Кабинетът готви нов огромен дефицит догодина
Прогнозираният недостиг за следващата година ще е в размер на съвсем 5,5 милиарда лева, в случай че няма промени в Закона за държавния бюджет, излиза наяве от законопроекта, публикуван от Министерството на финансите. Като цяло консолидираната фискална стратегия в интервала 2021-2023 година ще бъде на недостиг от сред 1,5 и 2%, само че единствено в случай че от сметката се изключат ограниченията против ковид.
Очаквано, от ведомството чакат намаление на данъчните и неданъчни доходи спрямо предходната година. Те ще са с планирана стойност от 27,1 милиарда лева по отношение на 32,8 милиарда лева за тази година, като доста сериозен е спадът на неданъчните доходи, които се чака да доближат 2,8 милиарда лева при 6,7 милиарда лева тази година.
Като цяло постъпленията в хазната, в това число тези от европейски планове, през 2021 година се чака да са 47,5 милиарда лева или 38,3% от Брутният вътрешен продукт, което надвишава общия им размер от 46,8 милиарда лева през 2020 година, което се дължи на по-големи прехвърляния от Европа. Прогнозата е до 2023 година те да са в размер на 54,9 милиарда лева
Управляващите по света тласкат световната стопанска система към нова дългова рецесия
Защото рецесията, подбудена от затварянето на стопанствата, не е задоволителна
Разходите обаче ще са трагично по-високи и ще са в размер на 52,5 милиарда лева Изразени като % от Брутният вътрешен продукт, през идната година те ще възлизат на 42,2%. Това е в нарушаване на самия Закон за обществените финанси, само че в случай че текстът бъде признат в настоящия си тип, мярката ще бъде оправдана с това, че част от разноските са изключителни, защото са по ограниченията против ковид. Ако те се извадят от уравнението, 40%-овата преграда не се надвишава.
Въпреки това, съгласно консолидираната фискална стратегия те ще порастват, като към 2023 година общият размер на разноските ще е в размер на съвсем 55 милиарда лева
Очакванията на финансовото министерство са през тази година бюджетният недостиг да е в размер на 5,2% от Брутният вътрешен продукт, а следващата година да се намали единствено до 5%, което въпреки всичко е съвсем два пъти по-висока стойност от маастрихските критерии, изисквани от Европейската централна банка. Според ведомството през 2022 година ще продължим да трупаме недостиг, като той ще е на стойност 1,9% от Брутният вътрешен продукт, а през идната година даже ще нарасне и ще доближи 2,3% от Брутният вътрешен продукт.
Увеличаването на осигурителния предел – следващият гвоздей в ковчега на българската стопанска система
За благополучие концепцията беше отхвърлена, само че ето до какво щеше да докара тя
Причината за това повишаване ще са стратегиите за превъоръжаване, вследствие на които ще бъдат добити нова машинизация и самолети за армията. Въпреки това, даже и без тях през 2022 и 2023 година ще сме очевидци на дефицити, надлежно от 1,8 и 1,3% от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки недоволството на работодателските организации и обратно на всяка икономическа логичност, от 1 януари следващата година минималната работна заплата ще се усили до 650 лева месечно. Засега прогнозата е, че нейният размер ще остане без смяна през идващите две години, само че това надали може да се подсигурява - в началото трябваше и през 2020 година тя да не търпи покачване.
Но тя не е единственото перо, което е поправено в посока нагоре в законопроекта на Министерството на финансите. В резултат на изцяло неаргументираното нарастване на заплатите в администрацията, въпреки че нейните чиновници по никакъв метод не бяха наранени от ограниченията срещу пандемията, техните заплати също ще се повишат.
" Бюджет 2021 планува и нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обсега на пакета от социално-икономически ограничения на държавното управление ", написа в законопроекта. " За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията. "
В клопката на популизма: Защо увеличението на обсега на детските надбавки ще докара до по-малко деца
До изборите няма да има спирачки пред издънването на този и идващите бюджети
Други популистки ограничения, взети през последните няколко седмици, също ще не престават да тежат върху бюджета. Сред тях е увеличението на пенсиите, като единствено покачването на минималната пенсия от 250 до 300 лева ще коства 470 млн. лева през идната фискална година. Още съвсем 1 милиарда лева ще отидат за увеличението на оптималните пенсии, 884 млн. лева повече ще са за " ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите ", а с 310,8 млн. лева повече ще са ориентирани към добавки към пенсиите.
Очакването е съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт въпреки всичко да не се утежни прекомерно тежко, като към 2023 година би трябвало да възлиза на малко под 30%. Все отново, спрямо актуалната му стойност, това е нарастване от впечатляващите 50%.
Очаквано, от ведомството чакат намаление на данъчните и неданъчни доходи спрямо предходната година. Те ще са с планирана стойност от 27,1 милиарда лева по отношение на 32,8 милиарда лева за тази година, като доста сериозен е спадът на неданъчните доходи, които се чака да доближат 2,8 милиарда лева при 6,7 милиарда лева тази година.
Като цяло постъпленията в хазната, в това число тези от европейски планове, през 2021 година се чака да са 47,5 милиарда лева или 38,3% от Брутният вътрешен продукт, което надвишава общия им размер от 46,8 милиарда лева през 2020 година, което се дължи на по-големи прехвърляния от Европа. Прогнозата е до 2023 година те да са в размер на 54,9 милиарда лева
Управляващите по света тласкат световната стопанска система към нова дългова рецесия
Защото рецесията, подбудена от затварянето на стопанствата, не е задоволителна
Разходите обаче ще са трагично по-високи и ще са в размер на 52,5 милиарда лева Изразени като % от Брутният вътрешен продукт, през идната година те ще възлизат на 42,2%. Това е в нарушаване на самия Закон за обществените финанси, само че в случай че текстът бъде признат в настоящия си тип, мярката ще бъде оправдана с това, че част от разноските са изключителни, защото са по ограниченията против ковид. Ако те се извадят от уравнението, 40%-овата преграда не се надвишава.
Въпреки това, съгласно консолидираната фискална стратегия те ще порастват, като към 2023 година общият размер на разноските ще е в размер на съвсем 55 милиарда лева
Очакванията на финансовото министерство са през тази година бюджетният недостиг да е в размер на 5,2% от Брутният вътрешен продукт, а следващата година да се намали единствено до 5%, което въпреки всичко е съвсем два пъти по-висока стойност от маастрихските критерии, изисквани от Европейската централна банка. Според ведомството през 2022 година ще продължим да трупаме недостиг, като той ще е на стойност 1,9% от Брутният вътрешен продукт, а през идната година даже ще нарасне и ще доближи 2,3% от Брутният вътрешен продукт.
Увеличаването на осигурителния предел – следващият гвоздей в ковчега на българската стопанска система
За благополучие концепцията беше отхвърлена, само че ето до какво щеше да докара тя
Причината за това повишаване ще са стратегиите за превъоръжаване, вследствие на които ще бъдат добити нова машинизация и самолети за армията. Въпреки това, даже и без тях през 2022 и 2023 година ще сме очевидци на дефицити, надлежно от 1,8 и 1,3% от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки недоволството на работодателските организации и обратно на всяка икономическа логичност, от 1 януари следващата година минималната работна заплата ще се усили до 650 лева месечно. Засега прогнозата е, че нейният размер ще остане без смяна през идващите две години, само че това надали може да се подсигурява - в началото трябваше и през 2020 година тя да не търпи покачване.
Но тя не е единственото перо, което е поправено в посока нагоре в законопроекта на Министерството на финансите. В резултат на изцяло неаргументираното нарастване на заплатите в администрацията, въпреки че нейните чиновници по никакъв метод не бяха наранени от ограниченията срещу пандемията, техните заплати също ще се повишат.
" Бюджет 2021 планува и нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обсега на пакета от социално-икономически ограничения на държавното управление ", написа в законопроекта. " За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията. "
В клопката на популизма: Защо увеличението на обсега на детските надбавки ще докара до по-малко деца
До изборите няма да има спирачки пред издънването на този и идващите бюджети
Други популистки ограничения, взети през последните няколко седмици, също ще не престават да тежат върху бюджета. Сред тях е увеличението на пенсиите, като единствено покачването на минималната пенсия от 250 до 300 лева ще коства 470 млн. лева през идната фискална година. Още съвсем 1 милиарда лева ще отидат за увеличението на оптималните пенсии, 884 млн. лева повече ще са за " ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите ", а с 310,8 млн. лева повече ще са ориентирани към добавки към пенсиите.
Очакването е съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт въпреки всичко да не се утежни прекомерно тежко, като към 2023 година би трябвало да възлиза на малко под 30%. Все отново, спрямо актуалната му стойност, това е нарастване от впечатляващите 50%.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ