Производството на ток продължава да спада
Производството на електрическа енергия у нас продължава да спада и през август, демонстрират оперативните данни на Електроенергийния систематичен оператор. За съпоставяне, от 1 януари до 2 август 2019-та са били създадени 26.2 млн. мвтч електрическа енергия, а за същия интервал на тази година - малко над 24 млн. мвтч, т.е. спадът е с към 8 %. Причината за него би трябвало да се търси в тежките пандемични месеци и спрените производства. Интересното е, че само производството на зелена сила продължава да пораства, без значение от рецесията.
Увеличението при тока от слънце и вятър е с 15,6 на 100 при електропреносната мрежа и с близо 10% по разпределителната мрежа. Така в края на 2020 -та евентуално ще се окаже, че създадената зелена сила у нас доста се е нараснала през последната година. И най-малко по този индикатор може би ще следваме пътя, който е избрала Европа.
Според данните на ЕСО обаче доставената зелена сила заема много непретенциозно място в общия енергиен микс – леко над 2 млн. мвтч е производството на ВЕИ от януари до август, което е към 10% от общото създадено количество ток. В същото време в Европа има страни, които в последните месеци разчитат главно на ток от ВЕИ.
У нас прави усещане и фактът, че електрическата енергия от ВЕЦ-овете понижава с 3,7% от началото на годината. И е доста допустимо тази наклонност да се резервира заради относително сухите месеци, които предстоят до края на лятото. Всъщност точно в този момент при мощното слънце ще е и най-големият растеж в производството на ток от слънце и вятър.
Продължава да понижава и потреблението на електрическа енергия. Понижението от януари до началото на август е с 3,73 %.
Сериозен е спадът през последните месеци и при износа на ток - с над 15,6%, като от страната са експортирани 4,47 млн. мвтч електрическа енергия. За същия интервал на 2019-а са изнесени 5,3 млн. мвтч. Същевременно продължава да се усилва вносът на електрическа енергия, достигайки до размер от 2 375 265 мвтч. Това е с 22.7 на 100 повече от първите седем месеца на предходната година, когато са импортирани 1 935 765 мвтч.
Карета:
Въглищата губят позиции
За пръв път в последните десетилетия производството на електрическа енергия от въглища понижава, означават в собствен отчет екоорганизациитте Global Coal Plant Trackers и Global Energy Monitor.
През първото полугодие на 2020 година в употреба са въведени въглищни електроцентрали с общ размер от 18,3 ГВт, а са били затворени централи с мощ над 21 ГВт. Основната заслуга за ограничението на тези предприятия е на Европа, където размерът на производството на ток от въглища е намалял с 8,3 ГВт и се чака през вторите шест месеца да се намали с още 6 ГВт.
В Германия през юли бе признат закон за отвод от потреблението на въглища в производството на електрическа енергия до 2038 година. В поддръжка на районите, чиято стопанска система ще пострада от това решение, ще бъдат заделени към 40 милиарда евро.
Бъдещето е на ВЕИ
Електричеството ще обезпечава през 2050 година към половината от потреблението на сила в света. В момента делът му е 20 %. Това е записано в отчета на Международната организация за възобновима сила (IRENA) "Глобалната енергийна промяна: Пътна карта до 2050 година ".
Сценарият, обрисуван от специалистите, се основава на сегашните и плануваните енергийни политики и показва нападателен, само че механически и стопански изпълним маршрут за ускорено развиване и потребление на възобновимата сила в идващите десетилетия.
Той планува увеличението на каузи на електрическата енергия да се дължи главно на основаването на нови електрически транспортни средства, както и на потреблението на електричеството за отопление и изстудяване. Специалистите предвиждат и нарастване на производството на ВЕИ за добиването на така наречен зелен водород. Това е записано и в тактиката на Европейски Съюз за прекосяване към нискоемисионна енергетика, като основна роля за постигането на тази цел ще играе точно замяната на природния газ с горива като зеления водород, при чиито добиви не се отделят нездравословни излъчвания.
Според отчета на IRENA възобновимите енергийни източници би трябвало да бъдат главен мотор за електрификацията и с чистата си сила да обезпечават през 2050 г две трети от международните потребности от ток. Нагласите са дотогава конфигурираните мощности чиста сила да доближат 20 тераватчаса като слънчевата сила и вятърът обезпечат лъвския дял от този потенциал, надлежно с 8,5 и 6 тераватчаса. На процедура се чака общото годишно произвеждане на сила от възобновими източници да нарасне от днешните 7000 ТВч до 47 056 ТВч.
„ Преходът към все по-електрифицирани форми на превоз и топлота, в композиция с увеличението на производството на сила от възобновими източници, може да докара до към 60% от обвързваните с силата понижения на нездравословни излъчвания, нужни за поемането на света по пътя към осъществяване на Парижкото съглашение. “ изясняват специалистите на IRENA.
Европейска инвестиционна банка даде 350 млн. евро за гигафабрика в Швеция
Европейската капиталова банка отпусна заем от 350 милиона евро на шведската компания Northvolt, която се надява да откъсне забележителен дял от международния пазар на акумулатори. Сега компанията построява своя гигафабрика в Северна Швеция, където има намерение да употребява 100% възобновима сила и локални източници за произвеждане на литиево-йонни акумулаторни кафези най-вече за електромобилния бранш.
"Вярвам, че финансовата поддръжка на Европейска инвестиционна банка за Northvolt е индикативен образец по какъв начин нашите финансови и механически дю дилижънс могат да оказват помощ на частните вложители за визионерски планове “, споделя вицепрезидентът на банката Андрю Макдауъл. Кредитната институция е огромен почитател на плановете за акумулатори и още през май Макдауъл означи, че финансирането в тази тенденция ще доближи през тази година 1 милиард евро.
Според проектите на Northvolt в началото фабриката ще има годишен индустриален потенциал от 16 гигаватчаса, който ще бъде повишен до 40 ГВч. За съпоставяне, Китай - най-големия международен производител в тази сфера, е разполагал през 2019-а с гигафабрика с потенциал 230 гигаватчаса.
Пламен Симеонов
Увеличението при тока от слънце и вятър е с 15,6 на 100 при електропреносната мрежа и с близо 10% по разпределителната мрежа. Така в края на 2020 -та евентуално ще се окаже, че създадената зелена сила у нас доста се е нараснала през последната година. И най-малко по този индикатор може би ще следваме пътя, който е избрала Европа.
Според данните на ЕСО обаче доставената зелена сила заема много непретенциозно място в общия енергиен микс – леко над 2 млн. мвтч е производството на ВЕИ от януари до август, което е към 10% от общото създадено количество ток. В същото време в Европа има страни, които в последните месеци разчитат главно на ток от ВЕИ.
У нас прави усещане и фактът, че електрическата енергия от ВЕЦ-овете понижава с 3,7% от началото на годината. И е доста допустимо тази наклонност да се резервира заради относително сухите месеци, които предстоят до края на лятото. Всъщност точно в този момент при мощното слънце ще е и най-големият растеж в производството на ток от слънце и вятър.
Продължава да понижава и потреблението на електрическа енергия. Понижението от януари до началото на август е с 3,73 %.
Сериозен е спадът през последните месеци и при износа на ток - с над 15,6%, като от страната са експортирани 4,47 млн. мвтч електрическа енергия. За същия интервал на 2019-а са изнесени 5,3 млн. мвтч. Същевременно продължава да се усилва вносът на електрическа енергия, достигайки до размер от 2 375 265 мвтч. Това е с 22.7 на 100 повече от първите седем месеца на предходната година, когато са импортирани 1 935 765 мвтч.
Карета:
Въглищата губят позиции
За пръв път в последните десетилетия производството на електрическа енергия от въглища понижава, означават в собствен отчет екоорганизациитте Global Coal Plant Trackers и Global Energy Monitor.
През първото полугодие на 2020 година в употреба са въведени въглищни електроцентрали с общ размер от 18,3 ГВт, а са били затворени централи с мощ над 21 ГВт. Основната заслуга за ограничението на тези предприятия е на Европа, където размерът на производството на ток от въглища е намалял с 8,3 ГВт и се чака през вторите шест месеца да се намали с още 6 ГВт.
В Германия през юли бе признат закон за отвод от потреблението на въглища в производството на електрическа енергия до 2038 година. В поддръжка на районите, чиято стопанска система ще пострада от това решение, ще бъдат заделени към 40 милиарда евро.
Бъдещето е на ВЕИ
Електричеството ще обезпечава през 2050 година към половината от потреблението на сила в света. В момента делът му е 20 %. Това е записано в отчета на Международната организация за възобновима сила (IRENA) "Глобалната енергийна промяна: Пътна карта до 2050 година ".
Сценарият, обрисуван от специалистите, се основава на сегашните и плануваните енергийни политики и показва нападателен, само че механически и стопански изпълним маршрут за ускорено развиване и потребление на възобновимата сила в идващите десетилетия.
Той планува увеличението на каузи на електрическата енергия да се дължи главно на основаването на нови електрически транспортни средства, както и на потреблението на електричеството за отопление и изстудяване. Специалистите предвиждат и нарастване на производството на ВЕИ за добиването на така наречен зелен водород. Това е записано и в тактиката на Европейски Съюз за прекосяване към нискоемисионна енергетика, като основна роля за постигането на тази цел ще играе точно замяната на природния газ с горива като зеления водород, при чиито добиви не се отделят нездравословни излъчвания.
Според отчета на IRENA възобновимите енергийни източници би трябвало да бъдат главен мотор за електрификацията и с чистата си сила да обезпечават през 2050 г две трети от международните потребности от ток. Нагласите са дотогава конфигурираните мощности чиста сила да доближат 20 тераватчаса като слънчевата сила и вятърът обезпечат лъвския дял от този потенциал, надлежно с 8,5 и 6 тераватчаса. На процедура се чака общото годишно произвеждане на сила от възобновими източници да нарасне от днешните 7000 ТВч до 47 056 ТВч.
„ Преходът към все по-електрифицирани форми на превоз и топлота, в композиция с увеличението на производството на сила от възобновими източници, може да докара до към 60% от обвързваните с силата понижения на нездравословни излъчвания, нужни за поемането на света по пътя към осъществяване на Парижкото съглашение. “ изясняват специалистите на IRENA.
Европейска инвестиционна банка даде 350 млн. евро за гигафабрика в Швеция
Европейската капиталова банка отпусна заем от 350 милиона евро на шведската компания Northvolt, която се надява да откъсне забележителен дял от международния пазар на акумулатори. Сега компанията построява своя гигафабрика в Северна Швеция, където има намерение да употребява 100% възобновима сила и локални източници за произвеждане на литиево-йонни акумулаторни кафези най-вече за електромобилния бранш.
"Вярвам, че финансовата поддръжка на Европейска инвестиционна банка за Northvolt е индикативен образец по какъв начин нашите финансови и механически дю дилижънс могат да оказват помощ на частните вложители за визионерски планове “, споделя вицепрезидентът на банката Андрю Макдауъл. Кредитната институция е огромен почитател на плановете за акумулатори и още през май Макдауъл означи, че финансирането в тази тенденция ще доближи през тази година 1 милиард евро.
Според проектите на Northvolt в началото фабриката ще има годишен индустриален потенциал от 16 гигаватчаса, който ще бъде повишен до 40 ГВч. За съпоставяне, Китай - най-големия международен производител в тази сфера, е разполагал през 2019-а с гигафабрика с потенциал 230 гигаватчаса.
Пламен Симеонов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ