Противоотровата на руската пропаганда са независимите медии, казва Майкъл Карпентър

...
Противоотровата на руската пропаганда са независимите медии, казва Майкъл Карпентър
Коментари Харесай

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

" Противоотровата на съветската агитация са самостоятелните медии ", споделя Майкъл Карпентър

© Цветелина Белутова Визитка

Д-р Майкъл Карпентър е старши шеф на тинк-танка Penn Biden за дипломация и световна съгласуваност, също е и старши помощник в Атлантическия съвет. Карпентър е заемал длъжността заместител на помощник-секретаря по защитата с отговорност за Русия, Украйна, Евразия, Балканите и контрола върху стандартното оръжие в Пентагона. Служил е и като консултант по външна политика за вицепрезидента на Съединени американски щати Джо Байдън, както и в Съвета за националната сигурност на Съединени американски щати като шеф за Русия. Д-р Кaрпентър е в София, с цел да взе участие в проведена от Центъра за проучване на демокрацията и " Конрад Аденауер " конференция за съветското въздействие в Европа.
Споделяте ли констатацията на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО се намира в мозъчна гибел?

Категорично не. НАТО остава най-силният и най-способният боен съюз в света, който сега разполага с повече запаси от всеки път, даже от времената на студената война. Макрон бърка, само че думите му са реакция на загрижеността за това какъв брой благонадежден сътрудник могат да бъдат западните членки и съответно Съединени американски щати. Тези терзания се дължат на някои изказвания на президента Тръмп, който да вземем за пример ни накара да се усъмним дали Съединени американски щати биха защитили Черна гора при положение на рецесия, или изказванието, което той направи по време на акцията си, че НАТО е отживялост. Макрон не е прав, тъй като когато приказваме за потенциала му, НАТО е по-добре от всеки път - след срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 година са подхванати повече дейности за ограничение на съветската експанзия, в сравнение с през последните 30 години.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Българското държавно управление като че ли се опита да потвърди своята евроатлантическа ориентираност, купувайки нови бойни изтребители от Съединени американски щати, евентуално разчитайки, че по този начин ще затвори очите на колегата си за други базови демократични проблеми, като свободата на словото да вземем за пример. Как се противодейства на сходни покупко-продажби?

Това е проблем, който ние срещаме в доста страни от алианса. Всъщност това най-сериозният проблем, пред който е изправен НАТО. В последно време главното внимание беше концентрирано върху шерването на тежестите и дали съдружниците отделят 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, само че не това е същината.

Реалният проблем е отстъплението от правилата на демократичната народна власт измежду съдружниците. Това е същинското предизвикателство, това е най-голямата и непосредствена опасност за стабилността на алианса и сплотеността ни зад член 5 (за отбрана при нахлуване от друга страна - бел. ред.). Тук не става въпрос нито за военна дарба, нито за прозападно говорене. Вижте Молдова - в продължение на дълги години държавното управление на Владимир Платнюх поддържаше прозападна реторика, само че на процедура беше един подкупен, олигархичен и квазиавторитарен режим. Подобно ръководство няма по какъв начин да бъде прозападно, тъй като не споделя западните полезности и правила. Ето за какво, когато сътрудниците в алианса отстъпват от тези полезности, светлината би трябвало да бъде ориентирана към тях.

Докато е прегърнала проатлантическата реторика, България беше една от дребното страни в Европа, които не изгониха съветски дипломати след случая " Скрипал ". Докъде може да стигне сходна игра?

Въобще нямам доверие, че изгонването на дипломати е ефикасен метод да бъде глобена Русия. Това е метод само да се заблуди обществото, че се подхващат строги ограничения. Изгонването на дипломати постоянно предизвика реципрочни дейности и в последна сметка чистият резултат от него е постоянно нула.

България няма по какъв начин да бъде винена за това, че не се е впуснала в тази игра. Има страни, които исторически имат близки връзки с Русия. Разбирам ги, че не желаят да утежняват връзките си, само че в това време, когато са подложени на злонамерено съветско въздействие, те би трябвало да осъзнаят, че това е проблем за обществото.

Какво е мнението ви за взаимното обучение на Русия в Сърбия " Славянски щит 2019 "?

Русия е доста известна в Сърбия, тъй като е виждана като бранител на сръбските ползи в района. Докато спорът сред Сърбия и Косово продължава, като на Запада се гледа като на покровител на Косово, е предстоящо сърбите да се извърнат към Русия. А Русия обича да се възползва от тази връзка, изключително във военната сфера. Реалността, несъмнено, е, че Русия не е дала никаква съответна помощ на Сърбия в последните години. Те изпращат изтребители, изпращат войски, вършат доста алегорични неща като парашутистки скокове, само че нищо от това не се превежда в устойчиво военно партньорство. Всъщност съвсем няма конкретика зад символизма.

Въпреки това не желая да подценявам историческите връзки сред Сърбия и Русия, защото са същински и съществуват от епохи. Като американец не съм в позиция да подлагам на критика това. Мога да подлагам на критика това, което Кремъл прави в Сърбия - да предизвиква взаимозависимост от Москва.

Какво значи съгласно вас разполагането на ракети С400 в Сърбия?

Това е символен и всъщност неправилен жест. Забележете, че когато ракетите бяха ситуирани в Сърбия, до тях беше вдигнат съветският, а не сръбският байрак. Деликатен метод да се подсети на сърбите, че тези ракети принадлежат на Русия, а не на тях.

Как наподобява на този декор решението на българското държавно управление да разреши на съветски военнотранспортни самолети да прелетят през българското въздушно пространство?

Точно сходни решения би трябвало да се координират през НАТО. Мисля, че е срамно, че не беше. Бихме очаквали от своите съдружници, че когато някой от основните ни съперници, в случай че не и главният съперник на доста страни от НАТО, се пробва да направи нещо такова, държавното управление ще се държи отговорно и ще осведоми съдружниците си, и ще работи по този проблем в каналите на НАТО. Жалко е, че това не се случи. Румъния да вземем за пример не разреши това да се случи. Унгария го разреши, след което Орбан съобщи, че самолетите били цивилни. Това беше ясна проява накъде сочи геополитическата ориентировка на тези страни. Срамно е, че Унгария на Орбан, Турция на Ердоган и други членове на алианса по някои въпроси са по-близки с Москва, в сравнение с с Брюксел. От дълготрайна позиция това не е устойчива обстановка.

Как се противодейства на съветската агитация в медиите, която е все по-разпространена както в Източна, по този начин и в Западна Европа?

Много мъчно. Необходимо е установяването на политическа просвета, през която да осъзнаем, че Русия цели дезинформация. Най-успешните образци в това отношение са Финландия и балтийските страни. Те имат дълготраен опит с тези операции и са доста по-скептични към вести, идващи от непроверени източници. Но постоянно когато информация със съмнителна меродавност се появи, обществото не я взима поради. Една от аргументите Русия да успее да повлияе на изборите в Съединени американски щати през 2016 година беше, че американските жители в никакъв случай преди този момент не са се сблъсквали дотам с задгранична интервенция в изборния развой. Съществувала е, несъмнено, руската агитация, която твърдеше, че да вземем за пример СПИН е създаден от Централно разузнавателно управление на САЩ и така нататък, само че в никакъв случай това не е било ориентирано към изборите.

Но какво би трябвало да се направи, когато сходна акция се случва в някоя корумпирана страна, в която има олигарси, без значение дали е изцяло властническа или нe?

Колкото повече медиите са завладяни от олигархични ползи, толкоз по-трудно е да се противодейства на съветската или каквато и да било друга агитация - външна или местна. Противоотровата е плурализмът в медийната среда, в която има самостоятелни издания, които освен разобличават дезинформацията, само че също по този начин и изясняват целия подтекст към нея. Не е задоволително просто да кажеш - това не е правилно, значимо е също по този начин обществото да знае по какъв начин този подправен разказ е попаднал в медийната екосистема.

Какво е решението за това? Увеличаване на обсега на глобите против Русия?

Санкциите би трябвало да са ориентирани против единствено едно или две основни държания, които желаеме Русия да промени. Санкциите се обезсмислят, в случай че са просто наказателни. Трябва най-малко да се опитате да измененията сметките на Русия. За да постигнете това, би трябвало да изберете предпочитаните сфери, които желаете да засегнете. Не можете да наложите наказания на Русия за покупко-продажбите й със Северна Корея и Иран и за хакерските атаки, и за Скрипал, и за злонамерената съветска интервенция в непознати избори, и за Украйна, и да се надявате те да имат някакъв резултат. Трябва да изберете целите си. Когато извършите това, би трябвало да наложите настина съществени наказания, които действително могат да ужилят Русия. За да извършите това, считам, че би трябвало да се фокусирате върху съветския финансов бранш. Санкциите, които Съединени американски щати и Европейски Съюз са наложили на Русия до този миг, са просто прекомерно слаби, че да могат в миналото да трансформират политическите сметки на Путин. Може да се окаже, че по-силни наказания също не биха трансформирали уравнението за Путин, само че сигурно няма да узнаем дали е по този начин, до момента в който не пробваме. До този миг не сме пробвали по важен метод.

Какви наказания над съветския финансов бранш биха били ефикасни съгласно вас?

Имам поради това, което в Съединени американски щати назоваваме напълно блокиращи наказания, от вида, който сме приложили да вземем за пример в Иран. От 2012 година до 2015 година намалихме Брутният вътрешен продукт на Иран с 9% годишно и ограничихме петролния експорт на половина. Точно такива наказания ще накарат хората, вземащи решенията, да премислят досегашната си политика в дадена сфера. Ако просто наложите тъничък пласт наказания, които понижават икономическата интензивност с половин процентен пункт от Брутният вътрешен продукт, и оправдаете този ход с 15 разнообразни аргументи, в никакъв случай няма да упражните каквото и да е влияние. В подобен случай леките наказания просто се прибавят към политическото уравнение и стават част от разноските за осъществяване на активност. Не бива да забравяме, че Путин похарчи 50 милиарда $ за олимпийските игри в Сочи. Със сигурност е подготвен да похарчи доста повече от това, с цел да въздейства на процесите в трансатлантическото пространство.

Колко споделени би трябвало да бъдат глобите, с цел да имат резултат? Не всички страни в Европа имат интерес от нараснали наказания върху Русия. Германия да вземем за пример сега работи за прокарването на " Северен поток 2 ".

Санкциите са най-ефективни политически, когато са наложени единно и от двете страни на Атлантическия океан, когато трансатлантическата общественост работи дружно. Заради ролята, която доларът играе на интернационалните пазари, Съединените щати имат цялостния потенциал да осъществяват блокиращи наказания върху съветските банки с неотложен резултат. Всъщност, в случай че решат, Съединени американски щати могат да смажат съветската стопанска система за един-единствен ден, за 24 часа. Не предлагам това като подобаващ проект за деяние, защото би имало негативни последици за американската и за европейската стопанска система. Споменавам го само, защото сигурно можем да окажем доста повече напън на Русия, в сравнение с оказваме сега.

Европейският съюз е в рецесия сред Brexit и популистката вълна във Франция и Италия. Смятате ли, че тези страни могат да се обединят в налагането на по-сериозни наказания, в случай че на следващия ден следствията за полет MH17 или Сергей Скрипал потвърдят директна връзка с Кремъл и Путин?

Мисля, че към този момент сме достигнали точката на засищане, що се отнася до европейски наказания. Въпреки че сте прав, че Европейски Съюз е в рецесия в доста връзки, също следим и доста здравословна контрареакция против популизма и корумпираната завладяна страна. За образец вижте стотиците хиляди души, които излязоха на улицата, с цел да стачкуват в Румъния и Словакия. Изборът на президент Чапутова в Словакия е доказателство за нетърпимостта към съвсем мафиотските структури, които бяха открити там в самата държавна администрация. Наблюдаваме мощна негативна реакция против сходни практики. Такава имаше и против ПСД в Румъния поради свързването й с корумпирани играчи.

Гърция беше една от първите европейски страни, които се поддадоха на популизъм, и една от първите страни, които преодоляха популизма. Сега в Гърция ръководи центристко, прагматично, проевропейско, про-НАТО държавно управление, което изобщо не е популистки настроено. Това е добър знак за бъдещето. Остава да забележим какво ще стане в Италия, само че най-малко към този момент някои от по-екстремните популистки сили бяха сполучливо изолирани.

Защо Кремъл като цяло играе с националистки и популистки партии в Италия, Унгария, даже в България?

Кремъл избира крайнолеви и крайнодесни партии, защото те прекатурват откритото статукво. Една от главните цели на Москва е да разцепи трансатлантическата общественост, в това число НАТО и Европейски Съюз, а също и да сее разделяне и безпорядък в обособени европейски страни. Най-добрият способ за реализиране на тази цел е финансирането на екстремисти и от двете страни, само че в сегашното, в което живеем, поради миграционната рецесия и всичко, което се е случило в последните пет години, националистите нормално са по-популярни от крайнолевите. Нека вземем Германия за образец обаче. Кремъл даваше поддръжка на AfD, която явно е крайнодясна партия, само че също и на Die Linke, която е правоприемник на източногерманската комунистическа партия. Просто по този начин се случи, че AfD е по-успешна електорално от Die Linke. От Кремъл щяха да се радват, в случай че която и да е от двете беше влезнала във властта.

Съгласен ли сте, че една от крайните цели на Кремъл е ерозия в самите полезности на противниците им?

Така е. Всъщност крайната цел е да се основават корумпирани олигархични властнически системи. Така Кремъл може да управлява тези страни най-ефективно. Кремъл управлява Украйна в продължение на три десетилетия посредством украинските олигарси, като си ги купува и приобщава. Ето за какво Путин нахлу в Украйна след революцията на достолепието през 2014 година, тъй като видя по какъв начин тази олигархична система се разрушава пред очите му. По сходна причина той се намеси в Грузия, тъй като видя демократичните промени там като опасност за съветския геополитически надзор над страната. Корупцията и олигарсите са главните принадлежности, които Кремъл употребява, с цел да упражнява надзор над други страни.

Досега си приказваме за противопоставяне на съветските тактики за дестабилизация. Но какъв брой постоянен е режимът на Путин?

Наскоро чух някой да цитира, че съветската стопанска система е по-малка от испанската, предстоящата дълготрайност на живота - по-ниска от тази в Либия, а равнището на усещането на корупцията е по-високо от това на Ботсвана. Лесно е да повярваме, че положението на живота е доста неприятно, а режимът върви по тъничък лед. Според мен режимът е трошлив, само че чупливите предмети могат да оцелеят дълго време. Когато трошлив предмет претърпи удар, той може да се разпадне доста бързо, само че в случай че това не се случи, може да си остане недокоснат с епохи. Не споделям, че режимът на Путин ще просъществува с епохи, само че може да оцелее още десетилетия. В даден миг обаче ще има очакване за смяна. Като виждам какви са настройките, изключително на по-младите генерации, 44% от руснаците сред 18 и 24 години желаят да изоставен страната. Засега това се оказва доста сполучлив защитен клапан за режима на Путин, защото просто е изгонил най-либералния и проевропейски сегмент от популацията, та даже не му се постанова да се оправя с тях - те към този момент не живеят в Русия. Цената на това за Путин е, че това също са най-творчески настроените, най-предприемчиви и най-готови на опасности сегменти от съветското общество.

Интервюто взеха Деян Димитров, Росен Босев
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР