Игра на жмичка със застрахователите
Пролетните наводнения и есенните пожари у нас не стряскат никого. Или най-малко не толкоз, че някой да се втурне до най-близкия брокер, с цел да застрахова парцела си.
Офертите валят на вятъра: „ По-малко от 2 лв. на квадрат “, „ 39.99 лева за година опазват вреди за до 60 хиляди лева плюс – ново! – застрахован е и велосипеда “ и други от този жанр. Най-ниските цени от към 50 лв. значат по 14 ст. дневно за сигурност, само че очевидно "масовият клиент " избира да вложи тези жълти стотинки в някоя механа или на бензиностанцията.
Българското обезпечаване графично може да се изобрази като обърната пирамида по отношение на това в развития свят.Пример: в модерните страни максимален е делът на животозастраховките, следван от имуществените и чак най-после идват автозастраховките. При нас е тъкмо противоположното – колата е преди всичко, къщата надалеч обратно, а живота и здравето са последната грижа.
Преди дни Асоциацията на застрахователите в България разгласи, че за 2017-а приблизително за Европа застрахователното навлизане е 7,53%, а за България е 2,23 %. През 2018 година знакът демонстрира 2,34% за България и по този начин съвсем доближава своите върхови равнища от предкризисните години - 2006-2008-а.
(Коефициентът на застрахователно навлизане е знак, с който се мери присъединяване на застрахователния бранш в стопанската система на страната. Измерва се като % на брутния премиен доход от брутния вътрешен артикул (БВП).
Къде сме ние?
Темпът ни на развиване на застрахователното навлизане от 2008-а насам, се движи в рамките от 1,96% до 2,54%. В интервала 2008-2012 година се следи непрестанно понижение на въпросното застрахователно навлизане, което се дължи на международната финансова рецесия. Най-силно понижение се следи през 2012 година, когато цената му е към 2%. През последните години застрахователното навлизане се усилва, което значи че в околните години при обрисувалата се динамичност в развиването на брутния доход има опция този индикатор доста да се увеличи.
Въпреки следеният ритъм на приръст на индикатора „ застрахователно навлизане “, характеризиращ застраховането в България, той към момента не е задоволително развъртян в съпоставяне със застраховането в страните от Западна Европа. Страните с най-голямо застрахователно навлизане са Финландия, Нидерландия, Англия, Дания, Швейцария, Франция и Италия.
Според Стоян Проданов, изпълнителен шеф на "Бул инс " главен фактор за увеличение на застраховките е икономическият напредък, само че изключително значим коректив при нас е общественото неравноправие. "Не по-малко от 30-40% от българите имат приходи към линията на бедността и от тях не можем да чакаме да вършат застраховки ", разяснява той. "Колкото и добър да е темпът на напредък на стопанската система, огромният дял на бедните допуска занимателен растеж на застраховките ", разяснява той особено за "БАНКЕРЪ ".
Застрахователното навлизане, измерено като % на брутния премиен доход към Брутният вътрешен продукт на странатасе показва в скромните 1,28% през 1999 година Най-висока стойност отбелязва през 2008 година - 2,60%, което съставлява растеж от 103%. Следват четири години на спад до равнище от 2,06% (т.е. спад от 21% на база цената на проникването за 2008 г.). От 2013 година е почнало леко възобновяване на индикаторът, само че към момента не може да доближи равнищата си от 2008 година, макар че самият брутен премиен доход надскача цената си за 2008 година още през 2015 година Това се дължи на доста по-бавния растеж в премийният доход за интервала 2008-2016 година (11%) по отношение на растежа в Брутният вътрешен продукт (39%). Въпреки това, при съпоставяне със страните в района, през последните 10 години застрахователният пазар в България изпреварва пазарите в Румъния,в Гърция и в.Турция по застрахователно навлизане. За 2015 година данните за България за този индикатор са 2,2%, Гърция -2%, Турция -1,6%, а Румъния -1,2%.
"Винаги сме изоставали от Западна Европа, само че оптимистичното е, че се движим с изпреварващи темпове в Балканския район. Защо е по този начин ли? По три значими аргументи - недобра застрахователна просвета, ниско равнище на социална зряла възраст и невисок стандарт на живота ". Това пък разяснява особено за "БАНКЕРЪ " Светла Несторова, някогашен началник на Асоциацията на българските застрахователи. Според нея държавните застраховки са умъртвили частната самодейност и уточни за образец "Гражданска отговорност " и "Трудова акцидент ". Те основават диспропорциите и доброволното обезпечаване чувствител само че изостава.
По данни от доклада European Insurance — Key Facts за 2018 година на Insurance Europe през въпросната година проникването на имуществените застраховки нараства от 2,26% на 2,32% и варира от 0,6% в Латвия до 4,4% във Англия. Средно 673 евро на глава от популацията са изразходвани за имуществени застраховки в Европа през 2018 година, спрямо 639 евро за 2017 година
През 2018 година индикаторът животозастрахователно навлизане на Стария континент нараства до 4,35% (от 4,21% през 2017 г.), като индикаторът варира от 0,2% в Латвия до 9,5% във Англия.
През 2018 година проникването в здравното обезпечаване бележи лек растеж от 0,79% до 0,8%. То варира от 0,01% в Унгария до 6% в Холандия. Огромните разлики, следени сред страните, значително отразяват разликите в националните системи за опазване на здравето и обществено обезпечаване и ролята на частните застрахователи.
Защо не се застраховаме?
Една от пречките е слабата финансова просвета, което се вижда и от други области на персоналното финансово обмисляне. Например - желанието да се разчита на страната за пенсии и помощи, както и високият дял на депозити на семействата спрямо различни източници на икономисване.
Друга причина за дребното застраховани жилища са и застрахователните медиатори и брокери, доста от които нямат изключително висока просветеност и избират да продават полици с висока комисиона, вместо това, което е нужно на клиента.
Трудната отбрана на потребителите е различен фактор - в последните години времето за реакция на Комисията за финансов контрол във връзка на тъжби на консуматори се удължи, а воденето на каузи в съда продължава да е постепенно и в някои случаи - скъпо. Така един неудовлетворен консуматор, на който е отказано заплащане по застрахователна лавица, може да разубеди доста от познатите си, че няма смисъл от застраховки и няма регулатор, който да отбрани дейно интереса му.
Офертите валят на вятъра: „ По-малко от 2 лв. на квадрат “, „ 39.99 лева за година опазват вреди за до 60 хиляди лева плюс – ново! – застрахован е и велосипеда “ и други от този жанр. Най-ниските цени от към 50 лв. значат по 14 ст. дневно за сигурност, само че очевидно "масовият клиент " избира да вложи тези жълти стотинки в някоя механа или на бензиностанцията.
Българското обезпечаване графично може да се изобрази като обърната пирамида по отношение на това в развития свят.Пример: в модерните страни максимален е делът на животозастраховките, следван от имуществените и чак най-после идват автозастраховките. При нас е тъкмо противоположното – колата е преди всичко, къщата надалеч обратно, а живота и здравето са последната грижа.
Преди дни Асоциацията на застрахователите в България разгласи, че за 2017-а приблизително за Европа застрахователното навлизане е 7,53%, а за България е 2,23 %. През 2018 година знакът демонстрира 2,34% за България и по този начин съвсем доближава своите върхови равнища от предкризисните години - 2006-2008-а.
(Коефициентът на застрахователно навлизане е знак, с който се мери присъединяване на застрахователния бранш в стопанската система на страната. Измерва се като % на брутния премиен доход от брутния вътрешен артикул (БВП).
Къде сме ние?
Темпът ни на развиване на застрахователното навлизане от 2008-а насам, се движи в рамките от 1,96% до 2,54%. В интервала 2008-2012 година се следи непрестанно понижение на въпросното застрахователно навлизане, което се дължи на международната финансова рецесия. Най-силно понижение се следи през 2012 година, когато цената му е към 2%. През последните години застрахователното навлизане се усилва, което значи че в околните години при обрисувалата се динамичност в развиването на брутния доход има опция този индикатор доста да се увеличи.
Въпреки следеният ритъм на приръст на индикатора „ застрахователно навлизане “, характеризиращ застраховането в България, той към момента не е задоволително развъртян в съпоставяне със застраховането в страните от Западна Европа. Страните с най-голямо застрахователно навлизане са Финландия, Нидерландия, Англия, Дания, Швейцария, Франция и Италия.
Според Стоян Проданов, изпълнителен шеф на "Бул инс " главен фактор за увеличение на застраховките е икономическият напредък, само че изключително значим коректив при нас е общественото неравноправие. "Не по-малко от 30-40% от българите имат приходи към линията на бедността и от тях не можем да чакаме да вършат застраховки ", разяснява той. "Колкото и добър да е темпът на напредък на стопанската система, огромният дял на бедните допуска занимателен растеж на застраховките ", разяснява той особено за "БАНКЕРЪ ".
Застрахователното навлизане, измерено като % на брутния премиен доход към Брутният вътрешен продукт на странатасе показва в скромните 1,28% през 1999 година Най-висока стойност отбелязва през 2008 година - 2,60%, което съставлява растеж от 103%. Следват четири години на спад до равнище от 2,06% (т.е. спад от 21% на база цената на проникването за 2008 г.). От 2013 година е почнало леко възобновяване на индикаторът, само че към момента не може да доближи равнищата си от 2008 година, макар че самият брутен премиен доход надскача цената си за 2008 година още през 2015 година Това се дължи на доста по-бавния растеж в премийният доход за интервала 2008-2016 година (11%) по отношение на растежа в Брутният вътрешен продукт (39%). Въпреки това, при съпоставяне със страните в района, през последните 10 години застрахователният пазар в България изпреварва пазарите в Румъния,в Гърция и в.Турция по застрахователно навлизане. За 2015 година данните за България за този индикатор са 2,2%, Гърция -2%, Турция -1,6%, а Румъния -1,2%.
"Винаги сме изоставали от Западна Европа, само че оптимистичното е, че се движим с изпреварващи темпове в Балканския район. Защо е по този начин ли? По три значими аргументи - недобра застрахователна просвета, ниско равнище на социална зряла възраст и невисок стандарт на живота ". Това пък разяснява особено за "БАНКЕРЪ " Светла Несторова, някогашен началник на Асоциацията на българските застрахователи. Според нея държавните застраховки са умъртвили частната самодейност и уточни за образец "Гражданска отговорност " и "Трудова акцидент ". Те основават диспропорциите и доброволното обезпечаване чувствител само че изостава.
По данни от доклада European Insurance — Key Facts за 2018 година на Insurance Europe през въпросната година проникването на имуществените застраховки нараства от 2,26% на 2,32% и варира от 0,6% в Латвия до 4,4% във Англия. Средно 673 евро на глава от популацията са изразходвани за имуществени застраховки в Европа през 2018 година, спрямо 639 евро за 2017 година
През 2018 година индикаторът животозастрахователно навлизане на Стария континент нараства до 4,35% (от 4,21% през 2017 г.), като индикаторът варира от 0,2% в Латвия до 9,5% във Англия.
През 2018 година проникването в здравното обезпечаване бележи лек растеж от 0,79% до 0,8%. То варира от 0,01% в Унгария до 6% в Холандия. Огромните разлики, следени сред страните, значително отразяват разликите в националните системи за опазване на здравето и обществено обезпечаване и ролята на частните застрахователи.
Защо не се застраховаме?
Една от пречките е слабата финансова просвета, което се вижда и от други области на персоналното финансово обмисляне. Например - желанието да се разчита на страната за пенсии и помощи, както и високият дял на депозити на семействата спрямо различни източници на икономисване.
Друга причина за дребното застраховани жилища са и застрахователните медиатори и брокери, доста от които нямат изключително висока просветеност и избират да продават полици с висока комисиона, вместо това, което е нужно на клиента.
Трудната отбрана на потребителите е различен фактор - в последните години времето за реакция на Комисията за финансов контрол във връзка на тъжби на консуматори се удължи, а воденето на каузи в съда продължава да е постепенно и в някои случаи - скъпо. Така един неудовлетворен консуматор, на който е отказано заплащане по застрахователна лавица, може да разубеди доста от познатите си, че няма смисъл от застраховки и няма регулатор, който да отбрани дейно интереса му.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ