Прокуратурата публикува записи от разговори на Васил Божков на своя

Прокуратурата разгласява записи от диалози на Васил Божков на своя формален уебсайт. Това са четири броя аудиофайлове, съдържащи елементи от диалози. Същите са били обект на проучване по назначена по делото компютърно-техническа експертиза, оповестява Прокуратурата.

Ето публикуваното наличие на аудиофайловете:

АУДИОЗАПИС 1:

М.Г. 2: Те първо машинките би трябвало да са пет хиляди, не да са хиляда. Пет

хиляди машинки са.

М.Г.3: Е хиляда пункта по пет машинки – пет хиляди.

М.Г.4: По двадесет и пет са.

М.Г.2: Е то на тях, в случай че поръчаш пет хиляди машинки, няма да ги взимаш

на двадесет и пет хиляди.

М.Г.4: Да бе, то е ясно. На двадесет хиляди да са. Или там по не знам

какъв брой с ДДС-то.

М.Г.3: 5 000 по 20 000 какъв брой прави?

М.Г.4: Сто милиона.

М.Г.1: Не можем да вършим такива вложения в такава несигурна

страна.

М.Г.3: Не можем, само че Къро може. Освен това ние какво ще спечелим? Ще

завоюва той.

М.Г.2: Ние няма.

М.Г.3: Няма тъй като. Понеже ми е другар несъмнено ще ми даде 50% и аз

все пак не съм го направил.

М.Г.2: Виж щото ти имаш някакви други ползи?

М.Г.3: Колко хора би трябвало да имат други ползи, че не знам?

М.Г.2: Ама нали сподели, че ще убие целия хазарт. Не бе, ти сподели, че ще убие

целия хазарт.

М.Г.3: Заради вашите ползи не съм го направил.

М.Г.2: Заради?

М.Г.3: Ми поради вашите ползи.

М.Г.2: Ма ние не сме фактора на пазара в хазарта, бе.

М.Г.3: Не сте фактор в игралните зали ли?

М.Г.2: Ми да.

М.Г.3: Добре бе, дайте да сме сътрудници, да ми дадете това, което мисля,

че е мое. Прав, не прав, това съм го внушил, мъчно ще убедите.

М.Г.1: Кое е твойто.

М.Г.3: Половината от онлайна.

М.Г.2: Е за какво половината в този момент?

М.Г.3: Така съм го платим – 60%.

М.Г.2: Никога не си заплащам 60%.

М.Г.3: Смятаме и Сашо Бекяров.

М.Г.2: Защо считаме Сашо Бекяров.

М.Г.3: Той…

М.Г.2: Е за какво?

М.Г.3: Не може вие да ги грабите.

АУДИОЗАПИС 2: В записа участва звук, говорещият мъж се намира надалеч от записващото устройство и думите не се чуват добре.

М.Г.3: Дай да забележим залите, половината ги взимам. Вие ги подгответе, аз

ще избера кои да взема, в случай че желаете аз ще … вие изберете, която вие желаете,

в случай че желаете ми платете, щото след това… Нещо да ви преча? Просто 30

години.

М.Г.2: Васко, 20-30 години, от три месеца ние не сме на себе си. Аз почтено

да ти кажа не съм на себе си. След като ни..

М.Г.3: В интерес на истината не ви мачкам изобщо, не върша нищо.

М.Г.2: Как не ни мачкаш? Ходя, по полиция ме викат.

М.Г.3: Ако желая да ви смачкам, ще ви смачкам в действителност. Не желая да ви

мачкам.

М.Г.2: Е кой ни мачка?

М.Г.3: Може би живота е подобен. Аз не ви мачкам.

М.Г.2: Сички викат.

М.Г.3: Вие сте живели до момента под капак.

М.Г.2: Ние сме живели в партньорски.

М.Г.3: Под капак, никой не е самоуверен да ви каже гък. Ето Къро идва през вчерашния ден

и ми вика – Що не ме остави да ги омаам…?

М.Г.2: (смее се). Нали казваш, че нямаш информации.

М.Г.3: Може да спра игрите, тия всичките нали. Айде първия път ви

смъкнах преднамерено … като да вършат още повече.

М.Г.2: Василе, те са три игри.

М.Г.3: Не са три, повече са. Не знам какъв брой бяха. Първият път не ви ли

смъкнаха в последния миг? Не ви ли направи това впечaтление?

М.Г.2: Да бе, направи ми. Направи ми впечaление.

М.Г.4: Ние не знаехме, че си ти.

М.Г.3: Не мога ли отново да ги смъква?

М.Г.2: Еми можеш.

М.Г.3: Е не ги смъкнах, да видите, че съм доброжелателен.

М.Г.2: Можеш, вървиш.

М.Г.3: Може да ми кажете здравейте, отново не се съобразявайте с нищо.

М.Г.2: Василе, първо недей да..

М.Г.3: Това, което беше най-големия проблем – другарството, че

отидохте при Киро.

М.Г.4: И по тази причина ни заплаши с ликвидиране?

М.Г.3: Не съм ви заплашил с ликвидиране.

М.Г.4: е не бяхме ли…

М.Г.2: Заплаши не е точната дума.

М.Г.4: Динов, не знам си кой си, не знам си кво си.

М.Г.2: Е тука Динов, Манол Велев и Тони Наумов. Така ще свършиме и

ние.

М.Г.3: Които предават – умират, аз не съм бил по този начин. Такава ви е ориста бе,

приятелю.

М.Г.2: Ми добре, ок. Тогава ни съпостави с тях и сподели, че ще ни се случи,

каквото се случи с тях.

М.Г.2: (смеейки се) Туй ще ти го подарим, няма потребност да ни го пребиваш,

да ти го подариме и да завършваме.

М.Г.3: Не желая да ми подарявате.

М.Г.2: Ма не, в противен случай. С тия дейности, с тия всичките репресии, които ги

правиш против нас. Тва е. Да бе, съществено ти приказвам.

М.Г.3: Не желая да ти демонстрирам, щото някой може да..

М.Г.2: Не в противен случай. Ти го сподели. Нали сподели, че в Комисията по хазарта си ни

спрял…

М.Г.3: Не бе, единствено го стопирах веднъж, да видите, да се сетите нещо да

кажете – Здрасти, кво е това? Вие отново не се сетихте, просто пуснахте отново

документите. Не се сетихте, че някой може да вие спрял.

М.Г.2: Не, сетихме се, че ти ни спря.

М.Г.3: Един час преди този момент го смъкнаха.

М.Г.2: Не бе, не знам. Мен ме нямаше, след това ми споделиха, че от дневния ред

ни е нямало преписката за някакви игри, които са…

М.Г.3: Имаше ви до последния миг. И вие звъннахте да кажете какво

става?

М.Г.2: Добре.

М.Г.3: Нали сме дружно. Някой ни смъкна от комисията, какво се случва?

М.Г.2: Ние си знаехме, знаехме,че ти го правиш.

М.Г.3: Откъде знаете, бе? Няма от кое място да знаете.

М.Г.2: Не знаехме, че ти го правиш.

М.Г.3: Как ще схванеш, че…

М.Г.2: Абе, Василе, ти за 20-30 години, мислиш ли, че колкото ти добре ни

познаваш.

М.Г.3: В случая няма кой да ви каже, че аз го върша.

М.Г.2: Не бе ясно, че някакъв проект ли искаш. Ясно ние е. Нали не сме

тъпанари. Ясно ни е за проекта.

М.Г.3: Къв е проекта?

М.Г.2: (смее се) Еми ти ще ни го кажеш. Кажи ни го ти какъв е проекта.

М.Г.4: Ти нали ни сподели, че ще ни заключват за осем месеца и некци ей

такива.

М.Г.2: И ще ни оставиш на улицата. Ти го сподели това. И това ли ми

казваш,че сме си го измислили?

М.Г.3: Не бе, споделям, че бих могъл да направя.

М.Г.2: Ти сподели, че моите хора ще ви заключат за осем месеца и по този

метод ще ви прибера.

М.Г.3: Кои мои хора?

М.Г.2: Откъде да знам кои хора. И апропо..

М.Г.3: Вие не сте имали никакви грижи с нищо.

М.Г.2: Да. Ама за какво почна да ни пускаш тъжби? Що не пристигна да кажеш..

М.Г.4: Добре що почна да ни плашиш с убийства? Първо това ми е доста

чудно. Защо ни заплаши с убийства?

М.Г.3: …….

М.Г.2: Щото ни разгласи за зложелател.

АУДИОЗАПИС 3:

М.Г.3: Сега няма да подпиша. Ще взема по 51% от всички зали.

М.Г.2: Защо във всички зали ще взимаш 51%? Ще взимаш в тия, в които си

участваш и онлайна.

М.Г.3: Как ще ми компенсирате всички вреди, които понесохте вие….аз

съм ги откупил, дефакто. Мога да върша, каквото желая.

М.Г.2: Ми какъв брой пари ти коства откупуването?

М.Г.3: Четиридесет милиона на година ми коства.

М.Г.2: Четиридесет милиона на година?

М.Г.3: Не ви ги желая всичките, откупил съм и други неща.

М.Г.2: Как четиридесет милиона костваме, бе?

М.Г.3: Не ви ги желая всичките.

М.Г.2: Аз по тази причина ти споделям, кажи какъв брой ни е откупуващата ни уговорка, да си

я платим. И да забравяме, че сме ти нанесли вреди. Нашите вреди, дето ти

ни ги нанесе, ние ще си ги поемем за нас, няма да ги желаеме.

М.Г.3: ….. по 10 милиона на година ми давайте и това е.

АУДИОЗАПИС 4:

М.Г.1: Здрасти, Стефане.

М.Г.2: Не желаят среща…

М.Г.1: Еми, добре, ние с теб да си се забележим. Те в случай че не желаят, не желаят.

М.Г.2: Е не мога аз да се виждам с теб, без тях. Аз съм болен човек…

М.Г.1: Е за какво?

М.Г.2: Е, що?... болен човек, какво искаш?

М.Г.1: Все отново 30 години сме работили дружно. Но в случай че искаш не се виждай,

аз щях да им предложа някакви хубави неща.Ама те щом не желаят, здраве

да има.

М.Г.2: Е, какви положителни неща предлагаш, заливаш ни всеки ден с помия…

М.Г.1: Е, в този момент ти го споделям по телефона и без да ги виждам, помията стопира.

Лично я спирам от на следващия ден. То няма да стане на секундата, само че последователно и се

стопира. Считай, че помията е спряна. Те да си вършат какво си желаят,

изобщо няма да им се греша, щом не желаят да се виждаме.

М.Г.2: Еми, те са прави, убийци се разхождат към София.

М.Г.1: Едностранно спирам помията.

М.Г.2: А убийците кой ще ги разкара от към София къде шетат.

М.Г.1: Убийците не знам, който ги е викал да ги разкара. Това не знам за

такива неща.

М.Г.2: Не знаеш, обаче се знае.

М.Г.1: Е не знам аз, само че помията я спирам аз персонално, каквито изявления ги

конфигурирам аз ги спирам.

М.Г.2: Е за какво трябваше да се пускат тия…

М.Г.1: Нали знаеш, че те като напишат нещо и тогава почнах да пиша. Те

като си мълчаха и аз си мълчах.

М.Г.2: Те не са написали нищо

М.Г.1: ….Не следите събитията. Няма значение за какво,какво. Ето, споделям

ти, че ги спирам.