Пострадалите от възродителния процес могат да съдят прокуратурата
Прогонването на български турци, наричано огромната екскурзия, 1989 година
© Живко Ангелов [Архив] Пострадалите от възродителния развой могат да съдят прокуратурата. Това излиза наяве от първото завършило дело, заведено по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) от потърпевш от събитията гражданин на Кърджали.
С определение от предходната сряда Върховният касационен съд (ВКС) е отказал да допусне до касация по тъжба на прокуратурата против решение на Софийския градски съд (СГС) от септември 2018 година, с което е почетен частичният иск от 5001 лева на Ш.С.М. против прокуратурата. Така решението на градския съд, с което искът е бил почетен, е влезнало в действие.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Пълния размер на желае, който Ш.С.М. ще предяви, е в размер на 100 хиляди лева
С решението се приема, че държавното обвиняване дължи обезщетение за неимуществените вреди, които индивидът е претърпял в интервала 1991 – 2017 година от това, че е било нарушено правото му на разглеждане и решение в рационален период на следствено дело 1/1991 година, формирано за закононарушенията при възродителния развой.
От решението на Софийски градски съд излиза наяве, че при осъществената насилствена асимилация на мюсюлманското население Ш.С.М. е изгубил работата си като преподавател, бил разработван от Шесто ръководство на Държавна сигурност, задържан и изпратен в Белене за година и половина, където е бил изтезаван, по-късно бил изселен от селото си в кърджалийско и изпратен в монтанското село Долно Озирово, а в последна сметка през юни 1989 година бил изселен в Турция. В резултат на дейностите на българските управляващи по отношение на него Ш.С.М. развил сърдечно заболяване, а къщата, от която бил изселен, била " изоставена и занемарена. "
Прокуратурата оспорва напълно желае с изказванието, че следствието от 1991 година продължава и до през днешния ден, тъй като било от " сериозна фактическа и правна трудност ". Обвинението се пробва да отбрани тезата, че следствието продължава повече от 25 години, защото на два път Върховният съд е прибирал делото с инструкции, които били " на практика неизпълними ", а точно да откри всички потърпевши от възродителния развой. Тази теза за забавянето на следствието прокуратурата стартира в общественото пространство в продължение на години.
Софийски градски съд обаче изрично отхвърля тази интерпретация на прокуратурата и установи, че такива инструкции не са били давани: " не може да се одобри мнението, че належащо за изясняване на обективната истина е да бъде разпитан всеки един от тях, а подхванатите в последната тенденция дейности на Прокуратурата са станали причина за значително закъснение на делото, още повече, че такива наложителни инструкции от висшата правосъдна инстанция не са били дадени при двете прекратявания на правосъдното произвеждане. "
От решението на Софийски градски съд излиза наяве, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет е отказал да се занимава със случая, защото формираното през 1991 година следствие било висящо.
По това следствие през другите години на съд са били предадени ръководителят на Държавния съвет Тодор Живков, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов, министърът на външните работи Петър Младенов, секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Пенчо Кубадински и министър-председателят Георги Атанасов. Всички те все още са покойници.
Юристи разясниха пред " Капитал ", че влязлото в действие решение отваря вратата за всички наранени от възродителния развой да потърсят обезщетение от прокуратурата.
В оповестения в понеделник годишен отчет на държавното обвиняване се прави категорично искане отговорността на правозащитните органи за вреди, породени на жители, да бъде доста лимитирана и да се носи единствено при " потвърдени груби нарушавания на закона, осъществени от правозащитните органи, довели до противозаконна принуда. "
© Живко Ангелов [Архив] Пострадалите от възродителния развой могат да съдят прокуратурата. Това излиза наяве от първото завършило дело, заведено по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) от потърпевш от събитията гражданин на Кърджали.
С определение от предходната сряда Върховният касационен съд (ВКС) е отказал да допусне до касация по тъжба на прокуратурата против решение на Софийския градски съд (СГС) от септември 2018 година, с което е почетен частичният иск от 5001 лева на Ш.С.М. против прокуратурата. Така решението на градския съд, с което искът е бил почетен, е влезнало в действие.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Пълния размер на желае, който Ш.С.М. ще предяви, е в размер на 100 хиляди лева
С решението се приема, че държавното обвиняване дължи обезщетение за неимуществените вреди, които индивидът е претърпял в интервала 1991 – 2017 година от това, че е било нарушено правото му на разглеждане и решение в рационален период на следствено дело 1/1991 година, формирано за закононарушенията при възродителния развой.
От решението на Софийски градски съд излиза наяве, че при осъществената насилствена асимилация на мюсюлманското население Ш.С.М. е изгубил работата си като преподавател, бил разработван от Шесто ръководство на Държавна сигурност, задържан и изпратен в Белене за година и половина, където е бил изтезаван, по-късно бил изселен от селото си в кърджалийско и изпратен в монтанското село Долно Озирово, а в последна сметка през юни 1989 година бил изселен в Турция. В резултат на дейностите на българските управляващи по отношение на него Ш.С.М. развил сърдечно заболяване, а къщата, от която бил изселен, била " изоставена и занемарена. "
Прокуратурата оспорва напълно желае с изказванието, че следствието от 1991 година продължава и до през днешния ден, тъй като било от " сериозна фактическа и правна трудност ". Обвинението се пробва да отбрани тезата, че следствието продължава повече от 25 години, защото на два път Върховният съд е прибирал делото с инструкции, които били " на практика неизпълними ", а точно да откри всички потърпевши от възродителния развой. Тази теза за забавянето на следствието прокуратурата стартира в общественото пространство в продължение на години.
Софийски градски съд обаче изрично отхвърля тази интерпретация на прокуратурата и установи, че такива инструкции не са били давани: " не може да се одобри мнението, че належащо за изясняване на обективната истина е да бъде разпитан всеки един от тях, а подхванатите в последната тенденция дейности на Прокуратурата са станали причина за значително закъснение на делото, още повече, че такива наложителни инструкции от висшата правосъдна инстанция не са били дадени при двете прекратявания на правосъдното произвеждане. "
От решението на Софийски градски съд излиза наяве, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет е отказал да се занимава със случая, защото формираното през 1991 година следствие било висящо.
По това следствие през другите години на съд са били предадени ръководителят на Държавния съвет Тодор Живков, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов, министърът на външните работи Петър Младенов, секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Пенчо Кубадински и министър-председателят Георги Атанасов. Всички те все още са покойници.
Юристи разясниха пред " Капитал ", че влязлото в действие решение отваря вратата за всички наранени от възродителния развой да потърсят обезщетение от прокуратурата.
В оповестения в понеделник годишен отчет на държавното обвиняване се прави категорично искане отговорността на правозащитните органи за вреди, породени на жители, да бъде доста лимитирана и да се носи единствено при " потвърдени груби нарушавания на закона, осъществени от правозащитните органи, довели до противозаконна принуда. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ