Снежана Димитрова: Абдикацията на държавата да определя кметската заплата е некоректна
Промени в два нормативни акта - Постановлението за заплатите в бюджетните организации и действия и Наредбата за заплатите в държавната администрация, които би трябвало да влязат в действие от 1 януари 2019 година, плануват кметовете да могат да получават заплати колкото министрите.
Снежана Димитрова, заместник-председател на Професионалното обединяване на държавните чиновници, разяснява пред БНР:
„ Абдикацията на страната да дефинира размера на възнаграждението на кмета, съгласно мен, е неточно и след време ще реализира като влияние само и единствено повишаване на главната заплата на кметовете, без значение дали ще включи някакви критерии в постановлението “.
В предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “ тя изясни:
„ Децентрализацията не касае метода, по който се дефинира възнаграждението на кмета като орган на изпълнителната власт. Изпълнителната власт, в лицето на Министерски съвет, би трябвало да вижда в лицето на кмета, индивидът, който би трябвало да извършва законодателството на България. Ако решенията на общинския съвет не са законосъобразни, кметът може да ги оспорва и да не ги извърши. Областният шеф се намесва тогава, когато и кметът не е извършил този собствен ангажимент “.
Димитрова се базира на член 138 от Конституцията, съгласно който „ орган на локалното самоуправление в общината е общинският съвет “ и член 139, който гласи, че „ орган на изпълнителната власт в общината е кметът “:
„ В този случай кметът дава отговор за законосъобразността на територията в общината и на първо място извършва законодателството на страната. Съгласно член 1 и 2 на Конституцията, България е единна република, няма федерални държавни управления. В този смисъл определянето на възнагражденията на кметовете на общините в някакви пропорции е обвързвано с неговите задължения, с размера на общината, бюджета, който се ръководи, тежестта на работата “.
Според Димитрова, в случай че това бъде променено, „ нещата се слагат на безусловно неточна основа “ и за размера на възнаграждението само значение би имала близостта на кмета с общинските съветници.
„ Проблемът с възнагражденията е доста дълготраен. От повече от 10 години никой от политическата власт не е направил изпитание да направи смяна в метода, по който се дефинира възнаграждението, тъй че да бъде правилно отразено към действителните резултати. Това е механизъм, който не е чужд, а извънредно елементарно може да се трансформира в настоящ и в България, стига да има воля “.
Ако съветниците в дребните обитаеми места гласоподават огромни заплати на кметовете, това може да „ изяде “ бюджета за хонорари на другите чиновници, предизвести тя.
„ В рамките на индексирането на възнагражденията от 10% ще бъдат разпределени средствата за хората, които са на политически равнища в ръководството и според от определянето на тези хонорари, фонда за работна заплата, надлежно, ще бъде понижен за останалите чиновници. Те не могат да бъдат взети от действия, свързани с благоустрояването, само че могат да бъдат взети от фонда за работна заплата. Тоест, резултатът ще бъде върху възнагражденията на чиновниците “.
Снежана Димитрова, заместник-председател на Професионалното обединяване на държавните чиновници, разяснява пред БНР:
„ Абдикацията на страната да дефинира размера на възнаграждението на кмета, съгласно мен, е неточно и след време ще реализира като влияние само и единствено повишаване на главната заплата на кметовете, без значение дали ще включи някакви критерии в постановлението “.
В предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “ тя изясни:
„ Децентрализацията не касае метода, по който се дефинира възнаграждението на кмета като орган на изпълнителната власт. Изпълнителната власт, в лицето на Министерски съвет, би трябвало да вижда в лицето на кмета, индивидът, който би трябвало да извършва законодателството на България. Ако решенията на общинския съвет не са законосъобразни, кметът може да ги оспорва и да не ги извърши. Областният шеф се намесва тогава, когато и кметът не е извършил този собствен ангажимент “.
Димитрова се базира на член 138 от Конституцията, съгласно който „ орган на локалното самоуправление в общината е общинският съвет “ и член 139, който гласи, че „ орган на изпълнителната власт в общината е кметът “:
„ В този случай кметът дава отговор за законосъобразността на територията в общината и на първо място извършва законодателството на страната. Съгласно член 1 и 2 на Конституцията, България е единна република, няма федерални държавни управления. В този смисъл определянето на възнагражденията на кметовете на общините в някакви пропорции е обвързвано с неговите задължения, с размера на общината, бюджета, който се ръководи, тежестта на работата “.
Според Димитрова, в случай че това бъде променено, „ нещата се слагат на безусловно неточна основа “ и за размера на възнаграждението само значение би имала близостта на кмета с общинските съветници.
„ Проблемът с възнагражденията е доста дълготраен. От повече от 10 години никой от политическата власт не е направил изпитание да направи смяна в метода, по който се дефинира възнаграждението, тъй че да бъде правилно отразено към действителните резултати. Това е механизъм, който не е чужд, а извънредно елементарно може да се трансформира в настоящ и в България, стига да има воля “.
Ако съветниците в дребните обитаеми места гласоподават огромни заплати на кметовете, това може да „ изяде “ бюджета за хонорари на другите чиновници, предизвести тя.
„ В рамките на индексирането на възнагражденията от 10% ще бъдат разпределени средствата за хората, които са на политически равнища в ръководството и според от определянето на тези хонорари, фонда за работна заплата, надлежно, ще бъде понижен за останалите чиновници. Те не могат да бъдат взети от действия, свързани с благоустрояването, само че могат да бъдат взети от фонда за работна заплата. Тоест, резултатът ще бъде върху възнагражденията на чиновниците “.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ