Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
Промяната на Дъблинския правилник не се случи макар оптималните старания на България. В някои страни членки има други настроения
Стъпката за Брекзит е на Англия - тя е тази, която би трябвало да постави старания, споделя ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България
- Г-н Златев, преди дни излезе изследване, че всеки 5-и българин (около 19%) счита, че Европейски Съюз ще се разпадне в идващите 10 година Има ли такава заплаха? На какво се дължи растежът на евроскептицизма и какво е бъдещето на съюза?
- Нека да погледнем на тази статистика от другата страна. Ако 19% от далите отговор считат, че Европейски Съюз ще се разпадне, то има една преобладаваща част, която е на мнение, че Европейският съюз върви напред, и друга такава не по-малка част, която е проевропейски настроена. Винаги ще има хора, които няма да са удовлетворени. Много значим факт особено за България е, че 11 година, откогато България е член на Европейски Съюз, проевропейските настроения са непрекъснати и с леко нарастване - изключително в този момент след председателството. Това беше показано и от социологическото изследване, направено първоначално и в края на председателството от “Алфа рисърч ”. По никакъв метод не считам, че на Европейски Съюз му предстоят тежки процеси на раздробяване, на разцепление. Ако можем да перифразираме Марк Твен,
сведенията за
неговия край
са мощно пресилени.
Това, несъмнено, в границите на шегата. Но е реалност, че към този момент толкоз години след основаването на Европейски Съюз, повече от 60, е пристигнало време на преоценка в какъв Европейски Съюз желаеме да живеем и дали основополагащите правила, поради които е основан съюзът, не престават да са настоящи и през днешния ден. Нека кажем, че незабавно след Втората международна война с помощта на визионерството на някои от така наречен татковци - създатели на Европейски Съюз, се е стигнало до първичното съглашение за въглищата и стоманата, което след това дава началото на Евросъюза.
Докато в този момент настройката е, че ние желаеме да чуем гласа на жителите в какъв Европейски Съюз желаят те да живеят. Именно по тази причина трета година във всички страни членки върви самодейността, наречена цивилен разговори или публични съвещания с европейските жители в най-различни формати, където могат да кажат мнението си в открит диалог с европейските политици без ограничавания и без неразрешени тематики. Първоначалният извод от тези диалози е, че европейските жители желаят да живеят в Европейски Съюз, който се грижи за тяхната сигурност и сигурност. Който им дава опция за добър витален стандарт, т.е. добра обществена система, благоприятни условия за работа и пътешестване, благоприятни условия за младежите да учат в определен от тях университет, да обменят информация, да се срещат с връстници.
- Как се оправи България с председателството на Съвета на Европейски Съюз? Промениха ли се имиджът на страната ни на открито и усещанията за Европейски Съюз измежду българите?
- Пак ще загатна това социологическо изследване на “Алфа рисърч ”. Данните приказват сами за себе си. От една страна, имаме нараснала осведоменост на българските жители за това какво е Европейски Съюз, само че и за институциите на Европейски Съюз, което не може да не ни радва. Аз не съм този, който ще даде оценка за председателството на България. Тя към този момент беше направена от водачите на Европейски Съюз и от ръководителите на Еврокомисията и на Европейския съвет. Всички споделиха, че председателството е било сполучливо. Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер сподели, че то е чудесно. А ние като българи занапред ще оценяваме резултатите, тъй като България освен стана разпознаваема в европейския и даже в международния подтекст, само че сполучливото председателство донесе и положителни вести за имиджа на страната ни. Като страна с положителни специалисти, със страхотна природа, история и просвета. Една страна, която към момента не е толкоз позната и си коства да се опознае. Дали като място туризъм, дали като място за правене на бизнес. Това несъмнено са позитивите, които в този момент е въпрос на умения на българските политици да бъдат надградени и да се реализиран още по-добри триумфи за страната.
- Какво се чака от Австрия, която пое щафетата след България? Ще има ли действителни резултати при интеграцията на страните от Западните Балкани?
- Неслучайно ротационните ръководи се организират в тройки. Започнатите процеси, било то законодателен развой или преговорен развой по разнообразни тематики, би трябвало да вървят без спиране. Безспорно едно отлично съвпадане бе, че тематиката за Западните Балкани, издигната и сложена високо в дневния ред на Европейски Съюз от страна на България, беше доказана от страна и на Австрия. А след нея тематиката ще бъде продължена и от Румъния. Три страни, които несъмнено имат интерес от това да имаме сигурен и безконфликтен район до себе си. Първите съответни договорености към този момент бяха направени по време на българското председателство. Знаете за цифровия дневен ред за Западните Балкани и поетите съответни задължения за капиталови планове в свързаността на страните от района. Така че аз чакам в границите на австрийското председателство те да се доразвият.
На Австрия се падат
също няколко тежки
провокации.
По време на тяхното председателство би трябвало да продължат извънредно значимите договаряния за бъдещия европейски бюджет. Ако нямаме европейски бюджет, не можем да приказваме за дълготрайни проекти - за бъдещо разширение на Европейски Съюз, за битка с безработицата, за повишение на виталния стандарт или за нова система за защита на границите. Дано полемиките да бъдат доведени до подобен стадий, че да имаме бюджет, признат от всичките членки преди европейските избори през май 2019 година Това беше и желанието на Европейска комисия, изразено посредством еврокомисаря по бюджета господин Йотингер. Други значими тематики са миграцията и, несъмнено, продължаващите диалози по напускането на Европейски Съюз от Англия.
- След встъпването в служба на Реджеп Ергодан, закриването на Министерството по европейските въпроси и промяната на системата на ръководство в страната какви ще са измененията в връзките сред Европейски Съюз и Турция?
- Турция е стратегически сътрудник на Европейски Съюз и изключително през последните години става все по-ясно, по-важно и по-отчетливо за какво двете страни би трябвало да развиват добре връзките си - тъй като те се сблъскват с общи провокации. Разбира се, не би трябвало да си затваряме очите и за това, че от една страна, Турция има статут на кандидат-член на Европейски Съюз, само че от друга -
Европейски Съюз има бележки
по повод
на напредъка на Турция
в сфери като отбраната на човешките права и върховенството на закона. По време на българското председателство, по самодейност на България и с огромните старания, положени от българската страна, се възобнови разговорът Европейски Съюз - Турция, който бе много позатихнал. Надявам се, че с импулса, даден по време на българското председателство със срещата Европейски Съюз - Турция, ще продължим да развиваме естествените си взаимоотношения, защото имаме общи ползи. Ние може да имаме доста линии, по които да се разграничаваме, само че дано се фокусираме върху тези, по които имаме обща идея, мислим еднообразно и работим дружно. Нека да стъпим на това, с цел да продължаваме да развиваме сполучливо нашите връзки.
- Високопоставени членове на държавното управление във Англия подадоха оставки. Ще се отрази ли това на договарянията за Брекзит?
- От позиция на Европейски Съюз нещата са доста ясни. Имаме проект, който ще следваме решително и поредно. Притеснителен е фактът, че ще би трябвало да започваме договарянията с нов екип. Решението за овакантяване на Европейски Съюз е на Англия, т.е. те са тези, които би трябвало да положат старания доста бързо новият преговорен екип да може да навакса. От наша позиция огромна част от аспектите на съглашението към този момент са контрактувани, само че въпреки всичко остават още няколко значими неща да се прецизират, с цел да се поздравим с сполучлив свършек на договарянията. Интересът на Европейски Съюз, който бе доста ясно дефиниран през цялото време, е да бъдат непокътнати ползите на европейските жители. Този принцип е следван до момента и ще продължава да бъде следван до края на договарянията.
- Взаимното въвеждане на по-високи мита върху артикули сред Европейски Съюз и Съединени американски щати и сред Съединени американски щати и Китай продължава, а в същото време китайският министър председател договаря вложения в Европа. Обръщат ли тил Брюксел и Пекин на Вашингтон?
- Тази нова динамичност, на която сме очевидци изключително през последния месец, още веднъж не беше предизвикана от нас. Не бяхме ние тези, които взеха решение да постановат мита, такси и така нататък Проведе се среща на НАТО в Брюксел, следва посещаване на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер във Вашингтон по покана на американския президент. Засега съм сдържан оптимист и се надявам здравият разсъдък да надделее и да не се върнем към някои позабравени практики от предходни епохи на търговски войни и протекционизъм. Що се отнася до взаимоотношенията с Китай, там позицията също е ясна - ние бихме желали като Европейски съюз, като едно цяло, да имаме равнопоставени връзки с нашите сътрудници като Китай, като Япония, Нова Зеландия и Австралия. И тези взаимоотношения да почиват на взаимно почитание, на съблюдаване на правилата на пазарната стопанска система, на интернационалното комерсиално право. Хубаво е, че сходни благоприятни условия в този момент се основават от ден на ден. Европейски Съюз към този момент сполучливо подписа комерсиално съглашение с Канада и Япония.
Вървят доста добре
и договарянията
с Австралия и Нова Зеландия,
със страните от МЕРКОСУР. Така че макар изказванията на някои водачи международната търговия върви. За да можем да спечелим като Европейски съюз оптимални изгоди за нашите жители, би трябвало да участваме интензивно в тези процеси, а не да се оставяме те да ни подминат. Нашата позиция е дейна. Ние търсим такова партньорство, което да е равноправно, равнопоставено и което да обезпечава положителни вероятности за жителите и в последна сметка да докара до повишение на виталния стандарт.
- След компромиса, реализиран на Европейския съвет в Брюксел, ще бъде ли дефинитивно решен казусът с миграцията към Европейски Съюз?
- За положително или за неприятно, тази тематика фактически доминира в европейския дневен ред и сега - съгласно последни изследвания на Евробарометър, където приблизително към 40% от европейците показват това като предизвикателство номер 1, сложено даже по-високо от безработицата или развиването на стопанската система. Така че фактически би трябвало този проблем да се реши по най-бързия метод. Тъжно е, че към този момент толкоз години заради всевъзможни аргументи той не може да бъде придвижен напред. Темата бе в програмата на българското председателство и имаше упования да бъдат завършени диалозите за смяна на така наречен Дъблински правилник. Това обаче не се случи не тъй като българската страна не постави оптимални старания, а просто тъй като някои от страните членки имат вътрешнополитически съображения. Силно се надявам, че в този момент Австрия в лицето на канцлера Курц, който категорично сложи тази тематика като приоритет на целите, фактически ще постави задоволително старания, с цел да може да събере всички тези противостоящи отзиви сега и фактически да се вземе някакво съответно решение.
След последния Европейски съвет излязоха нови оферти за основаване на специфични центрове къде да бъдат те - на територията на Европейски Съюз, отвън Европейски Съюз и така нататък, само че това са към момента оферти, по които занапред ще се работи. Европейска комисия излезе неведнъж още през 2015 година и в този момент с няколко съответни оферти, с цел да се облекчи натискът върху страните, които са на предната линия - България, Гърция, Италия, Испания. Ние обаче сме съюз от 28 и вътре има 28 разнообразни отзиви. Трябва да се откри подобен баланс на мненията, който оптимално да дава отговор на опциите и желанията на всяка една от страните членки и в това време фактически да е баланс, а не по-голямата тежест да остава върху една група страни. Дано по време на австрийското председателство това да се случи. Не мога да се наемам с прогноза, тъй като това, което се изисква от нас като Европейска комисия, го вършим като законодателни оферти. Въпросът е, че когато страните членки седнат да договарят, нещата не намират доста бързо решение. Нека не забравяме и друго - че следващата година предстоят избори за Европейски парламент, и тази тематика, повярвайте ми, ще бъде експлоатирана оптимално. Затова в полза на всички е да не дадем посредством тази тематика опция за надигане на антиевропейски или евроскептични националистически хрумвания, политически придвижвания и партии.
- Защо договарянията по така наречен пакет “Мобилност ” вървят толкоз мъчно? След като Европарламентът го върна в транспортната комисия, допустимо ли е да бъде утвърден от този състав на Екологичен потенциал?
- По до момента съществуващите правила се оказа, че от 28 страни членки 25 не ги съблюдават въобще, а 3 от тях са взели тъкмо тази част, която е обвързвана със глобите, единствено че те постановат още по-големи наказания от плануваните. И се получава някаква тотална бъркотия в целия Европейски Съюз. Всъщност задачата на този пакет не е да отбрани ползите на едни за сметка на други. Основната цел е да внесе някакъв ред и основа, на която да може да се слагат всички права и отговорности. Неслучайно водачите на тировете, на огромните камиони, са извадени да вземем за пример от директивата за командированите служащи – това е напълно целеустремено. Именно тъй като техният труд е по-специфичен и не може да бъдат третирани под общ знаменател с всички останали. Еврокомисията си е дала сметка за всички тези специфики и е направила своето предложение. В Екологичен потенциал обаче има разнообразни отзиви. В обособените страни членки също има разнообразни визии и подходи. Затова задача и на сътрудниците от Екологичен потенциал, и на страните членки е да намерят пресечната точка. Трябва да има някакъв тип регулация, тъй като сега царува безпорядък на пазара. Затова нашите превозвачи споделят да вземем за пример, че за едно и също нещо в едни страни нищо не им се случва, а в други се постановат големи санкции. Много се надявам фактически да се стигне до някакъв рационален излаз от обстановката, тъй като изключително за страни като България става дума за поминъка на доста фамилии, за съществени доходи и сериозна част от националния бюджет. Интересите на тези европейски жители би трябвало да бъдат непокътнати, тъй като българските европейски жители не са никога по-ниска категория от останалите европейски жители и имат всичките права и отговорности като останалите. /24chasa.bg
CV
l Ръководитeл на ЕK в България от 1 май 2013 година
l Започва да работи в Европейска комисия през 2011 година в Брюксел като шеф на отдел “Комуникации ” в Генералната дирекция по трудова претовареност, обществено включване и обществени въпроси
l Има забележителен опит в областта на връзките, развиването на медиите и ръководството на неправителствени организации
l През 1998 година основава и ръководи неправителствената организация “Център за развиване на медиите в България ”
l Като специалист е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ
l Бил е шеф на Информационния център на Институт “Отворено общество ” в София, началник на Центъра на Би Би Си в България и чиновник по продан на експерти в Британския съвет в България
l Завършил е Класическа лингвистика в СУ. Има спомагателна подготовка по политически и стратегически връзки.
Стъпката за Брекзит е на Англия - тя е тази, която би трябвало да постави старания, споделя ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България
- Г-н Златев, преди дни излезе изследване, че всеки 5-и българин (около 19%) счита, че Европейски Съюз ще се разпадне в идващите 10 година Има ли такава заплаха? На какво се дължи растежът на евроскептицизма и какво е бъдещето на съюза?
- Нека да погледнем на тази статистика от другата страна. Ако 19% от далите отговор считат, че Европейски Съюз ще се разпадне, то има една преобладаваща част, която е на мнение, че Европейският съюз върви напред, и друга такава не по-малка част, която е проевропейски настроена. Винаги ще има хора, които няма да са удовлетворени. Много значим факт особено за България е, че 11 година, откогато България е член на Европейски Съюз, проевропейските настроения са непрекъснати и с леко нарастване - изключително в този момент след председателството. Това беше показано и от социологическото изследване, направено първоначално и в края на председателството от “Алфа рисърч ”. По никакъв метод не считам, че на Европейски Съюз му предстоят тежки процеси на раздробяване, на разцепление. Ако можем да перифразираме Марк Твен,
сведенията за
неговия край
са мощно пресилени.
Това, несъмнено, в границите на шегата. Но е реалност, че към този момент толкоз години след основаването на Европейски Съюз, повече от 60, е пристигнало време на преоценка в какъв Европейски Съюз желаеме да живеем и дали основополагащите правила, поради които е основан съюзът, не престават да са настоящи и през днешния ден. Нека кажем, че незабавно след Втората международна война с помощта на визионерството на някои от така наречен татковци - създатели на Европейски Съюз, се е стигнало до първичното съглашение за въглищата и стоманата, което след това дава началото на Евросъюза.
Докато в този момент настройката е, че ние желаеме да чуем гласа на жителите в какъв Европейски Съюз желаят те да живеят. Именно по тази причина трета година във всички страни членки върви самодейността, наречена цивилен разговори или публични съвещания с европейските жители в най-различни формати, където могат да кажат мнението си в открит диалог с европейските политици без ограничавания и без неразрешени тематики. Първоначалният извод от тези диалози е, че европейските жители желаят да живеят в Европейски Съюз, който се грижи за тяхната сигурност и сигурност. Който им дава опция за добър витален стандарт, т.е. добра обществена система, благоприятни условия за работа и пътешестване, благоприятни условия за младежите да учат в определен от тях университет, да обменят информация, да се срещат с връстници.
- Как се оправи България с председателството на Съвета на Европейски Съюз? Промениха ли се имиджът на страната ни на открито и усещанията за Европейски Съюз измежду българите?
- Пак ще загатна това социологическо изследване на “Алфа рисърч ”. Данните приказват сами за себе си. От една страна, имаме нараснала осведоменост на българските жители за това какво е Европейски Съюз, само че и за институциите на Европейски Съюз, което не може да не ни радва. Аз не съм този, който ще даде оценка за председателството на България. Тя към този момент беше направена от водачите на Европейски Съюз и от ръководителите на Еврокомисията и на Европейския съвет. Всички споделиха, че председателството е било сполучливо. Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер сподели, че то е чудесно. А ние като българи занапред ще оценяваме резултатите, тъй като България освен стана разпознаваема в европейския и даже в международния подтекст, само че сполучливото председателство донесе и положителни вести за имиджа на страната ни. Като страна с положителни специалисти, със страхотна природа, история и просвета. Една страна, която към момента не е толкоз позната и си коства да се опознае. Дали като място туризъм, дали като място за правене на бизнес. Това несъмнено са позитивите, които в този момент е въпрос на умения на българските политици да бъдат надградени и да се реализиран още по-добри триумфи за страната.
- Какво се чака от Австрия, която пое щафетата след България? Ще има ли действителни резултати при интеграцията на страните от Западните Балкани?
- Неслучайно ротационните ръководи се организират в тройки. Започнатите процеси, било то законодателен развой или преговорен развой по разнообразни тематики, би трябвало да вървят без спиране. Безспорно едно отлично съвпадане бе, че тематиката за Западните Балкани, издигната и сложена високо в дневния ред на Европейски Съюз от страна на България, беше доказана от страна и на Австрия. А след нея тематиката ще бъде продължена и от Румъния. Три страни, които несъмнено имат интерес от това да имаме сигурен и безконфликтен район до себе си. Първите съответни договорености към този момент бяха направени по време на българското председателство. Знаете за цифровия дневен ред за Западните Балкани и поетите съответни задължения за капиталови планове в свързаността на страните от района. Така че аз чакам в границите на австрийското председателство те да се доразвият.
На Австрия се падат
също няколко тежки
провокации.
По време на тяхното председателство би трябвало да продължат извънредно значимите договаряния за бъдещия европейски бюджет. Ако нямаме европейски бюджет, не можем да приказваме за дълготрайни проекти - за бъдещо разширение на Европейски Съюз, за битка с безработицата, за повишение на виталния стандарт или за нова система за защита на границите. Дано полемиките да бъдат доведени до подобен стадий, че да имаме бюджет, признат от всичките членки преди европейските избори през май 2019 година Това беше и желанието на Европейска комисия, изразено посредством еврокомисаря по бюджета господин Йотингер. Други значими тематики са миграцията и, несъмнено, продължаващите диалози по напускането на Европейски Съюз от Англия.
- След встъпването в служба на Реджеп Ергодан, закриването на Министерството по европейските въпроси и промяната на системата на ръководство в страната какви ще са измененията в връзките сред Европейски Съюз и Турция?
- Турция е стратегически сътрудник на Европейски Съюз и изключително през последните години става все по-ясно, по-важно и по-отчетливо за какво двете страни би трябвало да развиват добре връзките си - тъй като те се сблъскват с общи провокации. Разбира се, не би трябвало да си затваряме очите и за това, че от една страна, Турция има статут на кандидат-член на Европейски Съюз, само че от друга -
Европейски Съюз има бележки
по повод
на напредъка на Турция
в сфери като отбраната на човешките права и върховенството на закона. По време на българското председателство, по самодейност на България и с огромните старания, положени от българската страна, се възобнови разговорът Европейски Съюз - Турция, който бе много позатихнал. Надявам се, че с импулса, даден по време на българското председателство със срещата Европейски Съюз - Турция, ще продължим да развиваме естествените си взаимоотношения, защото имаме общи ползи. Ние може да имаме доста линии, по които да се разграничаваме, само че дано се фокусираме върху тези, по които имаме обща идея, мислим еднообразно и работим дружно. Нека да стъпим на това, с цел да продължаваме да развиваме сполучливо нашите връзки.
- Високопоставени членове на държавното управление във Англия подадоха оставки. Ще се отрази ли това на договарянията за Брекзит?
- От позиция на Европейски Съюз нещата са доста ясни. Имаме проект, който ще следваме решително и поредно. Притеснителен е фактът, че ще би трябвало да започваме договарянията с нов екип. Решението за овакантяване на Европейски Съюз е на Англия, т.е. те са тези, които би трябвало да положат старания доста бързо новият преговорен екип да може да навакса. От наша позиция огромна част от аспектите на съглашението към този момент са контрактувани, само че въпреки всичко остават още няколко значими неща да се прецизират, с цел да се поздравим с сполучлив свършек на договарянията. Интересът на Европейски Съюз, който бе доста ясно дефиниран през цялото време, е да бъдат непокътнати ползите на европейските жители. Този принцип е следван до момента и ще продължава да бъде следван до края на договарянията.
- Взаимното въвеждане на по-високи мита върху артикули сред Европейски Съюз и Съединени американски щати и сред Съединени американски щати и Китай продължава, а в същото време китайският министър председател договаря вложения в Европа. Обръщат ли тил Брюксел и Пекин на Вашингтон?
- Тази нова динамичност, на която сме очевидци изключително през последния месец, още веднъж не беше предизвикана от нас. Не бяхме ние тези, които взеха решение да постановат мита, такси и така нататък Проведе се среща на НАТО в Брюксел, следва посещаване на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер във Вашингтон по покана на американския президент. Засега съм сдържан оптимист и се надявам здравият разсъдък да надделее и да не се върнем към някои позабравени практики от предходни епохи на търговски войни и протекционизъм. Що се отнася до взаимоотношенията с Китай, там позицията също е ясна - ние бихме желали като Европейски съюз, като едно цяло, да имаме равнопоставени връзки с нашите сътрудници като Китай, като Япония, Нова Зеландия и Австралия. И тези взаимоотношения да почиват на взаимно почитание, на съблюдаване на правилата на пазарната стопанска система, на интернационалното комерсиално право. Хубаво е, че сходни благоприятни условия в този момент се основават от ден на ден. Европейски Съюз към този момент сполучливо подписа комерсиално съглашение с Канада и Япония.
Вървят доста добре
и договарянията
с Австралия и Нова Зеландия,
със страните от МЕРКОСУР. Така че макар изказванията на някои водачи международната търговия върви. За да можем да спечелим като Европейски съюз оптимални изгоди за нашите жители, би трябвало да участваме интензивно в тези процеси, а не да се оставяме те да ни подминат. Нашата позиция е дейна. Ние търсим такова партньорство, което да е равноправно, равнопоставено и което да обезпечава положителни вероятности за жителите и в последна сметка да докара до повишение на виталния стандарт.
- След компромиса, реализиран на Европейския съвет в Брюксел, ще бъде ли дефинитивно решен казусът с миграцията към Европейски Съюз?
- За положително или за неприятно, тази тематика фактически доминира в европейския дневен ред и сега - съгласно последни изследвания на Евробарометър, където приблизително към 40% от европейците показват това като предизвикателство номер 1, сложено даже по-високо от безработицата или развиването на стопанската система. Така че фактически би трябвало този проблем да се реши по най-бързия метод. Тъжно е, че към този момент толкоз години заради всевъзможни аргументи той не може да бъде придвижен напред. Темата бе в програмата на българското председателство и имаше упования да бъдат завършени диалозите за смяна на така наречен Дъблински правилник. Това обаче не се случи не тъй като българската страна не постави оптимални старания, а просто тъй като някои от страните членки имат вътрешнополитически съображения. Силно се надявам, че в този момент Австрия в лицето на канцлера Курц, който категорично сложи тази тематика като приоритет на целите, фактически ще постави задоволително старания, с цел да може да събере всички тези противостоящи отзиви сега и фактически да се вземе някакво съответно решение.
След последния Европейски съвет излязоха нови оферти за основаване на специфични центрове къде да бъдат те - на територията на Европейски Съюз, отвън Европейски Съюз и така нататък, само че това са към момента оферти, по които занапред ще се работи. Европейска комисия излезе неведнъж още през 2015 година и в този момент с няколко съответни оферти, с цел да се облекчи натискът върху страните, които са на предната линия - България, Гърция, Италия, Испания. Ние обаче сме съюз от 28 и вътре има 28 разнообразни отзиви. Трябва да се откри подобен баланс на мненията, който оптимално да дава отговор на опциите и желанията на всяка една от страните членки и в това време фактически да е баланс, а не по-голямата тежест да остава върху една група страни. Дано по време на австрийското председателство това да се случи. Не мога да се наемам с прогноза, тъй като това, което се изисква от нас като Европейска комисия, го вършим като законодателни оферти. Въпросът е, че когато страните членки седнат да договарят, нещата не намират доста бързо решение. Нека не забравяме и друго - че следващата година предстоят избори за Европейски парламент, и тази тематика, повярвайте ми, ще бъде експлоатирана оптимално. Затова в полза на всички е да не дадем посредством тази тематика опция за надигане на антиевропейски или евроскептични националистически хрумвания, политически придвижвания и партии.
- Защо договарянията по така наречен пакет “Мобилност ” вървят толкоз мъчно? След като Европарламентът го върна в транспортната комисия, допустимо ли е да бъде утвърден от този състав на Екологичен потенциал?
- По до момента съществуващите правила се оказа, че от 28 страни членки 25 не ги съблюдават въобще, а 3 от тях са взели тъкмо тази част, която е обвързвана със глобите, единствено че те постановат още по-големи наказания от плануваните. И се получава някаква тотална бъркотия в целия Европейски Съюз. Всъщност задачата на този пакет не е да отбрани ползите на едни за сметка на други. Основната цел е да внесе някакъв ред и основа, на която да може да се слагат всички права и отговорности. Неслучайно водачите на тировете, на огромните камиони, са извадени да вземем за пример от директивата за командированите служащи – това е напълно целеустремено. Именно тъй като техният труд е по-специфичен и не може да бъдат третирани под общ знаменател с всички останали. Еврокомисията си е дала сметка за всички тези специфики и е направила своето предложение. В Екологичен потенциал обаче има разнообразни отзиви. В обособените страни членки също има разнообразни визии и подходи. Затова задача и на сътрудниците от Екологичен потенциал, и на страните членки е да намерят пресечната точка. Трябва да има някакъв тип регулация, тъй като сега царува безпорядък на пазара. Затова нашите превозвачи споделят да вземем за пример, че за едно и също нещо в едни страни нищо не им се случва, а в други се постановат големи санкции. Много се надявам фактически да се стигне до някакъв рационален излаз от обстановката, тъй като изключително за страни като България става дума за поминъка на доста фамилии, за съществени доходи и сериозна част от националния бюджет. Интересите на тези европейски жители би трябвало да бъдат непокътнати, тъй като българските европейски жители не са никога по-ниска категория от останалите европейски жители и имат всичките права и отговорности като останалите. /24chasa.bg
CV
l Ръководитeл на ЕK в България от 1 май 2013 година
l Започва да работи в Европейска комисия през 2011 година в Брюксел като шеф на отдел “Комуникации ” в Генералната дирекция по трудова претовареност, обществено включване и обществени въпроси
l Има забележителен опит в областта на връзките, развиването на медиите и ръководството на неправителствени организации
l През 1998 година основава и ръководи неправителствената организация “Център за развиване на медиите в България ”
l Като специалист е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ
l Бил е шеф на Информационния център на Институт “Отворено общество ” в София, началник на Центъра на Би Би Си в България и чиновник по продан на експерти в Британския съвет в България
l Завършил е Класическа лингвистика в СУ. Има спомагателна подготовка по политически и стратегически връзки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ