Протестите срещу Бойко Борисов и оглавяваното от него коалиционно правителство

Протестите срещу Бойко Борисов и оглавяваното от него коалиционно правителство ...

Невероятно, но факт! Без ГЕРБ няма да настъпи Апокалипсис.


Протестите срещу Бойко Борисов и оглавяваното от него коалиционно правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти” продължават повече от два месеца. Недоволните граждани искат оставката на премиера и на главния прокурор Иван Гешев, както и провеждането на предсрочни парламентарни избори. След първоначалното си стъписване от негодуванието на улицата управляващите се окопитиха и предприеха мощна кампания в публичното пространство, с която да защитят оставането си до власт до края на мандата им. Много от опорните им точки обаче са кухи лозунги и откровени лъжи, в които само те вярват.

 

Опорна точка 1: Без ГЕРБ няма да има „смяна на модела”

 

„Време е за рестарт, време е за решения.” С този лозунг Борисов пробва да се удържи начело на държавата в разгара на протестите. Решението, което предложи, беше да се свика Велико народно събрание, което да приеме нова конституция.

Несъмнено идеята за „смяна на модела” се нрави на много хора у нас. Предложението на Борисов обаче се натъкна на почти всеобща съпротива. Първо, защото дойде от него – политическа и държавна фигура, която за протестиращите олицетворява статуквото, срещу което се борят. Второ, защото премиерът лансира инициативата си именно в онзи момент на бурно гражданско недоволство – и така предизвика всеобщо (и съвсем основателно) подозрение, че го прави единствено за да отложи преждевременната си политическа гибел. И трето, защото проектът на конституция, изработен от ГЕРБ, на практика не съдържа нищо, което фундаментално да измени обществено-политическия модел на страната. Това само засили съмненията, че става въпрос за популистки ход, който да отклони общественото внимание от темата за оставката на кабинета.

 

Опорна точка 2: Без ГЕРБ няма кой да управлява страната

 

„Искат оставка, ама не знаят какво да се направи. И ако имаше подготвени хора, с удоволствие бих оставил да управляват.” По този начин Борисов се опитва да внуши, че е незаменим – нещо, в което навярно той самият убедено вярва, след като само веднъж досега (с кабинета „Орешарски”) имаше сериозен опит да бъде оспорена неговата политическа доминация.

Проблемът му сега е, че хората на улицата реално не се вълнуват кой ще поеме властта след него – те просто искат оставката му, незабавно и безусловно. Всъщност, ако Борисов беше истински демократично мислещ политик, той изобщо нямаше дори да поставя въпроса дали смяната на управляващите е полезна за обществото или не. Щеше да го приема като естествено измерение на демократичния процес. В крайна сметка единствено народът суверен може да решава на кого да бъде поверена държавната власт. Народът може да избере правилно или погрешно – важното е, че изборът е негов и това не може да се поставя под съмнение, както прави Борисов, воден от усещането си за незаменимост.

От друга страна, качеството на кадрите на самия ГЕРБ е под всякаква критика - и като авторитет, и като опит. Много от министрите и депутатите влязоха в народния фолклор с нелепите си изпълнения. И затова е най-малкото нагло да предявяваш претенции към кандидатите на опонентите си.

 

Опорна точка 3: Без ГЕРБ България ще се върне в орбитата на Русия

 

Това е аргумент, който Борисов и хората му ползват от години срещу опонентите си, вкараха го в употреба и сега. През август например, когато беше на посещение в Гърция, премиерът намекна, че сред причините за вътрешния натиск срещу него е работата на правителството по енергийни проекти – като газовия интерконектор с южната ни съседка. „ Ако погледнете картата - ние обърнахме посоката. Когато се обръща посоката, винаги е трудно - предизвиква бунтове, революции, раздразнения”, каза Борисов.

Има две константи в българската държава – валутният борд и членството в ЕС и НАТО. Налице е пълен обществен консенсус в тяхна подкрепа, особено що се отнася до паричния съвет и Евросъюза – факт, който редовно се потвърждава от социологическите изследвания. НАТО е по-слабо популярен, а и в протеста участват партии, които са негови противници – като „Възраждане”. Нищо обаче не доказва, че големите политически играчи, от които зависи съдбата на страната, са готови да поставят под въпрос участието ни в евроатлантическата общност. БСП, която най-често е прицел на такива обвинения, е напълно интегрирана в европейската политическа система. А обвиняваният в проруски настроения президент Румен Радев е възпитаник на американски военни училища. Освен това едва ли има друго правителство, което да е направило повече за руските интереси от това на Борисов - като се почне от т.нар. Балкански поток, който само ще затвърди руския газов монопол у нас, и се стигне до обречените опити да се реанимира АЕЦ "Белене".

 

Опорна точка 4: Без ГЕРБ мафията ще превземе държавата

 

„Мафията в момента иска да свали правителството. Контрабанда, хазарт, всичко е на улицата срещу нас. Това ми дава основание да считам, че не трябва да се даде оставка.” Така говори Борисов, а в същото време протестиращите, опозиционните политически сили, чуждестранни медии и дори евродепутати твърдят, че точно неговото правителство е обвързано с криминални интереси. Най-вероятно премиерът се опитва да отклони от себе си обвиненията във връзки с подземния свят, като припише такива на своите противници – обичаен трик на властта.

Факт е, че премиерът и подчинените му институции досега не са дали нито едно безспорно доказателство, че негодуванието срещу кабинета е инспирирано, организирано и насочвано от външни сили. За да му помогне, прокуратурата публикува запис на разговор между хазартния бос Васил Божков и бившия депутат от „БСП за България” Александър Паунов, с който се опита да внуши, че протестите са платени от Дубай. От това обаче пострада само политическата кариера на Паунов, без да бъде дискредитиран протестът.

Дори и след сблъсъците край парламента, на които беше видимо присъствието на провокатори, МВР не успя да докаже нищо, а се задоволи с голословни намеци за скрита политическа намеса. Това обаче беше достатъчно за ГЕРБ, за да сложи точка на разговорите за оставка на кабинета с мотива, че иначе „всяко следващо правителство може да бъде свалено от власт от представители на криминалния свят”. Така всъщност управляващите заявиха, че всяка гражданска акция, на която се появят провокатори, ще се смята априори за компрометирана – въпреки че подстрекателите на насилието може да действат по поръчка на всеки заинтересован, включително и на властта.

 

Опорна точка 5: Без ГЕРБ българите ще гладуват

 

В началото на август социалният министър Деница Сачева – новата политическа звезда на ГЕРБ, съвсем насериозно заплаши страната, че „при служебно правителство гладни хора ще излязат на улиците през септември и октомври” и че при следващото правителство социалните програми щели да спрат. Вече преполовихме септември и единствените хора на улицата са онези, които искат оставката на правителството, в което тя участва. Вероятно, ако я попитаме сега, Сачева ще отмести прогнозата си още един-два месеца напред. След това с още толкова. И така докато дойдат изборите. Тук обаче прозира един фундаментален проблем на всички управляващи - те възприемат политиките като персонални актове, зависещи от благоволението на един или друг министър. Всъщност, ако една политика е добра, няма никакъв проблем да се изпълнява от всякакво правителство. Няма нужда хората да се надяват Сачева да остане министър.

 

Опорна точка 6: Без ГЕРБ няма кой да приема закони

 

От всичко, което вождът на ГЕРБ и обкръжението му казват, това е единственото, което е отчасти вярно. Ако правителството подаде оставка, тогава президентът Румен Радев ще трябва да назначи служебен кабинет, който да управлява страната до провеждането на предсрочни избори. Дотогава страната ще функционира без парламент.

И въпреки сериозното положение, в което се намира страната през последните месеци заради пандемията, възможността за живот без депутати се приема съвършено спокойно от хората. И действително поводи за притеснение няма. Държавните и местните органи криво-ляво се понаучиха да действат в условията на криза. В настоящия момент парламентът не може да им бъде полезен, а по-скоро вреден, като се има предвид качеството на законите, които произвежда. Наистина без депутатите не може да се обяви извънредно положение, ако ситуацията с COVID-19 се влоши. Но и сега живеем в условията на извънредна епидемична обстановка, която позволява на здравните власти да вземат крути мерки, ако преценят за необходимо.

Източник: segabg.com