Как едно съдебно решение уличи държавата в произвол
Произвол и тъпчене на закона - по този начин най-кратко може да се обобщят заключенията, които Върховният административен съд (ВАС) дава по повод намесата на страната в частния бизнес.
Става въпрос за изговаряне против решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), пред която е атакувана открита през февруари социална поръчка на Военномедицинска академия (ВМА) за защита.
С решението за разкриване на процедурата от управлението на болничното заведение залагат планирана стойност на поръчката от близо 2.6 млн. лева, с които да се обезпечи денонощна защита за обекти на ВМА в София, Пловдив, Плевен, Сливен, Сливен, Хисаря, Банкя и Варна.
Причината решението да бъде атакувано от браншовата организация Сдружение " Индустриален Клъстер Сигурност ", което е член на Българската стопанска камара (БСК), е, че със заложените в публичната поръчка параметри, от ВМА погазват закона. От организацията настояват, че в случай че в офертата си участниците предложат оптималната цена за брой наети чиновници, те няма да могат да покрият държавно контролираните детайли на фонд работна заплата, както и да обезпечат другите наложителните и присъщи разноски за осъществяване на поръчката, като облекло и снаряжение, такси и връзки, наложителни застраховки, поддръжка на най-малко един автомобил (както е заложено в поръчката), образование и надзор, въоръжение и на тази база да образуват каквато и да било облага.
От организацията са създали свои калкулации въз основата на таблица, с която пресмятат минималните разноски за един охранител, които възлизат на 605.02 лева :
Оказва се, че този най-малко не се доближава от нито една от обособените позиции и предлаганото възнаграждение е доста под него. Оправданието на възложителя е, че става въпрос за бюджетни ограничавания, които не може да промени.
Нещо повече, съгласно изчисленията на Клъстър Сигурност, неосигурени финансово остават и наложителни действия като да вземем за пример застраховката „ Гражданска отговорност “, която би трябвало да имат въоръжените охранители. В тези разноски не са включени и средствата за униформено облекло, снаряжение и документи за всеки охранител, не е планувано образованието на охранителния състав, както и парите за употребата на колите, които се изискват в поръчката. Възложителят обосновава по-късно това свое решение с обстоятелството, че тези разноски са свързани с работата на охранителните компании по принцип и те не би трябвало да се заплащат от страната.
Комисия за защита на конкуренцията е отхвърлила жалбата на неправителствената организация, което пък довело до офанзивата на това решение в съда.
Пред съда от ВМА също в табличен тип демонстрират по какъв начин си показват разноските за един охранител. Общото сред тяхната таблица и тази на клъстера е единствено в минималната работна заплата по това време - 460 лева (чието годишно повишение с решение на държавното управление не е регистрирано за интервала на осъществяване на поръчката, бел. ред.).
Оттук стартират и разликите: друг е размерът на спомагателните трудови хонорари и от там - размерът на дължимите осигурителни вноски за работодателя. Отделно от това възложителят е присъединил и перо " Други разноски " на стойност 5.33 лв., без да уточни какви детайли е заложил в тях и по този метод е получил общо средства за един охранител 590 лв. на месец - с 15 лева по-малко от изчисленията на жалбоподателя.
Съвсем разнообразни се оказват изчисленията на Комисия за защита на конкуренцията, която без всевъзможни отхвърля да назначи експертиза, поискана от жалбоподателите. Според Комисия за защита на конкуренцията разноските за един охранител да даже още по-ниски - 545.84 лв., т.е. с цели 59.18 лева по-малко.
В решението си съдът е изключително сериозен към метода на образуване на заплащането, което е предпочетено от Комисия за защита на конкуренцията:
Стигнала (комисията) е до извода, че за всеки охранител работодателят дължи в допълнение трудово заплащане, което зависи от персоналните характерности на лицата, наети по трудово правно отношение да извършват предмета на поръчката. В несъгласие с казаното от самата нея обаче е предпочела сумата, избрана от възложителя (ВМА), като спомагателни трудови хонорари – 32.31 лв., пред тази, посочена от жалбоподателя (Клъстер Сигурност) – 49.88 лв.. Единственият претекст за това е, че възложителят и до този миг извършва контракт за защита и има предишен опит. Събирайки двете суми – 545.84 лв. с 32.31 лв. е получила 578.15 лв. за заплата и осигуровки.
Критично е отношението на съда и във връзка с прибавената добавка за застраховка „ Професионална отговорност ” и „ Гражданска отговорност ". Комисия за защита на конкуренцията са приели предоставената от ВМА информация от настояща лавица по различен контракт за защита и по този начин е пресметнала, че разноските по тях за един охранител за две години ще са 3.06 лв., а за втората застраховка е добавен още 1 лев и по този начин оптималното формирано възнаграждение достига 581.21 лв.. Разликата до 590 лева, каквато е препоръчаната от възложителя цена от по-малко от 9 лева, е задоволителна да покрие останалите разноски и образува и за облага. Нещо повече - от комисията смятат, че с наемането на пенсионери възнаграждението ще бъде още по-ниско.
Според съда Комисия за защита на конкуренцията безрезервно се е отнесла и по възражението за разноските за екипировка и други, като е показала, че те се поемат от изпълнителя на поръчката. Комисията нямала пълномощия да задължи възложителите да усилят бюджета си, с цел да предложат на участниците по-добри финансови условия.
Според правосъдния състав " първата и съществена неточност е цялостният отвод на Комисия за защита на конкуренцията да вникне в същността на жалбата ", съгласно който жалбоподателите не са имали за цел да реализират по-добри финансови условия за охранителните компании, а са оспорили едно решение на Комисия за защита на конкуренцията като незаконосъобразно, заради въвеждането на такива параметри, по които правенето на оферта нямало да покрие условията на националното законодателство.
" Това директно нарушава правилата на лоялна конкуренция и свободна стопанска самодейност на участниците в цялостен един пазар, какъвто е пазарът на охранителни услуги. Отделно от това дискриминира по-малките и финансово по-слаби участници в него, се показва в решението.
Според съдиите при изчисляването на разноските за работодателя за заплата Комисия за защита на конкуренцията е нарушила условието на Кодекса за обществено обезпечаване, съгласно който осигурителните вноски за служащите и чиновниците се дължат върху брутните месечни хонорари. В тях се включва минималната работна заплати и спомагателни заплащания за стаж, нощен труд и празнични наряди. Комисията е позволила и втора неточност:
Като е пресметнала общо разход от 545.84 лв., тя е позволила втората основна неточност. В тази връзка е основателно възражението на касационния жалбоподател, че даже и да се одобри за правилно изказванието на възложителя, че спомагателните детайли са 32.31 лв., то заплатата е 584.18 лв., а не признатата от комисията - 545.84 лв..
Като " случайни " са избрани и " съжденията " на комисията за размера на наложителните застраховки - за " Гражданска отговорност " от Комисия за защита на конкуренцията се позовавали на настояща към този миг лавица, която не може да се приложи автоматизирано към случая, а за другата застраховка " Професионална отговорност " липсвало каквато и да е обосновка.
Като " изключително основна " неточност е регистриран и фактът, че Комисия за защита на конкуренцията отхвърля да одобри, че охранителните компании имат и други настоящи разноски, които не са взети поради - разноски за коли, за амортизации, гориво и други консумативи, средства за мобилна връзка, за денонощен работещ действен дежурен център в посочените шест обособени обитаеми места, за облекло и помощни средства и административни разноски.
Нещо повече, съдът излиза с извод за дискриминация в заложените условия на поръчката:
Не всички компании имат финансовата опция да финансират със свои средства всички разноски, изискуеми от възложителя за осъществяване на предмета на поръчката, включително и твърдяната от жалбоподателя част от трудовите хонорари на заетите охранители, надхвърляща избраната от възложителя граница от 590 лв.. Илюстрация за това са и двете механически оферти, показани пред съда на избраните двама реализатори. Това е налагало допускане на поисканата съдебно-икономическа експертиза. Отказът й без излагане на каквито и да било претекстове е довел до постановяване на решение при неизяснена фактическа конюнктура и въз основата на случайно определени стойностни детайли.
Това е повода съдът да отмени решението на Комисия за защита на конкуренцията и преписката да се върне за ново изговаряне.
Става въпрос за изговаряне против решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), пред която е атакувана открита през февруари социална поръчка на Военномедицинска академия (ВМА) за защита.
С решението за разкриване на процедурата от управлението на болничното заведение залагат планирана стойност на поръчката от близо 2.6 млн. лева, с които да се обезпечи денонощна защита за обекти на ВМА в София, Пловдив, Плевен, Сливен, Сливен, Хисаря, Банкя и Варна.
Причината решението да бъде атакувано от браншовата организация Сдружение " Индустриален Клъстер Сигурност ", което е член на Българската стопанска камара (БСК), е, че със заложените в публичната поръчка параметри, от ВМА погазват закона. От организацията настояват, че в случай че в офертата си участниците предложат оптималната цена за брой наети чиновници, те няма да могат да покрият държавно контролираните детайли на фонд работна заплата, както и да обезпечат другите наложителните и присъщи разноски за осъществяване на поръчката, като облекло и снаряжение, такси и връзки, наложителни застраховки, поддръжка на най-малко един автомобил (както е заложено в поръчката), образование и надзор, въоръжение и на тази база да образуват каквато и да било облага.
От организацията са създали свои калкулации въз основата на таблица, с която пресмятат минималните разноски за един охранител, които възлизат на 605.02 лева :
Оказва се, че този най-малко не се доближава от нито една от обособените позиции и предлаганото възнаграждение е доста под него. Оправданието на възложителя е, че става въпрос за бюджетни ограничавания, които не може да промени.
Нещо повече, съгласно изчисленията на Клъстър Сигурност, неосигурени финансово остават и наложителни действия като да вземем за пример застраховката „ Гражданска отговорност “, която би трябвало да имат въоръжените охранители. В тези разноски не са включени и средствата за униформено облекло, снаряжение и документи за всеки охранител, не е планувано образованието на охранителния състав, както и парите за употребата на колите, които се изискват в поръчката. Възложителят обосновава по-късно това свое решение с обстоятелството, че тези разноски са свързани с работата на охранителните компании по принцип и те не би трябвало да се заплащат от страната.
Комисия за защита на конкуренцията е отхвърлила жалбата на неправителствената организация, което пък довело до офанзивата на това решение в съда.
Пред съда от ВМА също в табличен тип демонстрират по какъв начин си показват разноските за един охранител. Общото сред тяхната таблица и тази на клъстера е единствено в минималната работна заплата по това време - 460 лева (чието годишно повишение с решение на държавното управление не е регистрирано за интервала на осъществяване на поръчката, бел. ред.).
Оттук стартират и разликите: друг е размерът на спомагателните трудови хонорари и от там - размерът на дължимите осигурителни вноски за работодателя. Отделно от това възложителят е присъединил и перо " Други разноски " на стойност 5.33 лв., без да уточни какви детайли е заложил в тях и по този метод е получил общо средства за един охранител 590 лв. на месец - с 15 лева по-малко от изчисленията на жалбоподателя.
Съвсем разнообразни се оказват изчисленията на Комисия за защита на конкуренцията, която без всевъзможни отхвърля да назначи експертиза, поискана от жалбоподателите. Според Комисия за защита на конкуренцията разноските за един охранител да даже още по-ниски - 545.84 лв., т.е. с цели 59.18 лева по-малко.
В решението си съдът е изключително сериозен към метода на образуване на заплащането, което е предпочетено от Комисия за защита на конкуренцията:
Стигнала (комисията) е до извода, че за всеки охранител работодателят дължи в допълнение трудово заплащане, което зависи от персоналните характерности на лицата, наети по трудово правно отношение да извършват предмета на поръчката. В несъгласие с казаното от самата нея обаче е предпочела сумата, избрана от възложителя (ВМА), като спомагателни трудови хонорари – 32.31 лв., пред тази, посочена от жалбоподателя (Клъстер Сигурност) – 49.88 лв.. Единственият претекст за това е, че възложителят и до този миг извършва контракт за защита и има предишен опит. Събирайки двете суми – 545.84 лв. с 32.31 лв. е получила 578.15 лв. за заплата и осигуровки.
Критично е отношението на съда и във връзка с прибавената добавка за застраховка „ Професионална отговорност ” и „ Гражданска отговорност ". Комисия за защита на конкуренцията са приели предоставената от ВМА информация от настояща лавица по различен контракт за защита и по този начин е пресметнала, че разноските по тях за един охранител за две години ще са 3.06 лв., а за втората застраховка е добавен още 1 лев и по този начин оптималното формирано възнаграждение достига 581.21 лв.. Разликата до 590 лева, каквато е препоръчаната от възложителя цена от по-малко от 9 лева, е задоволителна да покрие останалите разноски и образува и за облага. Нещо повече - от комисията смятат, че с наемането на пенсионери възнаграждението ще бъде още по-ниско.
Според съда Комисия за защита на конкуренцията безрезервно се е отнесла и по възражението за разноските за екипировка и други, като е показала, че те се поемат от изпълнителя на поръчката. Комисията нямала пълномощия да задължи възложителите да усилят бюджета си, с цел да предложат на участниците по-добри финансови условия.
Според правосъдния състав " първата и съществена неточност е цялостният отвод на Комисия за защита на конкуренцията да вникне в същността на жалбата ", съгласно който жалбоподателите не са имали за цел да реализират по-добри финансови условия за охранителните компании, а са оспорили едно решение на Комисия за защита на конкуренцията като незаконосъобразно, заради въвеждането на такива параметри, по които правенето на оферта нямало да покрие условията на националното законодателство.
" Това директно нарушава правилата на лоялна конкуренция и свободна стопанска самодейност на участниците в цялостен един пазар, какъвто е пазарът на охранителни услуги. Отделно от това дискриминира по-малките и финансово по-слаби участници в него, се показва в решението.
Според съдиите при изчисляването на разноските за работодателя за заплата Комисия за защита на конкуренцията е нарушила условието на Кодекса за обществено обезпечаване, съгласно който осигурителните вноски за служащите и чиновниците се дължат върху брутните месечни хонорари. В тях се включва минималната работна заплати и спомагателни заплащания за стаж, нощен труд и празнични наряди. Комисията е позволила и втора неточност:
Като е пресметнала общо разход от 545.84 лв., тя е позволила втората основна неточност. В тази връзка е основателно възражението на касационния жалбоподател, че даже и да се одобри за правилно изказванието на възложителя, че спомагателните детайли са 32.31 лв., то заплатата е 584.18 лв., а не признатата от комисията - 545.84 лв..
Като " случайни " са избрани и " съжденията " на комисията за размера на наложителните застраховки - за " Гражданска отговорност " от Комисия за защита на конкуренцията се позовавали на настояща към този миг лавица, която не може да се приложи автоматизирано към случая, а за другата застраховка " Професионална отговорност " липсвало каквато и да е обосновка.
Като " изключително основна " неточност е регистриран и фактът, че Комисия за защита на конкуренцията отхвърля да одобри, че охранителните компании имат и други настоящи разноски, които не са взети поради - разноски за коли, за амортизации, гориво и други консумативи, средства за мобилна връзка, за денонощен работещ действен дежурен център в посочените шест обособени обитаеми места, за облекло и помощни средства и административни разноски.
Нещо повече, съдът излиза с извод за дискриминация в заложените условия на поръчката:
Не всички компании имат финансовата опция да финансират със свои средства всички разноски, изискуеми от възложителя за осъществяване на предмета на поръчката, включително и твърдяната от жалбоподателя част от трудовите хонорари на заетите охранители, надхвърляща избраната от възложителя граница от 590 лв.. Илюстрация за това са и двете механически оферти, показани пред съда на избраните двама реализатори. Това е налагало допускане на поисканата съдебно-икономическа експертиза. Отказът й без излагане на каквито и да било претекстове е довел до постановяване на решение при неизяснена фактическа конюнктура и въз основата на случайно определени стойностни детайли.
Това е повода съдът да отмени решението на Комисия за защита на конкуренцията и преписката да се върне за ново изговаряне.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ