промени живота ни така както никой не можеше да си

промени живота ни по този начин както никой не можеше да си показа. Сега никой не приказва за друго и се подхващат ограничения, ориентирани против неговото разпространяване. Спасяваме животи, а всички останали полезности като че ли престанаха да съществуват. Реалните закани за човечеството, като замърсяването на природата, онкологичните и други болести в никакъв случай не са придобивали такава популярност и новост. Нежеланието да се видят рисковете и да се предотвратят най-лошите сюжети се набиват в очи. Сега спасяваме и живота на хората с хронични болести, някои от тях доста възрастни, а бъдещето на нашите деца - тези за които би трябвало да се погрижим на първо място, е под опасност. Така стартира публикацията на чешкия публицист Павла Кука, оповестена в Lidovky, която представяме със съкращения без редакторска интервенция.
Случващото се в този момент ще се отрази в дълготраен проект и на природата, и на децата. Мислим за това по какъв начин да защитим рисковите групи, по какъв начин да помогнем на лекарите, на предприемачите, на кой през днешния ден мисли за децата и за юношите? Защото точно децата заплащат най-голямата цена и ще я заплащат в бъдеще. И напълно не става въпрос за пари. Засега рестриктивните мерки не са толкоз строги, както бяха напролет, само че от ден на ден се доближаваме към тази обстановка още веднъж. Някои деца не вървят на учебно заведение и в името на здравето на нацията им е неразрешено да пеят и да спортуват. Те изгубиха опцията да посещават извънкласни занимания и никой не знае дали няма да изгубят изцяло контакта с връстниците си. А това което могат и даже са длъжни е да прекарват времето си пред мониторите - заплахата, от която години наред се опитваме да ги спасим.
Как да запазим зрението на детето си при отдалечено образование?
" Най-опасни (бел.ред. за децата) са мобилните цифрови устройства – телефон и таблети, защото децата ги приближават изключителн...
Тревожност и взаимозависимост
Познавам семейство, чиято 4-годишно щерка още през лятото страдаше от пристъпи на суматоха поради неизмити ръце, въпреки родителите да не стигаха до крайности в това отношение. Стана ясно, че тя е чула нещо по малкия екран, какво тъкмо не е ясно. Достатъчно е да пипне някакъв парапет и на нея й прилошава. В интервала на пролетната карантина горещата телефонна линия за психическа помощ заяви за растеж на недоволствата. Децата се опасяваха, понасяха тежко домашните изолираност, както и неопределеността, провокирана от незнанието какво ще се случи в бъдеще.
Приятелите са доста значими за децата. На тях им харесва общуването, което ги учи на обществено взаимоотношение. В психотерапията ние постоянно се сблъскваме със обществена беззащитност, която се корени в неналичието на другарство с връстници в предучилищна възраст. Три месеца за едно петгодишно дете съм доста огромен период. Не бива да се заблуждаваме, че забележителното ограничение на обществените контакти няма да се няма да остане без последствия за децата.
Такъв е образецът с петгодишно момче, което след изолацията стартира да изпитва боязън от другарство с връстниците си. Или 12-годишен възпитаник което е дотам се пристрастява към монитора след отдалеченото образование, че заспива пред устройството от отмалялост. Не бива да се подценява и заплахата от порносайтовете, която се ускорява с увеличението на времето прекарано пред компютъра.
Домашното образование
Почти половината учители нямат длъжностен преносим компютър, единствено 38% от учениците имат устройство за образование
46% от учителите нямат длъжностен преносим компютър за образование в електронна среда, като сходно е ситуацията и при учениците - единствено 38% от тях има...
Психологическите проблеми не са единствената опасност която грози децата. В доста фамилии по време и след пролетното затваряне в някои фамилии се наблюдаваше растеж на домашното принуждение. Затова не разбирам за какво ограничиха работата на органите за обществена и правна отбрана за деца, когато беше най-необходимо обществените служащи да посетят фамилиите, в които децата на неблагополучни родители са през целия ден вкъщи. Трудно е да се изясни и намаляването на приемните часове за обществените органи. Колкото по къс и приема толкоз повече хора ще чакат Не е ли по този начин?
Дистанционното образование също е проблем, тъй като то разтваря имагинерните ножици в образованието: единственото дете в фамилията, което има разполагаем личен компютър в лична стая, зад тила му се родителите може да научи доста повече в сравнение с в учебно заведение. Но доста деца нямат такива условия. Не във всички домове има интернет и компютър за всяко дете. Предполагам, че таблетите чартърен няма да решат проблемите. Не всеки родител може да помогне на детето като конфигурира нужните стратегии, да влезе в системата и да се записва в нужните приложения. И по този метод предоставените таблети ще се употребяват за игра, само че не и за учене.
За положителното на старите хора?
Много от възрастните хора се оплакваха от самотата, която се изпитали по време на карантината. Нарушаването на контактите общуването с децата и с внуците е довело до студенина и от двете страни. Възрастните хора в домовете още по-тежко претърпяха последствията от изолацията. Някои не можаха да се сбогуват със своите умиращи другари. По данни на ръководството за здравната информация и статистика напролет възрастните хора в домовете за обществена помощ са умирали повече от самотност, в сравнение с от ковид. За първото полугодие на тази година в домовете са умряли 5441 души, 77 от които от затруднения, провокирани от . При това спрямо предходната година броят на умрелите в домовете за възрастни хора е повишен с 425 души. Вероятно изолацията също е изиграло своята роля.
Преломен миг
Вълчев: Няма да има отдалечено образование в цялата страна, ще се затварят обособени учебни заведения и райони
Далеч сме от % на заболеваемост, който да постанова затварянето на образователни заведения. Това съобщи в Свищов през днешния ден министърът на образова...
Живеем в повратен миг и може би един ден ще приказваме за времето " преди " и след " ковид. От друга страна страхът ни от гибелта се постанова от ден на ден в живота ни и на фундамент се издигат сигурността и дълголетието. Опитваме се да увеличим продължителността на живота, като че ли по този метод подсигуряваме първокласен живот. Но продължителността на живота е съпроводена и със болести.
Не желая да кажа, че не би трябвало да пазиме старите и болните, че не би трябвало да се грижим за тях. Но желая да кажа, че не би трябвало да жертваме безусловно всичко поради тях. Смятам, че основната ни задача е да се грижим за децата, а не за родителите. Обратното опонира на природата.
Животът е рисковано нещо и приключва със гибел, каквото и да създадем. Лично аз желая да умра в точния момент. Не желая да предизвиквам децата си страдания, в случай че се разболея от рак или малоумие. Не желая да прекарам последните си години в изолираност от всички и от всичко в името за грижата за моето здраве. Предпочитам да умра няколко години по-рано, с помощта на , грип, инфектиране на белите дробове или друга болест и индивида, който ми я е предал.
Моля, даже, когато изпитвате боязън от гибелта - не забравяйте за децата. Те преди всичко заслужават да мислим да тяхното здраве и бъдеще.