, нямаш време за маникюр, че да станеш хубав, не слушаш това – цък, цък, цък, мегисаки... от слона, нашия другар, значи си и малоумен. Четял ми бил. Ми то в случай че ставаше с четене и ние щяхме да четем, бе, серсемин със серсемин!
И така, откакто навикахме Витанов, както и му се поставя, да забележим първите 5 характерности на същинския водач.
Характеристика 1: Лидерът би трябвало да има лична политическа стратегия или такава, която се издига от негово има. Един по тези краища имаше елементарна, само че ефикасна стратегия – ще строим автомагистрали. И ръководи 12 години. Друго такова нещо да сте видели. Ама пред нас са блеснали житата! Туй не е политическа стратегия, разбираема за народа. Ама ще борим корупцията! Туй на народа му звучи като: стани да седна, че съм гладен, пък като дойдат шведите, ще стана от шведската маса. С две думи – много огромна тъга откъм тази характерност.
Характеристика 2: Умение да показва и отстоява ползите на една или друга група. А-а-а, ползи несъмнено се отстояват. Само дето, групите се баламосват, че се отстояват техните ползи, а най-после излиза, че са осъществени напълно други ползи. И тука тъга по българските лидерски земи.
Характеристика 3: Наличие на чети на характера, проявяващи се в деяние па реализация на програмата и сливане на ривържениците. Бе, то черти на характера има, като упоритост, воля и въртене на 180 или както е съвременно в този момент, на 360 градуса. Ама стратегия като няма, отново отиваме в полетата на скръбта на българското водачество.
Характеристика 4: Високо равнища на политическа просвета. Оле-ле-е-е-е, бягай Витанов, бягай оттука, че скръбта стана цялостна! И нито дума повече по тази причина. Добре, тичам.
Характеристика 5: Имидж, отговарящ на нормите на морала, признати в даденото общество. Тука е доста радостно. Понеже калъпът на нашите водачи е чужбински, те все гледат чужбинския морал. Но тъй като са си нашенци, все диво ги влече да отдалечават от визията за чистото политическа ангелче. И тук биват отстрелвани обикновено – на западняк ми се правиш, а! Ама я виж по какъв начин ги вършиш по нашенски, лидерю! И водачът отпътува в небитието, т.е. в полетата на българската политическа лидерска тъга.
Интересно е, а?
Хайде стига за през днешния ден. Утре – още.
Следва малко демография от книжката
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 54)
... Отбелязваме, че при изпуснати демони на свръхнаселението и софтуерната недъгавост, битката за слагането им под надзор става извънредно сложна Силите на страната се разпиляват в разнообразни направления...
Цитирам, бе, изтъквам проклетника Витанов от горната брошура.
Тъй. Позната картинка. Свръхнаселение плюс софтуерна недъгавост, равно на мигрантски потоци. Бусове с мигранти се търкалят по главите на хората в директните страни, дето има спад на популацията и софтуерна недъгавост. Появата на огромни мигрантски групи в развитите страни при попаднала интеграция води до основаване на големи проблеми в тези страни. Растат проблемите и в директните страни. Как ще свърши това ли? Ами, във Виена някой незает художник с къси мустаки рисува картини, седи гладен и чака своя час.
Ама ние ще се борим с проблемите с генно инженерство. Ще има папо за всички. Ма те не щат единствено папо. Те желаят и евро а еврото едвам от обществените система, които се пълнят от локалните. Пак проблем. Художникът си рисува, само че почва да се замисля по отношение на това, дали национализма може да се комбинира със социализма. То измененията в политическата система и политическия режим може и да решат по някакъв метод проблемите с миграцията и с софтуерната недъгавост. Но нашия художник още не е стигнал до такава степен. Не е пристигнал супердемонът на материалната мизерия. Не са изсечени още напълно горите. Водата може и още да се замърси. И тагова, както написа проклетникът Витанов в книжката:
.... Супердемонът на материалната мизерия на практика изключва разсъдъка у индивида посредством извънредно изостряне на страданията му от неналичието на материални запаси за поддържане на съществуването му. Това може да трансформира хората от едно общество в навалица и да тласне едни народи против други във войни за вода. Няма да бъде изненада, в случай че в бъдеще станем очевидци на такива войни...
Та по този начин. Няма папо – миграция към страни, където към момента има папо. Няма вода – радикализация и войни за вода. Wir schaffen das? Ко-о-о-о? Витанов отново почна да ни санкционира с немски работи. Я го напиши отново, бе, Витанов. Wir shaffen das (nicht). А-а-а-а, каква е тая дума в скобите. Махай скбите, бе. Wir schaffen das nicht, Ма в този момент пък запетая се появи. И кво има след запетаята, бе, Витанов? Мълчи Витанов. Защо ли? Ами четете книжката, Те нещата, както виждате, са написани още преди 20-на години.
А по какъв начин кашата се забърква още, ще ви опиша на следващия ден.
Стига за през днешния ден. Желая здраве и триумфи и дано войната и вирусите да стоят надалеч от вас.
ЕТО ГИ ДНЕШНИТЕ БИСЕРИ НА ПРОФЕСОР ВИТАНОВ:
Кратка информация за войната за 20 февруари 2023 година
АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ
Тук е място за механически разбори, а не за леене на усеща. Добрият разбор изисква самообладание, а не леене на усеща. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че би трябвало да си гледаме националния интерес. Националният интерес с тъкмо две думи и половина, ви го обясних: изгоди за народа. И така, гледаме към тая война и постоянно се питаме: А каква ни е на нас изгодата от това?
Днес анализът e общоприет.
Да почваме. Българската политика. Сериалът „ Кал “ стартира. Както си му е редът, започваме окалването на националните герои и потреблението им за политически цели. Не се учудваме, тъй като има
Аксиома на Витанов: Българският политик би трябвало да окаля всичко към себе си. За да наподобява чист на тоя декор (и прост).
Тъжно, само че това е ситуацията. Не сме случили на политици. Ама ние си ги избираме. Чисто и просто казано.
Сега за войната.
Следим бавните процеси и то подред. Защото бавните процеси са тези, които ще дефинират изхода на войната.
Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската войска. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкоз, едвам се извършва тактиката последният руснак да убие последния украинец в стандартна война. Не се влива повече, че ще почне нуклеарна война. Всичко е добре изчислено от позиция на американските ползи. Американците могат да считат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. Ние също ще отнесем нещо. 5 ритника, да не сме капо. Откъм западна посока има леко неспокойствие. Украйнската войска, споделят, би трябвало да стартира контраатака, с цел да покаже, че западната помощ е ефикасна. Тъй, така, първоначални избори наближават, народа почва да пита що заровихме толкоз десетки милиарди в Украйна. Трябва да му се покаже напред. Колко десетки хиляди украински войничета ще заминат, няма значение. Те са си пушечно месо.
Процес 2: Логистиката на съветската войска. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата не престават, както и до момента. Почнаха да си тестват новите оръжия на фронта. Защо е значимо това? Ами с цел да има напредък против съветската войска, тя би трябвало да стартира да изпитва проблеми вследствие дефицит на муниции. Не се следи такова нещо. Почнаха да се описват дори вицове. Ето ви един. Някой обстрелва Украйна с ракети. Руската войска следи с интерес, тъй като нейните ракети свършиха още април месец предходната година. Няма какво да се чудите. Отдавна съм ви писал, че украинската агитация е мощно аматьорска.
Процес 3: Численият състав на украинската войска. Тоя развой не върви добре. Мобилизационните запаси в Украйна привършват. Фактчекерчетата нещо не им харесват фрагментите с влаченето на мъже по улиците на Одеса. Контекст нямало. Няма, няма-а-а-а, на бати хубавците.
Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава последователното разрушение на украинската сериозна инфраструктура. Руската не е наранена. Руската стопанска система сполучливо се оправя с всякаквите наказания. Украинската – в случай че бъдат спрени системите, незабавно ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди би трябвало да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма по какъв начин да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Слагаме усмивките и излизаме от войната. Украинците да се оправят с мечката.
Процес 5: Надпраговият удар. И през днешния ден няма подобен. Гледаме сериалът „ Прагът “. Руснаците пробват да го смъкват, американците пробват да го поддържат задоволително висок, само че не толкава висок, че Русия да употребява нуклеарно оръжие. За поддържане на прага релативно висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Ако прагът успее да удържи чак толкоз, че Украйна завоюва войната – добре, съветското въздействие у нас ще отслабне. Този вид е много необикновен. И какво ще вършим в случай че не се случи? Много ще ми е забавно какви лупинги и салтоморталета ще вършат тогава някои политици. Умнокрасивитета не го мисля. Него от дълго време го употребяват за бърсалка. Даже за по-удобно го карат да коленичи и даже да лежи по паважа. Не е вманиачен, който употребява някого за бърсалка, хубав е този, дето с многото си разум разрешава да го употребяват за бърсалка. Виждате ли – интелигентен и хубав споделих.
Процес 6: Съществени придвижвания по фронтовете. Движението е постепенно и е резултат от съветско нахлуване, което се признава и от украинския общоприет щаб. Инициативата е при руснаците. Голям украински напред няма. Логично – системата Таракан опапа запасите, тъкмо както ви беше планувано. Беше ви казано, че ще няма запаси? Защо няма? На два метра подземен са в резултат на есенните украински юруши. И какво ще вършим, като към този момент не може да покажем на запада, че имаме войничета за нови юруши? Западът не е елементарен, ще спре системите и ще раздели Украйна с Русия. А ние с вас ще броим шараните, накачени по голите пропагандни куки. И ще почне една кряканица по какъв начин би трябвало да си гледаме националния интерес. Салто мортале шаранаре юрдекаре. Гледайте. А обръчът към Бахмут се стяга. Но както с интерес начаваме Бахмут не е значим от стратегическа позиция. Слушаш и не вярваш на очите си. За чий... бяха тогава големите украински загуби там. Че и нови 2 бригади били пратени на заколение. Важен е Бахмут, значим е и украинците го трансфораха в толкоз значим. Падането на този тежко укрепван с години град ще е тежко проваляне за украинския военен дух.
Процес 7: Идеологическата битка. В Русия нещата са много спокойни, обстановката на фронта все още е удобна, няма условия за всеобщи вълнения.
Проблемите са при украинците. Събират мъже принудително по улиците, десетки хиляди загуби при Бахмут, а обстановката там става все по-лоша, разрушена инфраструктура, продължаващо огромно съветско артилерийско предимство, несправяне с новите 30 съветски дивизии. Ами мъчно ще се оправят. Есенните юруши закопаха запасите на 2 метра подземен. Помните ли като ви споделих тогава, че никакво нахлуване не може да тръгне освен това съветско артилерийско предимство. Защото десетки хиляди войничета ще отидат на два метра подземен. Ето, отидоха. Помните ли, като ви писах, че есенните юруши ще оценяваме, когато забележим, по какъв начин украинската войска ще се оправи с новите 30 съветски дивизии. Ето, почвайте да оценявате. Юрушите имаха пропагандна цел. И новият напред ще има пропагандна цел и ще обслужва външни ползи против доставки на оръжия и продължение на действието на поддържащите системи. Колко корпуса украински войничете ща идат подземен, няма значение. Като свършат войничетата, ще сложим усмивките на лицата и ще сключим мир с Русия. Ще пресставим като голяма победа това, че е останало нещо от Украйна. Пропаганда, батка. Пропаганда, како.
Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната тъга продължава. Че и печал. Няма фина национална агитация. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е цялостна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които даже не знаят къде е Украина. Българинът е доста по – информиран, тъй като Украйна е под носа му.
Професионална агитация не се прави по този начин, хиляди пъти съм ви писал. Пиша си аз, само че то не пробива през дебелата стена от красивитет, че да почне да търси мозъка, има ли го, няма ли го. Карай да върви. За бърсалка ставаме. И няколко шута ще кярим от тая война. Огромна, гигантейша победа! Витанов там с неговите национални ползи да мълчи и да върви отново да чете Бисмарк. Не знае той основата на пропагандата. А тя е – ще хвърляме цветя връз танковете на Орлов мост. Няма значение какви са – американски или съветски. Важно е парата да пада.
Но стига за това през днешния ден.
Караме нататък
Политологията –(Ден 98)
Продължаваме с грандиозната фигура на политическия водач. Казват, че същинският политически водач имал 10 характерности. Кой споделя това, бе Витанов? Американците, бе, американците. У-у-у-у, доста американци четеш, нямаш време за маникюр, че да станеш хубав, не слушаш това – цък, цък, цък, мегисаки... от слона, нашия другар, значи си и малоумен. Четял ми бил. Ми то в случай че ставаше с четене и ние щяхме да четем, бе, серсемин със серсемин!
И така, откакто навикахме Витанов, както и му се поставя, да забележим първите 5 характерности на същинския водач.
Характеристика 1: Лидерът би трябвало да има лична политическа стратегия или такава, която се издига от негово има. Един по тези краища имаше елементарна, само че ефикасна стратегия – ще строим автомагистрали. И ръководи 12 години. Друго такова нещо да сте видели. Ама пред нас са блеснали житата! Туй не е политическа стратегия, разбираема за народа. Ама ще борим корупцията! Туй на народа му звучи като: стани да седна, че съм гладен, пък като дойдат шведите, ще стана от шведската маса. С две думи – много огромна тъга откъм тази характерност.
Характеристика 2: Умение да показва и отстоява ползите на една или друга група. А-а-а, ползи несъмнено се отстояват. Само дето, групите се баламосват, че се отстояват техните ползи, а най-после излиза, че са осъществени напълно други ползи. И тука тъга по българските лидерски земи.
Характеристика 3: Наличие на чети на характера, проявяващи се в деяние па реализация на програмата и сливане на ривържениците. Бе, то черти на характера има, като упоритост, воля и въртене на 180 или както е съвременно в този момент, на 360 градуса. Ама стратегия като няма, отново отиваме в полетата на скръбта на българското водачество.
Характеристика 4: Високо равнища на политическа просвета. Оле-ле-е-е-е, бягай Витанов, бягай оттука, че скръбта стана цялостна! И нито дума повече по тази причина. Добре, тичам.
Характеристика 5: Имидж, отговарящ на нормите на морала, признати в даденото общество. Тука е доста радостно. Понеже калъпът на нашите водачи е чужбински, те все гледат чужбинския морал. Но тъй като са си нашенци, все диво ги влече да отдалечават от визията за чистото политическа ангелче. И тук биват отстрелвани обикновено – на западняк ми се правиш, а! Ама я виж по какъв начин ги вършиш по нашенски, лидерю! И водачът отпътува в небитието, т.е. в полетата на българската политическа лидерска тъга.
Интересно е, а?
Хайде стига за през днешния ден. Утре – още.
Следва малко демография от книжката
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 54)
... Отбелязваме, че при изпуснати демони на свръхнаселението и софтуерната недъгавост, битката за слагането им под надзор става извънредно сложна Силите на страната се разпиляват в разнообразни направления...
Цитирам, бе, изтъквам проклетника Витанов от горната брошура.
Тъй. Позната картинка. Свръхнаселение плюс софтуерна недъгавост, равно на мигрантски потоци. Бусове с мигранти се търкалят по главите на хората в директните страни, дето има спад на популацията и софтуерна недъгавост. Появата на огромни мигрантски групи в развитите страни при попаднала интеграция води до основаване на големи проблеми в тези страни. Растат проблемите и в директните страни. Как ще свърши това ли? Ами, във Виена някой незает художник с къси мустаки рисува картини, седи гладен и чака своя час.
Ама ние ще се борим с проблемите с генно инженерство. Ще има папо за всички. Ма те не щат единствено папо. Те желаят и евро а еврото едвам от обществените система, които се пълнят от локалните. Пак проблем. Художникът си рисува, само че почва да се замисля по отношение на това, дали национализма може да се комбинира със социализма. То измененията в политическата система и политическия режим може и да решат по някакъв метод проблемите с миграцията и с софтуерната недъгавост. Но нашия художник още не е стигнал до такава степен. Не е пристигнал супердемонът на материалната мизерия. Не са изсечени още напълно горите. Водата може и още да се замърси. И тагова, както написа проклетникът Витанов в книжката:
.... Супердемонът на материалната мизерия на практика изключва разсъдъка у индивида посредством извънредно изостряне на страданията му от неналичието на материални запаси за поддържане на съществуването му. Това може да трансформира хората от едно общество в навалица и да тласне едни народи против други във войни за вода. Няма да бъде изненада, в случай че в бъдеще станем очевидци на такива войни...
Та по този начин. Няма папо – миграция към страни, където към момента има папо. Няма вода – радикализация и войни за вода. Wir schaffen das? Ко-о-о-о? Витанов отново почна да ни санкционира с немски работи. Я го напиши отново, бе, Витанов. Wir shaffen das (nicht). А-а-а-а, каква е тая дума в скобите. Махай скбите, бе. Wir schaffen das nicht, Ма в този момент пък запетая се появи. И кво има след запетаята, бе, Витанов? Мълчи Витанов. Защо ли? Ами четете книжката, Те нещата, както виждате, са написани още преди 20-на години.
А по какъв начин кашата се забърква още, ще ви опиша на следващия ден.
Стига за през днешния ден. Желая здраве и триумфи и дано войната и вирусите да стоят надалеч от вас.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ