Христова: Протестът е неструктуриран. Дайнов: Хората искат да не се краде
„ Протестът продължава да има доста неструктуриран темперамент и продължава да няма политическа групировка , която да бъде припознато от протестиращите “. Това сподели пред БНР политологът проф. Антоанета Христова. Според нея това основава проблем пре д процеса да продължи в каквато и да е посока .
„ Имаме два разновидността на развиване на обстановката. Единият е оставка на държавното управление и да се премине към служебно държавно управление образувано от президентът Румен Радев. Този вид е съвсем изключен, тъй като в обществото се сътвори съмнение към институциите като цяло. Вторият вид е да се организира разговор с протестиращите и да се изпълнят отчасти техни претенции и стремежи до осъществяване на постоянните парламентарни избори, които наподобяват смислени от позиция на крепко стъпила на земята народна власт “, разяснява Христова.
С коментар по тематиката се включи и политологът проф. Евгений Дайнов. „ Протестът записва нежеланието на българското общество да бъде натикано в властнически форми на ръководството , на феодално структуриране на властта и публичните връзки, което е безусловно невероятно в една демократична страна “, уточни той. По думите му митингът записва коренно катурване на публичното мнение в страната .
„ Движение за права и свободи се пробва да подчини ГЕРБ на себе си, да подчини Бойко Борисов и изпълнителната власт на себе си, като в това време се пробва да се еманципира от това, че в сърцето на тази феодална структура в България се намира самата Движение за права и свободи. Което не виждам по какъв начин ще стане. Но обстановката в този момент е друга “, изясни Дайнов.
Проф. Христова също се съгласи, че обстановката в този момент е друга, тъй като за център-ролята в този момент с изключение на Движение за права и свободи се бори още една групировка – това е „ Демократична България ”. „ За достигането на нова политическа среда, на която младежите са ярки изразители – има разнообразни способи. Но едни способи довеждат до безпорядък, а други способи могат да подсигуряват доста по-смислено и учредено на познание изборно право, на което всеки от нас има право “, уточни тя. Христова добави, че по тази причина методите за реализиране на тези цели са доста значими .
„ От 4 февруари 1997 година не са се събирали на митинг толкоз доста хора. В момента съответствува морално отвращение, цивилизационен протест и политически “, счита проф. Дайнов. „ Хората желаят едно нещо – да не се краде и да има общи европейски правила за всички . Алтернативата е да пристигна някой, който ще съблюдава това “, акцентира той.
По думите на проф. Антоанета Христова има уязвимост в това, че митингът включва прекомерно разнородни по състав поддръжници на разнообразни политици и цели . „ Защото човек се увлича от дела и потребности, само че всичко това се облича в лице и в политическа групировка, зад която той застава. Лице като Румен Радев, да вземем за пример, не се разпознава от хората като уредник. Има плакати, на които написа – не на този, не на другия. Това би трябвало да се избистри по наличие “, счита тя.
„ Имаме два разновидността на развиване на обстановката. Единият е оставка на държавното управление и да се премине към служебно държавно управление образувано от президентът Румен Радев. Този вид е съвсем изключен, тъй като в обществото се сътвори съмнение към институциите като цяло. Вторият вид е да се организира разговор с протестиращите и да се изпълнят отчасти техни претенции и стремежи до осъществяване на постоянните парламентарни избори, които наподобяват смислени от позиция на крепко стъпила на земята народна власт “, разяснява Христова.
С коментар по тематиката се включи и политологът проф. Евгений Дайнов. „ Протестът записва нежеланието на българското общество да бъде натикано в властнически форми на ръководството , на феодално структуриране на властта и публичните връзки, което е безусловно невероятно в една демократична страна “, уточни той. По думите му митингът записва коренно катурване на публичното мнение в страната .
„ Движение за права и свободи се пробва да подчини ГЕРБ на себе си, да подчини Бойко Борисов и изпълнителната власт на себе си, като в това време се пробва да се еманципира от това, че в сърцето на тази феодална структура в България се намира самата Движение за права и свободи. Което не виждам по какъв начин ще стане. Но обстановката в този момент е друга “, изясни Дайнов.
Проф. Христова също се съгласи, че обстановката в този момент е друга, тъй като за център-ролята в този момент с изключение на Движение за права и свободи се бори още една групировка – това е „ Демократична България ”. „ За достигането на нова политическа среда, на която младежите са ярки изразители – има разнообразни способи. Но едни способи довеждат до безпорядък, а други способи могат да подсигуряват доста по-смислено и учредено на познание изборно право, на което всеки от нас има право “, уточни тя. Христова добави, че по тази причина методите за реализиране на тези цели са доста значими .
„ От 4 февруари 1997 година не са се събирали на митинг толкоз доста хора. В момента съответствува морално отвращение, цивилизационен протест и политически “, счита проф. Дайнов. „ Хората желаят едно нещо – да не се краде и да има общи европейски правила за всички . Алтернативата е да пристигна някой, който ще съблюдава това “, акцентира той.
По думите на проф. Антоанета Христова има уязвимост в това, че митингът включва прекомерно разнородни по състав поддръжници на разнообразни политици и цели . „ Защото човек се увлича от дела и потребности, само че всичко това се облича в лице и в политическа групировка, зад която той застава. Лице като Румен Радев, да вземем за пример, не се разпознава от хората като уредник. Има плакати, на които написа – не на този, не на другия. Това би трябвало да се избистри по наличие “, счита тя.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ