„Промяната“ размаха бухалката и предложи фашизиране на борбата с корупцията
Противоконституционно е „ проверяващи инспектори “ от държавен орган отвън правосъдната власт да изземват функционалностите на прокурорите
Вече няма и грам подозрение. Т.нар. „ държавно управление на смяната “ пристигна на власт, с цел да трансформира българската правна система във фашистка и да избави подозрително добитите милиони на благодетелите си от ударите на закона. Поредното доказателство за това пристигна публично в четвъртък, когато в края на работния ден депутатите от партията на премиера Кирил Петков „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание Законопроект за противопоставяне на корупцията, който шокира обществото и юристите с тоталитарния си темперамент.
Подобно на печално известния от няколко седмици план за „ български закон „ Магнитски “, който планува лишаване на парцели и средства, без съд и присъда, на всеки съперник на властта, попаднал в черния й лист и планът за разделянето на КПКОНПИ на две, показва същинските планове на полуразпадналата се коалиция на „ смяната “, която очевидно за довиждане реши да покаже същинското си лице. Проектът на премиерската партия се отличава с няколко скандализиращи текста, приемането на които би довело само до тъпчене на българската Конституция, смачкване и изземване на пълномощията на прокуратурата и следователите, а от там и мракобесна разпра с съперници и самобитна прошка за избрани олигарси, чието имущество и активи за милиарди са запорирани от Антикорупционната комисия. Такива да вземем за пример са – идеологът и политически инженер на „ Продължаваме промяната “ Иво Прокопиев и небезизвестният хазартен необут, укриващ се от българското правораздаване в Дубай, Васил Божков – Черепа. Само имуществото и активите на упоменатите двама, което е запорирано от Антикорупционната комисия, се равнява на близо 500 млн. лева
Какво обаче действително планува фашисткият план на „ Продължаваме промяната “? На първо място, депутатите на Петков оферират безусловно скопяване на функционалностите на прокурорите и следователите и предаването им в ръцете на чисто нова, измислена от тях фигура – „ проверяващи инспектори “. Това би било извънредно „ потребен “ механизъм съперниците да бъдат държани в послушание, а неуместните и непокорните да бъдат преследвани само по убеждение на властта. Въпросните „ проверяващи “ ще имат съвсем всички пълномощия по Наказателно-процесуален кодекс, с които разполагат в този момент държавните обвинители по следствията за корупция, с не маловажното конкретизиране, че първите не са част от правосъдната власт или Министерство на вътрешните работи. Те ще могат да търсят, наблюдават, да белязват пари и движимости, да ползват специфични разследващи средства, даже ще могат да разполагат с оръжие и да стрелят с него по хора при избрани обстановки - „ единствено когато това е безусловно належащо при въоръжено нахлуване или опасност с огнестрелно оръжие против тях “. Нещо повече – на „ проверяващите инспектори “, съгласно „ Продължаваме промяната “, трябвало с изключение на всичко да се даде и изключителното пълномощие да бъдат единственият орган в страната, който да може да нападна пред съда постановленията на прокуратурата за отвод от формиране на досъдебно произвеждане. Междувременно, „ проверяващите инспектори “ няма да носят и имуществена отговорност за породени вреди при практикуване на предоставените им по този закон пълномощия, с изключение на, в случай че вредите са настъпили вследствие на закононарушение от общ темперамент. Тоест – властта еднолично и без глобата на правосъдната власт ще преценя „ безспорен корупционер “ ли е избран човек или не, като и да не е, рискът от това да бъде унищожен от инспекции и ровене, а с това и държан като пленник на властта, ще бъде голям.
Всичко изредено дотук ще реализира само заобикаляне на прокуратурата, превърната от към този момент близо година в „ най-големия зложелател на народа “ точно от партия на премиера Кирил Петков. А зад съответните текстове на самия законопроект проличава блестящо желанието за превръщането на КПКОНПИ в бухалка за гнет и репресии. Освен това, сходни законодателни приумици опонират и на основополагащи за правната система на България текстове от Конституцията. По-конкретно приемането на такива правила и основаването на една „ квазипрокуратура “ опонира на наредбите на Глава шеста „ Съдебна власт “ от главния ни закон, в която ясно е написано, че прокуратурата е единственият орган, който има право да води и надзирава следствията в страната. Или другояче казано – прокуратурата е „ стопанин на досъдебното произвеждане “ съгласно Конституцията, а и съгласно Закона за правосъдната власт, и раздаването на нейните пълномощия на органи отвън правосъдната власт, влиза в внезапно несъгласие с тях.
Тези „ правни елементи “ надали имат значение за депутатите на Петков. Най-малкото тъй като цялото му ръководство бе заченато под сянката на противоконституционното му назначение на поста длъжностен министър. Нека си напомним и, че напълно неотдавна същите тези хора назоваха „ бухалки “ органите на профилираното правораздаване, чието предопределение бе точно в битката с корупцията. Кирил Петков и компания започнаха светкавични дейности по тяхното закриване, явно, с цел да си разчистят пътя за лични „ творения “ и слагане под цялостен личен надзор на следствията за корупция.
Всички тези елементи обаче би трябвало да интересуват депутатите в Народното събрание, изключително тези на съдружните сътрудници на Петков от „ Демократична България “, които от години се замозаявяват като първи борци за върховенството на закона, правовата страна “ и демократичните полезности. Би следвало и за тях да е ясно, както за всеки естествен правист и жител, че сходни промени в закона биха довели само до фашизоидни практики, ненормални за една страната членка на Европейския съюз. Едва ли възможното приемане на такива текстове би убягнало и от вниманието на европейските ни сътрудници и интернационалната общественост, които още от присъединението ни към Съюза следят зорко и с доза подозрение развиването на правораздаването у нас. Категорично такова законотворене не би постигнало и някакви основни достижения в битката с корупцията. Единственото, което би постигнало, е ново загробване на престижа на страната ни в бранш „ Правосъдие “ и следващият мотив за сезиране на Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на сходен законодателен произвол.
Вече няма и грам подозрение. Т.нар. „ държавно управление на смяната “ пристигна на власт, с цел да трансформира българската правна система във фашистка и да избави подозрително добитите милиони на благодетелите си от ударите на закона. Поредното доказателство за това пристигна публично в четвъртък, когато в края на работния ден депутатите от партията на премиера Кирил Петков „ Продължаваме промяната “ внесоха в Народното събрание Законопроект за противопоставяне на корупцията, който шокира обществото и юристите с тоталитарния си темперамент.
Подобно на печално известния от няколко седмици план за „ български закон „ Магнитски “, който планува лишаване на парцели и средства, без съд и присъда, на всеки съперник на властта, попаднал в черния й лист и планът за разделянето на КПКОНПИ на две, показва същинските планове на полуразпадналата се коалиция на „ смяната “, която очевидно за довиждане реши да покаже същинското си лице. Проектът на премиерската партия се отличава с няколко скандализиращи текста, приемането на които би довело само до тъпчене на българската Конституция, смачкване и изземване на пълномощията на прокуратурата и следователите, а от там и мракобесна разпра с съперници и самобитна прошка за избрани олигарси, чието имущество и активи за милиарди са запорирани от Антикорупционната комисия. Такива да вземем за пример са – идеологът и политически инженер на „ Продължаваме промяната “ Иво Прокопиев и небезизвестният хазартен необут, укриващ се от българското правораздаване в Дубай, Васил Божков – Черепа. Само имуществото и активите на упоменатите двама, което е запорирано от Антикорупционната комисия, се равнява на близо 500 млн. лева
Какво обаче действително планува фашисткият план на „ Продължаваме промяната “? На първо място, депутатите на Петков оферират безусловно скопяване на функционалностите на прокурорите и следователите и предаването им в ръцете на чисто нова, измислена от тях фигура – „ проверяващи инспектори “. Това би било извънредно „ потребен “ механизъм съперниците да бъдат държани в послушание, а неуместните и непокорните да бъдат преследвани само по убеждение на властта. Въпросните „ проверяващи “ ще имат съвсем всички пълномощия по Наказателно-процесуален кодекс, с които разполагат в този момент държавните обвинители по следствията за корупция, с не маловажното конкретизиране, че първите не са част от правосъдната власт или Министерство на вътрешните работи. Те ще могат да търсят, наблюдават, да белязват пари и движимости, да ползват специфични разследващи средства, даже ще могат да разполагат с оръжие и да стрелят с него по хора при избрани обстановки - „ единствено когато това е безусловно належащо при въоръжено нахлуване или опасност с огнестрелно оръжие против тях “. Нещо повече – на „ проверяващите инспектори “, съгласно „ Продължаваме промяната “, трябвало с изключение на всичко да се даде и изключителното пълномощие да бъдат единственият орган в страната, който да може да нападна пред съда постановленията на прокуратурата за отвод от формиране на досъдебно произвеждане. Междувременно, „ проверяващите инспектори “ няма да носят и имуществена отговорност за породени вреди при практикуване на предоставените им по този закон пълномощия, с изключение на, в случай че вредите са настъпили вследствие на закононарушение от общ темперамент. Тоест – властта еднолично и без глобата на правосъдната власт ще преценя „ безспорен корупционер “ ли е избран човек или не, като и да не е, рискът от това да бъде унищожен от инспекции и ровене, а с това и държан като пленник на властта, ще бъде голям.
Всичко изредено дотук ще реализира само заобикаляне на прокуратурата, превърната от към този момент близо година в „ най-големия зложелател на народа “ точно от партия на премиера Кирил Петков. А зад съответните текстове на самия законопроект проличава блестящо желанието за превръщането на КПКОНПИ в бухалка за гнет и репресии. Освен това, сходни законодателни приумици опонират и на основополагащи за правната система на България текстове от Конституцията. По-конкретно приемането на такива правила и основаването на една „ квазипрокуратура “ опонира на наредбите на Глава шеста „ Съдебна власт “ от главния ни закон, в която ясно е написано, че прокуратурата е единственият орган, който има право да води и надзирава следствията в страната. Или другояче казано – прокуратурата е „ стопанин на досъдебното произвеждане “ съгласно Конституцията, а и съгласно Закона за правосъдната власт, и раздаването на нейните пълномощия на органи отвън правосъдната власт, влиза в внезапно несъгласие с тях.
Тези „ правни елементи “ надали имат значение за депутатите на Петков. Най-малкото тъй като цялото му ръководство бе заченато под сянката на противоконституционното му назначение на поста длъжностен министър. Нека си напомним и, че напълно неотдавна същите тези хора назоваха „ бухалки “ органите на профилираното правораздаване, чието предопределение бе точно в битката с корупцията. Кирил Петков и компания започнаха светкавични дейности по тяхното закриване, явно, с цел да си разчистят пътя за лични „ творения “ и слагане под цялостен личен надзор на следствията за корупция.
Всички тези елементи обаче би трябвало да интересуват депутатите в Народното събрание, изключително тези на съдружните сътрудници на Петков от „ Демократична България “, които от години се замозаявяват като първи борци за върховенството на закона, правовата страна “ и демократичните полезности. Би следвало и за тях да е ясно, както за всеки естествен правист и жител, че сходни промени в закона биха довели само до фашизоидни практики, ненормални за една страната членка на Европейския съюз. Едва ли възможното приемане на такива текстове би убягнало и от вниманието на европейските ни сътрудници и интернационалната общественост, които още от присъединението ни към Съюза следят зорко и с доза подозрение развиването на правораздаването у нас. Категорично такова законотворене не би постигнало и някакви основни достижения в битката с корупцията. Единственото, което би постигнало, е ново загробване на престижа на страната ни в бранш „ Правосъдие “ и следващият мотив за сезиране на Конституционния съд с искане за оповестяване на противоконституционност на сходен законодателен произвол.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ