Автосекторът – една от звездите на българската индустрия последните години
Производството на части и съставни елементи за коли е един от секторите, чиято агресия последните години се трансформира в един от моторите на българската промишленост, а и на стопанската система като цяло. Благодарение на общия европейски пазар и глобализацията на производството на коли, българските производители на части за коли съумяха да се интегрират сполучливо в европейски и интернационалните вериги на предлагането като снабдители и поддоставчици за международни марки като BMW, Mercedes, Renault, Nissan, Audi, Ford, Porsche и други, а неотдавна даже и за Tesla.
В бранша работят както компании с български капитал, по този начин и такива с непознат. Към края на 2017 година непознатите вложения в производството на транспортни средства (където частите за коли са съществена част) доближават 340 млн. евро с струпване, като нарастват близо 4 пъти по отношение на 2008 година Японският " Язаки " е измежду по-известните непознати вложители в този бранш с три индустриални бази в страната (в Сливен, Ямбол и Димитровград), в които се създават кабелни съоръжения за коли и които дават работа на към 5 500 души. Друга огромна непозната инвестиция в бранша е тази на " Сенсата текнолоджис ", които работят в по-високотехнологичния сегмент. Те имат два завода в страната (в Ботевград и покрай Пловдив), в които създават автомобилни датчици, както и бизнес център и тестова лаборатория в София.
Според информация от Българската организация за вложения, други непознати вложители в бранша са турската " Са-Ба България " (която неотдавна към този момент е американска), в чиито цех в Димитровград се вършат осветителни тела за коли, канадската компания " Магна ", която прави край Пловдив маслени помпи за новата С-класа на " Мерцедес ", френската " Монтюпе ", която създава в Русе дисковите спирачки за " Ауди Q7 ", немската " Бер-Хелла термоконтрол ", която създава в Божурище климатични съоръжения за модели на БМВ, " Ауди ", " Фолксваген " и " Порше Кайен ". Според думите на Стамен Янев, шеф на БАИ, във всеки 8 от 10 създадени коли има елементи, създадени в България.
В някои съответни сегменти на този бранш българските производители са се трансформирали в безспорен водач на пазара - по този начин да вземем за пример, съгласно скорошен секторен разбор на Colliers International от 2017 година, 90% от всички датчици за въздушни възглавници в европейските коли са създадени в България. Според същия обзорен разбор, желаните местоположения за такива производства са към София, Перник, Враца, Мездра, Тракия икономическа зона до Пловдив, Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище, Русе. Въпреки че концентрацията и мащабът на този бизнес са по-големи в Южна България, има и редица предприятия в Северна България.
Секторът в България е извънредно разнороден от позиция на продуктовата гама, като в страната се създават както по-тривиални елементи, които не изискват високо квалифицирана работна ръка (като упоменатите кабелни съоръжения, например), по този начин и по-високотехнологични елементи и системи, зад които стои научно-изследователска работа и инженерни експерти. Като приказваме за научно-изследoвателска и развойна активност (т.нар. R&D) в тази сфера, е значимо да се каже, че в България съгласно нагоре цитирания отчет на Colliers, към този момент има три R&D центъра на компании в производството на коли, като и трите са на задгранични вложители - американските " Вистеон " и " Сенсата текнолоджис " и немската " Бер-Хелла термоконтрол ".
Наличието на тези центрове е показателно за положителната среда както за по-стандартни производства, които са привлечени най-много от относителна ниска цена на труда, по този начин и за по-високотехнологични такива, които се управляват от съществуването на положителни инженерни и други експерти. Сред последните, да вземем за пример, са електронните системи за ръководство, цялостния дизайн на електрическите системи, диагностиката и други под.
Иначе в страната се създава общо взето съвсем всички за коли, за което човек може да се сети - лагери, кабели, климатични системи, филтри, батерии, скоростни кутии, алтернатори, стартери, ключове, кормила, инжекционни системи и модули, аларми, електрически съоръжения, датчици, елементи за седалки, осветителни тела и други
Предвид това, че в България произвеждане на коли няма, съвсем всичко се изнася към индустриални бази за коли по света. Последните години (след рецесията от 2008-2009 г.) секторът в международен проект набра скорост в унисон с икономическото раздвижване и това се отрази позитивно и на българското произвеждане и продажби на части за коли. Износът на части за коли доближи 1,7 милиарда лв. през 2018 година по отношение на едвам 371 млн. лв. 10 години по-рано. Разбира се, към момента не можем да наредим този бранш измежду главните експортни браншове на страната с неговия дял в износа от 3,2%, само че растежът на продажбите му е незабравим - единствено преди 10 години неговият дял в износа бе едвам 1,2%.
В унисон с вложенията в този бранш и удобната обстановка, броят на наетите в този бранш набъбна повече от 2 пъти сред 2008 и 2018 година - от 10 823 души последното тримесечие на 2008 година до 24 047 души в същия интервал на 2018 година, което е над 4% от заетите в индустрията в края на 2018 година или към 1% от наетите в стопанската система. Що се отнася до работните места, които този бранш основава, е доста значимо да се регистрира значимата обществена роля, която той играе, изключително със сегментите си, които не се нуждаят от дипломиран труд. Тези производства основават претовареност за неквалифицирани или ниско квалифицирани фрагменти, които след спукването на имотния балон и внезапния спад на заетостта в строителството, мъчно си намират работа в страната. Между другото, част от работодателите в този бранш демонстрират положителни практики за работа с ромското население (включително и Язаки) и имат извънредно значима роля както съответно за тази уязвима група на пазара на труда, по този начин и по-широко за обществото от позиция на превъзмогването на разнообразни стандарти и предубеждения към това малцинство.
Като цяло, секторът на произвеждане на части за коли в България бележи незабравим напредък след рецесията, което се дължи както на удобната за производството и продажбите на коли обстановка в европейски и международен проект, по този начин и на явно атрактивните условия за правене на подобен бизнес в България. Сред главните фактори, които притеглят непознати и локални вложители към този отрасъл, е към момента ниската цена на труда, в това число и поради релативно ниските налози върху труда. Това, обаче, се трансформира поради дефицита на фрагменти и откликващия на това растеж на заплатите, което значи, че някои от вложителите в този отрасъл (в по-стандартните и занаятчийските му сегменти) е евентуално да се изтеглят от България в посока дестинации с по-евтина работна ръка в идващите години.
Все отново, фактът, че тук идват и работят и компании в по-високотехнологичните сегменти значи, че този бранш може да се преструктурира и да продължи да пораства даже и при евакуиране на част от вложителите в него, за които ниските разноски за труд са главен фактор. Изглежда, секторът в страната към момента не е достигнал своята точка на засищане - макар растежа на заплатите в него последните години, новините за следващия вложител са съвсем всекидневие. Прави усещане, обаче, че множеството от новите вложители се насочват към по-слабо развити райони, в които и заплащането на труда остава релативно по-ниско. Такъв образец е Враца, където е момента се построява дружество за електронни елементи и съоръжение от немски вложител, а единствено преди дни бе разгласен и стартът на план за 22 млн. лв. на Теклас-България за произвеждане на каучукови и пластмасови уплътнения за коли.
От няколко месеца се чака и решението на немския тръст Фолксваген, който постави България в късия лист за бъдещия си цех за няколко от своите марки. Освен че това би била първата инвестиция в произвеждане на приключени коли, тя би била от напълно различен мащаб - от порядъка над 1,4 милиарда евро по предварителна информация. Една такава инвестиция към този момент ще сложи България на картата на международните производители в този отрасъл и би изпратила доста мощен сигнал и към други евентуални вложители - освен в автомобилното произвеждане, само че и в други браншове. Предвид това е извънредно значимо институциите, които са въвлечени в договарянията с немския тръст и неговите консултанти, да си свършат добре работата. В противоположен случай България е обречена да остане в периферията на този бранш, макар положителните трендове от последните години.
Десислава Николова, money.bg
В бранша работят както компании с български капитал, по този начин и такива с непознат. Към края на 2017 година непознатите вложения в производството на транспортни средства (където частите за коли са съществена част) доближават 340 млн. евро с струпване, като нарастват близо 4 пъти по отношение на 2008 година Японският " Язаки " е измежду по-известните непознати вложители в този бранш с три индустриални бази в страната (в Сливен, Ямбол и Димитровград), в които се създават кабелни съоръжения за коли и които дават работа на към 5 500 души. Друга огромна непозната инвестиция в бранша е тази на " Сенсата текнолоджис ", които работят в по-високотехнологичния сегмент. Те имат два завода в страната (в Ботевград и покрай Пловдив), в които създават автомобилни датчици, както и бизнес център и тестова лаборатория в София.
Според информация от Българската организация за вложения, други непознати вложители в бранша са турската " Са-Ба България " (която неотдавна към този момент е американска), в чиито цех в Димитровград се вършат осветителни тела за коли, канадската компания " Магна ", която прави край Пловдив маслени помпи за новата С-класа на " Мерцедес ", френската " Монтюпе ", която създава в Русе дисковите спирачки за " Ауди Q7 ", немската " Бер-Хелла термоконтрол ", която създава в Божурище климатични съоръжения за модели на БМВ, " Ауди ", " Фолксваген " и " Порше Кайен ". Според думите на Стамен Янев, шеф на БАИ, във всеки 8 от 10 създадени коли има елементи, създадени в България.
В някои съответни сегменти на този бранш българските производители са се трансформирали в безспорен водач на пазара - по този начин да вземем за пример, съгласно скорошен секторен разбор на Colliers International от 2017 година, 90% от всички датчици за въздушни възглавници в европейските коли са създадени в България. Според същия обзорен разбор, желаните местоположения за такива производства са към София, Перник, Враца, Мездра, Тракия икономическа зона до Пловдив, Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище, Русе. Въпреки че концентрацията и мащабът на този бизнес са по-големи в Южна България, има и редица предприятия в Северна България.
Секторът в България е извънредно разнороден от позиция на продуктовата гама, като в страната се създават както по-тривиални елементи, които не изискват високо квалифицирана работна ръка (като упоменатите кабелни съоръжения, например), по този начин и по-високотехнологични елементи и системи, зад които стои научно-изследователска работа и инженерни експерти. Като приказваме за научно-изследoвателска и развойна активност (т.нар. R&D) в тази сфера, е значимо да се каже, че в България съгласно нагоре цитирания отчет на Colliers, към този момент има три R&D центъра на компании в производството на коли, като и трите са на задгранични вложители - американските " Вистеон " и " Сенсата текнолоджис " и немската " Бер-Хелла термоконтрол ".
Наличието на тези центрове е показателно за положителната среда както за по-стандартни производства, които са привлечени най-много от относителна ниска цена на труда, по този начин и за по-високотехнологични такива, които се управляват от съществуването на положителни инженерни и други експерти. Сред последните, да вземем за пример, са електронните системи за ръководство, цялостния дизайн на електрическите системи, диагностиката и други под.
Иначе в страната се създава общо взето съвсем всички за коли, за което човек може да се сети - лагери, кабели, климатични системи, филтри, батерии, скоростни кутии, алтернатори, стартери, ключове, кормила, инжекционни системи и модули, аларми, електрически съоръжения, датчици, елементи за седалки, осветителни тела и други
Предвид това, че в България произвеждане на коли няма, съвсем всичко се изнася към индустриални бази за коли по света. Последните години (след рецесията от 2008-2009 г.) секторът в международен проект набра скорост в унисон с икономическото раздвижване и това се отрази позитивно и на българското произвеждане и продажби на части за коли. Износът на части за коли доближи 1,7 милиарда лв. през 2018 година по отношение на едвам 371 млн. лв. 10 години по-рано. Разбира се, към момента не можем да наредим този бранш измежду главните експортни браншове на страната с неговия дял в износа от 3,2%, само че растежът на продажбите му е незабравим - единствено преди 10 години неговият дял в износа бе едвам 1,2%.
В унисон с вложенията в този бранш и удобната обстановка, броят на наетите в този бранш набъбна повече от 2 пъти сред 2008 и 2018 година - от 10 823 души последното тримесечие на 2008 година до 24 047 души в същия интервал на 2018 година, което е над 4% от заетите в индустрията в края на 2018 година или към 1% от наетите в стопанската система. Що се отнася до работните места, които този бранш основава, е доста значимо да се регистрира значимата обществена роля, която той играе, изключително със сегментите си, които не се нуждаят от дипломиран труд. Тези производства основават претовареност за неквалифицирани или ниско квалифицирани фрагменти, които след спукването на имотния балон и внезапния спад на заетостта в строителството, мъчно си намират работа в страната. Между другото, част от работодателите в този бранш демонстрират положителни практики за работа с ромското население (включително и Язаки) и имат извънредно значима роля както съответно за тази уязвима група на пазара на труда, по този начин и по-широко за обществото от позиция на превъзмогването на разнообразни стандарти и предубеждения към това малцинство.
Като цяло, секторът на произвеждане на части за коли в България бележи незабравим напредък след рецесията, което се дължи както на удобната за производството и продажбите на коли обстановка в европейски и международен проект, по този начин и на явно атрактивните условия за правене на подобен бизнес в България. Сред главните фактори, които притеглят непознати и локални вложители към този отрасъл, е към момента ниската цена на труда, в това число и поради релативно ниските налози върху труда. Това, обаче, се трансформира поради дефицита на фрагменти и откликващия на това растеж на заплатите, което значи, че някои от вложителите в този отрасъл (в по-стандартните и занаятчийските му сегменти) е евентуално да се изтеглят от България в посока дестинации с по-евтина работна ръка в идващите години.
Все отново, фактът, че тук идват и работят и компании в по-високотехнологичните сегменти значи, че този бранш може да се преструктурира и да продължи да пораства даже и при евакуиране на част от вложителите в него, за които ниските разноски за труд са главен фактор. Изглежда, секторът в страната към момента не е достигнал своята точка на засищане - макар растежа на заплатите в него последните години, новините за следващия вложител са съвсем всекидневие. Прави усещане, обаче, че множеството от новите вложители се насочват към по-слабо развити райони, в които и заплащането на труда остава релативно по-ниско. Такъв образец е Враца, където е момента се построява дружество за електронни елементи и съоръжение от немски вложител, а единствено преди дни бе разгласен и стартът на план за 22 млн. лв. на Теклас-България за произвеждане на каучукови и пластмасови уплътнения за коли.
От няколко месеца се чака и решението на немския тръст Фолксваген, който постави България в късия лист за бъдещия си цех за няколко от своите марки. Освен че това би била първата инвестиция в произвеждане на приключени коли, тя би била от напълно различен мащаб - от порядъка над 1,4 милиарда евро по предварителна информация. Една такава инвестиция към този момент ще сложи България на картата на международните производители в този отрасъл и би изпратила доста мощен сигнал и към други евентуални вложители - освен в автомобилното произвеждане, само че и в други браншове. Предвид това е извънредно значимо институциите, които са въвлечени в договарянията с немския тръст и неговите консултанти, да си свършат добре работата. В противоположен случай България е обречена да остане в периферията на този бранш, макар положителните трендове от последните години.
Десислава Николова, money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ