Човекът е машина, но и машината е човек в „Отмяна“
Пространството на Камерен спектакъл „ Възраждане “ е тотално преобразено за най-новото премиерно заглавие – „ Отмяна “ от ирландката Стейси Грег, в театралната интерпретация на младия Зафир Раджаб, прочут и като артист от трупата на Народния. Неотдавна той бе номиниран за премия „ Аскеер 2022 “ в категорията изгряваща звезда за предходната си мощна режисьорска работа тук, „ Стая за посетители “ от Петер Турини.
Във футуристичната драма „ Отмяна “ (Override, 2013) стъклена стена отделя фена воайор от „ дома “ на младата двойка Вайълет и Марк, позициониран от сценографа Елис Вели там, където нормално е десният бранш от места за публиката. Тяхното ежедневие, разгръщащо се в близкото бъдеще, се оказва усъвършенствано от технологиите дотам, че ги трансформира във съдбовен проблем за героите на актьорите Виттория Николова и Йордан Ръсин, които са в очакване на първото си дете. Ако за единия е обикновено към този момент признатото в обществото софтуерно изтриване на несъвършенствата и уврежданията в човешкия организъм, то за другия тази стъпка е нечовешка, създаваща висша класа от машини и холокост за „ естествените “ хора. В очите на единия човешкото създание може да е компютърен хардуер, за другия – безформеност от неврони. Така, в някакъв преломен миг, обърканият Марк взема решение да анулира всички вътрешни усъвършенствания на обичаната си брачна половинка и да я върне към същността на елементарен субект. Ще помогне ли обаче това в връзките им?
Текстът на Стейси Грег и спектакълът на Зафир Раджаб задават доста и комплицирани въпроси, в които при започване на представлението фенът малко мъчно се ориентира, до момента в който не влезе в крачка с дневния ред на футуристичната (анти)утопия. Ще унищожи ли развиването на технологиите човешката ни еднаквост? Ще провалят ли те връзката сред нас? А ще можем ли в близко бъдеще въобще да поддържаме връзка без тях? Ако ние сме полу-роботи, то какви ще бъдат децата ни? Готови ли сме да живеем постоянно и на каква цена?... Над отговорите на сходни въпроси homo sapiens сигурно ще си блъска главата още дълги години.
Двамата отлични артисти трансформират в обезпокоително пулсиращи фрагменти живот тази висока научно-екзистенциална проблематика. И нежността сред тях, и свадите им са напълно същински, като в действително evergreen семейство, а безмълвната сцена, в която Йордан Ръсин танцува и люлее в ръце електрическия тостер вместо нероденото си бебе, е без пресилване незабравима.
Относно ролята на технологиите в днешния и утрешния ни живот, по този начин както е забелязана в спектакъла, можем свободно да перифразираме и продължим крилатата фраза на Стефан Цанев „ Който ни освободи, той ще ни пороби “ като „ …но който ни пороби, той и ще ни освободи “…
Мултимедията за постановката е основана от студио „ Стършел “, композитор е Ян Руменин. Следващите представления са на 1, 12 и 23 юли.
Във футуристичната драма „ Отмяна “ (Override, 2013) стъклена стена отделя фена воайор от „ дома “ на младата двойка Вайълет и Марк, позициониран от сценографа Елис Вели там, където нормално е десният бранш от места за публиката. Тяхното ежедневие, разгръщащо се в близкото бъдеще, се оказва усъвършенствано от технологиите дотам, че ги трансформира във съдбовен проблем за героите на актьорите Виттория Николова и Йордан Ръсин, които са в очакване на първото си дете. Ако за единия е обикновено към този момент признатото в обществото софтуерно изтриване на несъвършенствата и уврежданията в човешкия организъм, то за другия тази стъпка е нечовешка, създаваща висша класа от машини и холокост за „ естествените “ хора. В очите на единия човешкото създание може да е компютърен хардуер, за другия – безформеност от неврони. Така, в някакъв преломен миг, обърканият Марк взема решение да анулира всички вътрешни усъвършенствания на обичаната си брачна половинка и да я върне към същността на елементарен субект. Ще помогне ли обаче това в връзките им?
Текстът на Стейси Грег и спектакълът на Зафир Раджаб задават доста и комплицирани въпроси, в които при започване на представлението фенът малко мъчно се ориентира, до момента в който не влезе в крачка с дневния ред на футуристичната (анти)утопия. Ще унищожи ли развиването на технологиите човешката ни еднаквост? Ще провалят ли те връзката сред нас? А ще можем ли в близко бъдеще въобще да поддържаме връзка без тях? Ако ние сме полу-роботи, то какви ще бъдат децата ни? Готови ли сме да живеем постоянно и на каква цена?... Над отговорите на сходни въпроси homo sapiens сигурно ще си блъска главата още дълги години.
Двамата отлични артисти трансформират в обезпокоително пулсиращи фрагменти живот тази висока научно-екзистенциална проблематика. И нежността сред тях, и свадите им са напълно същински, като в действително evergreen семейство, а безмълвната сцена, в която Йордан Ръсин танцува и люлее в ръце електрическия тостер вместо нероденото си бебе, е без пресилване незабравима.
Относно ролята на технологиите в днешния и утрешния ни живот, по този начин както е забелязана в спектакъла, можем свободно да перифразираме и продължим крилатата фраза на Стефан Цанев „ Който ни освободи, той ще ни пороби “ като „ …но който ни пороби, той и ще ни освободи “…
Мултимедията за постановката е основана от студио „ Стършел “, композитор е Ян Руменин. Следващите представления са на 1, 12 и 23 юли.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ