Сегашното затопляне е без прецедент за последните 2000 години, твърди изследване
Противниците на тезата, че измененията в климата са провокирани от човешката активност, обичат да повтарят, че и преди е имало интервали на световно стопляне и че повода е цикъл в интензивността на Слънцето.
Нито едно от това не е правилно, настояват три научни изявления в списанията Nature и Nature Geoscience.
В тях създателите настояват, че темпото на настоящето стопляне е без казус в последните 2000 години. Всички предходни интервали на отчетливи отклонения от нормата са били свързани с вулканична интензивност, само че не и този, почнал към средата на XIX век. Освен това предходните случаи са били лимитирани до обособени елементи от планетата, до момента в който в този момент феноменът е по цялата Земя. Няма и доказателства, че слънчевата радиация е измежду главните фактори.
" Използвахме световна палеоклиматична реорганизация за последните 2000 години и не открихме сходни столетия на захлаждане и стопляне във времената преди индустриалното развиване ", споделят създателите на публикацията в Nature. Палеоклиматичните проучвания употребяват вторични източници за оценка като броя и дебелината на пръстените на дърветата, развиването на коралите, сондажи в многовековен лед или положение на отлаганията в езерата. В съответния случай са употребявани близо 700 разнообразни източника.
Екипът от учени от Швейцария, Съединени американски щати, Испания и Норвегия показва, че Малката ледена ера - най-студеният интервал през последните 1000 години, да вземем за пример, не е обхващал цялата планета едновременно. Започнал през XIV век, той е провокирал най-ниските температури през XV век в централната и източната елементи на Тихия океан, само че в Северозападна Европа и Североизточна Америка това се е случило два века по-късно, а до останалите региони на Земята доближава в средата на XIX век.
Графиката демонстрира върху каква част от планетата са се простирали и какъв брой продължителни са били отклоненията от температурните правила през последните 2000 години. Според учените тя илюстрира, че в никакъв случай не е имало толкоз бързо и толкоз всеобхватно стопляне като настоящето.
Преди Малката ледена ера е била Средновековната климатична особеност (950-1250 г), когато времето е било по-топло върху съвсем 40% от планетата. Необичайно е било в Европа и сред 250 и 400 година - време, известно като Римският топъл интервал. Но и те са били местни феномени.
Никъде не регистрирахме преди индустриалната ера да е имало световно синхронно рисково увеличение на температурите в продължение на десетилетия, допълват учените. Нито едно от по-продължителните отклонения от нормата не е обхващало повече от половината Земя. За сметка на това актуалният най-горещ интервал от 2000 години насам покрива 98% от повърхността на планетата.
" Разполагаме със мощни доказателства, че провокираното от човешката активност световно стопляне освен е невиждано с безспорните си температури, само че и с териториалния си обсег ", пиша създателите.
" Данни от уредите и от реконструирането на близкото минало демонстрират, че темпото на стопляне ясно надвишава естественото естествено движение, които изчислихме. Това е още един метод да се огледа на необикновеното естество на настоящето стопляне ", споделя доктор Рафаел Нойком от Университета на Берн в Швейцария.
" Не сме се фокусирали върху това да търсим причинителя на последното стопляне, защото това е правено неведнъж и данните постоянно са водили до умозаключение, че повода е активността на индивида. Не сме подлагали тази теза на тест, единствено демонстрираме, че естествените аргументи не са задоволителни да провокират толкоз всеобхватно и бързо стопляне ", добавя Нойком.
" Определено има спомагателни доказателства, че изкопаемите горива и антропогенната интензивност в реалност фундаментално са трансформирали климата ", споделя за " Ройтерс " Нейтън Стайгер от Колумбийския университет и един от създателите.
" Тази обява би трябвало да накара отричащите човешката роля за климатичните промени да спрат да настояват, че настоящето стопляне е просто стадий от натурален цикъл и по тази причина няма потребност да се подхваща нищо ", споделя проф. Марк Маслин от английския University College London, който не е взел участие в проучването. И други негови сътрудници разясняват, че са впечатлени от мащаба и прецизността. " Статията демонстрира в действителност голямата разлика сред районни и местни промени в климата в предишното и в действителност световния резултат от парниковите газове от човешката активност. "
Друга от публикациите разказва аргументите за мощното захлаждане на планетата тъкмо преди началото на идустриалната ера, без което стоплянето на климата може би щеше да е още по-голямо.
Става дума за няколко мощни изригвания на вулкани за по-малко от 30 години при започване на XIX век. Изригването на Тамбора през 1815 година е проучвано, само че малко се знае за сходни феномени през 1808-1809 година, както и през 20-те и 30-те години на века в тропическата зона. Всички те са последвани от доста намаление на летните температури в Северното полукълбо и изстудяване повърхността на международния океан за няколко години. Африка е сполетяна от 20-годишна суша, мусоните в Азия и по планетата отслабват, а системите с ниско налягане в Атлантическия океан се спускат по-близо до Екватора.
В Европа времето е извънредно студено и дъждовно. За финален път ледниците в Алпите стартират да се удължават. Всичко това е завършва през 50-те години на XIX век с началото на настоящия интервал на бързо световно стопляне.
Нито едно от това не е правилно, настояват три научни изявления в списанията Nature и Nature Geoscience.
В тях създателите настояват, че темпото на настоящето стопляне е без казус в последните 2000 години. Всички предходни интервали на отчетливи отклонения от нормата са били свързани с вулканична интензивност, само че не и този, почнал към средата на XIX век. Освен това предходните случаи са били лимитирани до обособени елементи от планетата, до момента в който в този момент феноменът е по цялата Земя. Няма и доказателства, че слънчевата радиация е измежду главните фактори.
" Използвахме световна палеоклиматична реорганизация за последните 2000 години и не открихме сходни столетия на захлаждане и стопляне във времената преди индустриалното развиване ", споделят създателите на публикацията в Nature. Палеоклиматичните проучвания употребяват вторични източници за оценка като броя и дебелината на пръстените на дърветата, развиването на коралите, сондажи в многовековен лед или положение на отлаганията в езерата. В съответния случай са употребявани близо 700 разнообразни източника.
Екипът от учени от Швейцария, Съединени американски щати, Испания и Норвегия показва, че Малката ледена ера - най-студеният интервал през последните 1000 години, да вземем за пример, не е обхващал цялата планета едновременно. Започнал през XIV век, той е провокирал най-ниските температури през XV век в централната и източната елементи на Тихия океан, само че в Северозападна Европа и Североизточна Америка това се е случило два века по-късно, а до останалите региони на Земята доближава в средата на XIX век.
Графиката демонстрира върху каква част от планетата са се простирали и какъв брой продължителни са били отклоненията от температурните правила през последните 2000 години. Според учените тя илюстрира, че в никакъв случай не е имало толкоз бързо и толкоз всеобхватно стопляне като настоящето.
Преди Малката ледена ера е била Средновековната климатична особеност (950-1250 г), когато времето е било по-топло върху съвсем 40% от планетата. Необичайно е било в Европа и сред 250 и 400 година - време, известно като Римският топъл интервал. Но и те са били местни феномени.
Никъде не регистрирахме преди индустриалната ера да е имало световно синхронно рисково увеличение на температурите в продължение на десетилетия, допълват учените. Нито едно от по-продължителните отклонения от нормата не е обхващало повече от половината Земя. За сметка на това актуалният най-горещ интервал от 2000 години насам покрива 98% от повърхността на планетата.
" Разполагаме със мощни доказателства, че провокираното от човешката активност световно стопляне освен е невиждано с безспорните си температури, само че и с териториалния си обсег ", пиша създателите.
" Данни от уредите и от реконструирането на близкото минало демонстрират, че темпото на стопляне ясно надвишава естественото естествено движение, които изчислихме. Това е още един метод да се огледа на необикновеното естество на настоящето стопляне ", споделя доктор Рафаел Нойком от Университета на Берн в Швейцария.
" Не сме се фокусирали върху това да търсим причинителя на последното стопляне, защото това е правено неведнъж и данните постоянно са водили до умозаключение, че повода е активността на индивида. Не сме подлагали тази теза на тест, единствено демонстрираме, че естествените аргументи не са задоволителни да провокират толкоз всеобхватно и бързо стопляне ", добавя Нойком.
" Определено има спомагателни доказателства, че изкопаемите горива и антропогенната интензивност в реалност фундаментално са трансформирали климата ", споделя за " Ройтерс " Нейтън Стайгер от Колумбийския университет и един от създателите.
" Тази обява би трябвало да накара отричащите човешката роля за климатичните промени да спрат да настояват, че настоящето стопляне е просто стадий от натурален цикъл и по тази причина няма потребност да се подхваща нищо ", споделя проф. Марк Маслин от английския University College London, който не е взел участие в проучването. И други негови сътрудници разясняват, че са впечатлени от мащаба и прецизността. " Статията демонстрира в действителност голямата разлика сред районни и местни промени в климата в предишното и в действителност световния резултат от парниковите газове от човешката активност. "
Друга от публикациите разказва аргументите за мощното захлаждане на планетата тъкмо преди началото на идустриалната ера, без което стоплянето на климата може би щеше да е още по-голямо.
Става дума за няколко мощни изригвания на вулкани за по-малко от 30 години при започване на XIX век. Изригването на Тамбора през 1815 година е проучвано, само че малко се знае за сходни феномени през 1808-1809 година, както и през 20-те и 30-те години на века в тропическата зона. Всички те са последвани от доста намаление на летните температури в Северното полукълбо и изстудяване повърхността на международния океан за няколко години. Африка е сполетяна от 20-годишна суша, мусоните в Азия и по планетата отслабват, а системите с ниско налягане в Атлантическия океан се спускат по-близо до Екватора.
В Европа времето е извънредно студено и дъждовно. За финален път ледниците в Алпите стартират да се удължават. Всичко това е завършва през 50-те години на XIX век с началото на настоящия интервал на бързо световно стопляне.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ