Прокоба Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което

Прокоба

Усещам в миналото в кръвта си тъмна мощ,
едно предусещане, което се обажда
в сърцето ми и мрачен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.

Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
Там горе, де полярната звезда пътува,
в безкрая, бледна и самотна дето плува -
ще мине може и моят път през тамо.

Защо ме тегли разтревожен дух надалеч?
Съдбата ли на мои прародители бездомни,
пробудена в кръвта, проклинание изрече,
или от епохи сърцето ми го помни!...

Раздяла

От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, така неспокойна.
Няма на стената да почукам -
тя е към този момент посред ни двойна.

Чувам единствено писъка на трена,
в тъмнината изострен и обезпокоителен.
От света съм към този момент изтощена,
а пък ти си моя спомен печален.

Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и пресен, и жизнен,
без да бъда видена и чута.

Колко доста най-човешка тъга
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма непосредственост, няма и раздяла,
а светът е все огромен и безконечен.

Портрет

Старинния портрет от таз стена
ме гледа с свойте ясносини
очи, разлели синя светлина.
На черно кадифе,
върху коприна,
ръцете му са поставени една
на друга.

Сънна тишина
връх наговата плът,
тъй близка и далека,
се спусна и лежи
недвижима пет века.

Не е ли той в света,
или е единствено -
видение на чудноват свят и сън?
Светът се движи замайващ извън,
а той ме гледа нямо...
О, взор, що прониква,
в мойта кръв се влива,
безсмъртен взор - силата му жива
гори! -
Ела, избави ме от света,
сложи ръка да сетя топлината
и чистия ти срам
и в твойта непорочност
да си стопя душата!

снимка: europeana.bg