Националният консултант по кардиохирургия проф. Генчо Начев пред „Труд”: В България всеки е най-велик и първи е открил топлата вода
Промените в здравноосигурителния модел, които здравният министър Кирил Ананиев се чакат да предложи за обществено разискване до края на август, провокираха остри полемики още преди да е ясно какви тъкмо ще са новостите. За дефицита на средства в опазването на здравето, за нужната промяна, за качеството на медицинските услуги и контрола върху изразходваните средства, беседваме с проф. Генчо Начев .
– Проф. Начев, заприказва се, че следва повдигане на здравните ни вноски с 2%. Това ли е методът да се реши казусът с дефицита на средства в НЗОК?
– Това не е методът и съгласно мен не е верният метод да се реши казусът. Когато приказваме за дефицит на средства, първо би трябвало да знаем какъв брой средства са нужни. Никой не може да каже. Един сподели: Наливам толкоз доста пари и отново нищо не става. Друг споделя, че средствата са малко, тъй като не е дооценена активността. За да приказваме има ли дефицит на средства или дали повече са средствата, давани за здраве, би трябвало да се направи действителна оценка на медицинските услуги. Реална оценка на медицинските услуги в България няма. Отдавна трябваше да се почне отсам. Клиничните пътеки, с цените които имат нямат нищо общо с действителната оценка на здравната услуга, без значение от това, дали тя е на равнище доболнична помощ или болнична. Задължително е да се направи това. Единият метод беше посредством диагностично обвързваните групи, само че те не са панацея, т.е. те не са едно лекуване за всичко и не могат да се вкарат от през днешния ден за на следващия ден. Необходима е доста сериозна подготовка на оценители, на кодировчици. От пет години всеки месец даваме данни на три институции – на здравното, на финансовото министерство и на НЗОК, информация какъв брой приблизително коства на болничното заведение всяка една пътека. Не какъв брой ни е платила касата, а какъв брой действително ни коства. Какъв е казусът да се събере за една клинична пътека Х от всички лечебни заведения междинната цена, която е била за 3 година
– Наистина, какъв е казусът?
– Никакъв проблем няма. Трябва да седнат и да го създадат, само че никой не желае да го направи. Защото ще се промени статуквото. Какъвто и здравноосигурителен модел да се одобри, в случай че нямаме действителната стойност на медицинските услуги, в които да влиза и трудът, ние отново ще приказваме наизуст и пожелателно, а парите отново няма да стигат.
– Какво съгласно вас би трябвало да се направи?
– Какъв модел ще предложи здравният министър, нямам визия, тъй като не съм комуницирал на тази тематика. Министърът несъмнено го е показал на политическо равнище и по-късно би трябвало да се пусне на публично разискване. Според мен би трябвало да се вкара доплащането.
– Това е непопулярна мярка и може да има висока политическа цена.
– Само на пръв взор сходна мярка звучи ужасно. Тя по никакъв начин не е страшна. Какво цели съучастието на пациента? Досега приказваме за наложително здравно обезпечаване в границите на един взаимен модел. Всички заплащат, с вярата в никакъв случай да не употребяват тези пари. Богатите заплащат повече, бедните по-малко, работодателите също вземат участие. Крайно време е да има персонализация на осигуровката, т.е. дано се резервира базата от 8%. Няма за какво да се качва солидарната вноска, тъй като отново ще е наливане на вода в пясък. Оттам нататък е добре да се надгражда с персонално присъединяване. То може да е 5%, 10%, в Европа е 20%.
– Но това са спомагателни пари, които всеки българин ще би трябвало да извади от джоба си.
– И сега, по статистически данни 40% от парите за здраве хората са ги извадили от джоба си. И за огромно страдание, огромна част от тези 40% са нерегламентирани и са дадени под масата.
– Как е открито, че 40 % от парите за здраве излизат от джобовете ни?
– Като се знае, че парите за здраве в бюджета са към 4 млрд лева, а годишно се харчат към 7,2 млрд лева, не е мъчно да се пресметна какъв е процентът на даваните пари от болните. При модела с персонално присъединяване приказваме за най-много 20 %, които ще са разнообразни според от тежестта на пътеката, или от цената на услугата. Това няма да натовари хората повече. Но има три страхотни резултата. Първият е надзорен – веднага като вадиш пари непосредствено от джоба си, ще се замислиш дали това, което някой доктор ти предлага, да го приемеш незабавно, или да не се консултираш и с още един лекар. Ще се замислиш и дали е нужно изобщо. Вторият резултат е образователен, тъй като съществено започваш да мислиш за здравето си, тъй като ще би трябвало да извадиш от джоба си, в случай че се постанова. Далеч съм от мисълта, че това ще превъзпита целия български народ и той ще спре да се храни нездравословно, ще стартира да спортува по четири пъти седмично… Не съм мечтател, само че отсам би трябвало да се стартира. Третият резултат е върху застрахователните сдружения, или върху осигурителните фондове. Засега те са единствено корпоративни – застраховат тоя личен състав, с предварителната спогодба, че връщат еди какъв брой си %, еди къде си. Корпоративното обезпечаване не е същинско обезпечаване, няма какво да се лъжем. Така беше и с обезпечаването.
– Как ще се реши този проблем?
– Когато застрахователните фондове към този момент влязат в играта, в идващите три години ще се разбере кои са най-могъщи – имат офиси във всеки регионален град, най-вече хора са привлекли. Тогава би могло да се реши хората, които са влезнали в тези сполучливите фондове да минат и със наложителните си вноски при тях. Първата стъпка най-вероятно ще е с даването единствено на доболничната помощ. Нека забележим дали няма да паднат разноските. На петата година примерно, в случай че са се справили, за какво да не им се даде и болничната помощ. И по този начин, по натурален път би се стигнало до демонополизация на здравната каса. И тъй като сме обществена страна, дано да има и един фонд, за тези, които са обществено слаби, да им се заплащат спомагателните неща. Както има енергийни помощи, по този начин да има и здравни помощи.
– А какво вършим с страната, която не заплаща на 100 % вноските на тези, които обезпечава – на пенсионерите и децата?
– Това не би трябвало изобщо да го обсъждаме. Още от 1 януари 2019 година страната би трябвало да си заплаща всичко, в случай че желае да е страна и за образец да е. След като страната е направила този модел, би трябвало да е въображаемо по какъв начин ще се обезпечат парите. Още повече, че всички знаем, че тези групи хора, които страната обезпечава са най-уязвими и най-често употребяват здравни услуги. Да, системата е солидарна, само че дано всички си заплащат %, който би трябвало.
– Застрахователни сдружения или осигурителни фондове е по-добрият вид?
– Ако се избере разновидността нови каси, те занапред би трябвало да се основават, отново да се назначава администрация… Застрахователите ще си основат каси. Мисля, че моделът би трябвало да се надгражда. За мен е неточност, че осигурителните сдружения минаха към застраховането. Струва ми се, че това бе направено поради ползи в интернационален проект. Не пречи в този момент застрахователните сдружения да стартират да извършват активността по здравно обезпечаване. Важното е да дават отговор на избрани условия. Примерно, да имат офиси на всички места, наложително не би трябвало да има асортимент във връзка с здравния статус. Ако един пациент е възрастен и с неприятен здравен статус, ще заплаща повече, само че не трябва да му отхвърля здравна застраховка. Дружествата имат доста положителни актюери, за които не е проблем да се оправят със задачата. Най-важното е не по пол, възраст, изповедание и имотно положение, а по здравен статус да не могат да отхвърлят. Разбира се, значим е и контролът. Без надзор не може нищо да стане. Говоря не за последващия надзор, при който ревизират дали има кардиограма, дали е поставена или не, а за предварителния надзор, който би трябвало да откри дали е належащо да се извърши една или друга намеса съгласно това има ли показания, или някой е писал, че има такива, с цел да вземе парите. След това би трябвало да стартира надзор за качеството на осъществяваните услуги и да се заплаща за качество.
– Може ли един служител от здравната каса да каже дали една услуга е осъществена качествено, или не?
– Не може. Не единствено от здравната каса, само че и одитът не може да се произнася по качеството. Съсловието би трябвало да реализира този надзор. Така е в целия свят. Камарата е съсловна и съсловието на кардиохирурзите има върли специалисти, които вършат оценката, те вземат присъединяване и в оценката и на инвазивната кардиология. Те могат да кажат дали тези, които са слагали стентовете, са ги поставили по показания, или с цел да вземат парите. Обратно, когато се прави разбор на активността на кардиохиругията, вземат участие инвазивни кардиолози, тъй като те доста добре схващат дали е имало показания тъкмо за тази интервенция. Тогава ще има действителна оценка на качеството.
– Защо не е основана такава система на надзор?
– Защото в България всички сме велики. Да сте чули някой да каже, че различен е по-добър от него? Всички сме единствено вождове. В България индианци няма. Повтарям – контролът, който НЗОК прави, не е надзор, той е надзор на атрибути – дали нещо го има или не. Те не са експерти, не са специалисти, с цел да създадат надзор върху същността, върху качеството. Преди няколко години сдруженията по инвазивна кардиология и по кардиохирургия отидохме в касата, събрахме конференция, Румяна Тодорова беше началник на касата, и сключихме контракт да вършим надзор. Толкова години минаха, нито един път не ни поканиха. Говорил съм с министерството и то е готово да заложи точно на подобен надзор. Не става въпрос „ да се режат глави ”. Трябва да се откри дали е действано съгласно разпоредбите за добра здравна процедура, или не е. Там, където са нарушени разпоредбите, ще има наказания, само че по-късно няма да се заплашва здравето и живота на хората. Това е. Просто е да се направи. Всяка една компетентност може да прави този надзор – невролозите ще вземат участие в разбора на активността на неврохирурзите и назад.
– Ще ви задам и няколко въпроса, свързани с вашата болница. Съобщено бе, че въвеждате нов способ за лекуване на аритмиите, разкажете ни за него.
– Нека сме точни. Винаги съм гледал с подбив, когато някой приказва за нов способ, а в следствие се окаже, че е пропуснат остарял способ. И този не е нов, той се прави в България във връзка с картиране, т.е. правене на карта на сърцето, на ритъмните нарушавания, на проводните пътища и намеса, с която се прекъсват патологични пътища, с цел да се спре аритмията. Разликата е, че работим с най-съвременната инсталация, която е произвеждане 2017 година Като начало, считаме, че не сме задоволително готови и по тази причина поканихме един професор от Австрия – Маркус Амер и с него направихме първите шест интервенции. От наша страна в тях взе участие доцент Светослав Йовев.След месец проф. Амер ще пристигна още веднъж, с цел да създадем още интервенции. През януари ще изпратим двама наши лекари на специализация във Виена. Надяваме се от март да стартираме независимо да работим и да имаме в действителност позитивен резултат в лекуването на аритмиите. Няма за какво да се лъжем, постоянно резултатът при тях не бе доста добър, дали тъй като пациентите не съблюдават някои рекомендации, дали тъй като механически не е добре направено, не мога да кажа, само че се надявам да имаме триумфи.
– Преди няколко дни от Аджибадем Сити Клиник оповестиха, че са създали неповторима интервенция с присъединяване на четирима експерти от разнообразни области и са избавили живота на пациент с онкологично заболяване с комбинирана патология. В „ Св. Екатерина ” вършат ли се такива интервенции?
– Такива интервенции при нас се правят от 2007 година Като прочета такива известия и ми става радостно. Защото хората внезапно са разбрали нещо, което се прави от 10 година Това е хубаво, тъй като значи, че са получили повече познания, че кръгозорът им става по-широк. През 2007 година в „ Св. Екатерина ” оперирахме първия пациент с израстък в бъбрека, със засягане на долна празна вена и прораствания на туморната маса в дясното предсърдие. Махнахме тумора, сменихме долната празна вена с протеза. Участваха три екипа – проф, Никола Владов,защото имаше разсейки и в черния дроб, проф. Петър Панчев като уролог и аз. При идващите интервенции от нашата клиника в множеството такива интервенции е зает проф. Петков. И пациентът опериран през 2007 година живя осем години, макар злокачественото заболяване. В интервенцията участваха три екипа, на нас съдов хирург не ни би трябвало. Учудвам се по какъв начин може в така наречен неповторима интервенция да вземат участие и сърдечен и съдов хирург, откакто сърдечният хирург работи също на съдове – коронарните съдове са много по дребни от останалите. След като може да работи на аорта, за какво му е съдов хирург за долна празна вена? Ние нямаме потребност от сходно нещо. От 2007 година до през днешния ден ние сме създали 46 такива интервенции, при протичащ неопластичен развой от бъбрека или от черния дроб. Много е хубаво, че хората са създали нещо, което не са правили до в този момент. Но е хубаво да се интересуват дали това не е правено в България.
– Истина и е, че до седмици ще сте подготвени за осъществяване на първата трансплантация на бял дроб в България?
– От вас узнавам, че до седмици ще създадем такава трансплантация. По този въпрос се работи, имаме контакти с клиниката в гр. Есен, където са много напред в белодробните трансплантации. Подготвяме протокол за взаимна активност за три години. Първата стъпка е взаимен екип от трима или четири души – кардиохирург, анестезиолог, пулмолог ще отидат в Есен на специализиция. Ние в действителност имаме цялата подготовка за осъществяване на белодробна трансплантация. Преди две години изпратих двама лекари от болничното заведение в Сан Диего, при проф. Стюарт Джеймисън, който има максимален опит в белодробните трансплантации. Миналата година, по линията на Изпълнителната организация по трансплантации изпратихме хора във Виена, при проф. Валтер Клепетко. Така че, ние имаме някаква подготвеност, само че към момента не можем да кажем, че сигурно започваме да вършим такива трансплантации. Това ще стане, откакто екипът се върне от Есен, т.е. октомври, ноември. Ще поканим на първите няколко трансплантации ще взе участие проф. Маркус Камлер. Хубаво е при първите трансплантации да имаме тил, тъй като всеки един крах на старта ще породи мощно публично съмнение. А това не трябва да се позволява.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на СБАЛССЗ „Св. Екатерина“ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ – Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е национален съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година, Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „Човеколюбие“, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, орден „Стара планина“ – първа степен, премия „Лекар на Югоизточна Европа“ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
– Проф. Начев, заприказва се, че следва повдигане на здравните ни вноски с 2%. Това ли е методът да се реши казусът с дефицита на средства в НЗОК?
– Това не е методът и съгласно мен не е верният метод да се реши казусът. Когато приказваме за дефицит на средства, първо би трябвало да знаем какъв брой средства са нужни. Никой не може да каже. Един сподели: Наливам толкоз доста пари и отново нищо не става. Друг споделя, че средствата са малко, тъй като не е дооценена активността. За да приказваме има ли дефицит на средства или дали повече са средствата, давани за здраве, би трябвало да се направи действителна оценка на медицинските услуги. Реална оценка на медицинските услуги в България няма. Отдавна трябваше да се почне отсам. Клиничните пътеки, с цените които имат нямат нищо общо с действителната оценка на здравната услуга, без значение от това, дали тя е на равнище доболнична помощ или болнична. Задължително е да се направи това. Единият метод беше посредством диагностично обвързваните групи, само че те не са панацея, т.е. те не са едно лекуване за всичко и не могат да се вкарат от през днешния ден за на следващия ден. Необходима е доста сериозна подготовка на оценители, на кодировчици. От пет години всеки месец даваме данни на три институции – на здравното, на финансовото министерство и на НЗОК, информация какъв брой приблизително коства на болничното заведение всяка една пътека. Не какъв брой ни е платила касата, а какъв брой действително ни коства. Какъв е казусът да се събере за една клинична пътека Х от всички лечебни заведения междинната цена, която е била за 3 година
– Наистина, какъв е казусът?
– Никакъв проблем няма. Трябва да седнат и да го създадат, само че никой не желае да го направи. Защото ще се промени статуквото. Какъвто и здравноосигурителен модел да се одобри, в случай че нямаме действителната стойност на медицинските услуги, в които да влиза и трудът, ние отново ще приказваме наизуст и пожелателно, а парите отново няма да стигат.
– Какво съгласно вас би трябвало да се направи?
– Какъв модел ще предложи здравният министър, нямам визия, тъй като не съм комуницирал на тази тематика. Министърът несъмнено го е показал на политическо равнище и по-късно би трябвало да се пусне на публично разискване. Според мен би трябвало да се вкара доплащането.
– Това е непопулярна мярка и може да има висока политическа цена.
– Само на пръв взор сходна мярка звучи ужасно. Тя по никакъв начин не е страшна. Какво цели съучастието на пациента? Досега приказваме за наложително здравно обезпечаване в границите на един взаимен модел. Всички заплащат, с вярата в никакъв случай да не употребяват тези пари. Богатите заплащат повече, бедните по-малко, работодателите също вземат участие. Крайно време е да има персонализация на осигуровката, т.е. дано се резервира базата от 8%. Няма за какво да се качва солидарната вноска, тъй като отново ще е наливане на вода в пясък. Оттам нататък е добре да се надгражда с персонално присъединяване. То може да е 5%, 10%, в Европа е 20%.
– Но това са спомагателни пари, които всеки българин ще би трябвало да извади от джоба си.
– И сега, по статистически данни 40% от парите за здраве хората са ги извадили от джоба си. И за огромно страдание, огромна част от тези 40% са нерегламентирани и са дадени под масата.
– Как е открито, че 40 % от парите за здраве излизат от джобовете ни?
– Като се знае, че парите за здраве в бюджета са към 4 млрд лева, а годишно се харчат към 7,2 млрд лева, не е мъчно да се пресметна какъв е процентът на даваните пари от болните. При модела с персонално присъединяване приказваме за най-много 20 %, които ще са разнообразни според от тежестта на пътеката, или от цената на услугата. Това няма да натовари хората повече. Но има три страхотни резултата. Първият е надзорен – веднага като вадиш пари непосредствено от джоба си, ще се замислиш дали това, което някой доктор ти предлага, да го приемеш незабавно, или да не се консултираш и с още един лекар. Ще се замислиш и дали е нужно изобщо. Вторият резултат е образователен, тъй като съществено започваш да мислиш за здравето си, тъй като ще би трябвало да извадиш от джоба си, в случай че се постанова. Далеч съм от мисълта, че това ще превъзпита целия български народ и той ще спре да се храни нездравословно, ще стартира да спортува по четири пъти седмично… Не съм мечтател, само че отсам би трябвало да се стартира. Третият резултат е върху застрахователните сдружения, или върху осигурителните фондове. Засега те са единствено корпоративни – застраховат тоя личен състав, с предварителната спогодба, че връщат еди какъв брой си %, еди къде си. Корпоративното обезпечаване не е същинско обезпечаване, няма какво да се лъжем. Така беше и с обезпечаването.
– Как ще се реши този проблем?
– Когато застрахователните фондове към този момент влязат в играта, в идващите три години ще се разбере кои са най-могъщи – имат офиси във всеки регионален град, най-вече хора са привлекли. Тогава би могло да се реши хората, които са влезнали в тези сполучливите фондове да минат и със наложителните си вноски при тях. Първата стъпка най-вероятно ще е с даването единствено на доболничната помощ. Нека забележим дали няма да паднат разноските. На петата година примерно, в случай че са се справили, за какво да не им се даде и болничната помощ. И по този начин, по натурален път би се стигнало до демонополизация на здравната каса. И тъй като сме обществена страна, дано да има и един фонд, за тези, които са обществено слаби, да им се заплащат спомагателните неща. Както има енергийни помощи, по този начин да има и здравни помощи.
– А какво вършим с страната, която не заплаща на 100 % вноските на тези, които обезпечава – на пенсионерите и децата?
– Това не би трябвало изобщо да го обсъждаме. Още от 1 януари 2019 година страната би трябвало да си заплаща всичко, в случай че желае да е страна и за образец да е. След като страната е направила този модел, би трябвало да е въображаемо по какъв начин ще се обезпечат парите. Още повече, че всички знаем, че тези групи хора, които страната обезпечава са най-уязвими и най-често употребяват здравни услуги. Да, системата е солидарна, само че дано всички си заплащат %, който би трябвало.
– Застрахователни сдружения или осигурителни фондове е по-добрият вид?
– Ако се избере разновидността нови каси, те занапред би трябвало да се основават, отново да се назначава администрация… Застрахователите ще си основат каси. Мисля, че моделът би трябвало да се надгражда. За мен е неточност, че осигурителните сдружения минаха към застраховането. Струва ми се, че това бе направено поради ползи в интернационален проект. Не пречи в този момент застрахователните сдружения да стартират да извършват активността по здравно обезпечаване. Важното е да дават отговор на избрани условия. Примерно, да имат офиси на всички места, наложително не би трябвало да има асортимент във връзка с здравния статус. Ако един пациент е възрастен и с неприятен здравен статус, ще заплаща повече, само че не трябва да му отхвърля здравна застраховка. Дружествата имат доста положителни актюери, за които не е проблем да се оправят със задачата. Най-важното е не по пол, възраст, изповедание и имотно положение, а по здравен статус да не могат да отхвърлят. Разбира се, значим е и контролът. Без надзор не може нищо да стане. Говоря не за последващия надзор, при който ревизират дали има кардиограма, дали е поставена или не, а за предварителния надзор, който би трябвало да откри дали е належащо да се извърши една или друга намеса съгласно това има ли показания, или някой е писал, че има такива, с цел да вземе парите. След това би трябвало да стартира надзор за качеството на осъществяваните услуги и да се заплаща за качество.
– Може ли един служител от здравната каса да каже дали една услуга е осъществена качествено, или не?
– Не може. Не единствено от здравната каса, само че и одитът не може да се произнася по качеството. Съсловието би трябвало да реализира този надзор. Така е в целия свят. Камарата е съсловна и съсловието на кардиохирурзите има върли специалисти, които вършат оценката, те вземат присъединяване и в оценката и на инвазивната кардиология. Те могат да кажат дали тези, които са слагали стентовете, са ги поставили по показания, или с цел да вземат парите. Обратно, когато се прави разбор на активността на кардиохиругията, вземат участие инвазивни кардиолози, тъй като те доста добре схващат дали е имало показания тъкмо за тази интервенция. Тогава ще има действителна оценка на качеството.
– Защо не е основана такава система на надзор?
– Защото в България всички сме велики. Да сте чули някой да каже, че различен е по-добър от него? Всички сме единствено вождове. В България индианци няма. Повтарям – контролът, който НЗОК прави, не е надзор, той е надзор на атрибути – дали нещо го има или не. Те не са експерти, не са специалисти, с цел да създадат надзор върху същността, върху качеството. Преди няколко години сдруженията по инвазивна кардиология и по кардиохирургия отидохме в касата, събрахме конференция, Румяна Тодорова беше началник на касата, и сключихме контракт да вършим надзор. Толкова години минаха, нито един път не ни поканиха. Говорил съм с министерството и то е готово да заложи точно на подобен надзор. Не става въпрос „ да се режат глави ”. Трябва да се откри дали е действано съгласно разпоредбите за добра здравна процедура, или не е. Там, където са нарушени разпоредбите, ще има наказания, само че по-късно няма да се заплашва здравето и живота на хората. Това е. Просто е да се направи. Всяка една компетентност може да прави този надзор – невролозите ще вземат участие в разбора на активността на неврохирурзите и назад.
– Ще ви задам и няколко въпроса, свързани с вашата болница. Съобщено бе, че въвеждате нов способ за лекуване на аритмиите, разкажете ни за него.
– Нека сме точни. Винаги съм гледал с подбив, когато някой приказва за нов способ, а в следствие се окаже, че е пропуснат остарял способ. И този не е нов, той се прави в България във връзка с картиране, т.е. правене на карта на сърцето, на ритъмните нарушавания, на проводните пътища и намеса, с която се прекъсват патологични пътища, с цел да се спре аритмията. Разликата е, че работим с най-съвременната инсталация, която е произвеждане 2017 година Като начало, считаме, че не сме задоволително готови и по тази причина поканихме един професор от Австрия – Маркус Амер и с него направихме първите шест интервенции. От наша страна в тях взе участие доцент Светослав Йовев.След месец проф. Амер ще пристигна още веднъж, с цел да създадем още интервенции. През януари ще изпратим двама наши лекари на специализация във Виена. Надяваме се от март да стартираме независимо да работим и да имаме в действителност позитивен резултат в лекуването на аритмиите. Няма за какво да се лъжем, постоянно резултатът при тях не бе доста добър, дали тъй като пациентите не съблюдават някои рекомендации, дали тъй като механически не е добре направено, не мога да кажа, само че се надявам да имаме триумфи.
– Преди няколко дни от Аджибадем Сити Клиник оповестиха, че са създали неповторима интервенция с присъединяване на четирима експерти от разнообразни области и са избавили живота на пациент с онкологично заболяване с комбинирана патология. В „ Св. Екатерина ” вършат ли се такива интервенции?
– Такива интервенции при нас се правят от 2007 година Като прочета такива известия и ми става радостно. Защото хората внезапно са разбрали нещо, което се прави от 10 година Това е хубаво, тъй като значи, че са получили повече познания, че кръгозорът им става по-широк. През 2007 година в „ Св. Екатерина ” оперирахме първия пациент с израстък в бъбрека, със засягане на долна празна вена и прораствания на туморната маса в дясното предсърдие. Махнахме тумора, сменихме долната празна вена с протеза. Участваха три екипа – проф, Никола Владов,защото имаше разсейки и в черния дроб, проф. Петър Панчев като уролог и аз. При идващите интервенции от нашата клиника в множеството такива интервенции е зает проф. Петков. И пациентът опериран през 2007 година живя осем години, макар злокачественото заболяване. В интервенцията участваха три екипа, на нас съдов хирург не ни би трябвало. Учудвам се по какъв начин може в така наречен неповторима интервенция да вземат участие и сърдечен и съдов хирург, откакто сърдечният хирург работи също на съдове – коронарните съдове са много по дребни от останалите. След като може да работи на аорта, за какво му е съдов хирург за долна празна вена? Ние нямаме потребност от сходно нещо. От 2007 година до през днешния ден ние сме създали 46 такива интервенции, при протичащ неопластичен развой от бъбрека или от черния дроб. Много е хубаво, че хората са създали нещо, което не са правили до в този момент. Но е хубаво да се интересуват дали това не е правено в България.
– Истина и е, че до седмици ще сте подготвени за осъществяване на първата трансплантация на бял дроб в България?
– От вас узнавам, че до седмици ще създадем такава трансплантация. По този въпрос се работи, имаме контакти с клиниката в гр. Есен, където са много напред в белодробните трансплантации. Подготвяме протокол за взаимна активност за три години. Първата стъпка е взаимен екип от трима или четири души – кардиохирург, анестезиолог, пулмолог ще отидат в Есен на специализиция. Ние в действителност имаме цялата подготовка за осъществяване на белодробна трансплантация. Преди две години изпратих двама лекари от болничното заведение в Сан Диего, при проф. Стюарт Джеймисън, който има максимален опит в белодробните трансплантации. Миналата година, по линията на Изпълнителната организация по трансплантации изпратихме хора във Виена, при проф. Валтер Клепетко. Така че, ние имаме някаква подготвеност, само че към момента не можем да кажем, че сигурно започваме да вършим такива трансплантации. Това ще стане, откакто екипът се върне от Есен, т.е. октомври, ноември. Ще поканим на първите няколко трансплантации ще взе участие проф. Маркус Камлер. Хубаво е при първите трансплантации да имаме тил, тъй като всеки един крах на старта ще породи мощно публично съмнение. А това не трябва да се позволява.
Нашият посетител
Проф. Начев е изпълнителен шеф на СБАЛССЗ „Св. Екатерина“ ЕАД. Завършва медицина с отличие през 1975 година Притежава специалностите обща хирургия и кардиохирургия. Специализирал е в Кралски лицей по хирургия – Лондон, Немски сърдечен център /DHZ/ – Берлин, Медицински колеж Baylor – Хюстън, Сърдечен институт – Минеаполис, Съединени американски щати. В момента е национален съветник по кардиохирургия. Носител на следните звания и оценки: Медик на годината – 1998 година, Лекар на годината – 2006 година, Лекар на България – 2009 година, Приз „Човеколюбие“, почетен жител на Казанлък, почетен жител на София, орден „Стара планина“ – първа степен, премия „Лекар на Югоизточна Европа“ от Втория интернационален конгрес на Югоизточноевропейския медицински конгрес.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ