Единственото спасение за скърбящата душа - това е работата - П.И. ЧАЙКОВСКИ
Произведения като „ Лебедово езеро “ и „ Лешникотрошачката “, „ Спящата хубавица “ и Шестата симфония, наречена „ Патетична “, му основават известността на един от най-големите музикални гении.
Силен, прекрасен и изпълнен с гений, Чайковски през целия си живот страда от неврастения.
Неговото нарушено психическо равновесие е породено от заминаването на гувернантката му, Фани Дюрбах , през 1848 година
Това е първата от серията мъчителни раздели с майчински настроени към него дами.
Истинската му майка умира, когато той е на 14 години и го оставя безутешен до степен, че 25 години по-късно той плаче с дни, когато намира пакет нейни писма.
След непосилен четиригодишен стаж като чиновник в Министерството на правораздаването в Санкт Петербург от 1863 година той се посвещава на музиката. Преподава в Московската музикална консерватория и паралелно се хвърля в нощен живот.
Превръща се в млад, малко феминизиран денди, канен на вечеринки поради гения да импровизира на пиано.
Но тези триумфи имат и горчив привкус. Първият път, когато дирижира едно от своите творби пред аудитория, стартира да му се коства, че главата му ще падне, в случай че не я държи безусловно изправена. Повече от 10 години той не дирижира пред аудитория.
През 1886 година е застигнат от нервна меланхолия сега, когато композира и е уплашен, че ще би трябвало да се откаже вечно да твори нощем.
Той назовава “Z ” калната подземна река на своя сeкcуален живот и си служи с тази писмен знак от писмеността, с цел да значи своята xомoсeксyалност /която от време на време значи с „ това “ в писмата си до своя брат, Модест , също xомoсекcуалист/. „ Днес “Z ” ме изтеза повече от нормално “, се чете да вземем за пример в неговия дневник. И още: „ Твърде доста изстрадал, не от чувството на самия “Z ”, а от обстоятелството, че е в мен “.
Не се знае кои тъкмо са били неговите любовници, защото той толкоз се опасява да не бъде оголен, че пази тези си връзки в изключителна загадка.
Вероятен претендент въпреки всичко е Шиловски , обичан възпитаник от консерваторията и чест скришен компаньон в пътуванията, на който посвещава две от първите си творби за пиано.
Един различен е племенникът му Владимир Давидов , „ Боб “. Дневникът на Чайковски постоянно издава влечението му: „ О, какъв брой Боб е идеален, написа той един път. Колебая се доста да отида там “. „ Мисля, че всичко това е по причина на Боб “, оповестява другаде.
Хавелок Елис назовава Шестата симфония, която Чайковски посвещава на Давидов , „ Xомoсeксyална покруса “. Неговата трагична xомoсeксyалност, драмата, претърпяна при заминаването на Фани , след това гибелта на майка му го вършат съвсем некадърен на естествени връзки с дами.
Той ги доближава малко повече посредством Дезире Арто , певица от Френската опера. Нея той среща през 1868 година по време на турнето й в Русия. Чайковски бясно се влюбва, само че неговите другари се опасяват, че би могъл да попадне под властта на Дезире и го разубеждават.
Той забавя сватбата. Дезире Арто продължава турнето си и съвсем незабавно се омъжва за един испански баритон. Чайковски се усеща разпънат на кръст.
През 1877 година се дами за Антонина Иванова Милюкова , една от неговите ученички в консерваторията. В своите писма Антонина афишира безконечната си обич и взема решение да се омъжи за него, макар че той я предизвестява за своята xомoсeксyалност.
Според всички свидетелства тя не престава да си прави глупави илюзии, непрекъснато въобразявайки си, че мъжете се пробват да я съблазнят. От друга страна, не е способна да назове даже и едно от творбите на своя брачен партньор.
Чайковски се дами за нея от страдание, бъркайки я с Татяна , жертва на любовта в „ Евгений Онегин “ на Пушкин /повод за Чайковски да сътвори през 1877-1878 година едноименната си опера/.
Три месеца след брака композиторът забягва и до края на живота си се пробва да добие още веднъж своята независимост. Прави опит за самоубийство: стои потънал до гърдите в река Москва през една октомврийска нощ в очакване, че ще хване пневмония.
Опитва се да признае изневери, които не е направил, с цел да получи бракоразвод, само че Антонина не желае нищо да чуе. Той даже замисля да я убие.
Накрая, през 1882 година научава, че тя също му променя, само че тогава той се колебае да желае бракоразвод от боязън, че тя ще го разгласи пред целия свят.
През идващите години Антонина от ден на ден добива превъзходство и има безчет случки, от които му остават няколко деца. Въпреки всичко Чайковски правдиво я устоя чак до своята гибел през 1893 година
Три години по-късно тя е отведена в една лудница, където умира през 1917 година
Колкото и дае чудноват неговият брак, още по-странна е връзката му с Надежда Филаретовна декор Мек , богата вдовица, 9 години по-възрастна от него, толкоз пристрастена към музиката, чe даже сред домашните й чиновници има музиканти /един от тях е Дебюси /.
Тя се влюбва в музиката на Чайковски и става негова меценатка в продължение на 14 години. Двамата поддържат връзка единствено посредством писма, които изпълват три тома с най-интимни самопризнания.
Дори когато той населява в Италия един неин апартамент и тя живее във вила на по-малко от километър от това място, те в никакъв случай не си проговарят непосредствено.
През 1890 година по незнайна причина тя прекъсва всякакво другарство с него. И когато три години по-късно Чайковски умира в Санкт Петербург от холера, неуморно повтаря нейното име „ с упрекващ звук “, както споделя брат му Модест .
На въпроса на Надежда Филаретовна , дали в миналото е познал любовта, той дава отговор:
Ако бяхте дефинирали въпроса си по различен метод, в случай че ме бяхте попитали дали съм намерил съвършеното благополучие в любовта, бих ви дал отговор: не и отново не. Но в случай че ме попитате дали в миналото съм познал безспорната власт и необяснимото напрежение на любовта, би трябвало да ви отговоря: да, да, да. Затова аз в никакъв случай не съм преставал да се пробвам да вложа в музиката си тъгата и екстаза на любовта.
„ Интимният живот на великите “, Уолъс и Валешински
