Сладката добродетел на природата
Пролетта е като непослушно дете, на което не можеш да се ръзсърдиш. Слънцето ликува, а за малко денят и нощта са равни.
Пролетното равноденствие е събитие, което ни припомня, че всичко в нашия живот въпреки всичко се случва уравновесено. Раждането на пролетта е момент, в който времето като че ли губи мерните си единици, а цифелблатите на ръчните часовници нямат никакво значение.
Вървя по към момента неизмитите улици и се заглеждам в напъпилите клони на дърветата. Животът е толкоз нежен, когато се появява на бял свят. Само след няколко дни дърветата ще се пременят цветните си корони и гордо ще ги поклащат в синхон с порива на южния вятър. Няма по-голямо ентусиазъм от това да усещаш аромата на цъфнала вишна , да вдишваш и да издишваш въздуха с цялостни гърди.
Пролетта е насладата да се усещаш жив.
Децата също стават други. Смехът им е по-звънлив, лицата им наподобяват откровено удовлетворени и щастливи. Снежните топки отстъпват място на тебешира, с който девойки чертаят квадрати за игра на дама, момчетата вадят топките за футбол от килера.
Вървя и се вглеждам в хората, с които се разминавам. Като че ли към този момент не наподобяват толкоз угрижени. Походката им е по-спокойна, по-лека.
Thinkstock
Вероятно множеството от тях желаят да полетят като пчелите, за които в този момент се отваря доста работа. Шаловете и палтата са заключени в дрешниците и от висотата на дървените си закачалки пренебрежително завиждат на ризите с пай ръкав.
Разхождам ризата си по „ Граф Игнатиев” и нищо не е в положение да ме извади от положението на екстаз. Равноденствието изважда на показ по-доброто от нас. Слънцето постоянно е по-силно от тъмнината, в случай че мракът не е въпрос на персонален избор.
Възрастни дами продават кокичета, минзухари и лалета, откъснати от личните им градини. Седнали са върху кашони на самата улица, наметнати със сини престилки, усмихват ми се, до момента в който сервират пред очите ми пъстри букети, направени със личните им ръце. Изкушението да си купя цветя от тези дами е по-неустоимо от шоколад .
Пролетта настъпи публично. Без някаква особена предварителна подготовка. Внезапна като обич, естествена като насладата да обичаш.
Thinkstock
Пролетта е сладката добродетел на природата.
Не бързам да се прибирам вкъщи. Сега дните ще стават все по-дълги, мотивите за наслада и смях – от ден на ден. За малко затварям очи и съм признателен като в стихотворение на Емили Дикинсън:
"Как се прави морава?
Нима не знаеш?
Трева,
една пчела
и да мечтаеш!
...Ако пчелата не идва,
фантазията стига. "
Не бързам за на никое място. Продължавам разходката си и абсорбирам с взор всичко в близост. Вървя. Вървя напред, стиснал в ръката си букет от селски пролетни цветя и се усещам същински благополучен!
Пролетното равноденствие е събитие, което ни припомня, че всичко в нашия живот въпреки всичко се случва уравновесено. Раждането на пролетта е момент, в който времето като че ли губи мерните си единици, а цифелблатите на ръчните часовници нямат никакво значение.
Вървя по към момента неизмитите улици и се заглеждам в напъпилите клони на дърветата. Животът е толкоз нежен, когато се появява на бял свят. Само след няколко дни дърветата ще се пременят цветните си корони и гордо ще ги поклащат в синхон с порива на южния вятър. Няма по-голямо ентусиазъм от това да усещаш аромата на цъфнала вишна , да вдишваш и да издишваш въздуха с цялостни гърди.
Пролетта е насладата да се усещаш жив.
Децата също стават други. Смехът им е по-звънлив, лицата им наподобяват откровено удовлетворени и щастливи. Снежните топки отстъпват място на тебешира, с който девойки чертаят квадрати за игра на дама, момчетата вадят топките за футбол от килера.
Вървя и се вглеждам в хората, с които се разминавам. Като че ли към този момент не наподобяват толкоз угрижени. Походката им е по-спокойна, по-лека.
Thinkstock Вероятно множеството от тях желаят да полетят като пчелите, за които в този момент се отваря доста работа. Шаловете и палтата са заключени в дрешниците и от висотата на дървените си закачалки пренебрежително завиждат на ризите с пай ръкав.
Разхождам ризата си по „ Граф Игнатиев” и нищо не е в положение да ме извади от положението на екстаз. Равноденствието изважда на показ по-доброто от нас. Слънцето постоянно е по-силно от тъмнината, в случай че мракът не е въпрос на персонален избор.
Възрастни дами продават кокичета, минзухари и лалета, откъснати от личните им градини. Седнали са върху кашони на самата улица, наметнати със сини престилки, усмихват ми се, до момента в който сервират пред очите ми пъстри букети, направени със личните им ръце. Изкушението да си купя цветя от тези дами е по-неустоимо от шоколад .
Пролетта настъпи публично. Без някаква особена предварителна подготовка. Внезапна като обич, естествена като насладата да обичаш.
Thinkstock Пролетта е сладката добродетел на природата.
Не бързам да се прибирам вкъщи. Сега дните ще стават все по-дълги, мотивите за наслада и смях – от ден на ден. За малко затварям очи и съм признателен като в стихотворение на Емили Дикинсън:
"Как се прави морава?
Нима не знаеш?
Трева,
една пчела
и да мечтаеш!
...Ако пчелата не идва,
фантазията стига. "
Не бързам за на никое място. Продължавам разходката си и абсорбирам с взор всичко в близост. Вървя. Вървя напред, стиснал в ръката си букет от селски пролетни цветя и се усещам същински благополучен!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ