Едуар Филип – Буферът на Макрон
Протестът на “жълтите жилетки ” във Франция от последните седмици прикова вниманието на международните медии. Стотици хиляди елементарни френски жители излязоха по пътищата и булевардите на огромните градове, с цел да изразят недоволството си против провежданите под ръководството на президента Еманюел Макрон и неговия министър-председател Едуар Филип стопански промени.
Катализатор на гнева на “жълтите жилетки ” беше в частност увеличението на цените на някои горива, заложено като част от напъните на френското държавно управление за понижаване на нездравословните излъчвания. Амбициозна цел, която се сблъска с икономическата реалност, че гръбнакът на френската стопанска система – и най-много дребните и междинни селскостопански производители – разчитат най-вече на евтиния дизел, който беше най-вече в мерника на плануваните промени. И тъй като както споделят “за французите революцията е инстикт ”, всичко потегли от един ядосан водач, който преди няколко седмици снима в кабината на камиона си клип, в който размахвайки наложителната за специалността си жълта светлоотразителна жилетка, прикани сънародниците си да я употребяват като знак на недоволството си от икономическите промени на държавното управление.
Така в края на октомври Гислен Кутар от южния френски град Нарбон разгласява записа си във “Фейсбук ” и оттова се роди гражданско придвижване, което за няколко седмици провежда блокади на пътища и автомагистрали, с многохилядни демонстрации, и с цената на серия погроми в Париж, принуди Еманюел Макрон освен да отдръпна оферти скок на цените на горивата, само че и в отговор на настояванията на протестиращите (не на погромаджиите) да обещае увеличение на минималната работна заплата във Франция със 100 евро на месец, обезпечени от страната, чрез данъчни промени в интерес на някои работодатели.
Отстъпки, посрещнати от “жълтите жилетки ” с крясъци “Не е задоволително ”, само че при всички положения след обръщението на Макрон към нацията този понеделник, последвало следващ уикенд на погроми в Париж, напрежението дава тип да стартира да стихва. Пък и празници идват! Макар че след случилото се на коледния базар в Страсбург във вторник вечерта, настроението евентуално няма да е доста приповдигнато. Някои непознати наблюдаващи ехидно обръщаха внимание през вчерашния ден, че активизирането на френските органи на реда против демонстрациите на “жълтите жилетки ” последните седмици са основали спомагателен риск за сигурността, разрешил хипотетичното терористично нахлуване. Което безспорно и самите французи осъзнават.
Преди това да се случи обаче, концепциите по какъв начин да пребори “извънредното икономическо и обществено състояние ”, в което е изпаднала Франция, изложени от Еманюел Макрон в понеделник тази седмица, бяха предпазени ден по-късно в Народното събрание от министър-председателя Едуар Филип. За който може и да не се чува доста оттатък рамките на Хексагона, само че който до момента в който началникът му го раздава международен водач, икономическа мощност и мотор на задълбочената интеграция на Европейски Съюз, е претрупан със задачата Франция да дава отговор на имиджа и задачите Макронови. Доколко се оправя със задачата, свидетелства, че по данни от началото на месец декември 26 % от французите утвърждават работата на Едуар Филип като министър-председател, до момента в който тази на Макрон получава позитивна оценка от едвам 23 на 100. От юли насам това съставлява спад с 23 пункта за премиера и с 18 за президента – разбирате, и двамата не са изключително известни. Но отново изправени пред всенародната обич от последните седмици, Едуар Филип идва преди Еманюел Макрон в сърцата на французите. И тъй като за упоменатия нагоре кръстник на “жилетките ” Гислен Кутар от Норбон знаем малко, а за президента на Франция е изписано задоволително, предходното изречение си е мотив да разкажем накратко и за френския министър председател.
Едуард Филип е роден на 28 ноември 1970 година в Руан, където получава началното и главното си обучение. Средното си приключва в тогавашната столица на Федерална Република Германия Бон през 1988 година преди да бъде признат в влиятелния Институт за политически проучвания в Париж, който приключва през 1992 година След година казарма като младши артилейски офицер, Едуар Филип влиза в Националната школа за администрация на Франция, откъдето се дипломира през 1997 година Интерес към политиката бъдещият министър председател демонстрира още през студентските години като деятел на левицата, преди да се преориентира изцяло. Следвайки кариера на юрист, през 2002 година Едуард Филип взе участие в учредяването на дясната партия Съюз за национално придвижване (ЮМП) по покана на Ален Жупе, и когато през 2007 година последният е назначен за министър на екологията под Никола Саркози, става негов консултант. Кмет на Хавър сред 2010 година и 2017 година, Едуар Филип влиза в Народното събрание на Франция през 2012 година, само че най-после на мандата си взема решение да не се кандидатира още веднъж, с цел да резервира поста си на градоначалник. Макар и член на “Републиканците ” (преименуваната ЮМП), след успеха на Макрон на изборите през май 2017 е назначен за министър-председател на Франция.
Адвокат на атомното лоби
Си е доста сериозна купа. Особено във Франция, страната с най-вече нуклеарни централи в Европа – 58 на брой. За феновете на статистиката, на второ място идва Русия с 36 на Стария континент и общо 41. Между 2007 година и 2010 година Едуар Филип е шеф на връзките на френския енергиен колос “Арева ”, понастоящем преименуван на “Орано ”, който специализира в АЕЦ. Множество паники от обвързаността на Едуар Филип с нуклеарното лоби бяха изказани след назначението му за министър председател на Франция през 2017 година най-вече от природозащитни организации.
За него
Верен дребен боец
Изморен, Макрон реши да се откаже от увеличението на таксите и натовари персонално Филип да го разгласи. Споменатият се погрижи да извърши нареждането, правилен на ролята си на правилен дребен боец, която се пробва да поддържа откогато е встъпил в служба. Но в случай че го изпраща на огневата линия, с цел да не се излага, президентът мъчно може да си разреши да го употребява за бушон.
Луи Озалтер, публицист, “Ла Мариан ”
Буди паника
В продължение на седем години (б.р. – като кмет на Хавър) Едуар Филип действаше на основата на остаряла система, ориентирана най-вече към мръсните енергийни източници. Един ден ми сподели: “между гарантирането на заетостта и опазването на околната среда постоянно ще избера заетостта ”. Това допуска, че самият той не има вяра, че двете могат да вървят ръка за ръка. (…) Разтревожен, че това му отношение ще се придвижи на национално равнище.
Алексис Дек, общински консултант от Хавър, май 2017 година
Риск за Макрон
Макрон би трябвало да се отдръпна и да разреши на Едуар Филип да бъде същински министър-председател, по модела заложен от Дьо Гол. Може в последна сметка да се окаже, че Филип, който напълно не е инцидентен, има по-добри рецептори по какъв начин да се оправя с всекидневните политически въпроси от президента. Съществуват и забележими рискове. Филип може да се трансформира в по-популярен от него. Възрастта на Макрон го слага в неловка обстановка, в случай че се опита да го играе на по-опитния общественик.
Джон Личфийлд, английски публицист
Катализатор на гнева на “жълтите жилетки ” беше в частност увеличението на цените на някои горива, заложено като част от напъните на френското държавно управление за понижаване на нездравословните излъчвания. Амбициозна цел, която се сблъска с икономическата реалност, че гръбнакът на френската стопанска система – и най-много дребните и междинни селскостопански производители – разчитат най-вече на евтиния дизел, който беше най-вече в мерника на плануваните промени. И тъй като както споделят “за французите революцията е инстикт ”, всичко потегли от един ядосан водач, който преди няколко седмици снима в кабината на камиона си клип, в който размахвайки наложителната за специалността си жълта светлоотразителна жилетка, прикани сънародниците си да я употребяват като знак на недоволството си от икономическите промени на държавното управление.
Така в края на октомври Гислен Кутар от южния френски град Нарбон разгласява записа си във “Фейсбук ” и оттова се роди гражданско придвижване, което за няколко седмици провежда блокади на пътища и автомагистрали, с многохилядни демонстрации, и с цената на серия погроми в Париж, принуди Еманюел Макрон освен да отдръпна оферти скок на цените на горивата, само че и в отговор на настояванията на протестиращите (не на погромаджиите) да обещае увеличение на минималната работна заплата във Франция със 100 евро на месец, обезпечени от страната, чрез данъчни промени в интерес на някои работодатели.
Отстъпки, посрещнати от “жълтите жилетки ” с крясъци “Не е задоволително ”, само че при всички положения след обръщението на Макрон към нацията този понеделник, последвало следващ уикенд на погроми в Париж, напрежението дава тип да стартира да стихва. Пък и празници идват! Макар че след случилото се на коледния базар в Страсбург във вторник вечерта, настроението евентуално няма да е доста приповдигнато. Някои непознати наблюдаващи ехидно обръщаха внимание през вчерашния ден, че активизирането на френските органи на реда против демонстрациите на “жълтите жилетки ” последните седмици са основали спомагателен риск за сигурността, разрешил хипотетичното терористично нахлуване. Което безспорно и самите французи осъзнават.
Преди това да се случи обаче, концепциите по какъв начин да пребори “извънредното икономическо и обществено състояние ”, в което е изпаднала Франция, изложени от Еманюел Макрон в понеделник тази седмица, бяха предпазени ден по-късно в Народното събрание от министър-председателя Едуар Филип. За който може и да не се чува доста оттатък рамките на Хексагона, само че който до момента в който началникът му го раздава международен водач, икономическа мощност и мотор на задълбочената интеграция на Европейски Съюз, е претрупан със задачата Франция да дава отговор на имиджа и задачите Макронови. Доколко се оправя със задачата, свидетелства, че по данни от началото на месец декември 26 % от французите утвърждават работата на Едуар Филип като министър-председател, до момента в който тази на Макрон получава позитивна оценка от едвам 23 на 100. От юли насам това съставлява спад с 23 пункта за премиера и с 18 за президента – разбирате, и двамата не са изключително известни. Но отново изправени пред всенародната обич от последните седмици, Едуар Филип идва преди Еманюел Макрон в сърцата на французите. И тъй като за упоменатия нагоре кръстник на “жилетките ” Гислен Кутар от Норбон знаем малко, а за президента на Франция е изписано задоволително, предходното изречение си е мотив да разкажем накратко и за френския министър председател.
Едуард Филип е роден на 28 ноември 1970 година в Руан, където получава началното и главното си обучение. Средното си приключва в тогавашната столица на Федерална Република Германия Бон през 1988 година преди да бъде признат в влиятелния Институт за политически проучвания в Париж, който приключва през 1992 година След година казарма като младши артилейски офицер, Едуар Филип влиза в Националната школа за администрация на Франция, откъдето се дипломира през 1997 година Интерес към политиката бъдещият министър председател демонстрира още през студентските години като деятел на левицата, преди да се преориентира изцяло. Следвайки кариера на юрист, през 2002 година Едуард Филип взе участие в учредяването на дясната партия Съюз за национално придвижване (ЮМП) по покана на Ален Жупе, и когато през 2007 година последният е назначен за министър на екологията под Никола Саркози, става негов консултант. Кмет на Хавър сред 2010 година и 2017 година, Едуар Филип влиза в Народното събрание на Франция през 2012 година, само че най-после на мандата си взема решение да не се кандидатира още веднъж, с цел да резервира поста си на градоначалник. Макар и член на “Републиканците ” (преименуваната ЮМП), след успеха на Макрон на изборите през май 2017 е назначен за министър-председател на Франция.
Адвокат на атомното лоби
Си е доста сериозна купа. Особено във Франция, страната с най-вече нуклеарни централи в Европа – 58 на брой. За феновете на статистиката, на второ място идва Русия с 36 на Стария континент и общо 41. Между 2007 година и 2010 година Едуар Филип е шеф на връзките на френския енергиен колос “Арева ”, понастоящем преименуван на “Орано ”, който специализира в АЕЦ. Множество паники от обвързаността на Едуар Филип с нуклеарното лоби бяха изказани след назначението му за министър председател на Франция през 2017 година най-вече от природозащитни организации.
За него
Верен дребен боец
Изморен, Макрон реши да се откаже от увеличението на таксите и натовари персонално Филип да го разгласи. Споменатият се погрижи да извърши нареждането, правилен на ролята си на правилен дребен боец, която се пробва да поддържа откогато е встъпил в служба. Но в случай че го изпраща на огневата линия, с цел да не се излага, президентът мъчно може да си разреши да го употребява за бушон.
Луи Озалтер, публицист, “Ла Мариан ”
Буди паника
В продължение на седем години (б.р. – като кмет на Хавър) Едуар Филип действаше на основата на остаряла система, ориентирана най-вече към мръсните енергийни източници. Един ден ми сподели: “между гарантирането на заетостта и опазването на околната среда постоянно ще избера заетостта ”. Това допуска, че самият той не има вяра, че двете могат да вървят ръка за ръка. (…) Разтревожен, че това му отношение ще се придвижи на национално равнище.
Алексис Дек, общински консултант от Хавър, май 2017 година
Риск за Макрон
Макрон би трябвало да се отдръпна и да разреши на Едуар Филип да бъде същински министър-председател, по модела заложен от Дьо Гол. Може в последна сметка да се окаже, че Филип, който напълно не е инцидентен, има по-добри рецептори по какъв начин да се оправя с всекидневните политически въпроси от президента. Съществуват и забележими рискове. Филип може да се трансформира в по-популярен от него. Възрастта на Макрон го слага в неловка обстановка, в случай че се опита да го играе на по-опитния общественик.
Джон Личфийлд, английски публицист
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ