Защо се налага въвеждането на продуктови такси за текстил и обувки
Производството на текстилни произведения се е нараснало два пъти в интервала сред 2000 и 2015 година. Заедно с него, два пъти се усилва и текстилният боклук
Свръхпроизводството и свръхпотреблението са факт във всички индустриални браншове, и текстилът не прави изключение. И в случай че постоянно срещаме тезата, че главната причина за това е позитивният приръст на популацията в световен мащаб, тази теза просто е прекомерно повърхностна.
Истината е, че съществена роля за хиперескалацията на произвеждане и ползване играят два други фактора. А точно – бизнес практики и потребителско държание. В текстилната промишленост, можем да изчерпаме описанието на казуса единствено с две думи – бърза мода.
Какво е бързата мода и за какво е проблем?
Бързата мода е като бързата храна - леснодостъпна, нискокачествена и нездравословна. Тя се характеризира с голям брой артикули и продуктови сбирки на година, всички от които пригодни за носене не повече от един сезон. След приключването на този къс „ период на валидност ”, дрехата към този момент е деформирана, избеляла и скъсана, а потребителят е назад в магазина.
Този циничен кръг има доста дефекти както за потребителя, по този начин и за природата.
Преди всичко, ниската цена на бързата мода е задоволително изкушаваща, с цел да накара човек вълшебен да не помни, че три чифта евтини обувки годишно въпреки всичко са по-скъпи от един чифт скъпи обувки на три години.
На второ място, ниската цена се реализира с ниско качество на нишките и спомагателните материали. Зад изкушаващия етикет стоят повече синтетични примеси, повече тежка индистриална химия, повече алергени и повече употреба на човешки труд.
На трето, само че не и на последно място - бързата мода генерира количества текстилен боклук, които мъчно бихме могли да възприемем като вероятни, даже и да се върнем единствено 10 години обратно. Всяка секунда е още един камион с облекла, пътуващ към сметището. Докато не се огледаме и не добием чувството, че сметището към този момент е на всички места.
Трябва ли бизнесът да носи отговорност?
От всичко разказано нагоре, успяхме да дефинираме двама съществени губещи в лицето на потребителите и природата. Логично, главните печеливши остават производителите и търговците.
Екотаксите са надалеч от инструмент за надзор на пазара, въпреки и да се поясняват като такива от печелившите, които може би ще стартират да печелят по-малко. По формулировка, екотаксите се дефинират като механизъм за вдишване на отговорност, която надскача точката на продажбата.
Вместо това, таксите се употребяват за създаване на процеси за събиране, оползотворяване и преработване на текстилния и обувния боклук. Екотаксите не са санкция, а инвестиция в поддържането на единна система за съкращаване на отпадъка и направата на нови произведения без приложимост на нови първични материали.
Налага ли се въвеждането на система за събиране, оползотворяване и преработване на текстил?
Въвеждането и поддържането на тази единна система е безусловно неотложно, а аргументите още веднъж са няколко.
Първо - че прекомерно малко търговци биха се заели да поемат отговорността си, в случай че не са категорично заставени да го създадат.
Второ - че единната система би улеснила, ускорила и унифицирала процеса, тъй че всеки бизнес да може да премине през своята промяна допустимо най-безстресово.
И трето - че резултатите от безотговорното ползване на естествени запаси към този момент надалеч не са доктрина от далечното бъдеще. Всъщност, тези ефектни можете да видите всяка вечер в централната емисия вести - в случай че към този момент не сте имали нещастието да ги преживеете от първо лице.
Свръхпроизводството и свръхпотреблението са факт във всички индустриални браншове, и текстилът не прави изключение. И в случай че постоянно срещаме тезата, че главната причина за това е позитивният приръст на популацията в световен мащаб, тази теза просто е прекомерно повърхностна.
Истината е, че съществена роля за хиперескалацията на произвеждане и ползване играят два други фактора. А точно – бизнес практики и потребителско държание. В текстилната промишленост, можем да изчерпаме описанието на казуса единствено с две думи – бърза мода.
Какво е бързата мода и за какво е проблем?
Бързата мода е като бързата храна - леснодостъпна, нискокачествена и нездравословна. Тя се характеризира с голям брой артикули и продуктови сбирки на година, всички от които пригодни за носене не повече от един сезон. След приключването на този къс „ период на валидност ”, дрехата към този момент е деформирана, избеляла и скъсана, а потребителят е назад в магазина.
Този циничен кръг има доста дефекти както за потребителя, по този начин и за природата.
Преди всичко, ниската цена на бързата мода е задоволително изкушаваща, с цел да накара човек вълшебен да не помни, че три чифта евтини обувки годишно въпреки всичко са по-скъпи от един чифт скъпи обувки на три години.
На второ място, ниската цена се реализира с ниско качество на нишките и спомагателните материали. Зад изкушаващия етикет стоят повече синтетични примеси, повече тежка индистриална химия, повече алергени и повече употреба на човешки труд.
На трето, само че не и на последно място - бързата мода генерира количества текстилен боклук, които мъчно бихме могли да възприемем като вероятни, даже и да се върнем единствено 10 години обратно. Всяка секунда е още един камион с облекла, пътуващ към сметището. Докато не се огледаме и не добием чувството, че сметището към този момент е на всички места.
Трябва ли бизнесът да носи отговорност?
От всичко разказано нагоре, успяхме да дефинираме двама съществени губещи в лицето на потребителите и природата. Логично, главните печеливши остават производителите и търговците.
Екотаксите са надалеч от инструмент за надзор на пазара, въпреки и да се поясняват като такива от печелившите, които може би ще стартират да печелят по-малко. По формулировка, екотаксите се дефинират като механизъм за вдишване на отговорност, която надскача точката на продажбата.
Вместо това, таксите се употребяват за създаване на процеси за събиране, оползотворяване и преработване на текстилния и обувния боклук. Екотаксите не са санкция, а инвестиция в поддържането на единна система за съкращаване на отпадъка и направата на нови произведения без приложимост на нови първични материали.
Налага ли се въвеждането на система за събиране, оползотворяване и преработване на текстил?
Въвеждането и поддържането на тази единна система е безусловно неотложно, а аргументите още веднъж са няколко.
Първо - че прекомерно малко търговци биха се заели да поемат отговорността си, в случай че не са категорично заставени да го създадат.
Второ - че единната система би улеснила, ускорила и унифицирала процеса, тъй че всеки бизнес да може да премине през своята промяна допустимо най-безстресово.
И трето - че резултатите от безотговорното ползване на естествени запаси към този момент надалеч не са доктрина от далечното бъдеще. Всъщност, тези ефектни можете да видите всяка вечер в централната емисия вести - в случай че към този момент не сте имали нещастието да ги преживеете от първо лице.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ