Планът „Острие на копие“
Прословутият контракт сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия от 23 август 1939 година, който получил известното наименование „ пакт Молотов-Рибентроп “, внесъл значителен безпорядък в Западна Европа и провокирал комплициране във външнополитическите концепции на водещите международни сили.
Избухването на Втората международна война на 1 септември 1939 година в допълнение засилило страховете на политическата класа в Париж и Лондон по отношение на съветско-германските съглашения. Те като че ли не запомнили, че сами били подписали Мюнхенското споразумение от 1938 година с Хитлер, с което подарили Чехословакия на него, на Полша и Унгария; а пактът Молотов-Рибентроп изобщо бил финален от договорите, подписани с Германия. Имало и нещо друго: водещите западни водачи срамежливо премълчавали обстоятелството, че всички те се били срещали и ръкували с Хитлер – което не можело да се каже за Сталин. Сега се страхували, че договорните връзки на Германия със Съюз на съветските социалистически републики могат да оказват помощ на немците в казуса им с нефта и други първични материали – като отново по-късно комфортно забравяли, че компании от Съединени американски щати търгували с немски компании чак до края на 1944 година
Но въпреки всичко не това била основната причина за безпокойството на политическия хайлайф на Западна Европа. Според военачалник дьо Гол, този хайлайф даже в изискванията на към този момент почнала война с Германия считал Съюз на съветските социалистически републики за същинския собствен зложелател – а спора с немците за краткотрайно неразбирателство. За да отслаби Съветския съюз, Западът бил подготвен да елементарни на Хитлер всевъзможни закононарушения.
Англия и Франция създавали намерено нападателни проекти против Съюз на съветските социалистически републики. През 1940 година французите се канели да изпратят своя Чуждестранен легион във Финландия за военни дейности против Червената войска. Разработвали се проекти за война в Кавказ за да бъде открит надзор върху производството и търговията с нефта от находищата при Баку.
Особено деен в това отношение бил френският министър председател Едуар Даладие, който инструктирал своите военни да разработят проекти за бомбардировка на Баку и прехващане на руски петролни танкери на път за Германия. Освен това той предвиждал шпионско-диверсионни акции, които да засилват ислямските религиозни и сепаратистки придвижвания в района на Кавказ. В краен случай се предвиждало директно навлизане на френско-британските войски.
Комитетът на началниците на щабовете на английската войска пък разбработвал проекта „ Острие на копие “ (Pike), който предвиждал навлизане по три посоки: северно (Мурманск, Архангелск), южно (Баку, Батуми, Грозни) и в Далечния изток.
След като министър-председател на Франция станал Пол Рейно (21 март 1940 г.), военната подготовка се засилила. За провеждането на военни интервенции били отпуснати сили и средства. Уточнявали се регионите за централизация на войски, маршрутите за напредване и обектите за всеобщи въздушни бомбардировки.
Обаче се оказало, че най-удобният район, откъдето можело да се нападне Съюз на съветските социалистически републики – иранският Южен Азербайджан, е проблем за агресорите. Прогерманският шах Реза Пахлави можел да осуети всички проекти. Затова френско-британските стратези решили военната интервенция да бъде осъществена от Турция, а самите те щели да обезпечат експанзията с авиация и дейности на специфичните сили. Но турците не бързали да се включват в тази френско-британска случка, тъй като се страхували от отговора на Съюз на съветските социалистически републики и Германия.
Така или другояче, във френските и британски проекти, създадени през март, към този момент в детайли били изчислени силите, които трябвало да извършат бомбардировките над Кавказ. Но краят на съветско-финландската война на 13 март 1940 година и подписването на кротичък контракт при изискванията на Съюз на съветските социалистически републики отсрочили началото на интервенцията. Съветското разузнаване към този момент било доставило информация за идното нахлуване, а войските на съветските Военновъздушни сили и Противовъздушна отбрана в Кавказ били подсилени. Ситуацията последователно се нажежавала и двете страни били подготвени за боен конфликт.
Полша като съдружник на Германия получава судетската област в Чехословакия
Всички проекти за нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики обаче били изместени на назад във времето от нападението на Хитлер против Норвегия и Дания на 9 април 1940 г. Британският министър председател Невил Чембърлейн декларирал в частни диалози, че „ за момента “ нуждата от военна интервенция против Съюз на съветските социалистически републики в Кавказ е отпаднала. Неопределеността на политическата обстановка през 1940 година почнала да понижава.
Така балансирането на „ острие на копието “ на бъдещите съдружници и спечелили във Втората международна война – Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Франция, завършило към месец преди нападението на Германия против Франция на 10 май 1940 година Тогава вялата война на Западния фронт внезапно придобила остри контури – Германия за броени дни превзела Холандия, Белгия и Люксембург и нахлула на френска територия.
Това нахлуване решило дефинитивно кой с кого ще бъде съдружник и против кого ще води война. А година и месец по-късно почнала Великата Отечествена война на Съюз на съветските социалистически републики, която за дълго време решила всички противоречиви въпроси по изясняване на позициите в най-големия въоръжен спор в историята на човечеството.
