Най-дълбоката дупка, изкопавана някога на Земята
profit.bg
Това е Колският свръхдълбок сондажен отвор - най-дълбоката дупка, изкопавана от индивида в Земята, както и най-дълбоката изкуствено основана точка на планетата.
Отворът с дълбочина 12 262 метра е толкоз бездънен, че локалните се кълнат, че човек може да чуе писъците на душите, измъчвани в пъкъла, написа BBC.
На Съветския съюз са му нужни близо 20 години, с цел да пробие толкоз дълбока дупка, сондажната глава стопира едвам на към една трета от кората на земната тога, когато планът е стопиран на фона на хаоса след разпадането на съюза.
Това обаче не е единственият сходен свръхдълбок сондаж. По време на Студената война сред суперсилите има конкуренция за допустимо най-дълбоко продупчване в земната кора и даже за постигане на мантията на планетата.
Сега японците имат намерение да се опитат да реализират това.
“Сондажът стартира по времето на Желязната завеса, ” споделя Ули Хармс от International Continental Scientific Drilling Program, който като млад академик е работел по немският съперник на Колския свръхдълбок сондаж. “Определно имаше конкуренция сред нас, а един от главните мотивиращи фактори бе, че нямаше бистрота при данните, които руснаци изнасяха “.
“Крайната цел на сегашния план в Япония е да се вземат живи проби от мантията в настоящето й положение, ” споделя Шон Точко, програмен управител в Японската организация за морски науки и технологии. “На места като Оман мантията е по-близо до земната повърхнина, само че това е мантията както е била преди милиони години.
“Това е разликата сред това да имаш жив динозавър и вкаменелост от динозавър. ”
Ако Земята е като глава лук, тогава земната кора е като кожата на планетата. Тя е с дебелина от едвам към 40 км. Под нея е дебелата към 2 900 км тога, а под нея е ядрото на Земята.
Подобно на галактическата конкуренция, това съревнование също е проява на инженерна мощност и съвременни технологии. Учените стигат до места, до които човек не е стигал преди този момент.
Скалните проби от тези сондажни работи са толкоз значими, колкото и всичко, което НАСА донася от Луната. Единствената разлика е, че този път американците не печелят надпреварата. Всъщност никой не го печели.
През 50-те години в Съединени американски щати се заражда първия по-сериозен проект за сондаж до земната тога.
Вместо да копаят доста, доста дълбока дупка обаче, американците вземат решение да поемат по директния път през дъното на Тихия океан покрай Гуадалупе, Мексико.
Предимството на това да се копае през океанското дъно е, че земната кора е по-тънка там; минусът обаче е, че кората нормално е най-тънка в най-големите дълбини на океана.
Руснаците стартират да копаят в Полярния кръг през 1970 година През 1990 година в Бавария най-сетне стартира и немска стратегия за свръхдълбоки сондажи KTB, която в последна сметка доближава до дълбочина от 9 км.
Както и с задачата до Луната, казусът е, че технологиите, нужни за триумфа на тези експедиции, е трябвало да бъдат основано от нулата.
Когато американците стартират да копаят морското дъно през 1961 година, сондажите в намерено море за нефт и газ надалеч не са това, което са през днешния ден. Тогава още не били основани най-важните технологии в тази сфера и инженерите трябвало да импровизират.
Едно от най-големите провокации пред немските инженери било да пробият дупка, което е допустимо най-вертикална. Решението, което те измислят, сега е общоприета технология, употребена в петролните и газовите полета по света.
“Решението бе да се разработят системи за отвесен сондаж. Те в този момент са стандарт в промишлеността, само че в началото бяха създадени за KTB и действаха до дълбочина от 7.5 км. След това за последните 1.5–2 км дупката се отклоняваше от отвесната линия с близо 200 м “, споделя Хармс.
“Опитахме да използваме част от техниките на руснаците при започване на 90-те или в края на 80-те, когато те станаха по-отворени към съдействие със Запада, ” прибавя той. “За страдание, не бе допустимо оборудването да бъде доставено в точния момент. ”
Всичките тези експедиции приключват с известно отчаяние. Има фалстартове и блокажи, машините прегряват толкоз надълбоко подземен, разноските, политиката и всички тези неща поставят завършек на фантазиите на учените да пробиват още по-надълбоко и да подобрят върха за най-дълбока дупка.
Две години преди Нийл Амрстронг да стъпи на Луната, Конгресът на Съединени американски щати стопира финансирането за американския Project Mohole, откакто разноските стартират да излизат отвън надзор. За достигането на няколко метра базалт под океанското дъно са изхарчени близо 40 млн. $ в днешни пари.
След това идва ред и на Колския свръхдълбок сондажен отвор. Сондажните действия са спрени през 1992 година, когато температурата доближава 180 градуса по Целзий. Това е два пъти повече от предстоящото на тази дълбочина и да се продължи да се копае по-дълбоко става невероятно.
След разпадането на Съветския съюз няма пари за такива планове и три години по-късно цялото оборудване е затворено. Изоставеният обект в този момент е дестинация за авантюристичен настроени туристи.
Германският сондаж обаче не последва ориста на другите. Огромната сондажна платформа е към момента на мястото си и през днешния ден е туристическа атракция, само че кранът през днешния ден само спуска измерителни принадлежности. Обектът на процедура се е трансформирал в обсерватория на планетата или даже в изложба на изкуствата.
Когато холандският създател Лотте Геевен спуска своя микрофон в немския сондажния отвор, той прихваща бездънен екот, който учените не могат да обяснят. “Някои хора мислеха, че това звучи като пъкъла, а други смятаха, че чуват по какъв начин планетата диша ”, споделя тя.
“Планът беше да пробием по-дълбоко от руснаците, ” споделя Хармс, “но ние даже не бяхме стигнали разрешените ни 10 км за времето, с което разполагахме. Освен това там, където копаехме ние, бе доста по-горещо, в сравнение с при руснаците. Беше ясно, че ще е доста по-трудно за нас да пробием по-надълбоко.
Това бе при започване на 90-те години и нямаше положителни причини за набирането на спомагателни средства, защото обединяването на Германия струваше доста пари. ”
Днес M2M-MoHole to Mantle е един от най-важните планове на Международната стратегия за проучване на океаните. Както и при Project Mohole, учените възнамеряват да пробиват през морското дъно, където земната кора е с дебелина единствено от към 6 км. Целта на плана на стойност 1 милиарда $ е за първи път в историята на човечеството да бъде взети скални проби от земната тога.
“За да се реализира това, ще е нужен доста сериозен ангажимент от страна на Япония, ” споделя Деймън Тийгъл, учител по геохимия в Университета на Саутхамптън, който взе участие в плана.
Огромният японски сондажен транспортен съд Chikyū бе издигнат преди близо 20 години с този план мислено. Той употребява GPS система и шест компютърно следени мотора, които могат да трансформират местоположението му с акуратност до 50 см.
Основният противоречив въпрос при новия план са трите обекта, където сондажът би могъл да бъде осъществен. Единият е покрай Коста Рика, другият е покрай Баха, a третият покрай Хавай.
При всеки от тези обекти би трябвало да се направи компромис сред дълбочината на океана, дистанцията от сондажния обект и нуждата от база на брега, която да може да поддържа струваща 1 милиарда $ сондажна интервенция, която продължава 24 часа в денонощието.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Това е Колският свръхдълбок сондажен отвор - най-дълбоката дупка, изкопавана от индивида в Земята, както и най-дълбоката изкуствено основана точка на планетата.
Отворът с дълбочина 12 262 метра е толкоз бездънен, че локалните се кълнат, че човек може да чуе писъците на душите, измъчвани в пъкъла, написа BBC.
На Съветския съюз са му нужни близо 20 години, с цел да пробие толкоз дълбока дупка, сондажната глава стопира едвам на към една трета от кората на земната тога, когато планът е стопиран на фона на хаоса след разпадането на съюза.
Това обаче не е единственият сходен свръхдълбок сондаж. По време на Студената война сред суперсилите има конкуренция за допустимо най-дълбоко продупчване в земната кора и даже за постигане на мантията на планетата.
Сега японците имат намерение да се опитат да реализират това.
“Сондажът стартира по времето на Желязната завеса, ” споделя Ули Хармс от International Continental Scientific Drilling Program, който като млад академик е работел по немският съперник на Колския свръхдълбок сондаж. “Определно имаше конкуренция сред нас, а един от главните мотивиращи фактори бе, че нямаше бистрота при данните, които руснаци изнасяха “.
“Крайната цел на сегашния план в Япония е да се вземат живи проби от мантията в настоящето й положение, ” споделя Шон Точко, програмен управител в Японската организация за морски науки и технологии. “На места като Оман мантията е по-близо до земната повърхнина, само че това е мантията както е била преди милиони години.
“Това е разликата сред това да имаш жив динозавър и вкаменелост от динозавър. ”
Ако Земята е като глава лук, тогава земната кора е като кожата на планетата. Тя е с дебелина от едвам към 40 км. Под нея е дебелата към 2 900 км тога, а под нея е ядрото на Земята.
Подобно на галактическата конкуренция, това съревнование също е проява на инженерна мощност и съвременни технологии. Учените стигат до места, до които човек не е стигал преди този момент.
Скалните проби от тези сондажни работи са толкоз значими, колкото и всичко, което НАСА донася от Луната. Единствената разлика е, че този път американците не печелят надпреварата. Всъщност никой не го печели.
През 50-те години в Съединени американски щати се заражда първия по-сериозен проект за сондаж до земната тога.
Вместо да копаят доста, доста дълбока дупка обаче, американците вземат решение да поемат по директния път през дъното на Тихия океан покрай Гуадалупе, Мексико.
Предимството на това да се копае през океанското дъно е, че земната кора е по-тънка там; минусът обаче е, че кората нормално е най-тънка в най-големите дълбини на океана.
Руснаците стартират да копаят в Полярния кръг през 1970 година През 1990 година в Бавария най-сетне стартира и немска стратегия за свръхдълбоки сондажи KTB, която в последна сметка доближава до дълбочина от 9 км.
Както и с задачата до Луната, казусът е, че технологиите, нужни за триумфа на тези експедиции, е трябвало да бъдат основано от нулата.
Когато американците стартират да копаят морското дъно през 1961 година, сондажите в намерено море за нефт и газ надалеч не са това, което са през днешния ден. Тогава още не били основани най-важните технологии в тази сфера и инженерите трябвало да импровизират.
Едно от най-големите провокации пред немските инженери било да пробият дупка, което е допустимо най-вертикална. Решението, което те измислят, сега е общоприета технология, употребена в петролните и газовите полета по света.
“Решението бе да се разработят системи за отвесен сондаж. Те в този момент са стандарт в промишлеността, само че в началото бяха създадени за KTB и действаха до дълбочина от 7.5 км. След това за последните 1.5–2 км дупката се отклоняваше от отвесната линия с близо 200 м “, споделя Хармс.
“Опитахме да използваме част от техниките на руснаците при започване на 90-те или в края на 80-те, когато те станаха по-отворени към съдействие със Запада, ” прибавя той. “За страдание, не бе допустимо оборудването да бъде доставено в точния момент. ”
Всичките тези експедиции приключват с известно отчаяние. Има фалстартове и блокажи, машините прегряват толкоз надълбоко подземен, разноските, политиката и всички тези неща поставят завършек на фантазиите на учените да пробиват още по-надълбоко и да подобрят върха за най-дълбока дупка.
Две години преди Нийл Амрстронг да стъпи на Луната, Конгресът на Съединени американски щати стопира финансирането за американския Project Mohole, откакто разноските стартират да излизат отвън надзор. За достигането на няколко метра базалт под океанското дъно са изхарчени близо 40 млн. $ в днешни пари.
След това идва ред и на Колския свръхдълбок сондажен отвор. Сондажните действия са спрени през 1992 година, когато температурата доближава 180 градуса по Целзий. Това е два пъти повече от предстоящото на тази дълбочина и да се продължи да се копае по-дълбоко става невероятно.
След разпадането на Съветския съюз няма пари за такива планове и три години по-късно цялото оборудване е затворено. Изоставеният обект в този момент е дестинация за авантюристичен настроени туристи.
Германският сондаж обаче не последва ориста на другите. Огромната сондажна платформа е към момента на мястото си и през днешния ден е туристическа атракция, само че кранът през днешния ден само спуска измерителни принадлежности. Обектът на процедура се е трансформирал в обсерватория на планетата или даже в изложба на изкуствата.
Когато холандският създател Лотте Геевен спуска своя микрофон в немския сондажния отвор, той прихваща бездънен екот, който учените не могат да обяснят. “Някои хора мислеха, че това звучи като пъкъла, а други смятаха, че чуват по какъв начин планетата диша ”, споделя тя.
“Планът беше да пробием по-дълбоко от руснаците, ” споделя Хармс, “но ние даже не бяхме стигнали разрешените ни 10 км за времето, с което разполагахме. Освен това там, където копаехме ние, бе доста по-горещо, в сравнение с при руснаците. Беше ясно, че ще е доста по-трудно за нас да пробием по-надълбоко.
Това бе при започване на 90-те години и нямаше положителни причини за набирането на спомагателни средства, защото обединяването на Германия струваше доста пари. ”
Днес M2M-MoHole to Mantle е един от най-важните планове на Международната стратегия за проучване на океаните. Както и при Project Mohole, учените възнамеряват да пробиват през морското дъно, където земната кора е с дебелина единствено от към 6 км. Целта на плана на стойност 1 милиарда $ е за първи път в историята на човечеството да бъде взети скални проби от земната тога.
“За да се реализира това, ще е нужен доста сериозен ангажимент от страна на Япония, ” споделя Деймън Тийгъл, учител по геохимия в Университета на Саутхамптън, който взе участие в плана.
Огромният японски сондажен транспортен съд Chikyū бе издигнат преди близо 20 години с този план мислено. Той употребява GPS система и шест компютърно следени мотора, които могат да трансформират местоположението му с акуратност до 50 см.
Основният противоречив въпрос при новия план са трите обекта, където сондажът би могъл да бъде осъществен. Единият е покрай Коста Рика, другият е покрай Баха, a третият покрай Хавай.
При всеки от тези обекти би трябвало да се направи компромис сред дълбочината на океана, дистанцията от сондажния обект и нуждата от база на брега, която да може да поддържа струваща 1 милиарда $ сондажна интервенция, която продължава 24 часа в денонощието.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ