Ще изпълни ли КС поръчката за царските имоти?
Противно на законовата уредба и правната логичност Конституционният съд (КС) позволи за разглеждане всъщност скандалното искане на тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) по делото за Царска Бистрица за неуместно пояснение на главния закон. Приетият за разглеждане въпрос, зад който прозира очевиден опит за превръщане на делата в интерес на царската фамилия, е: „ Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в догадка, когато се афишира за противоконституционен закон с еднократно деяние? “.
Само преди два месеца Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, въпреки и мъчно, удържа искрено корупционния напън за царско оземляване на семейството Сакскобургготски. В оспорван избор болшинството съдии отхвърлиха да сезират Конституционен съд по предложение на тричленния състав, който отхвърли правораздаване на последна инстанция по делото за Царска Бистрица. Безумният ход на тричленката беше отсечен с 21 гласа "против ", само че интензивната подмолна обработка на гласуването пролича от 18-те гласа "за " предоставяне ход на питането.
Тричленният състав по делото за Царска Бистрица изиска конституционното пояснение по същия въпрос, само че заложен с повече конкретика по отношение на царските парцели. А точно: "Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в догадка, когато се афишира за противоконституционен закон с еднократно деяние и по-конкретно закон, с който е осъществено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било сложено според от съответни държавни и публични потребности? “
И тъй като съставът е очаквал реакцията на болшинството, беще планувал и авариен ход във тип на втори въпрос: "Допустимо ли е тричленен състав на Върховен касационен съд да внесе в Конституционния съд на Република България искане за пояснение на наредба от конституцията в догадка, при която нуждата от пояснение на тази наредба е открита при разрешаването на съответен юридически спор? " Тоест може ли тричленката да прескочи общото заседание на колегията и да направи, каквото си е наумила. Тук реакцията на болшинството беше по безапелационна - 15 гласа "за " и 24 - "против ".
Схемата за прескачане на общото заседание очевидно е била контрактувана, тъй като тричленката по делото за Царска Бистрица внесе неотложно настояването си непосредствено в Конституционния съд, който го позволи за разглеждане всъщност. Докладчик по формираното конституционно дело № 5/2019 година е видният придворен Константин Пенчев, като за допускане на настояването е дал своя вот и ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев. Чест прави на трима от членовете - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, че са изразили изрично противоречие, подписвайки определението с изключително мнение, в което отхвърлят правото на обособени съдии и сформира да сезират непосредствено конституционния съд.
В резултат на осъществената маневра Конституционният съд ще коментира резултата от личното си peшeниe, с което преди повече от 20 години разгласи за противоконституционен Зaĸoна зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Така се отваря опция за брутално катурване на досегашната правосъдна процедура по делата за царските парцели, според която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на благосъстоятелност е не царската фамилия, а държавното институция с архаично название Интендантство на Цивилната листа на Царя.
Досега съдът призна собствеността на страната върху дворците "Кричим ", "Саръгьол " и "Ситняково ". Делата за двореца "Врана ", за резиденцията "Царска Бистрица " и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и правилните му поддръжници към този момент втора година упорстват за претенциите си. А властта опита на няколко пъти почвата за договорка по другояче нетърпящи пазарлък въпроси с оферти за решение на несъществуващия проблем с царската реставрация.
Категорично няма нищо за реституиране, за запитване и пояснение. Решението на Конституционния съд от 1998 година, с което беше зачертана от правния мир "наредбата-закон " от 1947-а, се ползва отсега нататък, а последствията от оповестяването на един закон за противоконституционен се уреждат от Народното събрание. В случая последствията са тези, че одържавяването на парцелите отпада, само че това не прави автоматизирано частна благосъстоятелност на някогашния монарх. Премахнато е действието на един специфичен закон, който е поначало неверен като правно средство, тъй като и в тези времена парцелите не са били на царската фамилия.
Правното деяние на "наредбата-закон " е всъщност актуването им като държавна благосъстоятелност, а не одържавяване. Тъкмо това обаче не устройва царистите, в услуга на които тричленният състав формулира порочната си теза, че ставало въпрос за необезщетено отчуждаване. Не може да одържавиш имущество, което е държавна благосъстоятелност, нито да го отчуждиш против обезщетение от някого, който няма право на благосъстоятелност върху него. Тъкмо затова е нонсенс да се прави специфичен царски реституционен закон - няма нищо царско за реституиране.
Очакваме обаче играта за царските парцели да продължи в осъществяване на контрактуваната скица. След като съдът на първа и втора инстанции в продължение на няколко години държа правата линия, ще е цялостен срам Конституционен съд и Върховен касационен съд да наложат в очевидно съучастничество празненство на беззаконието в осъществяване на тази грандиозна поръчка. В страната на задкулисието обаче всяко безсрамие е възможно. Справка - океан от образци!
Само преди два месеца Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, въпреки и мъчно, удържа искрено корупционния напън за царско оземляване на семейството Сакскобургготски. В оспорван избор болшинството съдии отхвърлиха да сезират Конституционен съд по предложение на тричленния състав, който отхвърли правораздаване на последна инстанция по делото за Царска Бистрица. Безумният ход на тричленката беше отсечен с 21 гласа "против ", само че интензивната подмолна обработка на гласуването пролича от 18-те гласа "за " предоставяне ход на питането.
Тричленният състав по делото за Царска Бистрица изиска конституционното пояснение по същия въпрос, само че заложен с повече конкретика по отношение на царските парцели. А точно: "Какви са правните последствия от решенията на Конституционния съд в догадка, когато се афишира за противоконституционен закон с еднократно деяние и по-конкретно закон, с който е осъществено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било сложено според от съответни държавни и публични потребности? “
И тъй като съставът е очаквал реакцията на болшинството, беще планувал и авариен ход във тип на втори въпрос: "Допустимо ли е тричленен състав на Върховен касационен съд да внесе в Конституционния съд на Република България искане за пояснение на наредба от конституцията в догадка, при която нуждата от пояснение на тази наредба е открита при разрешаването на съответен юридически спор? " Тоест може ли тричленката да прескочи общото заседание на колегията и да направи, каквото си е наумила. Тук реакцията на болшинството беше по безапелационна - 15 гласа "за " и 24 - "против ".
Схемата за прескачане на общото заседание очевидно е била контрактувана, тъй като тричленката по делото за Царска Бистрица внесе неотложно настояването си непосредствено в Конституционния съд, който го позволи за разглеждане всъщност. Докладчик по формираното конституционно дело № 5/2019 година е видният придворен Константин Пенчев, като за допускане на настояването е дал своя вот и ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев. Чест прави на трима от членовете - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, че са изразили изрично противоречие, подписвайки определението с изключително мнение, в което отхвърлят правото на обособени съдии и сформира да сезират непосредствено конституционния съд.
В резултат на осъществената маневра Конституционният съд ще коментира резултата от личното си peшeниe, с което преди повече от 20 години разгласи за противоконституционен Зaĸoна зa oтнeмaнe в пoлзa нa дъpжaвaтa нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Така се отваря опция за брутално катурване на досегашната правосъдна процедура по делата за царските парцели, според която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на благосъстоятелност е не царската фамилия, а държавното институция с архаично название Интендантство на Цивилната листа на Царя.
Досега съдът призна собствеността на страната върху дворците "Кричим ", "Саръгьол " и "Ситняково ". Делата за двореца "Врана ", за резиденцията "Царска Бистрица " и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и правилните му поддръжници към този момент втора година упорстват за претенциите си. А властта опита на няколко пъти почвата за договорка по другояче нетърпящи пазарлък въпроси с оферти за решение на несъществуващия проблем с царската реставрация.
Категорично няма нищо за реституиране, за запитване и пояснение. Решението на Конституционния съд от 1998 година, с което беше зачертана от правния мир "наредбата-закон " от 1947-а, се ползва отсега нататък, а последствията от оповестяването на един закон за противоконституционен се уреждат от Народното събрание. В случая последствията са тези, че одържавяването на парцелите отпада, само че това не прави автоматизирано частна благосъстоятелност на някогашния монарх. Премахнато е действието на един специфичен закон, който е поначало неверен като правно средство, тъй като и в тези времена парцелите не са били на царската фамилия.
Правното деяние на "наредбата-закон " е всъщност актуването им като държавна благосъстоятелност, а не одържавяване. Тъкмо това обаче не устройва царистите, в услуга на които тричленният състав формулира порочната си теза, че ставало въпрос за необезщетено отчуждаване. Не може да одържавиш имущество, което е държавна благосъстоятелност, нито да го отчуждиш против обезщетение от някого, който няма право на благосъстоятелност върху него. Тъкмо затова е нонсенс да се прави специфичен царски реституционен закон - няма нищо царско за реституиране.
Очакваме обаче играта за царските парцели да продължи в осъществяване на контрактуваната скица. След като съдът на първа и втора инстанции в продължение на няколко години държа правата линия, ще е цялостен срам Конституционен съд и Върховен касационен съд да наложат в очевидно съучастничество празненство на беззаконието в осъществяване на тази грандиозна поръчка. В страната на задкулисието обаче всяко безсрамие е възможно. Справка - океан от образци!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ