Промяната на представата за миналото има преки проекции в съвремеността

Промяната на визията за предишното има директни проекции в съвремеността и има геополитически ползи, които стоят зад това. Така депутатът от ОП/ВМРО доц.д-р Милен Михов разяснява в студиото на „ Лице в лице” опитите за радикална смяна на метода, по който се възприема и преподава интервала на османското господство.
„ За българската интелигенция от XIX век това ръководство и това владичество на Османската империя по българските земи се възприема като робство”, акцентира той и напомни, че и българската периодика от това време, и изявленията на видни възрожденци и дейци на национално-освободителното придвижване са били точно към това определение.
Според Михов не може да се твърди, че сами си сътворяваме национални комплекси с изказванието, че 5 века сме били плебеи. По думите му само турската историография приказва за интервала като за образец за сполучливо взаимно общуване.

Новият облик на Османската империя е детайл от геополитиката на Турция, която вижда себе си като неин правоприемник, уверен е депутатът. Според него този развой се случва и у нас благодарение на избрани откриватели: „ Демитологизирането на българското минало се показва във образуването на нови исторически легенди с ясни политически послания”.
Михов упорства за смяна в метода, по който се преподава историята на най-малките възпитаници. Според него до VII клас би трябвало да има една година, в която в продължение и на двата образователни периода се учи цялата история на България до наши дни. Мотивът: тогава – и изключително до IV клас е времето, когато у децата се образуват визиите за родно място, татковина и обич към родния край.