Откъс от Старогръцки митове. Всемирът, боговете, хората, Жан-Пиер Вернан
ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са дали отговор с разкази и легенди.
В самото начало това, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го посочват Хаос. Какво е Зевът? Той е празнина, тъмна празнина, в която нищо не се разграничава. Пространство на рухване, шемет и комплициране, без лимит, без дъно. Този Зев ни засмуква като отвор на голяма паст, в която всичко се разтваря в неразличимостта на мрака. И по този начин, първоначално съществува единствено този Зев, сляпа, нощна, безгранична пропаст.
После поражда Земята. Гърците ѝ викат Гея. Земята изниква в самото сърце на Зева. Ето я, родена след Хаоса и представляваща в някои връзки негова диаметралност. Земята към този момент не е това мрачно, безгранично и несигурно пространство на сриване. Земята има своя форма: ясна, отграничена, точна. На объркаността, тъмната несигурност на Хаоса, се опълчват отчетливостта, здравината, стабилността на Гея. На Земята всяко нещо е обрисувано, очевидно, устойчиво. Можем да определим Гея като това, върху което боговете, хората и животните могат да стъпват решително. Тя е подът на света.
В недрата на Земята: Зевът
Роден от обширния Зев, светът оттук нататък има собствен под. От една страна, този под се издига нагоре под формата на планини; от друга, потъва надолу под формата на подземие. Тази подземя се простира несигурно надълбоко, тъй че по някакъв метод това, което се намира в основата на Гея, под твърдата и постоянна почва, е все по този начин бездната, Хаосът. Земята, изникнала от недрата на Зева, остава обвързвана с него в дълбините си. За гърците Хаосът извиква визията за непрозирна мъгла, в която всички граници се размиват. В самите дълбини на Земята се открива още веднъж тази изначална безредица.
При все че Земята е забележима и има ясно отграничени контури, при все това всичко родено от нея ще има като нея ясни граници и лимити, тя въпреки всичко остава сходна на Зева в дълбочина. Тя е черната Земя. Прилагателните, с които се дефинира в разказите, от време на време са сходни на тези, с които се посочва Зевът. Черната Земя се протяга сред горе и долу; сред мрака, от едната ѝ страна, дълбините, представляващи вкоренеността ѝ в Зева, и от другата ѝ страна, увенчаните със сняг планини, които тя изхвърля към небето, лъчезарните планини, чиито най-високи върхове доближават оня пояс на небето, който е непрекъснато потънал в светлина.
В обиталището, наричано Космос, Земята съставлява основа, само че тя има освен тази роля. Тя ражда и отхранва всички неща, с изключение на някои същества, за които ще приказваме по-нататък и които са подбудени от Хаоса. Гея е всеобщата майка. Гори, планини, подземни пещери, морски талази, небесен шир – всички те са родени от Гея, Земята майка. И така, изначало има пропаст, Зев, голяма паст, сходна на мрачна безкрайна пещера, която обаче в някакво по-късно време се обръща към здрава основа: Земята. Тя пък от своя страна се устремява нагоре и се спуска надолу.
След Хаос и Земята поражда на трето място това, което гърците назовават Ерос, назван по-късно от тях „ остарелият Ерос “ (любовен копнеж), изобразяван с бели коси: това е първичният Любовен блян. Защо го има този изначален Ерос? Защото в тези антични времена още не съществува мъжко и женско, няма полово избрани същества. Този примитивен Ерос не е оня, който поражда по-късно с появяването на мъжете и дамите, на мъжките и женските същества. От този миг нататък въпросът ще бъде да се съединят противоположните полове, което безусловно допуска предпочитание от страна на всеки един от тях, един тип единодушие.
Прочее Хаос е дума в междинен, а не в мъжки жанр. Гея, Земята майка, естествено, е в женски. Но кого може тя да обича отвън самата себе си, веднага като е сама с Хаоса? Следователно Ерос, който се появява трети подред след Зева и Земята, като начало не е оня, който ръководи разнополовата обич. Първичният Ерос показва ентусиазъм към света. По същия метод, по който Земята изплува от Зева, от Земята избликва това, което се намира в недрата ѝ. Онова, което е било примесено с нея, се оказва изхвърлено на открито: тя го ражда, без да е имала потребност да се съвкупява с който и да било. Това, което Земята освобождава и открива, се е намирало прикрито в нея.
Земята ражда първо един доста значим персонаж: Уран, Небе, а по-точно Звездно небе. След това поражда Понт, водата, всичките води, да го назовем Морски талаз, защото гръцката дума е в мъжки жанр. И така, Земята ги зачева, без да има връзка с някого. Чрез вътрешната си мощ Земята дава развиване на това, което към този момент е било в нея, а от момента, в който тя го пуска да излезе на открито, се трансформира в неин двойник и диаметралност. Защо? Защото тя основава Звездното небе равно на самата нея, нещо като копие, равно на нея по непоклатимост, издръжливост и размери. Тогава Уран ляга върху ѝ. Земя и Небе съставляват двата прилягащи един към различен проекта на света, под и свод, долу и горе, които се покриват изцяло.
Когато Земята ражда Понт, Морския талаз, той я добавя и прониква в нея, лимитира я под формата на необятни водни простори. Морският талаз, както и Уран, е диаметралност на Земята. Ако Земята е твърда, плътна, с която предметите не могат да се смесват, то Морският талаз, в противен случай, е единствено течност, безформена и неуловима флуидност: водите се размесват, неразграничими и разбъркани. На повърхността Понт е сияен, само че в дълбините си е изцяло мрачен, което го сближава, както и Земята, с част от Хаоса.
Така светът е издигнат въз основа на три първични същности: Хаос, Гея, Ерос, след това от още две, основани от Земята: Уран и Понт. Те са по едно и също време естествени сили и божества. Гея е земята, по която стъпваме, и в същото време богиня. Понт съставлява морските води и също е провидение, на което може да се въздават почести. От тази насочна точка потеглят разкази от различен вид, цялостни с принуждение и драматизъм.
Кастрирането на Уран
Да стартираме от Небето. И по този начин, ето го Уран, роден от Земята и идентичен по размери с нея. Той лежи, пльоснал се е върху тази, която го е основала. Небето покрива изцяло Земята. Всяко ъгълче земя си има съответното парче небе, прилепнало за нея. От момента, в който Гея, тази могъща богиня, Майка Земя, основава Уран, който е нейно тъкмо сходство, неин двойник, симетричното ѝ повтаряне, ние имаме пред нас двойка противоположности – мъжко и женско създание. Уран е мъжът Небе по този начин, както Гея е дамата Земя. Откакто съществува Уран, Ерос работи по различен метод. Вече не става по този начин, че Земята сама по себе си ражда намиращото се в нея, нито пък Уран ражда съдържащото се в него, а от сливането на тези две сили се раждат същества, разнообразни и от двете.
Уран непрекъснато излива семето си в лоното на Гея. Първичният Уран няма друга активност, с изключение на половата. Да покрива Гея непрестанно, колкото може: той мисли единствено за това и прави единствено това. Бедната Земя се оказва бременна с цяла върволяк деца, които не могат да излязат от недрата ѝ и остават на мястото, на което Уран ги е основал. Тъй като Небето в никакъв случай не се отделя от Земята, сред тях няма пространство, което да разреши на децата им, титаните, да излязат на ярко и да заживеят самоинициативен живот. Те не могат да придобият личната си форма, не могат да станат самостоятелни същества, тъй като са непрекъснато изтиквани в лоното на Гея, така както самият Уран е бил там, преди Гея да го роди.
Кои са децата на Гея и Уран? Първо се раждат шестимата титани и шестте им сестри титаниди. Първият исполин се споделя Океан. Той съставлява оня течен пояс, който обкръжава света и тече в кръг, тъй че краят на Океан е и негово начало; международната река прелива в самата себе си по затворен кръг. Най-младият от титаните се споделя Кронос, назовават го „ Кронос с подлите мисли “. Освен титаните и титанидите се раждат две тройки напълно чудовищни твари. Първата тройка са циклопите – Бронт, Стероп и Арг, – могъщи еднооки същества, чиито имена подсказват металургичните им занимания: тътена на гръмотевицата, блясъка на светкавицата. Тъкмо те ще изработят мълнията, с цел да я подарят на Зевс.
Втората тройка се състои от по този начин наречените хекатонхейри (сторъки) – Кот, Бриарей и Гий. Те са чудовища с големи размери, с по петдесет глави и 100 ръце, всяка от които е талантлива със страхотна мощ. Редом с титаните, първите индивидуализирани божества – защото към този момент не са, сходно на Гея, Уран и Понт, персонификации на естествени сили, – циклопите, съставляват огнеността на погледа. Те имат единствено по едно око в средата на челото, само че това око е поразяващо, сходно на оръжието, което ще поднесат на Зевс. Магическата мощ на окото. От своя страна сторъките показват грубата мощност, способността за победа, за надделяване посредством физическата мощ на ръцете. За едните – силата на изпепеляващото око, за другите – силата на ръка, способна да удържи, смаже, разбие, победи, да доминира над всяко творение на света. Обаче титаните, сторъките и циклопите остават в корема на Гея: от горната страна ѝ е разпрострян Уран.
Все още не съществува същинска светлина, тъй като Уран, както е прострян върху Гея, задържа на повърхността ѝ безконечна нощ. Тогава Земята дава воля на гнева си. Тя е гневна, тъй като задържа в себе си децата си, които не могат да излязат и по този начин я раздуват, притискат и задушават. Земята се обръща към тях, по-точно към титаните, с думите: „ Слушайте, татко ви ни оскърбява и ни подлага на ужасяващ тормоз. Трябва това да свърши. Трябва да се разбунтувате против татко си Небето “. При тези дръзки думи титаните са обзети от смут в корема на Гея. Уран, ситуиран все по този начин неподвижно върху майка им и еднакъв на нея по величина, им наподобява мъчно победим. Само най-малкият, Кронос, се съгласява да помогне на Гея и да премери сили с татко си.
Земята измисля извънредно завъртян проект. За да реализира желанието си, тя създава вътре в себе си инструмент, сърп (harpѐ), изработен от бял метал – стомана. После дава в ръцете на младия Кронос този сърп. Той е вътре в корема на майка си, на мястото, където Уран се съединява с нея, и дебне в засада. Когато Уран влива семето си в Гея, Кронос хваща с лявата си ръка гениталиите на татко си, стисва ги крепко и ги отсича със сърпа, който държи в дясната си ръка. После, без да се обръща с лице, с цел да се защищити от несгоди, които действието му може да навлече, хвърля през рамо члена на Уран. От този отсечен и запратен далеко мъжки орган на земята капят капки кръв, а самият член отлита по-далеч, в морето. В момента на скопяването Уран надава плач на болежка и бързо се отдръпва от Гея. Тогава точно той се открива в най-горната част на света, с цел да не мръдне към този момент от там. И защото Уран е еднакъв по размери на Гея, няма такова късче земя, над което да не се намира също такова парче небе.
Какво е имало, когато още не е имало неща, когато е нямало нищо? На този въпрос гърците са дали отговор с разкази и легенди.
В самото начало това, което съществува най-първо, е Зевът: гърците го посочват Хаос. Какво е Зевът? Той е празнина, тъмна празнина, в която нищо не се разграничава. Пространство на рухване, шемет и комплициране, без лимит, без дъно. Този Зев ни засмуква като отвор на голяма паст, в която всичко се разтваря в неразличимостта на мрака. И по този начин, първоначално съществува единствено този Зев, сляпа, нощна, безгранична пропаст.
После поражда Земята. Гърците ѝ викат Гея. Земята изниква в самото сърце на Зева. Ето я, родена след Хаоса и представляваща в някои връзки негова диаметралност. Земята към този момент не е това мрачно, безгранично и несигурно пространство на сриване. Земята има своя форма: ясна, отграничена, точна. На объркаността, тъмната несигурност на Хаоса, се опълчват отчетливостта, здравината, стабилността на Гея. На Земята всяко нещо е обрисувано, очевидно, устойчиво. Можем да определим Гея като това, върху което боговете, хората и животните могат да стъпват решително. Тя е подът на света.
В недрата на Земята: Зевът
Роден от обширния Зев, светът оттук нататък има собствен под. От една страна, този под се издига нагоре под формата на планини; от друга, потъва надолу под формата на подземие. Тази подземя се простира несигурно надълбоко, тъй че по някакъв метод това, което се намира в основата на Гея, под твърдата и постоянна почва, е все по този начин бездната, Хаосът. Земята, изникнала от недрата на Зева, остава обвързвана с него в дълбините си. За гърците Хаосът извиква визията за непрозирна мъгла, в която всички граници се размиват. В самите дълбини на Земята се открива още веднъж тази изначална безредица.
При все че Земята е забележима и има ясно отграничени контури, при все това всичко родено от нея ще има като нея ясни граници и лимити, тя въпреки всичко остава сходна на Зева в дълбочина. Тя е черната Земя. Прилагателните, с които се дефинира в разказите, от време на време са сходни на тези, с които се посочва Зевът. Черната Земя се протяга сред горе и долу; сред мрака, от едната ѝ страна, дълбините, представляващи вкоренеността ѝ в Зева, и от другата ѝ страна, увенчаните със сняг планини, които тя изхвърля към небето, лъчезарните планини, чиито най-високи върхове доближават оня пояс на небето, който е непрекъснато потънал в светлина.
В обиталището, наричано Космос, Земята съставлява основа, само че тя има освен тази роля. Тя ражда и отхранва всички неща, с изключение на някои същества, за които ще приказваме по-нататък и които са подбудени от Хаоса. Гея е всеобщата майка. Гори, планини, подземни пещери, морски талази, небесен шир – всички те са родени от Гея, Земята майка. И така, изначало има пропаст, Зев, голяма паст, сходна на мрачна безкрайна пещера, която обаче в някакво по-късно време се обръща към здрава основа: Земята. Тя пък от своя страна се устремява нагоре и се спуска надолу.
След Хаос и Земята поражда на трето място това, което гърците назовават Ерос, назван по-късно от тях „ остарелият Ерос “ (любовен копнеж), изобразяван с бели коси: това е първичният Любовен блян. Защо го има този изначален Ерос? Защото в тези антични времена още не съществува мъжко и женско, няма полово избрани същества. Този примитивен Ерос не е оня, който поражда по-късно с появяването на мъжете и дамите, на мъжките и женските същества. От този миг нататък въпросът ще бъде да се съединят противоположните полове, което безусловно допуска предпочитание от страна на всеки един от тях, един тип единодушие.
Прочее Хаос е дума в междинен, а не в мъжки жанр. Гея, Земята майка, естествено, е в женски. Но кого може тя да обича отвън самата себе си, веднага като е сама с Хаоса? Следователно Ерос, който се появява трети подред след Зева и Земята, като начало не е оня, който ръководи разнополовата обич. Първичният Ерос показва ентусиазъм към света. По същия метод, по който Земята изплува от Зева, от Земята избликва това, което се намира в недрата ѝ. Онова, което е било примесено с нея, се оказва изхвърлено на открито: тя го ражда, без да е имала потребност да се съвкупява с който и да било. Това, което Земята освобождава и открива, се е намирало прикрито в нея.
Земята ражда първо един доста значим персонаж: Уран, Небе, а по-точно Звездно небе. След това поражда Понт, водата, всичките води, да го назовем Морски талаз, защото гръцката дума е в мъжки жанр. И така, Земята ги зачева, без да има връзка с някого. Чрез вътрешната си мощ Земята дава развиване на това, което към този момент е било в нея, а от момента, в който тя го пуска да излезе на открито, се трансформира в неин двойник и диаметралност. Защо? Защото тя основава Звездното небе равно на самата нея, нещо като копие, равно на нея по непоклатимост, издръжливост и размери. Тогава Уран ляга върху ѝ. Земя и Небе съставляват двата прилягащи един към различен проекта на света, под и свод, долу и горе, които се покриват изцяло.
Когато Земята ражда Понт, Морския талаз, той я добавя и прониква в нея, лимитира я под формата на необятни водни простори. Морският талаз, както и Уран, е диаметралност на Земята. Ако Земята е твърда, плътна, с която предметите не могат да се смесват, то Морският талаз, в противен случай, е единствено течност, безформена и неуловима флуидност: водите се размесват, неразграничими и разбъркани. На повърхността Понт е сияен, само че в дълбините си е изцяло мрачен, което го сближава, както и Земята, с част от Хаоса.
Така светът е издигнат въз основа на три първични същности: Хаос, Гея, Ерос, след това от още две, основани от Земята: Уран и Понт. Те са по едно и също време естествени сили и божества. Гея е земята, по която стъпваме, и в същото време богиня. Понт съставлява морските води и също е провидение, на което може да се въздават почести. От тази насочна точка потеглят разкази от различен вид, цялостни с принуждение и драматизъм.
Кастрирането на Уран
Да стартираме от Небето. И по този начин, ето го Уран, роден от Земята и идентичен по размери с нея. Той лежи, пльоснал се е върху тази, която го е основала. Небето покрива изцяло Земята. Всяко ъгълче земя си има съответното парче небе, прилепнало за нея. От момента, в който Гея, тази могъща богиня, Майка Земя, основава Уран, който е нейно тъкмо сходство, неин двойник, симетричното ѝ повтаряне, ние имаме пред нас двойка противоположности – мъжко и женско създание. Уран е мъжът Небе по този начин, както Гея е дамата Земя. Откакто съществува Уран, Ерос работи по различен метод. Вече не става по този начин, че Земята сама по себе си ражда намиращото се в нея, нито пък Уран ражда съдържащото се в него, а от сливането на тези две сили се раждат същества, разнообразни и от двете.
Уран непрекъснато излива семето си в лоното на Гея. Първичният Уран няма друга активност, с изключение на половата. Да покрива Гея непрестанно, колкото може: той мисли единствено за това и прави единствено това. Бедната Земя се оказва бременна с цяла върволяк деца, които не могат да излязат от недрата ѝ и остават на мястото, на което Уран ги е основал. Тъй като Небето в никакъв случай не се отделя от Земята, сред тях няма пространство, което да разреши на децата им, титаните, да излязат на ярко и да заживеят самоинициативен живот. Те не могат да придобият личната си форма, не могат да станат самостоятелни същества, тъй като са непрекъснато изтиквани в лоното на Гея, така както самият Уран е бил там, преди Гея да го роди.
Кои са децата на Гея и Уран? Първо се раждат шестимата титани и шестте им сестри титаниди. Първият исполин се споделя Океан. Той съставлява оня течен пояс, който обкръжава света и тече в кръг, тъй че краят на Океан е и негово начало; международната река прелива в самата себе си по затворен кръг. Най-младият от титаните се споделя Кронос, назовават го „ Кронос с подлите мисли “. Освен титаните и титанидите се раждат две тройки напълно чудовищни твари. Първата тройка са циклопите – Бронт, Стероп и Арг, – могъщи еднооки същества, чиито имена подсказват металургичните им занимания: тътена на гръмотевицата, блясъка на светкавицата. Тъкмо те ще изработят мълнията, с цел да я подарят на Зевс.
Втората тройка се състои от по този начин наречените хекатонхейри (сторъки) – Кот, Бриарей и Гий. Те са чудовища с големи размери, с по петдесет глави и 100 ръце, всяка от които е талантлива със страхотна мощ. Редом с титаните, първите индивидуализирани божества – защото към този момент не са, сходно на Гея, Уран и Понт, персонификации на естествени сили, – циклопите, съставляват огнеността на погледа. Те имат единствено по едно око в средата на челото, само че това око е поразяващо, сходно на оръжието, което ще поднесат на Зевс. Магическата мощ на окото. От своя страна сторъките показват грубата мощност, способността за победа, за надделяване посредством физическата мощ на ръцете. За едните – силата на изпепеляващото око, за другите – силата на ръка, способна да удържи, смаже, разбие, победи, да доминира над всяко творение на света. Обаче титаните, сторъките и циклопите остават в корема на Гея: от горната страна ѝ е разпрострян Уран.
Все още не съществува същинска светлина, тъй като Уран, както е прострян върху Гея, задържа на повърхността ѝ безконечна нощ. Тогава Земята дава воля на гнева си. Тя е гневна, тъй като задържа в себе си децата си, които не могат да излязат и по този начин я раздуват, притискат и задушават. Земята се обръща към тях, по-точно към титаните, с думите: „ Слушайте, татко ви ни оскърбява и ни подлага на ужасяващ тормоз. Трябва това да свърши. Трябва да се разбунтувате против татко си Небето “. При тези дръзки думи титаните са обзети от смут в корема на Гея. Уран, ситуиран все по този начин неподвижно върху майка им и еднакъв на нея по величина, им наподобява мъчно победим. Само най-малкият, Кронос, се съгласява да помогне на Гея и да премери сили с татко си.
Земята измисля извънредно завъртян проект. За да реализира желанието си, тя създава вътре в себе си инструмент, сърп (harpѐ), изработен от бял метал – стомана. После дава в ръцете на младия Кронос този сърп. Той е вътре в корема на майка си, на мястото, където Уран се съединява с нея, и дебне в засада. Когато Уран влива семето си в Гея, Кронос хваща с лявата си ръка гениталиите на татко си, стисва ги крепко и ги отсича със сърпа, който държи в дясната си ръка. После, без да се обръща с лице, с цел да се защищити от несгоди, които действието му може да навлече, хвърля през рамо члена на Уран. От този отсечен и запратен далеко мъжки орган на земята капят капки кръв, а самият член отлита по-далеч, в морето. В момента на скопяването Уран надава плач на болежка и бързо се отдръпва от Гея. Тогава точно той се открива в най-горната част на света, с цел да не мръдне към този момент от там. И защото Уран е еднакъв по размери на Гея, няма такова късче земя, над което да не се намира също такова парче небе.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ