Прогнозите на МВФ за средносрочен растеж са най-песимистичните от 1990

Прогнозите на МВФ за средносрочен напредък са най-песимистичните от 1990 година насам, а пандемията, войната в Украйна и комерсиалното напрежение сред Съединени американски щати и Китай трансформират както скоростта, по този начин и посоката на развиване на международната стопанска система.     Върху това подчертава по време на своето присъединяване в границите на конференцията " Шумът на парите 2023 " Джеф Готлийб, старши районен представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, добавяйки, че е пристигнало време " политиците да стартират да взимат положителни решения и да имат добър разговор, с цел да отговорят на упованията към себе си ".    " Всички знаем доста добре какви са шоковете, които преживяхме, и от тях има последствия. Преди 2020 имаше доста хора от частния и държавния бранш, които одобряваха редица неща за даденост. Едно от тях беше усъвършенстваната финансова система с ниски лихви и бизнес тактиките се въртяха към това. На второ място, заплатите се определяха на база ниска инфлация, а фирмите търсеха ниски индустриални разноски, най-много в Китай. В същото време цените на силата бяха въз основата на изкопаеми горива, най-вече от Русия, а разноските за защита бяха ниски ", изброява той.     Но всички тези аспекти се трансформират през последните три години и това се отразява както върху частния бранш, по този начин и върху хората, които взимат политическите решения. Особено като се има поради, че тези промени се съчетават със остарели провокации като изменението на климата и демографските сривове.    Но най-големият макроикономически проблем в този момент е инфлацията, безапелационен е Джеф Готлийб и показва:    " Цените на силата и питателните артикули започнаха да се възстановяват. Веригата за доставки също. Затягането на паричната политика оказа помощ доста за това, защото централните банки направиха взеха доста по-сериозни ограничения, в сравнение с при предходната огромна финансова рецесия. Това стягане обаче докара до разнообразни резултати като по-малко заеми и закъснение на икономическия напредък. В последна сметка тактиката проработи, въпреки и не толкоз бързо, колкото чакахме ".    А това води до избрани опасности.   Рискове и решения    Според старши районния представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа през идващите години рисковете могат да дойдат от пет съществени посоки.    " Възможно е нашите прогнози да са прекомерно песимистични - войната да свърши по-рано, казусът с инфлацията да се реши, да се увеличи продуктивността, а обстановката сред Съединени американски щати и Китай да се разведри, само че въпреки всичко би трябвало да се имат поради и допустимо най-лошите сюжети ", безапелационен е той. 

Водещият икономист слага преди всичко опцията инфлацията да остане по-устойчива от плануваната.    " Инфлацията се управлява от две съществени неща. На първо място, бизнесът е изправен пред по-високи цени на вноса на сила и храни. В тази среда няма да е изненадващо, в случай че потребителските цени също се покачат още. В същото време работещите се пробват да наваксат това, което са пропуснали през последните две години, и да трансферират натиска на по-високите цени върху бизнеса. Това значи, че стопанската система ще пораства, а оттова и инфлацията ", показва Джеф Готлийб.     След това, споделя той, е допустимо да се появят нови, до момента неотчитани недостатъци на финансовия бранш.     " Преди рецесията със Silicon Valey Bank всички смятаха, че след 2008 година банките са доста добре контролирани, има доста здрави ограничения за надзор и цялото внимание беше ориентирано към небанковия бранш. Ситуацията сега обаче е подсещаме, че нашите стрестестове не всеки път са задоволителни - от време на време има пробойни отвън тях, а различен път регулаторните промени не отразяват задоволително бързо появилите се проблеми ", подчертава още водещият икономист.    Списъкът с опасности допълват към момента високите спредове на държавните скъпи бумаги на фона на високия държавен дълг; преливане на резултата от стягането на паричната политика в развитите стопански системи към разрастващите се пазари и фрагментация.    " Чужденстранните вложения са усилват там, където страните са географски и идеологически близки, само че митническите цени на доста места трансформират фрапантно обстановката ", безапелационен е Джеф Готлийб и изброява политиките, които са целесъобразни, с цел да се минимизират евентуалните негативи:     " Паричната политика би трябвало да остане затегната. От позиция на ръководството на риска, ние се тормозим повече от незадоволително стягане, в сравнение с от прекомерно такова. Когато инфлацията беше 3-4%, трябваше доста деликатно да се пипа, тъй като имаше риск от дефлация. Но в този момент, когато виждаме, че инфлацията понижава по-бързо, в сравнение с чакахме, политиката може да смени скоростите и леко да отпусне нещата ".     Други ограничения, които би трябвало да залегнат в основата на законодателните решения съгласно представителя на МВФ, са премахването на рестриктивните мерки пред търговията, преосмисляне на рисковете, свързани с пандемията, и равно систематизиране на тежестта на рецесията, както и точно ориентиране на енергийните помощи, където има такива.