Под Пекин има подземен град, който може да приюти 8 млн. души
profit.bg
В края на 50-те години връзката сред двете най-големи комунистически народи - Китайската национална република и Съветския съюз, се къса заради разлики в политическите идеологии.
За известно време наподобява по този начин, като че ли следва сериозен спор, в който всяка от страните би се поколебала дали да употребява нуклеарно оръжие.
През 1969 година, измежду възходящо напрежение, ръководителят Мао Дзъдун подрежда на своите сънародници да копаят тунели под къщите си като отбрана против руски въздушни набези.
До края на 1970 година управляващите от 75-те най-големи града в страната оповестяват, че са изкопани задоволително тунели, че да приютят 60% от популацията им.
В Пекин към 300 000 души размахват лопати, копаейки към 10 000 до 20 000 бомбоубежища и към 30 км тунели, които ги свързват. Всеки работещ мъж, даже и възпитаник, взе участие в работата.
Вековни старинни стени и кули, които заобикаляли античния Пекин, са употребявани за доставка на строителни материали за комплекса, показва.
Днес изкопаните тунели и бункери се простират на 85 квадратни километра, стигащи до далечните западни хълмове на града. Смята се, че цялото население на Пекин по това време - 8 милиона, би могло да изчезне подземен и да остане там до четири месеца, чакайки въздуха горе да се освободи от последствията от нуклеарна или химическа офанзива.
Всичко това обаче не се постанова да бъде употребявано. Мао Дзъдун умира през 1976 година, а неговият правоприемник Дън Сяопин прекатурва всички политики, учредени на идеологията на Мао, в интерес на икономическите промени.
Разделението сред Китай и Съветския съюз от 50-те и 60-те също загуби политическо значение. С концепцията да не разрешат на големите старания за създаване на тунелите да отидат на вятъра, управляващите инструктират жителите да ги комерсиализират и да извлекат облага от тях.
Така те се трансформират в жилища чартърен, супермаркети, кина, заведения за хранене, клиники, учебни заведения, театри, заводи, хранилища, ферми за развъждане на гъби и ледени пързалки.
Правителството към момента счита, че подземните бомбоубежища са от главно значение за съществуването на градовете. През 1996 година е признат Законът за гражданската въздушна защита, който изисква новите здания да имат подземни тунели за гражданска отбрана, само че също по този начин акцентира, че тетрябва да бъдат издигнати по подобен метод, че да се възползват за икономическо развиване в спокойно време.
Това води до разпространяването на благотворителни подземни жилища. Управлението им е комплицирана система, включваща няколко медиатора. Обикновено тези приюти са благосъстоятелност или на частна компания, или на Бюрото за гражданска отбрана, които ги отдават чартърен на пекинци, които на собствен ред ги преотдават на мигранти.
Смята се, че към 1 милион поданици на Пекин живеят в тези подземни пространства, тъй като са по-евтини от всички други парцели на повърхността. Местните хора ги назовават " племе от плъхове ", или shuzu. По подигравка на ориста, съвсем всички са млади мигранти, идващи в столицата от селските региони, търсейки по-добри благоприятни условия.
Много от подземните жители обаче считат, че тези жилища са единствено преходна фаза от техния живот досега, в който не се снабдят с задоволително финансови средства за наемане на по-добра стая с прозорци и слънчева светлина.
През 2010 година общинските управляващи в Пекин оповестиха, че потреблението на подземните пространства за жилищни цели ще бъде нелегално след края на 2012 година, като се позоваха на риск от пожар или наводняване. През 2015 година хиляди поданици са изгонени от подземните им жилища.
През 2017 година обаче управляващите откриха 400 души, обитаващи тунелите под жилищен комплекс в Пекин.
Днес елементи от тунелната система са отворени за публично прилагане и се експлоатират от града като туристическа атракция.
В края на 50-те години връзката сред двете най-големи комунистически народи - Китайската национална република и Съветския съюз, се къса заради разлики в политическите идеологии.
За известно време наподобява по този начин, като че ли следва сериозен спор, в който всяка от страните би се поколебала дали да употребява нуклеарно оръжие.
През 1969 година, измежду възходящо напрежение, ръководителят Мао Дзъдун подрежда на своите сънародници да копаят тунели под къщите си като отбрана против руски въздушни набези.
До края на 1970 година управляващите от 75-те най-големи града в страната оповестяват, че са изкопани задоволително тунели, че да приютят 60% от популацията им.
В Пекин към 300 000 души размахват лопати, копаейки към 10 000 до 20 000 бомбоубежища и към 30 км тунели, които ги свързват. Всеки работещ мъж, даже и възпитаник, взе участие в работата.
Вековни старинни стени и кули, които заобикаляли античния Пекин, са употребявани за доставка на строителни материали за комплекса, показва.
Днес изкопаните тунели и бункери се простират на 85 квадратни километра, стигащи до далечните западни хълмове на града. Смята се, че цялото население на Пекин по това време - 8 милиона, би могло да изчезне подземен и да остане там до четири месеца, чакайки въздуха горе да се освободи от последствията от нуклеарна или химическа офанзива.
Всичко това обаче не се постанова да бъде употребявано. Мао Дзъдун умира през 1976 година, а неговият правоприемник Дън Сяопин прекатурва всички политики, учредени на идеологията на Мао, в интерес на икономическите промени.
Разделението сред Китай и Съветския съюз от 50-те и 60-те също загуби политическо значение. С концепцията да не разрешат на големите старания за създаване на тунелите да отидат на вятъра, управляващите инструктират жителите да ги комерсиализират и да извлекат облага от тях.
Така те се трансформират в жилища чартърен, супермаркети, кина, заведения за хранене, клиники, учебни заведения, театри, заводи, хранилища, ферми за развъждане на гъби и ледени пързалки.
Правителството към момента счита, че подземните бомбоубежища са от главно значение за съществуването на градовете. През 1996 година е признат Законът за гражданската въздушна защита, който изисква новите здания да имат подземни тунели за гражданска отбрана, само че също по този начин акцентира, че тетрябва да бъдат издигнати по подобен метод, че да се възползват за икономическо развиване в спокойно време.
Това води до разпространяването на благотворителни подземни жилища. Управлението им е комплицирана система, включваща няколко медиатора. Обикновено тези приюти са благосъстоятелност или на частна компания, или на Бюрото за гражданска отбрана, които ги отдават чартърен на пекинци, които на собствен ред ги преотдават на мигранти.
Смята се, че към 1 милион поданици на Пекин живеят в тези подземни пространства, тъй като са по-евтини от всички други парцели на повърхността. Местните хора ги назовават " племе от плъхове ", или shuzu. По подигравка на ориста, съвсем всички са млади мигранти, идващи в столицата от селските региони, търсейки по-добри благоприятни условия.
Много от подземните жители обаче считат, че тези жилища са единствено преходна фаза от техния живот досега, в който не се снабдят с задоволително финансови средства за наемане на по-добра стая с прозорци и слънчева светлина.
През 2010 година общинските управляващи в Пекин оповестиха, че потреблението на подземните пространства за жилищни цели ще бъде нелегално след края на 2012 година, като се позоваха на риск от пожар или наводняване. През 2015 година хиляди поданици са изгонени от подземните им жилища.
През 2017 година обаче управляващите откриха 400 души, обитаващи тунелите под жилищен комплекс в Пекин.
Днес елементи от тунелната система са отворени за публично прилагане и се експлоатират от града като туристическа атракция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ