Как да се отървем от просяците
Просяците са част от демократичният ни пейзаж. С особена централизация в центъра на София. Предполагам и в другите градове.
За двеста метра бях спрян няколко пъти от тях. Просеха пари за храна. Никой не ми изиска пари за цигари, за водка или за билет за метро. Трима от тези просяци пушеха. Цената на една кутия цигари е повече от хляба. Но те не седяха на улицата дъвчейки самун, а пушеха цигари. По пет кинта кутията. Някак гадно ми стана да им давам пари за самун.
В квартала тактиката е друга. Там има едни римляни, които вървят в строй и въоръжени с криви пръчки ровят в кофите за отпадък. Ходят на тумби – мъже, дами, деца... Щом видят уединен минувач, по остарял римски бит римляните пускат децата си като дребни свирепи пиранийки да желаят пари. Наблюдавал съм ги и в това им деяние няма случайност. Ако минувачът е мъж в силите си съвсем не го закачат. Дай-няма-чао. Ако минувачите са групичка, която е явно дружно – също. Но какво става в случай че е самотна жена, не дай боже с количка с дете или по-възрастна. Олеле-малеле... Нахвърлят се тези ми дечурлига като камикадзета. Започват да висят по ръцете, да дърпат палтата. Да реват за пари. Все едно не съм в София а някъде в екваториална Африка след революция. И постоянно парите са за храна. Ама постоянно. И в никакъв случай тези просяци не одобряват, когато им дадеш храна. Ама в никакъв случай.
Ако държа да съм милосърден християнин, би трябвало да излизам най-малко с 10 лв. за разпределяне. Но в случай че го направя, не мисля, че просяците ще станат по-щастливи. Тези мисли ме накараха да направя един въображаем опит.
Какво би станало, в случай че просяците стартират да получават пари (нарича се лепта, само че не считам думата за правилна) от всеки? И в границите на половин ден съберат, да кажем, по 500 лв.. Дали ще престанат да просят, ще си платят тока и ще стартират да си търсят работа на осем часов работен ден?
Заклевам се, че не! На другия ден отново ще са на улицата и отново ще просят, тъй като да изкарваш по 500 лв. дневно е недостижима отплата и за напреднал меринджей.
От тук пътищата са два – или просяците стартират да „ работят “ по-малко или алчно стартират да натрупат пари. И в двата случая просенето няма да бъде сменено от различен тип активност, тъй като тази работа ще и носи най-хубави приходи.
Така просяците стават богатата каста в обществото. Първата им работа е да създадат по този начин, че да няма по какъв начин други просяци да стартират да просят. Тоест да държат монопола в просенето. И тъй като към този момент имат задоволително пари основават лоби, което да им пази ползите. Започват да управляват публичните процеси. Приема се закон за просенето, и наложителното предоставяне на пари на просяците. Както и закон, за неспособност всеки нов да може да проси. После - просяците се освобождават от налози. Просяците имат компании и техните ползи се пазят от закони, юристи, съдии и полиция. Хората, които са срещу просяците стартират да се преследват по законови способи, тъй като с помощта на просяците законите са се извратили дотам, че са се дехуманизирали. Всяко извращение към този момент е безусловно законно и безусловно законно. Всяка изродщина – демократична.
Това стартира да звучи познато. Заменете думата бедняк с партия и да продължим с опита.
Защото в действителност всяка една партия е бедняк. Наближат ли избори стартира просенето на гласове. Всяка партия реве, че е гладна и разчита на теб, с цел да оцелее. Бута ти някакви морални пояснения, че като гласуваш за нея ще направиш някакво хипотетично положително и ти самия ще започнеш да живееш по-добре, само че те и просяците го разправят безусловно същото.
А и работите към този момент по този начин са измислени, че всеки ден твоите пари отиват в партийните сметка. Ей по този начин, да си имат парички да не са гладни. Тези пари не се назовават лепта, а дотация.
Та въпросът ми беше: „ Как да се отървем от просяците? “
За двеста метра бях спрян няколко пъти от тях. Просеха пари за храна. Никой не ми изиска пари за цигари, за водка или за билет за метро. Трима от тези просяци пушеха. Цената на една кутия цигари е повече от хляба. Но те не седяха на улицата дъвчейки самун, а пушеха цигари. По пет кинта кутията. Някак гадно ми стана да им давам пари за самун.
В квартала тактиката е друга. Там има едни римляни, които вървят в строй и въоръжени с криви пръчки ровят в кофите за отпадък. Ходят на тумби – мъже, дами, деца... Щом видят уединен минувач, по остарял римски бит римляните пускат децата си като дребни свирепи пиранийки да желаят пари. Наблюдавал съм ги и в това им деяние няма случайност. Ако минувачът е мъж в силите си съвсем не го закачат. Дай-няма-чао. Ако минувачите са групичка, която е явно дружно – също. Но какво става в случай че е самотна жена, не дай боже с количка с дете или по-възрастна. Олеле-малеле... Нахвърлят се тези ми дечурлига като камикадзета. Започват да висят по ръцете, да дърпат палтата. Да реват за пари. Все едно не съм в София а някъде в екваториална Африка след революция. И постоянно парите са за храна. Ама постоянно. И в никакъв случай тези просяци не одобряват, когато им дадеш храна. Ама в никакъв случай.
Ако държа да съм милосърден християнин, би трябвало да излизам най-малко с 10 лв. за разпределяне. Но в случай че го направя, не мисля, че просяците ще станат по-щастливи. Тези мисли ме накараха да направя един въображаем опит.
Какво би станало, в случай че просяците стартират да получават пари (нарича се лепта, само че не считам думата за правилна) от всеки? И в границите на половин ден съберат, да кажем, по 500 лв.. Дали ще престанат да просят, ще си платят тока и ще стартират да си търсят работа на осем часов работен ден?
Заклевам се, че не! На другия ден отново ще са на улицата и отново ще просят, тъй като да изкарваш по 500 лв. дневно е недостижима отплата и за напреднал меринджей.
От тук пътищата са два – или просяците стартират да „ работят “ по-малко или алчно стартират да натрупат пари. И в двата случая просенето няма да бъде сменено от различен тип активност, тъй като тази работа ще и носи най-хубави приходи.
Така просяците стават богатата каста в обществото. Първата им работа е да създадат по този начин, че да няма по какъв начин други просяци да стартират да просят. Тоест да държат монопола в просенето. И тъй като към този момент имат задоволително пари основават лоби, което да им пази ползите. Започват да управляват публичните процеси. Приема се закон за просенето, и наложителното предоставяне на пари на просяците. Както и закон, за неспособност всеки нов да може да проси. После - просяците се освобождават от налози. Просяците имат компании и техните ползи се пазят от закони, юристи, съдии и полиция. Хората, които са срещу просяците стартират да се преследват по законови способи, тъй като с помощта на просяците законите са се извратили дотам, че са се дехуманизирали. Всяко извращение към този момент е безусловно законно и безусловно законно. Всяка изродщина – демократична.
Това стартира да звучи познато. Заменете думата бедняк с партия и да продължим с опита.
Защото в действителност всяка една партия е бедняк. Наближат ли избори стартира просенето на гласове. Всяка партия реве, че е гладна и разчита на теб, с цел да оцелее. Бута ти някакви морални пояснения, че като гласуваш за нея ще направиш някакво хипотетично положително и ти самия ще започнеш да живееш по-добре, само че те и просяците го разправят безусловно същото.
А и работите към този момент по този начин са измислени, че всеки ден твоите пари отиват в партийните сметка. Ей по този начин, да си имат парички да не са гладни. Тези пари не се назовават лепта, а дотация.
Та въпросът ми беше: „ Как да се отървем от просяците? “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ