Прокуратурата: Предложенията за изменения в ЗСВ и НПК са прибързано внесени, част от тях противоречат на Конституцията и са несъстоятелни
Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпрати мнение до ръководителя на Народното събрание и ръководителя на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно заседание по отношение на импортираните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс.
Предложенията за промени в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс са преждевременно импортирани, част от тях опонират на Конституцията и са несъстоятелни, декларират от прокуратурата:
В плана за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт е планувано премахването на всички звена на профилираното правораздаване (съд, прокуратура и следствени органи). Приемането на предложенията за закриване на тези структури, с изключение на статута и независимостта на магистратите, би уязвило съществено и ползите на българската страна, се показва в мнението.
В претекстовете за желаните промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл по въпроса за разликите сред „ профилираните “ и „ изключителните “ структури още преди да стартират да действат профилираните съдилища и прокуратури у нас.
С Решение №10 от 15 ноември 2011 година по к.д. №6/2011 година Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален. Конституционен съд към този момент се е произнесъл с решение по друго дело от 1994 година, че член 119, алинея 2 от Конституцията категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, а с Решение № 22 от 1998 година по к.д. № 18/1998 година е приел, че “по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система “ и не са съдилища единствено от функционално становище.
Твърденията в претекстовете на законопроекта за липса на ефикасност от действието на профилираните структури не са подкрепени с причини, се споделя в мнението. Няма позоваване на какъвто и да било разбор, който да почива на съответни данни за типа и размера каузи и резултатността по тях през целия интервал на съществуването им, в това число съпоставен с предишни интервали.
Анализът на годишните отчети на Прокуратура на Република България и в частност на отчета на Специализираната прокуратура (СП) демонстрира, че с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема основно място в битката с проведената престъпност и се дефинира като най-ефективната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж.
Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посочените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище, написа в мнението.
В него се показват съответни каузи на Специализираната прокуратура, измежду тях досъдебни производства за корупционни закононарушения, каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе заради реализирана от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба и други
Прокуратура на Република България припомня, че по каузи на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е „ извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб “.
Предложените промени въобще не са съобразени с промените в Наказателно-процесуален кодекс, които разпореждат на Специализирания углавен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура и биха се отразили негативно на взаимоотношението с нея, и в частност с европейските и с делегираните прокурори, поради поетите задължения по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
Закриването на профилираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана обществено от редица обвинени и подсъдими по наказателни производства, следени от Специализираната прокуратура и обсъждани от Специализирания углавен съд. Премахването им не би съответствало на публичния интерес и на упованията на българските жители за ефикасност по делата за корупционни закононарушения и проведена престъпност, само че безспорно би съответствало в цялостна степен на ползите на проведената престъпност. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от профилираните органи на правосъдната власт, тъй като закриването би било интервенция в работата им посредством политически механизми за въздействие, се показва в изпратеното до Народното събрание мнение.
Съгласно Мнение №9 от 17 декември 2014 година на Консултативния съвет на Европейските прокурори по европейски правила и правила, засягащи прокурорите, известно като „ Римската харта “, независимостта и автономията на прокуратурата съставляват непроменяемо разследване от независимостта на правосъдната власт. Прокурорите би трябвало да бъдат независими в своите решения и да извършват отговорностите си без външен напън или вмешателство, като се съблюдават правилата на разделяне на управляващите и отговорността.
Предлаганото законодателно решение за възобновяване или премесване на магистрати като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи.
Прокуратурата показва и негативно мнение във връзка с предложенията за промени, засягащи организацията на работата в Прокуратура на Република България. Въвеждането на обвързване за всеки административен началник на териториална прокуратура годишно да внася в ПК на Висш съдебен съвет отчет по сходство на този, който годишно се внася от основния прокурор за използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи, е в несъгласие с единността на Прокуратура на Република България. Такива отчети на процедура се приготвят годишно от всяка териториална прокуратура.
Приемането на законопроектите биха представлявали съществено оттегляне от постигнатия прогрес на страната в битката с корупцията, приет от европейските ни сътрудници, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно равнище. Прибързани промени, без нужното необятно разискване с всички способени органи и без съответни съществени промени в процесуалния ни закон, не биха могли да реализират какъвто и да било резултат, с изключение на негативен, се показва в мнението на Прокуратура на Република България.
Предложенията за промени в Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс са преждевременно импортирани, част от тях опонират на Конституцията и са несъстоятелни, декларират от прокуратурата:
В плана за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт е планувано премахването на всички звена на профилираното правораздаване (съд, прокуратура и следствени органи). Приемането на предложенията за закриване на тези структури, с изключение на статута и независимостта на магистратите, би уязвило съществено и ползите на българската страна, се показва в мнението.
В претекстовете за желаните промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл по въпроса за разликите сред „ профилираните “ и „ изключителните “ структури още преди да стартират да действат профилираните съдилища и прокуратури у нас.
С Решение №10 от 15 ноември 2011 година по к.д. №6/2011 година Конституционният съд е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален. Конституционен съд към този момент се е произнесъл с решение по друго дело от 1994 година, че член 119, алинея 2 от Конституцията категорично планува основаването в бъдеще и на други профилирани съдилища, а с Решение № 22 от 1998 година по к.д. № 18/1998 година е приел, че “по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система “ и не са съдилища единствено от функционално становище.
Твърденията в претекстовете на законопроекта за липса на ефикасност от действието на профилираните структури не са подкрепени с причини, се споделя в мнението. Няма позоваване на какъвто и да било разбор, който да почива на съответни данни за типа и размера каузи и резултатността по тях през целия интервал на съществуването им, в това число съпоставен с предишни интервали.
Анализът на годишните отчети на Прокуратура на Република България и в частност на отчета на Специализираната прокуратура (СП) демонстрира, че с всяка последваща година резултатите на СП се усъвършенстват освен като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема основно място в битката с проведената престъпност и се дефинира като най-ефективната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж.
Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посочените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище, написа в мнението.
В него се показват съответни каузи на Специализираната прокуратура, измежду тях досъдебни производства за корупционни закононарушения, каузи за шпионаж, довели до оповестяването на осем лица с дипломатически имунитет за personae non grataе заради реализирана от тях нерегламентирана активност, несъвместима с Виенската спогодба и други
Прокуратура на Република България припомня, че по каузи на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е „ извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб “.
Предложените промени въобще не са съобразени с промените в Наказателно-процесуален кодекс, които разпореждат на Специализирания углавен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура и биха се отразили негативно на взаимоотношението с нея, и в частност с европейските и с делегираните прокурори, поради поетите задължения по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за определяне на засилено съдействие и основаване на Европейска прокуратура.
Закриването на профилираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана обществено от редица обвинени и подсъдими по наказателни производства, следени от Специализираната прокуратура и обсъждани от Специализирания углавен съд. Премахването им не би съответствало на публичния интерес и на упованията на българските жители за ефикасност по делата за корупционни закононарушения и проведена престъпност, само че безспорно би съответствало в цялостна степен на ползите на проведената престъпност. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от профилираните органи на правосъдната власт, тъй като закриването би било интервенция в работата им посредством политически механизми за въздействие, се показва в изпратеното до Народното събрание мнение.
Съгласно Мнение №9 от 17 декември 2014 година на Консултативния съвет на Европейските прокурори по европейски правила и правила, засягащи прокурорите, известно като „ Римската харта “, независимостта и автономията на прокуратурата съставляват непроменяемо разследване от независимостта на правосъдната власт. Прокурорите би трябвало да бъдат независими в своите решения и да извършват отговорностите си без външен напън или вмешателство, като се съблюдават правилата на разделяне на управляващите и отговорността.
Предлаганото законодателно решение за възобновяване или премесване на магистрати като резултат от закриването на профилираните органи на правосъдната власт безспорно ще докара до голословно засягане на гарантиращите статута на магистратите правила и нарушение на правата на съответните съдии, прокурори и следователи.
Прокуратурата показва и негативно мнение във връзка с предложенията за промени, засягащи организацията на работата в Прокуратура на Република България. Въвеждането на обвързване за всеки административен началник на териториална прокуратура годишно да внася в ПК на Висш съдебен съвет отчет по сходство на този, който годишно се внася от основния прокурор за използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи, е в несъгласие с единността на Прокуратура на Република България. Такива отчети на процедура се приготвят годишно от всяка териториална прокуратура.
Приемането на законопроектите биха представлявали съществено оттегляне от постигнатия прогрес на страната в битката с корупцията, приет от европейските ни сътрудници, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно равнище. Прибързани промени, без нужното необятно разискване с всички способени органи и без съответни съществени промени в процесуалния ни закон, не биха могли да реализират какъвто и да било резултат, с изключение на негативен, се показва в мнението на Прокуратура на Република България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ