Протестите, оставката и предсрочните избори се подкрепят, макар още да

Протестите, оставката и предварителните избори се поддържат, въпреки още да не се вижда ясна опция и нови водачи. Всички съществени обединения и политически дейци, с изключение може би на Движение за права и свободи, губят от създалата се обстановка, за сметка на по-малките си съперници – в тази обстановка „ дребните стават огромни “. Изгледи да бъдат в последващо Народно заседание имат 7 обединения, като пет от тях на този стадий наподобяват сигурни.
Това са част от изводите от националното проучване, извършено от 30 юли до 7 август измежду 811 пълнолетни българи. То е част от постоянния „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “ – самостоятелното ежемесечно изследване „ лице в лице “, което се организира към този момент тридесет години. Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за парламентарен спор и няма по какъв начин да отрази евентуалния резултат.
62% споделят, че поддържат митингите против държавното управление, 23,7% споделят, че не ги поддържат, а останалите се двоумят. 58,9% желаят оставка, а 26,5% са на противоположното мнение. Данните демонстрират и нормалната от десетилетия конструкция на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, само че в това време сочат и съществено публично неспокойствие. Свидетелство за последното е, че към този момент 50% считат, че предварителните избори са нужни за страната, до момента в който 34,1% са на противоположното мнение. Останалите се двоумят. Преди седмици концепцията за предварителни избори по-скоро не събираше възторг. Очевидно, всеобщото схващане гладко „ привиква с мисълта “ за предварителни избори.
Въпреки всичко обаче, към момента не съществува чувството за налична опция: 38,1% споделят, че сега има партия или коалиция, която да може по-добре да ръководи страната, само че съвсем толкоз – 35,7% – споделят, че няма такава. Останалите се двоумят.
И ГЕРБ, и Българска социалистическа партия губят позиции и в този момент са с съвсем изравнени равнища на електорална подготвеност измежду хората с изборни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5% или към 800 хиляди евентуални гласове (от общо към 5.5 млн. трайно пребиваващи с изборни права у нас). Българска социалистическа партия е с 13,9%, което значи близо под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра към 1 150 хиляди гласа, а Българска социалистическа партия – към 950 хиляди. ГЕРБ е с преднина и измежду твърдо решилите да гласоподават.
Партията на Слави Трифонов фактически е главен бенефициент от протичащото се в страната – с растяща поддръжка, достигаща в този момент до 7,9% от гласоподавателите у нас. Движение за права и свободи остава в обичайния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа.
С 5,7% Демократична България отбелязва сред два и три пъти по-добър резултат от нормалните си равнища. Най-отчетливо в този микс пораства „ Да, България “. Новата групировка на Мая Манолова се е развила и към този момент е с 2,4% или условно към 130 хиляди гласа. С 2,3% са и Оперативна програма (с най-видимо наличие на ВМРО). Това е към евентуалната преграда за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа. Така формулата за влизане в последващо Народно събрание – към този миг – е 5+2. „ Воля “ пък е покрай главния „ пакет “ с 1,6%. Данните, несъмнено, не могат да играят ролята на прогноза, а са единствено моментна картина. Това конкретизиране е изключително значимо на фона на извънредно динамичната обстановка.
Сред останалите обединения вършат усещане АБВ – с 0,6%, „ Глас национален “ – с 0,4% и така нататък „ Атака “, „ Възраждане “, планът на Цветан Цветанов и планът на Васил Божков към този момент са с по 0,2%. Около 4% просто декларират, че биха подкрепили самостоятелен претендент (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още % споделят, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и така нататък
Впечатляващ е делът на хора, които настояват, че ще отидат да гласоподават, само че ще отбележат „ не поддържам никого “, надлежно към 6,6% - още едно удостоверение за делегитимация на политическата каста. Разбира се, по-вероятно е в действителна изборна обстановка голямата част от тези хора по-скоро да не гласоподават. 27,4% непосредствено декларират, че не биха дали своят вот.
От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио. Представителят на другото крило на митинга Христо Иванов доста усъвършенства доверието си и в случай че преди позитивните оценки за него не бяха повече от 6%, в този момент са към този момент към 9%. Числата обаче като цяло не демонстрират митингът да е създал нови политически „ звезди “ до този миг.
Личното доверие на Борисов е към този момент 20% - най-ниското равнище в последните няколко години. Недоверието е 68%. Само преди два месеца доверието се движеше към 25%, а недоверието – към 60%.
Така Борисов към този момент е на равнищата на доверие, да вземем за пример на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.
На процедура цялото държавно управление отбелязва спад в доверието – откакто се движеше близо към 30%, в този момент е към 19%. Недоверието пък е минало над 70% - за пръв път от години. Сходна е наклонността и при Народното събрание – доверието там в този момент е към 15%, при нормални за последните месеци към 20%. Недоверието е 77%.
Личното доверие в Румен Радев остава високо – 47%, при съмнение 35%. Доверието в президентската институция като цяло пък сякаш наподобява малко по-застрашено от сегашната обстановка - то се движеше към 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ ножицата “ тук сякаш се затваря и доверието към този момент е 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с позитивен баланс. Явно в конфликта Борисов - Радев евентуално застрашена е известността и на двете страни, като, несъмнено, в осезаемо по-неизгодна позиция е министър председателят Борисов, сочат още данните на " Галъп ", представени от БГНЕС.