Проф. д-р Добрин Василев: Националният кардиологичен план трябва да свърже всички звена на медицинската помощ при сърдечно-съдови болести
Профил: Проф. доктор Добрин Василев е приключил медицина през 1998 година в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично сдружение пази докторска степен във Варшавската здравна академия през 2009 година От 2014 година до 2021 година е шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ " Александровска ", където с екипа си получава награди за две клинични изследвания от Американска сърдечна асоциация (American Heart Association) - през 2018 и 2020 година През декември световноизвестното научно списание " Нейчър " разгласява последното им изследване на тематика " Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна гибел ". През август 2021 година проф. Василев бе определен за ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология. От октомври 2021 година е медицински шеф на СБАЛК " Медика Кор " - Русе. Профил: Проф. доктор Добрин Василев е приключил медицина през 1998 година в Медицинския университет - Плевен. В края на специализацията си в Централната болница на Министерството на вътрешните работи във Варшава под егидата на Европейското кардиологично сдружение пази докторска степен във Варшавската здравна академия през 2009 година От 2014 година до 2021 година е шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ " Александровска ", където с екипа си получава награди за две клинични изследвания от Американска сърдечна асоциация (American Heart Association) - през 2018 и 2020 година През декември световноизвестното научно списание " Нейчър " разгласява последното им изследване на тематика " Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна гибел ". През август 2021 година проф. Василев бе определен за ръководител на Дружеството по интервенционална кардиология. От октомври 2021 година е медицински шеф на СБАЛК " Медика Кор " - Русе. Проф. Василев, достиженията на инвазивните кардиолози са големи, съвсем десетократно снижена смъртност от инфаркт, с помощта на напъните на експертите. Как този триумф може да се употребява, с цел да се усъвършенства и предварителната защита?
Този триумф е приет в отчета на Европейска комисия за положението на здравето в страните от Европейски Съюз. В България единственото усъвършенстване на преживяемостта - измежду всички типове болести, е регистрирано при лекуването на острия миокарден инфаркт. В останалите индикатори за нямаме усъвършенстване, а за някои има и утежняване, изключително след коронавирус рецесията. Данните в същия документ сочат, че в случай че тези трендове в смъртността продължат, до 2050 година популацията на България ще бъде сред 2.8 млн. и 5 млн. души.
Постиженията на инвазивната кардиология може да се употребяват като модел. Те демонстрират, че основаването на система за лекуване постоянно води до ефикасен краен резултат. В България имаше стратегия за развиване на инвазивната кардиология (2003 - 2008 г.), образоваха се експерти и се сътвори мрежа от структури за първична ангиопластика при инфаркт. Това е най-ефективното лекуване при миокарден инфаркт, за което е потвърдено, че понижава смъртността и удължава живота. Точно това потвърдихме и ние в България, видя се, че не сме толкоз разнообразни от света.
Работата на системата от инвазивни кардиологии у нас сподели ефикасен способ за възстановяване на здравното положение на популацията. Това обаче е единствено една частица от цялата верига. За да има повсеместен резултат, би трябвало да се стартира от учебното обучение, с образование за образуване на здравни привички, метод на мислене и държание с отношение към личното здраве. Ако липсва разбирането на обществото какво би трябвало да се влага, с цел да се удължи животът и да се усъвършенства качеството на живота на всеки обособен субект, положителният краен резултат е неосъществим. Необходима е систематична стратегия за предварителна защита на възникването на сърдечно-съдовите болести - доколкото е допустимо, и да се работи в посока основаване на положителни здравни привички. Системата за предварителна защита би трябвало да има наложителен темперамент - от дълго време е направено в Западна Европа, на това се базира подобряването на здравните им индикатори. Там хората не са първично по-дисциплинирани от нас, просто който не съблюдава профилактични прегледи и проучвания, след това, когато се наложи лекуване, заплаща по-голямата част от разноските. Здравето е отговорност на всеки. Крайно време е и в България да разберем, че всеки човек е виновен за себе си и никой на никого не е задължен. Ако желаеме да получим положителното опазване на здравето, от което всички се нуждаем, би трябвало всеки от нас да даде от себе си - и във финансово изражение, и като несъмнено държание през целия живот. Това държание би трябвало да се възпита и в случай че се стартира от през днешния ден, ще има резултати след години.
Реклама Смъртността падна, само че не и броят на инфарктите, за какво е по този начин?
Причината е, че сме постигнали 100-процентово покритие на инфарктите, които се лекуват. Броят им не се е повишил. Например, в случай че преди е имало по 5000 инфаркта годишно, с ангиопластика са лекувани 2000. Останалите са ги изкарвали на крайник или са умирали. Сега всичките 5000 инфаркта се лекуват, а този брой е постоянно число.
За да намалее броят на инфарктите в България, би трябвало да намалее честотата на напредналата атеросклеротична болест на сърцето. С инвазивна кардиология това няма по какъв начин да стане, става с първична профилактика. Необходим е здравословен метод на живот, следване на лечението от страна на пациента, както и съответна организация и дейности от страна на здравната система. Броят на инфарктите е резултат от честотата на заболяването атеросклероза у популацията. А фактът, че броят не се усилва, значи, че действително сме съумели да покрием това заболяване с дейно лекуване. Оттам и усъвършенстваната статистика във връзка с преживяемостта при инфаркт.
Погрешно е да се мисли, че с усъвършенствано лекуване на резултата от заболяването атеросклероза може да се понижи честотата на нейното пораждане. Затова напъните ни като общество би трябвало да са ориентирани към поддържане на оптималната работа на системата за инвазивните кардиологии - потвърдено единствената в България, предоставяща такова дейно лекуване, което е довело до понижаване на смъртността от дадена патология. До момента в никоя друга здравна област у нас няма измерен подобен резултат. Следващата крачка към този момент е да се нападна повода за инфарктите - единствено тогава и броят им ще намалее.
Как Националният кардиологичен проект ще включи вторичната профилактика?
Тя изисква работа с медицинските експерти от първичната и профилираната извънболнична помощ - общопрактикуващите лекари и кардиолозите отвън лечебните заведения. Те имат основна роля по въпроса дали първичната и вторичната профилактика ще проработят у нас. Болничната помощ се включва, когато към този момент са зародили заболяването и затрудненията от нея. В България има извънредно доста заболели, лекувани в лечебните заведения, тъй като имаме съответния метод на живот. Той е резултат от десетилетия струпване на нездравословен метод на мислене, хранене и държание. При зародила болест обаче не може да се разчита единствено на болничната помощ, която да поддържа здравето и живота на болните. Нейната роля идва, когато зародят изключителни условия - затруднения, по-тежка фаза, животозастрашаващо положение в резултат на заболяването. На този стадий хората получават лекуване, само че останалите стадии - профилактиката и извънболничното лекуване и следене на пациентите, се губят в нашето опазване на здравето. Осъществяването на контрола на пациентите, откакто излязат от болнично лекуване, е отговорност на първичната и извънболничната помощ. Пациентът в болничното заведение не е в нормалната си среда, след изписването му той стартира нормалното си всекидневие, със напрежението и всички условия. Той е изписан със съответната лекарствена терапия, само че при връщането му на работа и в деен метод на живот тя би трябвало да се приспособява. Тук към този момент болничното заведение не може да реагира, могат лекарите, които следят пациента извънболнично. Необходимо е да се реализира оптималната успеваемост и съгласуваност в тези елементи от системата на опазването на здравето, тъй че пациентите да не стигат още веднъж до болница. Паралелно с това в болничното лекуване би трябвало да се внедряват най-новите технологии, тъй като качествено осъществената намеса удължава доста времето, през което пациентът се усеща добре и не се нуждае от нова болнична терапия. Националният кардиологичен проект би трябвало да координира работата на болничната и извънболничната помощ посредством редовно образование и основаване на връзка сред тези звена.
Реклама Какви взаимоотношения са нужни, с цел да се осъществя НКП по-бързо и по-ефективно?
Това би трябвало да се реши първо на районно равнище, защото е налице неравномерна конструкция на кардиологичната помощ. Някои региони са пренаситени, в други има баланс, а тук-там липсват задоволително кардиолози и структури. Затова първо би трябвало справедлива оценка на положението на кардиологичната помощ по региони - на количествените и качествените индикатори на кардиологичното лекуване. Като се види къде има дефицити, те би трябвало да се попълнят и там да се влага повече. Следва да се вземат решения за оптимално добра съгласуваност поради районните особености. Планът би трябвало да съобрази всички тези условия.
Много значимо е също да се реши дали ще продължим да се концентрираме единствено върху най-високорисковите групи, или ще организираме и популационни ограничения. Моето мнение е, че са нужни и двата вида ограничения, защото интензивността на равнище популация - ориентирана към всеки жител, сега е нула. С обособени кампанийни талази не се реализират огромните здравни резултати, които са нужни на българското население. Същото е, когато пациент ме попита каква диета да съблюдава, до момента в който " му мине " инфарктът. Обяснявам, че смяната в метода на живот и лекарствената терапия са оттук насетне до живот. Това би трябвало да реализираме и на равнище общество.
Националният кардиологичен проект би трябвало да съдържа ограничения със наложителен темперамент и да има санкционен режим, а това към този момент зависи от политиците. Те би трябвало да си дадат сметка, че е станало незабавно да се вземат ефикасни ограничения за предотвратяване на популацията и удължение на преживяемостта от сърдечно-съдови болести, тъй като то самото не може и не желае да се защищити. През коронавирус пандемията ясно се видя в каква степен липсва възприятието за самозапазване у българите, до момента в който казусът не ги засегне персонално. Управляващите би трябвало да осъзнаят, че в случай че това не се промени, популацията ще се стопи - няма да има работна ръка и последователно ще се свие и загуби резултатът от всички досегашни достижения.
Вие персонално положихте доста старания, с цел да предпазите обществото от следствията отковидпандемията. Как се отрази тя на публичното здраве и по-специално на сърдечно-съдовото?
Отражението е явно - сега имаме предстояща дълготрайност на живота 71 години, каквото е равнището през 1980 година България загуби към 1% от популацията си - публично умряли от коронавирус, а импровизирано и доста повече, съдейки по голямата надвишена смъртност за интервала 2020 - 2022 година От изследванията в другите страни се вижда, че честотата на затрудненията от сърдечно-съдови болести след коронавирус рецесията пораства доста. Ковид изостри деянията на тези болести, обективно нараства броят на пациентите с по-тежко протичане. Същото се вижда и когато съпоставяме процедурите, които сме правили преди 2 години, с днешните и това важи за целия свят. Ковид удари доста съществено човешката популация и занапред ще посрещаме следствията. Най-ефективната мярка против тези провокации би била да съблюдаваме действително написаното в документите. Иначе става по този начин, че на хартия сме доста добре, а като погледнем статистиката, действителността е друга.
Този триумф е приет в отчета на Европейска комисия за положението на здравето в страните от Европейски Съюз. В България единственото усъвършенстване на преживяемостта - измежду всички типове болести, е регистрирано при лекуването на острия миокарден инфаркт. В останалите индикатори за нямаме усъвършенстване, а за някои има и утежняване, изключително след коронавирус рецесията. Данните в същия документ сочат, че в случай че тези трендове в смъртността продължат, до 2050 година популацията на България ще бъде сред 2.8 млн. и 5 млн. души.
Постиженията на инвазивната кардиология може да се употребяват като модел. Те демонстрират, че основаването на система за лекуване постоянно води до ефикасен краен резултат. В България имаше стратегия за развиване на инвазивната кардиология (2003 - 2008 г.), образоваха се експерти и се сътвори мрежа от структури за първична ангиопластика при инфаркт. Това е най-ефективното лекуване при миокарден инфаркт, за което е потвърдено, че понижава смъртността и удължава живота. Точно това потвърдихме и ние в България, видя се, че не сме толкоз разнообразни от света.
Работата на системата от инвазивни кардиологии у нас сподели ефикасен способ за възстановяване на здравното положение на популацията. Това обаче е единствено една частица от цялата верига. За да има повсеместен резултат, би трябвало да се стартира от учебното обучение, с образование за образуване на здравни привички, метод на мислене и държание с отношение към личното здраве. Ако липсва разбирането на обществото какво би трябвало да се влага, с цел да се удължи животът и да се усъвършенства качеството на живота на всеки обособен субект, положителният краен резултат е неосъществим. Необходима е систематична стратегия за предварителна защита на възникването на сърдечно-съдовите болести - доколкото е допустимо, и да се работи в посока основаване на положителни здравни привички. Системата за предварителна защита би трябвало да има наложителен темперамент - от дълго време е направено в Западна Европа, на това се базира подобряването на здравните им индикатори. Там хората не са първично по-дисциплинирани от нас, просто който не съблюдава профилактични прегледи и проучвания, след това, когато се наложи лекуване, заплаща по-голямата част от разноските. Здравето е отговорност на всеки. Крайно време е и в България да разберем, че всеки човек е виновен за себе си и никой на никого не е задължен. Ако желаеме да получим положителното опазване на здравето, от което всички се нуждаем, би трябвало всеки от нас да даде от себе си - и във финансово изражение, и като несъмнено държание през целия живот. Това държание би трябвало да се възпита и в случай че се стартира от през днешния ден, ще има резултати след години.
Реклама Смъртността падна, само че не и броят на инфарктите, за какво е по този начин?
Причината е, че сме постигнали 100-процентово покритие на инфарктите, които се лекуват. Броят им не се е повишил. Например, в случай че преди е имало по 5000 инфаркта годишно, с ангиопластика са лекувани 2000. Останалите са ги изкарвали на крайник или са умирали. Сега всичките 5000 инфаркта се лекуват, а този брой е постоянно число.
За да намалее броят на инфарктите в България, би трябвало да намалее честотата на напредналата атеросклеротична болест на сърцето. С инвазивна кардиология това няма по какъв начин да стане, става с първична профилактика. Необходим е здравословен метод на живот, следване на лечението от страна на пациента, както и съответна организация и дейности от страна на здравната система. Броят на инфарктите е резултат от честотата на заболяването атеросклероза у популацията. А фактът, че броят не се усилва, значи, че действително сме съумели да покрием това заболяване с дейно лекуване. Оттам и усъвършенстваната статистика във връзка с преживяемостта при инфаркт.
Погрешно е да се мисли, че с усъвършенствано лекуване на резултата от заболяването атеросклероза може да се понижи честотата на нейното пораждане. Затова напъните ни като общество би трябвало да са ориентирани към поддържане на оптималната работа на системата за инвазивните кардиологии - потвърдено единствената в България, предоставяща такова дейно лекуване, което е довело до понижаване на смъртността от дадена патология. До момента в никоя друга здравна област у нас няма измерен подобен резултат. Следващата крачка към този момент е да се нападна повода за инфарктите - единствено тогава и броят им ще намалее.
Как Националният кардиологичен проект ще включи вторичната профилактика?
Тя изисква работа с медицинските експерти от първичната и профилираната извънболнична помощ - общопрактикуващите лекари и кардиолозите отвън лечебните заведения. Те имат основна роля по въпроса дали първичната и вторичната профилактика ще проработят у нас. Болничната помощ се включва, когато към този момент са зародили заболяването и затрудненията от нея. В България има извънредно доста заболели, лекувани в лечебните заведения, тъй като имаме съответния метод на живот. Той е резултат от десетилетия струпване на нездравословен метод на мислене, хранене и държание. При зародила болест обаче не може да се разчита единствено на болничната помощ, която да поддържа здравето и живота на болните. Нейната роля идва, когато зародят изключителни условия - затруднения, по-тежка фаза, животозастрашаващо положение в резултат на заболяването. На този стадий хората получават лекуване, само че останалите стадии - профилактиката и извънболничното лекуване и следене на пациентите, се губят в нашето опазване на здравето. Осъществяването на контрола на пациентите, откакто излязат от болнично лекуване, е отговорност на първичната и извънболничната помощ. Пациентът в болничното заведение не е в нормалната си среда, след изписването му той стартира нормалното си всекидневие, със напрежението и всички условия. Той е изписан със съответната лекарствена терапия, само че при връщането му на работа и в деен метод на живот тя би трябвало да се приспособява. Тук към този момент болничното заведение не може да реагира, могат лекарите, които следят пациента извънболнично. Необходимо е да се реализира оптималната успеваемост и съгласуваност в тези елементи от системата на опазването на здравето, тъй че пациентите да не стигат още веднъж до болница. Паралелно с това в болничното лекуване би трябвало да се внедряват най-новите технологии, тъй като качествено осъществената намеса удължава доста времето, през което пациентът се усеща добре и не се нуждае от нова болнична терапия. Националният кардиологичен проект би трябвало да координира работата на болничната и извънболничната помощ посредством редовно образование и основаване на връзка сред тези звена.
Реклама Какви взаимоотношения са нужни, с цел да се осъществя НКП по-бързо и по-ефективно?
Това би трябвало да се реши първо на районно равнище, защото е налице неравномерна конструкция на кардиологичната помощ. Някои региони са пренаситени, в други има баланс, а тук-там липсват задоволително кардиолози и структури. Затова първо би трябвало справедлива оценка на положението на кардиологичната помощ по региони - на количествените и качествените индикатори на кардиологичното лекуване. Като се види къде има дефицити, те би трябвало да се попълнят и там да се влага повече. Следва да се вземат решения за оптимално добра съгласуваност поради районните особености. Планът би трябвало да съобрази всички тези условия.
Много значимо е също да се реши дали ще продължим да се концентрираме единствено върху най-високорисковите групи, или ще организираме и популационни ограничения. Моето мнение е, че са нужни и двата вида ограничения, защото интензивността на равнище популация - ориентирана към всеки жител, сега е нула. С обособени кампанийни талази не се реализират огромните здравни резултати, които са нужни на българското население. Същото е, когато пациент ме попита каква диета да съблюдава, до момента в който " му мине " инфарктът. Обяснявам, че смяната в метода на живот и лекарствената терапия са оттук насетне до живот. Това би трябвало да реализираме и на равнище общество.
Националният кардиологичен проект би трябвало да съдържа ограничения със наложителен темперамент и да има санкционен режим, а това към този момент зависи от политиците. Те би трябвало да си дадат сметка, че е станало незабавно да се вземат ефикасни ограничения за предотвратяване на популацията и удължение на преживяемостта от сърдечно-съдови болести, тъй като то самото не може и не желае да се защищити. През коронавирус пандемията ясно се видя в каква степен липсва възприятието за самозапазване у българите, до момента в който казусът не ги засегне персонално. Управляващите би трябвало да осъзнаят, че в случай че това не се промени, популацията ще се стопи - няма да има работна ръка и последователно ще се свие и загуби резултатът от всички досегашни достижения.
Вие персонално положихте доста старания, с цел да предпазите обществото от следствията отковидпандемията. Как се отрази тя на публичното здраве и по-специално на сърдечно-съдовото?
Отражението е явно - сега имаме предстояща дълготрайност на живота 71 години, каквото е равнището през 1980 година България загуби към 1% от популацията си - публично умряли от коронавирус, а импровизирано и доста повече, съдейки по голямата надвишена смъртност за интервала 2020 - 2022 година От изследванията в другите страни се вижда, че честотата на затрудненията от сърдечно-съдови болести след коронавирус рецесията пораства доста. Ковид изостри деянията на тези болести, обективно нараства броят на пациентите с по-тежко протичане. Същото се вижда и когато съпоставяме процедурите, които сме правили преди 2 години, с днешните и това важи за целия свят. Ковид удари доста съществено човешката популация и занапред ще посрещаме следствията. Най-ефективната мярка против тези провокации би била да съблюдаваме действително написаното в документите. Иначе става по този начин, че на хартия сме доста добре, а като погледнем статистиката, действителността е друга.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ