Наказателна отговорност за журналисти? Какво обясниха някои от замесените депутати
Прословутото към този момент съвещание на парламентарната Комисия по просвета и медии, на което се приказва за търсене на наказателна отговорност от публицисти, както и последвалата реакция на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ), вкара в нещо като пояснителен режим част от участниците в провелата се полемика.
С разяснения какво се е случило и кой какво е желал в действителност да каже, излязоха депутатката от " Продължаваме промяната " (ПП) Антония Димитрова и сътрудника й от ГЕРБ Тома Биков. Именно от две фрази на Димитрова, подкрепени от ръководителя на комисията Тошко Йорданов ( " ИТН " ) и от репиката на Биков " ние сме за ", в общественото пространство се породиха брожения, че новата власт (с поддръжката на старата) ще постанова цензура на публицистите.
Репликата на Димитрова, казана в хода на полемиката за подправените вести и уеб страниците, които ги тиражират, бе:
" Аз просто желаех да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна обява наложително би трябвало да има създател и той да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна. Защото сме очевидци по какъв начин се бълват всевъзможни вести, подправени вести, за което индивидът би трябвало да носи персонална, лична наказателна отговорност за това ".
И Димитрова, и Йорданов, и Биков бяха призовани през вчерашния ден да уточнят какво са имали поради. В това число Йорданов с репликите си " Имам концепция и ще я споделя на съдружно равнище " и " Този проблем може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ".
" Искам да уточня "
Първа със своето пояснение излезе националната представителка от Политическа партия - още преди апела на АЕЖ. Тя е направила това в персоналния си профил във фейсбук. И прецизира - че не е имала поради " наказателна ", а " административна отговорност ".
Ето какво написа Антония Димитрова:
" Миналата седмица по време на постоянното съвещание на Комисията по културата и медиите обсъждахме тематиката за подправените вести. В хода на диалога стана ясно, че има електронни медии, които всекидневно основават подправени вести, които нямат създател. И когато засегнатите страни потърсят отговорност, няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предлагането ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за наложителното складиране на печатни и други произведения и за оповестяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия би трябвало да подаде декларация за благосъстоятелност и тази информация се вписва в Регистър на подадените заявления на снабдители на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го вършат и би трябвало да се усили контролът.
Идеята е да се усъвършенства медийната среда за бистрота – да се знаят действителните притежатели на медиите, да заплащат налози, да се знае произходът на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на публицисти и ограничение на свободата на словото! "
Несъгласието е видно
След вчерашния апел на АЕЖ с пояснение, също във фейсбук, излезе и Тома Биков. Като акцентира, че не е изразил единодушие с Димитрова и Йорданов, а тъкмо противоположното.
И споделя, че въпросът с подправените вести е бил дискутиран в групата на ГЕРБ в 44-ото Народно заседание за внасяне на законодателни промени, само че...
" Единствената опция за глоба, която сме обсъждали, беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове от страна на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване.
В последна сметка нашето обсъждане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила ".
Биков обаче визира още една тематика - тази с полемиката, провела се на същата комисия и то в много по-голям мащаб от полемиката за подправените вести - по отношение на обективността на Българската национална телевизия (БНТ), избора на генералния й шеф Емил Кошлуков и успеваемостта на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Както Клуб Z писа, от тази полемика излиза, че ръководещите са обединени към концепцията да намерят метод за предварително преустановяване на мандата на Кошлуков (който изтича през юли, а през април се чака Съвет за електронни медии да разгласи състезанието за нов титуляр) и за сериозна промяна в медийния регулатор, като се чуват гласове и за закриването му, което обаче не е допустимо поради евродирективите. " В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия от страна на ръководещото болшинство ", отбелязва депутатът от ГЕРБ.
Ето и неговото пояснение:
" В позиция на Асоциацията на европейските публицисти, съм свикан да обясня изявлението си от съвещание на Комисията по културата и медиите, извършено на 19 януари 2022 година. Ето и моето пояснение:
1. Моето изявление беше имитация на сътрудника от " Продължаваме промяната " Антония Димитрова, която сложи въпроса за наказетлна отговорност против създатели и разпространители на подправени вести. По принцип имитация значи противоречие и в моето изявление несъгласието е видно. Освен несъгласието си аз върша и конкретизиране, че всичко което приказва сътрудника е лишено от необикновен смисъл, тъй като няма по какъв начин уеб страниците за подправени вести да бъдат наказвани по какъвто и да било метод. Това е по този начин, тъй като в голямата част от случаите, те нямат притежатели и създатели на изявленията.
2. Мястото за диалог за подправените вести не беше въобще в тази точка от дневния ред, която беше дефинирана по следния абсурден метод: " Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и малкия екран ". Ще оставя настрани смисъла на фразата „ разискване за започване”, която за мен е неразбираема и лишена от каквато и да било логичност. По-важното е, че се разискват възможни промени в Закона за радио и телевизия, който няма никакво отношение към уеб страниците и подправените вести по принцип. Това е по този начин, тъй като няма никакви сигнали радиа или малките екрани да се занимават с произвеждане на подправени вести. Дори и да има такива, те могат да бъдат глобени от Съвет за електронни медии.
3. От стенограмата се вижда, че въпросът за подправените вести и наказванията беше издигнат от господин Тошко Йорданов, като той даже назова името на съответен уебсайт, който би трябвало да бъде наказван и „ дисциплиниран”. Подчертавам, че уеб сайтът, за който говореше господин Йорданов има притежател и журналистически екип (става въпрос за ПИК, б.р.). Този факт е пропуснат от Асоциацията на европейските публицисти, макар че това изявление на господин Йорданов попада в стенограмата. Според мен да се противодейства със средствата на законодателството на уеб сайтове за произвеждане на подправени вести е доста по-разлина активност от това да се противодейства със законови промени на медии, които по една или друга причина не харесваме.
3. В късата си имитация аз споделям, че въпросът с подправените вести е въображаем и това е по този начин. В рамките на 44-ото национално заседание аз, дружно с сътрудници адвокати от ПГ на ГЕРБ, обмисляхме по какъв начин може да се противодейства на уеб страниците за подправени вести. Подчертавам, че става дума единствено за тези уеб сайтове, които популяризират напълно измислена информация, нямат притежател, нямат основен редактор, нямат журналистически екип, не попадат в никакви регистри, не заплащат налози и осигуровки и не подлежат на каквато и да било регулация. Това е повода да ги назовавам уеб сайтове, а не медии. Тогава стигнахме до извода, че законовите дейности във връзка с тези уеб сайтове по никакъв метод не трябва да бъдат полагани в закон, който контролира медиите, а в случай че въобще се подхващат, би трявало това да се случи в закони, които са свързани с киберсигурността.Единствената опция за глоба, която сме обсъждали беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове отстрана на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване. В последна сметка, нашето обсъждане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила. Това е и повода да не сме внесли сходен законопроект в 44-ото национално заседание.
4. За мен по-притеснителната част от полемиката в Комисията по културата и медиите е обвързвана с мненията във връзка с Съвет за електронни медии и Българска национална телевизия. Председателят на комисията изрази мнение, че медийният регулатор по принцип би трябвало да бъде закрит, а по думите му Българска национална телевизия не демонстрира задоволително положителни резултати. Доколкото виждам двете тези на ръководителя на медийната комисия не са създали усещане на Асоциацията на европейските публицисти, само че съгласно мен те са значими и рискови, тъй като засягат непосредствено инфраструктурата на медийната среда в България. В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия отстрана на ръководещото болшинство. Начинът, по който беше поднесена рецензията към Българска национална телевизия визира и публицистите, които работят там, тъй като обществените резултати на публичната медия са плод на първо място на журналистическата активност. И по време на съвещанието и в този момент, аз настоявам, че в Българска национална телевизия работят едни от най-качествените български публицисти.
5. От полемиката „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”, персонално на мен ми стана ясно, че представителите на ръководещото болшинство, страдат от липса на каквато и да било дълбочина във връзка с медийното законодателство. В ентусиазма си, те бяха пропуснали да поканят представители на медиите, цивилен организации, които имат отношение към свободата на словото, специалисти и въобще хора, които от години се занимават с медийно право. По тази причина, по време на полемиката се чу само звук от комбинация сред клишета и повърхностни изявления, които не са в положение нито да подобрят, нито да влошат медийната среда в България. Поради неналичието на смисъл и несъответстващата форма на това „ разискване за започване” аз напуснах съвещанието на комисията, което може да се види и от стенограмата. "
Клуб Z опита да попита и Тошко Йорданов какви законодателни промени има поради. Засега - без резултат.
Иначе, съгласно съдружното съглашение 4-те обединения в ръководството би трябвало да реализират консенсус преди внасянето на законопроекти.
С разяснения какво се е случило и кой какво е желал в действителност да каже, излязоха депутатката от " Продължаваме промяната " (ПП) Антония Димитрова и сътрудника й от ГЕРБ Тома Биков. Именно от две фрази на Димитрова, подкрепени от ръководителя на комисията Тошко Йорданов ( " ИТН " ) и от репиката на Биков " ние сме за ", в общественото пространство се породиха брожения, че новата власт (с поддръжката на старата) ще постанова цензура на публицистите.
Репликата на Димитрова, казана в хода на полемиката за подправените вести и уеб страниците, които ги тиражират, бе:
" Аз просто желаех да Ви допълня за това, което казахте – че всяка една медийна обява наложително би трябвало да има създател и той да носи отговорност за наличието, което се оповестява обществено, в това число наказателна. Защото сме очевидци по какъв начин се бълват всевъзможни вести, подправени вести, за което индивидът би трябвало да носи персонална, лична наказателна отговорност за това ".
И Димитрова, и Йорданов, и Биков бяха призовани през вчерашния ден да уточнят какво са имали поради. В това число Йорданов с репликите си " Имам концепция и ще я споделя на съдружно равнище " и " Този проблем може да бъде избегнат с една законодателна смяна, която доста внезапно ще дисциплинира и уеб страниците, и малките екрани ".
" Искам да уточня "
Първа със своето пояснение излезе националната представителка от Политическа партия - още преди апела на АЕЖ. Тя е направила това в персоналния си профил във фейсбук. И прецизира - че не е имала поради " наказателна ", а " административна отговорност ".
Ето какво написа Антония Димитрова:
" Миналата седмица по време на постоянното съвещание на Комисията по културата и медиите обсъждахме тематиката за подправените вести. В хода на диалога стана ясно, че има електронни медии, които всекидневно основават подправени вести, които нямат създател. И когато засегнатите страни потърсят отговорност, няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предлагането ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност.
Санкциите са заложени в Закона за наложителното складиране на печатни и други произведения и за оповестяване на разпространителите на медийни услуги. Всяка медия би трябвало да подаде декларация за благосъстоятелност и тази информация се вписва в Регистър на подадените заявления на снабдители на медийни услуги към Министерството на културата. Проблемът е, че не всички медии го вършат и би трябвало да се усили контролът.
Идеята е да се усъвършенства медийната среда за бистрота – да се знаят действителните притежатели на медиите, да заплащат налози, да се знае произходът на финансирането.
В никакъв случай не мислим за репресиране на публицисти и ограничение на свободата на словото! "
Несъгласието е видно
След вчерашния апел на АЕЖ с пояснение, също във фейсбук, излезе и Тома Биков. Като акцентира, че не е изразил единодушие с Димитрова и Йорданов, а тъкмо противоположното.
И споделя, че въпросът с подправените вести е бил дискутиран в групата на ГЕРБ в 44-ото Народно заседание за внасяне на законодателни промени, само че...
" Единствената опция за глоба, която сме обсъждали, беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове от страна на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване.
В последна сметка нашето обсъждане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила ".
Биков обаче визира още една тематика - тази с полемиката, провела се на същата комисия и то в много по-голям мащаб от полемиката за подправените вести - по отношение на обективността на Българската национална телевизия (БНТ), избора на генералния й шеф Емил Кошлуков и успеваемостта на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Както Клуб Z писа, от тази полемика излиза, че ръководещите са обединени към концепцията да намерят метод за предварително преустановяване на мандата на Кошлуков (който изтича през юли, а през април се чака Съвет за електронни медии да разгласи състезанието за нов титуляр) и за сериозна промяна в медийния регулатор, като се чуват гласове и за закриването му, което обаче не е допустимо поради евродирективите. " В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия от страна на ръководещото болшинство ", отбелязва депутатът от ГЕРБ.
Ето и неговото пояснение:
" В позиция на Асоциацията на европейските публицисти, съм свикан да обясня изявлението си от съвещание на Комисията по културата и медиите, извършено на 19 януари 2022 година. Ето и моето пояснение:
1. Моето изявление беше имитация на сътрудника от " Продължаваме промяната " Антония Димитрова, която сложи въпроса за наказетлна отговорност против създатели и разпространители на подправени вести. По принцип имитация значи противоречие и в моето изявление несъгласието е видно. Освен несъгласието си аз върша и конкретизиране, че всичко което приказва сътрудника е лишено от необикновен смисъл, тъй като няма по какъв начин уеб страниците за подправени вести да бъдат наказвани по какъвто и да било метод. Това е по този начин, тъй като в голямата част от случаите, те нямат притежатели и създатели на изявленията.
2. Мястото за диалог за подправените вести не беше въобще в тази точка от дневния ред, която беше дефинирана по следния абсурден метод: " Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и малкия екран ". Ще оставя настрани смисъла на фразата „ разискване за започване”, която за мен е неразбираема и лишена от каквато и да било логичност. По-важното е, че се разискват възможни промени в Закона за радио и телевизия, който няма никакво отношение към уеб страниците и подправените вести по принцип. Това е по този начин, тъй като няма никакви сигнали радиа или малките екрани да се занимават с произвеждане на подправени вести. Дори и да има такива, те могат да бъдат глобени от Съвет за електронни медии.
3. От стенограмата се вижда, че въпросът за подправените вести и наказванията беше издигнат от господин Тошко Йорданов, като той даже назова името на съответен уебсайт, който би трябвало да бъде наказван и „ дисциплиниран”. Подчертавам, че уеб сайтът, за който говореше господин Йорданов има притежател и журналистически екип (става въпрос за ПИК, б.р.). Този факт е пропуснат от Асоциацията на европейските публицисти, макар че това изявление на господин Йорданов попада в стенограмата. Според мен да се противодейства със средствата на законодателството на уеб сайтове за произвеждане на подправени вести е доста по-разлина активност от това да се противодейства със законови промени на медии, които по една или друга причина не харесваме.
3. В късата си имитация аз споделям, че въпросът с подправените вести е въображаем и това е по този начин. В рамките на 44-ото национално заседание аз, дружно с сътрудници адвокати от ПГ на ГЕРБ, обмисляхме по какъв начин може да се противодейства на уеб страниците за подправени вести. Подчертавам, че става дума единствено за тези уеб сайтове, които популяризират напълно измислена информация, нямат притежател, нямат основен редактор, нямат журналистически екип, не попадат в никакви регистри, не заплащат налози и осигуровки и не подлежат на каквато и да било регулация. Това е повода да ги назовавам уеб сайтове, а не медии. Тогава стигнахме до извода, че законовите дейности във връзка с тези уеб сайтове по никакъв метод не трябва да бъдат полагани в закон, който контролира медиите, а в случай че въобще се подхващат, би трявало това да се случи в закони, които са свързани с киберсигурността.Единствената опция за глоба, която сме обсъждали беше по отношение на даването на законова опция за блокиране на сходни уеб сайтове отстрана на ГДБОП и то след правосъдно решение и с опция за обжалване. В последна сметка, нашето обсъждане приключи без резултат, тъй като не успяхме сами да си отговорим на редица въпроси, които са свързани, както с гарантирането на свободата на словото, по този начин и със спазването на европейските правила. Това е и повода да не сме внесли сходен законопроект в 44-ото национално заседание.
4. За мен по-притеснителната част от полемиката в Комисията по културата и медиите е обвързвана с мненията във връзка с Съвет за електронни медии и Българска национална телевизия. Председателят на комисията изрази мнение, че медийният регулатор по принцип би трябвало да бъде закрит, а по думите му Българска национална телевизия не демонстрира задоволително положителни резултати. Доколкото виждам двете тези на ръководителя на медийната комисия не са създали усещане на Асоциацията на европейските публицисти, само че съгласно мен те са значими и рискови, тъй като засягат непосредствено инфраструктурата на медийната среда в България. В комисията не стана ясно, кой ще играе ролята на медиен регулатор след възможното закриване на Съвет за електронни медии, нито пък стана ясно, какви са параметрите на резултатите, които се чакат от Българска национална телевизия отстрана на ръководещото болшинство. Начинът, по който беше поднесена рецензията към Българска национална телевизия визира и публицистите, които работят там, тъй като обществените резултати на публичната медия са плод на първо място на журналистическата активност. И по време на съвещанието и в този момент, аз настоявам, че в Българска национална телевизия работят едни от най-качествените български публицисти.
5. От полемиката „ Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията”, персонално на мен ми стана ясно, че представителите на ръководещото болшинство, страдат от липса на каквато и да било дълбочина във връзка с медийното законодателство. В ентусиазма си, те бяха пропуснали да поканят представители на медиите, цивилен организации, които имат отношение към свободата на словото, специалисти и въобще хора, които от години се занимават с медийно право. По тази причина, по време на полемиката се чу само звук от комбинация сред клишета и повърхностни изявления, които не са в положение нито да подобрят, нито да влошат медийната среда в България. Поради неналичието на смисъл и несъответстващата форма на това „ разискване за започване” аз напуснах съвещанието на комисията, което може да се види и от стенограмата. "
Клуб Z опита да попита и Тошко Йорданов какви законодателни промени има поради. Засега - без резултат.
Иначе, съгласно съдружното съглашение 4-те обединения в ръководството би трябвало да реализират консенсус преди внасянето на законопроекти.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ