Страхотно начало на фестивала в Кан
Прогнозите, че равнището на селекцията на формалния конкурс на 72-рото издание на кинофестивала в Кан ще бъде високо се сбъднаха още след самия му старт. През първите дни публиката видя разнообразно, в множеството случаи жанрово кино, което обаче, без значение от мястото на деяние предложи тревожна диагноза за настоящото положение на света, било в скучновато американско градче ( " Мъртвите не умират " ), в обезпокоително парижко предградие ( " Клетниците " ), в затънтено бразилско село ( " Бакурау " ), на океанското крайбрежие в Сенегал ( " Атлантик " ) или в сиромашки квартал на Нюкасъл ( " Sorry We Missed You " ).
" Мъртвите не умират " на Джим Джармуш се оказа предстоящият пародиен филм на постоянно открояващия се със личен жанр Джим Джармуш. В него локалният шериф Клиф Робъртсън (Бил Мъри) и неговият асистент Рони Петерсън (Адам Драйвър) обикалят с кола, с цел да инспектират единствения ресторант, единствената бензиностанция, единствения мотел, единствената морга и единствения център за малолетни нарушители в скучния Сентървил. Двамата са облечени в идентични униформи в цвят каки и слушат меланхоличната кънтри ария " Мъртвите не умират " (написана особено за кино лентата от известния композитор Стърджил Симпсън). Клиф споделя, че е могъл да се пенсионира преди две години, само че все пак продължава да работи, а Рони надълбоко въображаемо повтаря фразата " Това няма да приключи добре ".
От един миг нататък животните в града стартират да изчезват, часовниците на хората да стопират, а мъртъвците да излизат от гробовете си. Те са гладни за човешка плът.
Подобно на " Само любовниците остават живи " (2013) и тук Джармуш употребява нормални кодове на " зомби " киното, само че не, с цел да ги имитира, а по-скоро, с цел да ги иронизира. Несръчно поклащащите се " неумрели мъртъвци " не са толкоз страшни, колкото са алчни – употребяват кафе, бяло вино " Шардоне ", антидепресанти, интернет и всевъзможни други съвременни информационни екстри. Сред зомбитата деликатните фенове разпознаха влачещия китарата си Стърджил Симпсън, а също и поп иконата Иги Поп, за който съобразително беше маркирано, че съвсем " не е имал потребност от спомагателен грим ".
Всъщност, Джармуш построява псевдо зомби кино, в което " неприятните " се разсънват от " безконечния си сън " вследствие на безотговорната енергийна политика на ръководещите (подигравателният звук на Джармуш към администрацията на Тръмп е пределно осезаем). Логично, " нещата не приключват добре ", защото земята излиза от орбитата си и естественият живот на хората отива към своя край.
Както нормално Джармуш осмива баналното, употребявайки обичания си прийом, при който имената на героите и разговорите им припомнят цитати от паметни филми. И дружно с това предлага личната си позиция към актуалното американско общество, в което прекомерно доста хора имат вяра на " успокоителни " неистини и на уверения че нещата са " под надзор ".
Част от рецензията в Кан се отнесе много сурово към Джармуш и го атакува поради зомбитата. Друга обаче застана на негова страна и почете правото му прави такова кино, каквото желае. А самият той съобщи, че макар скептицизми си продължава да има вяра на младежите, единствените, които съгласно него биха могли да вземат планетата в свои ръце. И даде за образец известната певица Селена Гомез, изпълняваща ролята на небрежна хипстърка.
Героинята на Тилда Сиунтън пък развесели публиката с манията си да разкрасява труповете на покойниците в моргата с прекомерно радостни цветове. Съвършеният й гений при боравенето с голям самурайски меч също не остана неусетен. Във кино лентата тя обезврежда част от възкръсналите мъртъвци без обаче да успее да ги победи всичките.
" Клетниците " на младия Ладж Ли също демонстрира полицейска кола, която патрулира сред блоковете на парижкото предградие Монфермей (в фамозния разказ на Виктор Юго кварталът е същият). Двама от униформените са титуляри (единият бял и с две дъщери у дома, другият цветнокож, с майка си като единствена негова компания у дома). Към тях се причислява сътрудника им Стефан, дошъл от Шербург, с цел да поеме новата си работа край Париж - предизвикателна и доста рискова.
По стичане на събитията режисьорът чудесно познава Монфермей, защото родителите му, емигранти от Мали, са намерили своя втори дом точно там. А синът им е израстнал тъкмо с тези, за чийто протест споделя в този момент. Заедно с тях е бягал от учебно заведение, след това опитвал разнообразни специалности, до момента в който не попаднал на учебен курс, обвързван с киното. Харесало му и почнал да снима хората, улиците и, несъмнено, служителите на реда, които ги управляват.
Пълнометражният му игрален дебют " Клетниците " несъмнено следва линията на парещата обществена драма от 1995 " Омразата " на Матийо Касовиц, филмът, който първи извади на ярко проблемите на младежите от предградията и се трансформира в пример за ангажирано кино във Франция.
Смисълът на посланието е, че от времето на Юго нищо не се е трансформирало за най-бедните. Мизерията в " сензитивните " квартали е голяма, а изолацията от обществения живот на страната – нетърпима. Както е известно, емигрантите, част от които е и самият Ладж Ли са капсулирани в личните си общности. По разнообразни културулогични, а в последно време и религиозни аргументи, те не се понасят и нежното " спокойно общуване " сред тях се поддържа от локалните им тартори. Често, с цел да има мир, те сътрудничат на полицията, която пък, с цел да " владее ситуацията " си служи с груба мощ. От всичко това, най-зле се усещат младежите, копнеещи за любов и съгласие, само че поради нищетата и необразоваността, в която живеят, не съумяват да ги придобият по естествен метод. Ето за какво, всеки проблем би могъл да се трансформира в мотив за война.
На процедура, всичко потегля от желанието на малолетно чернокожо момче да има младото лъвче от локалния цигански цирк. То го открадва и по този начин отключва гнева на притежателя на цирка. С брадви и тояги, той и бандата му потеглят да си го търсят от жителите на олющен жилищен блок. За да избегнат смъртоносните борби, тримата служители на реда едвам не убиват дребния апаш. Превишават правата си и се уплашват до гибел. Опитвайки се да " решат " случая по нормалния метод стават причина за груповия протест на десетки младежи, подготвени освен да ги атакуван, само че и да ги убият.
Така, Монфермей се трансформира в знак на яростното, само че заслужено неодобрение на днешните небогати. А Ладж Ли - в последовател на киното, в което любезността отстъпва на истината.
" Бакурау " на Клебер Мендонса Фильо и Хулиано Дорнелес е името на забутано селце, някъде в северозападна Бразилия. Хората, които си препредават информацията от епохи знаят, че името му значи " хищна нощна птица ". И с цел да не разбутват пластовете на предишното, на входа на селото са написали: " Идваш ли тук, идвай с мир ".
Колективният им метод на живот ги е научил да стоят надалеч от политиците, които смятат за корумпирани. Сами си доставят вода в цистерни и педантично следват обичайните си ритуали, изключително тези, свързани с погребенията. Затова най-важни са им ковчезите, които им докарват с камиони.
Точно като във кино лентата на Джармуш и тук единствено едно магазинче. Но има и музей, който пък пази паметта на прадедите им. И една смела жена, която от време на време пие и крещи, само че главно доставя селото с медикаменти, които в действителност лекуват.
Пак, сходно на " Мъртвите не умират " напълно внезапно, странни неща стартират да се случват. След гибелта на най-възрастната жена в селото, внезапно то ненадейно изчезва от картата на света. Появяват се необикновени мотористи, които оставят трупове след себе си. Преодолявайки първичния си потрес, хората се досещат, че някой целеустремено желае да ги изтрие от картата на живота. Оказва се, че този " някой " не е един, а цяла тайфа бели и доста озлобени човеци, решили да се освободят от комплексите си. И да стрелят на месо.
Великолепната воля за опозиция в отбрана на живота събира хората. Режисьорите Фильо и Дорнелес неслучайно прецизират, че действието на кино лентата им се развива в " близкото бъдеще ". Така посланието им, обвързвано със съпротивата против корумпираните политици придобива в допълнение значение. А смесицата от пародия и фантастика освобождава кино лентата от обикновена директност, трансформирайки го в истинска алегория с фолклорен привкус.
" Атлантик " на младата Мати Диоп, живееща в Париж, само че със сенегалски корени също сподели небогати хора, работещи на градеж, само че от месеци оставени без заплати. Те нямат доста разновидности за опозиция против нечестните локални " капиталисти ", с изключение на един - да се качат на лодките си и да се впуснат в океана с вярата, че един ден ще стигнат до Испания. Това съвсем не се случва и хората изчезват вечно. На този декор върви откровената обич сред младите Ада и Сюлейман, който не съумява да предизвести обичаната си, че ще я напусне.
От момента на неговото изгубване филмът излиза от терена на мелодрамата и се преобразява в тайнственост. Там, където е имало неправда или принуждение избухват пожари. Местната власт (отново) в лицето на служител на реда, единствено че посърнал, не може да открие причинителите, а дамите, останали да чакат мъжете си на брега, стават някакси по-силни.
А от водата стартират да излизат хора с бели очи. Духове, които не виждат, само че знаят, какво да вършат. Първо принуждават строителния необут да изплати парите, които дължи на хората. После, подпалват къщите на богатите. Така, филмът се трансформира в притча, в която, въпреки и мъртви, ограбените хора се завръщат и отмъщават. Въпреки наивистизма си Диоп въпреки всичко " хвана " публиката, която някакси усети, че зад непретенциозността на историята се крият вековни обичаи на африканските разказвачи. И един океан, който не взе участие във всичко това, само че всички знаят, че е там. За да погубва, само че и, с цел да пази.
Sorry We Missed You на всепризнатия доайен Кен Лоуч е заглавието на най-новия му филм, само че и надписът върху известието, което куриерите в Англия остовят на вратата на отсъстващия адресат. В този смисъл, филмът е безмилостна обществена рецензия, отдадена на разминаванията в съответен и в метафоричен смисъл. Във втория случай става дума за цялостното крушение на очакванията на самоотвержения Рики, незает мъж на междинна възраст, който има вяра, че като предплати парите за транспортен ван и стартира да работи като снабдител в куриерска компания за своя сметка, ще извади фамилията си от финансовото дъно.
Реалността обаче се оказва непостижимо сурова. Рики работи по 14 часа дневно и е непрекъснато наблюдаван от компанията чрез апарат за сканиране на пратките. Същият безмилостно отразява всяко придвижване в пространството и най-много, всяко забавяне от авансово програмираните часове за доставка. Натовареността на работата, съпроводена от непрестанен психически напън от страна на директния му шеф, трансформират Рики в съвременен плебей, без персонален живот. Така, вместо да усъвършенства финансовото си състояние, той на процедура изгубва контакта със фамилията си.
Тематичната и жанрова връзка сред този филм и " Аз, Даниел Блейк ", за който Лоуч получи втората си " Златна палма " през 2016 е явна. Острата рецензия на корпоративния капитализъм, който оставя стотици хиляди хора отвън борда на обикновената обществена отбрана от дълго време се е трансформирала във второ " аз " на режисьора, съгласно който " богатите в Кан в никакъв случай няма да отидат да гледат този филм ".
" Мъртвите не умират " на Джим Джармуш се оказа предстоящият пародиен филм на постоянно открояващия се със личен жанр Джим Джармуш. В него локалният шериф Клиф Робъртсън (Бил Мъри) и неговият асистент Рони Петерсън (Адам Драйвър) обикалят с кола, с цел да инспектират единствения ресторант, единствената бензиностанция, единствения мотел, единствената морга и единствения център за малолетни нарушители в скучния Сентървил. Двамата са облечени в идентични униформи в цвят каки и слушат меланхоличната кънтри ария " Мъртвите не умират " (написана особено за кино лентата от известния композитор Стърджил Симпсън). Клиф споделя, че е могъл да се пенсионира преди две години, само че все пак продължава да работи, а Рони надълбоко въображаемо повтаря фразата " Това няма да приключи добре ".
От един миг нататък животните в града стартират да изчезват, часовниците на хората да стопират, а мъртъвците да излизат от гробовете си. Те са гладни за човешка плът.
Подобно на " Само любовниците остават живи " (2013) и тук Джармуш употребява нормални кодове на " зомби " киното, само че не, с цел да ги имитира, а по-скоро, с цел да ги иронизира. Несръчно поклащащите се " неумрели мъртъвци " не са толкоз страшни, колкото са алчни – употребяват кафе, бяло вино " Шардоне ", антидепресанти, интернет и всевъзможни други съвременни информационни екстри. Сред зомбитата деликатните фенове разпознаха влачещия китарата си Стърджил Симпсън, а също и поп иконата Иги Поп, за който съобразително беше маркирано, че съвсем " не е имал потребност от спомагателен грим ".
Всъщност, Джармуш построява псевдо зомби кино, в което " неприятните " се разсънват от " безконечния си сън " вследствие на безотговорната енергийна политика на ръководещите (подигравателният звук на Джармуш към администрацията на Тръмп е пределно осезаем). Логично, " нещата не приключват добре ", защото земята излиза от орбитата си и естественият живот на хората отива към своя край.
Както нормално Джармуш осмива баналното, употребявайки обичания си прийом, при който имената на героите и разговорите им припомнят цитати от паметни филми. И дружно с това предлага личната си позиция към актуалното американско общество, в което прекомерно доста хора имат вяра на " успокоителни " неистини и на уверения че нещата са " под надзор ".
Част от рецензията в Кан се отнесе много сурово към Джармуш и го атакува поради зомбитата. Друга обаче застана на негова страна и почете правото му прави такова кино, каквото желае. А самият той съобщи, че макар скептицизми си продължава да има вяра на младежите, единствените, които съгласно него биха могли да вземат планетата в свои ръце. И даде за образец известната певица Селена Гомез, изпълняваща ролята на небрежна хипстърка.
Героинята на Тилда Сиунтън пък развесели публиката с манията си да разкрасява труповете на покойниците в моргата с прекомерно радостни цветове. Съвършеният й гений при боравенето с голям самурайски меч също не остана неусетен. Във кино лентата тя обезврежда част от възкръсналите мъртъвци без обаче да успее да ги победи всичките.
" Клетниците " на младия Ладж Ли също демонстрира полицейска кола, която патрулира сред блоковете на парижкото предградие Монфермей (в фамозния разказ на Виктор Юго кварталът е същият). Двама от униформените са титуляри (единият бял и с две дъщери у дома, другият цветнокож, с майка си като единствена негова компания у дома). Към тях се причислява сътрудника им Стефан, дошъл от Шербург, с цел да поеме новата си работа край Париж - предизвикателна и доста рискова.
По стичане на събитията режисьорът чудесно познава Монфермей, защото родителите му, емигранти от Мали, са намерили своя втори дом точно там. А синът им е израстнал тъкмо с тези, за чийто протест споделя в този момент. Заедно с тях е бягал от учебно заведение, след това опитвал разнообразни специалности, до момента в който не попаднал на учебен курс, обвързван с киното. Харесало му и почнал да снима хората, улиците и, несъмнено, служителите на реда, които ги управляват.
Пълнометражният му игрален дебют " Клетниците " несъмнено следва линията на парещата обществена драма от 1995 " Омразата " на Матийо Касовиц, филмът, който първи извади на ярко проблемите на младежите от предградията и се трансформира в пример за ангажирано кино във Франция.
Смисълът на посланието е, че от времето на Юго нищо не се е трансформирало за най-бедните. Мизерията в " сензитивните " квартали е голяма, а изолацията от обществения живот на страната – нетърпима. Както е известно, емигрантите, част от които е и самият Ладж Ли са капсулирани в личните си общности. По разнообразни културулогични, а в последно време и религиозни аргументи, те не се понасят и нежното " спокойно общуване " сред тях се поддържа от локалните им тартори. Често, с цел да има мир, те сътрудничат на полицията, която пък, с цел да " владее ситуацията " си служи с груба мощ. От всичко това, най-зле се усещат младежите, копнеещи за любов и съгласие, само че поради нищетата и необразоваността, в която живеят, не съумяват да ги придобият по естествен метод. Ето за какво, всеки проблем би могъл да се трансформира в мотив за война.
На процедура, всичко потегля от желанието на малолетно чернокожо момче да има младото лъвче от локалния цигански цирк. То го открадва и по този начин отключва гнева на притежателя на цирка. С брадви и тояги, той и бандата му потеглят да си го търсят от жителите на олющен жилищен блок. За да избегнат смъртоносните борби, тримата служители на реда едвам не убиват дребния апаш. Превишават правата си и се уплашват до гибел. Опитвайки се да " решат " случая по нормалния метод стават причина за груповия протест на десетки младежи, подготвени освен да ги атакуван, само че и да ги убият.
Така, Монфермей се трансформира в знак на яростното, само че заслужено неодобрение на днешните небогати. А Ладж Ли - в последовател на киното, в което любезността отстъпва на истината.
" Бакурау " на Клебер Мендонса Фильо и Хулиано Дорнелес е името на забутано селце, някъде в северозападна Бразилия. Хората, които си препредават информацията от епохи знаят, че името му значи " хищна нощна птица ". И с цел да не разбутват пластовете на предишното, на входа на селото са написали: " Идваш ли тук, идвай с мир ".
Колективният им метод на живот ги е научил да стоят надалеч от политиците, които смятат за корумпирани. Сами си доставят вода в цистерни и педантично следват обичайните си ритуали, изключително тези, свързани с погребенията. Затова най-важни са им ковчезите, които им докарват с камиони.
Точно като във кино лентата на Джармуш и тук единствено едно магазинче. Но има и музей, който пък пази паметта на прадедите им. И една смела жена, която от време на време пие и крещи, само че главно доставя селото с медикаменти, които в действителност лекуват.
Пак, сходно на " Мъртвите не умират " напълно внезапно, странни неща стартират да се случват. След гибелта на най-възрастната жена в селото, внезапно то ненадейно изчезва от картата на света. Появяват се необикновени мотористи, които оставят трупове след себе си. Преодолявайки първичния си потрес, хората се досещат, че някой целеустремено желае да ги изтрие от картата на живота. Оказва се, че този " някой " не е един, а цяла тайфа бели и доста озлобени човеци, решили да се освободят от комплексите си. И да стрелят на месо.
Великолепната воля за опозиция в отбрана на живота събира хората. Режисьорите Фильо и Дорнелес неслучайно прецизират, че действието на кино лентата им се развива в " близкото бъдеще ". Така посланието им, обвързвано със съпротивата против корумпираните политици придобива в допълнение значение. А смесицата от пародия и фантастика освобождава кино лентата от обикновена директност, трансформирайки го в истинска алегория с фолклорен привкус.
" Атлантик " на младата Мати Диоп, живееща в Париж, само че със сенегалски корени също сподели небогати хора, работещи на градеж, само че от месеци оставени без заплати. Те нямат доста разновидности за опозиция против нечестните локални " капиталисти ", с изключение на един - да се качат на лодките си и да се впуснат в океана с вярата, че един ден ще стигнат до Испания. Това съвсем не се случва и хората изчезват вечно. На този декор върви откровената обич сред младите Ада и Сюлейман, който не съумява да предизвести обичаната си, че ще я напусне.
От момента на неговото изгубване филмът излиза от терена на мелодрамата и се преобразява в тайнственост. Там, където е имало неправда или принуждение избухват пожари. Местната власт (отново) в лицето на служител на реда, единствено че посърнал, не може да открие причинителите, а дамите, останали да чакат мъжете си на брега, стават някакси по-силни.
А от водата стартират да излизат хора с бели очи. Духове, които не виждат, само че знаят, какво да вършат. Първо принуждават строителния необут да изплати парите, които дължи на хората. После, подпалват къщите на богатите. Така, филмът се трансформира в притча, в която, въпреки и мъртви, ограбените хора се завръщат и отмъщават. Въпреки наивистизма си Диоп въпреки всичко " хвана " публиката, която някакси усети, че зад непретенциозността на историята се крият вековни обичаи на африканските разказвачи. И един океан, който не взе участие във всичко това, само че всички знаят, че е там. За да погубва, само че и, с цел да пази.
Sorry We Missed You на всепризнатия доайен Кен Лоуч е заглавието на най-новия му филм, само че и надписът върху известието, което куриерите в Англия остовят на вратата на отсъстващия адресат. В този смисъл, филмът е безмилостна обществена рецензия, отдадена на разминаванията в съответен и в метафоричен смисъл. Във втория случай става дума за цялостното крушение на очакванията на самоотвержения Рики, незает мъж на междинна възраст, който има вяра, че като предплати парите за транспортен ван и стартира да работи като снабдител в куриерска компания за своя сметка, ще извади фамилията си от финансовото дъно.
Реалността обаче се оказва непостижимо сурова. Рики работи по 14 часа дневно и е непрекъснато наблюдаван от компанията чрез апарат за сканиране на пратките. Същият безмилостно отразява всяко придвижване в пространството и най-много, всяко забавяне от авансово програмираните часове за доставка. Натовареността на работата, съпроводена от непрестанен психически напън от страна на директния му шеф, трансформират Рики в съвременен плебей, без персонален живот. Така, вместо да усъвършенства финансовото си състояние, той на процедура изгубва контакта със фамилията си.
Тематичната и жанрова връзка сред този филм и " Аз, Даниел Блейк ", за който Лоуч получи втората си " Златна палма " през 2016 е явна. Острата рецензия на корпоративния капитализъм, който оставя стотици хиляди хора отвън борда на обикновената обществена отбрана от дълго време се е трансформирала във второ " аз " на режисьора, съгласно който " богатите в Кан в никакъв случай няма да отидат да гледат този филм ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ