Пролет. Казват, че една птичка пролет не прави, но вярна

Пролет. Казват, че една птичка пролет не прави, само че вярна на името си Мая Манолова грижливо свива сама политическото си гнездо още от предишния декември. На ранен стадий имаше любовно чуруликане с кукувците на Слави, само че те май отлетяха, а оферти да снесат получиха всички, на които актуалната власт притиска яйцата. Кой какво снесе в последна сметка, към момента е неразбираемо, финансирането продължава да е прикрито под оперението. Опитните наблюдаващи на прелетната фауна са единомислещи, че сигурно нещо се мъти. Тепърва ще забележим що за птици ще се излюпят от там. Съвсем в пролетния дух структурата на Мая се назовава „ Изправи се БГ “, само че разлистването и цъфтежът може да закъснеят. Имаме чувството, че планът е възпят от Тоника в парчето „ Очакване за пролет “. „ И бавно (да) ме поведе, / ей по този начин, без да знам накъде / или пролетен огън най-малко / в мене да възпламени “. Не сме сигурни пролетният огън дали топли или главно дими. 
Лято. Васил Божков усети жегата зад ъгъла още преди да стане напълно напечено. Не дочака началото на туристическия сезон и отпътува, което естествено го сближи със сънародниците му. В странство ние постоянно се сплотяваме и преоткриваме. „ Българско Лято “ обаче е необичайно име за политически план. Особено лято 2020 - или е прекомерно горещо, или вали, а не се знае и дали гласоподавателите не са си взели отмора. Безспорно това е летният шлагер. Напомня ни това позабравено парче на Тоника с лятото, оповестено за интернационално търсене. „ Къде си лято “ се наричаше, само че ние към този момент знаем къде е и безшумно припяваме: „ Връщай се при нас, благо наше лято. Огън върху пясъка да накладем “. Ние обичаме кладите, нали по този начин? Уви, сезонът е надценен даже в песните на Диомов. Храним прекомерно огромни очаквания към лятото, то и за ковида основно на него разчитахме, пък не проработи. Божков би трябвало да е наясно, че в този момент всички сме подготвени за свирня, само че когато сняг забръска, условията ни внезапно ще се трансформират. 
Есен. Имаше ли подобен сезон в тая страна, нямаше ли? При Слави нещата малко попрезряха, то си стана към този момент ракиено време. Дано не е закъсняла прекалено много беритбата на плодове от цялото това мързеливо политическо градинарство, тръгнало още от Гергьовден. Всъщност Тоника имат лаф и за това. Пеят „ лято, дълго като есен “. Но Дългия знае задоволително лични песни, с цел да разчита на други. Повечето не са изключително нови, уви. Любопитно би било съдействието с останалите сезонни планове. Споменахме, че Мая предложи полога си за кукувичи яйца, само че това предложение остана висящо. „ Пролет пукна, пролет пукна, ние не “. В същото време връзки с Божков са повече в графата „ на кукуво лято “. Очевидно е, силата на Слави стартира своя листопад. Но това може да се окаже задоволително дълго. А и да не забравяме, че една от характерностите на есента е Циганското Лято. Българска душа, можеш ли разбра...
Зима. Взима, само че и дава! Такъв е и Цветан Цветанов, тази добре позната ни къснозрейка. Въпреки цветното си име, в този момент идва напълно в бяло. И съвсем като снега – ще ни изненада, сигурни сме. После ще стане добре познатата киша, нали не се съмнявате. Студено му беше станало в ГЕРБ, бяха го замразили, само че в случай че се движиш, се стопляш. Движението е живот. Леката атлетика е Царицата на спортовете. А и той нали се снабди отрано с комфортен заслон. Май ние сме тия, които проспаха придвижванията на Цветанов. Изглежда загрял и във форма. Като досегашния си другар Борисов. Но за разлика от него май се покрива по-добре, с цел да не изстине в Политическата зима, както е споделил сътрудника Ботев. Твърде доста лед има тук, с цел да намесим Тоника. По-удачно ни се коства да потърсим ентусиазъм в ария на Веско Маринов. „ Този сняг е напълно нов, / няма мемоари за преди, / само че ме връща към теб обич, / към деня, в който потегли ти. “ Забелязахте ли, че брадата на Цветанов е побеляла? Значи ли това, че ще ни донесе дарове някакви? Така де, единствено на послушните.
 
Автор : Драго Симеонов, Прас Прес