Административните бариери са основното препятствие пред навлизането на иновативни терапии
Профил: Д-р Красимира Чемишанска е изпълнителен шеф на " Амджен България " и бизнес водач във фармацевтичната промишленост с повече от 20 години опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София и работи в продължение на две години като теоретичен помощник в региона на клиничната имунология. Има магистърска степен MBA General Management от City University Seattle, както и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес учебно заведение. От 1994 до 2009 година тя заема мениджърски позиции в мултинационални новаторски фармацевтични компании, като е дълготраен шеф " Маркетинг " и член на борда на шефовете на AstraZeneca. През 2009 година влиза в ролята на изпълнителен шеф на " Aмджен България ", откривайки филиал на една от най-големите биотехнологични компании в света в България. От 2011 година е член на борда на шефовете на AmCham, а през 2015 година е определена за президент на камарата - пост, който заема до началото на 2019 година От 2013 година доктор Чемишанска е член на борда на ARPharM, като от 2019 година до началото на 2021 година е отпред на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България в качеството си на ръководител на УС. Към момента доктор Чемишанска е заместник-председател на ARPharM. Тя е също по този начин дълготраен член на BBLF и преподавател в майсторските класове на форума в региона на фармацевтичната промишленост. Д-р Чемишанска е още почетен член на Съвета на Европейската бизнес общественост и притежател на премията " Златен щемпел за новаторски мениджмънт и обществена отговорност ". През 2013 година получава влиятелния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на Съединени американски щати за принос в развиването на двустранната търговия и вложения в опазването на здравето сред Съединени американски щати и България. С какви темпове навлизат новаторските лечения в България и каква е рецептата тези темпове да се ускорят?
По данни на IQVIA за 2021 година при средноевропейски равнища на досегаемост на новаторските лечения 46% междинният период за достъп е 511 дни, до момента в който за България междинният период е 764 дни, или повече от две години след разрешението за приложимост на територията на Европейски Съюз. Това число идва да покаже, че имаме едно закъснение по отношение на средноевропейските индикатори. Факт е също, че да вземем за пример в онкологията достъпът е една степен по-добър, там имаме редуциране на периода до 701 дни, малко по-малко от две години, само че въпреки всичко и там скоростта на нахлуване е проблематична. Можем да търсим аргументите в чисто административните процеси, с които всички сме осведомени. От една страна, реферирането за влизане на нова молекула за възнаграждение с обществени средства е тя да се заплаща в пет от 17 страни в Европа, което постоянно води до закъснение повече от една година. Следва самият факт, че единствено един път в годината е допустимо влизането на нова молекула в Позитивния лекарствен лист. Така постоянно разглеждането минава за идната година и това в допълнение забавя навлизането на новата терапия. При медикаментите за домашно лекуване в извънболничната помощ също има някои спомагателни усложняващи фактори. Например описът на болесттите, чието лекуване се покрива от НЗОК изцяло или отчасти, се актуализира извънредно рядко. Това също е преграда пред някои от новите молекули.
Другият проблем, който бави достъпа на пациентите до лекуване, е одобряването, правенето и обнародването на критерии за изписването на някои скъпоструващи лекарства. Това също води до в допълнение сред 6 и 8 месеца забавяне в заплащането през настоящата година, когато към този момент молекулата е в Позитивния лекарствен лист.
Бих нарекла всички тези трудности " административни бариери ". От друга страна, Механизмът за гарантиране на предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК самичък по себе си през погледа на притежателите на разрешението за приложимост или фирмите, които взимат решение да стартират избран нов медикамент, също съставлява доста сериозен демотивиращ фактор, бих споделила. Защо? Защото всички сме наясно, че през първите няколко години от наличието на нов артикул на пазара компанията би трябвало напълно да покрие разноските за пациентите, които се лекуват с него. В допълнение, в извънболничната помощ фирмите вършат още едно доплащане - в честите случаи в доболничната помощ, когато равнищата на реимбурсация са ниски, с цел да могат пациентите, чието лекарство е покрито 50 - 75%, да го получат гратис, тъй като не биха могли да си го разрешат в противоположен случай.
Реклама
Всички тези случаи общо лишават от икономическа логичност навлизането на нови молекули.
Поради съществуващия механизъм за резистентност фармацевтичната промишленост поема целия риск от фактически преразходване на бюджета на здравната каса. Така че промишлеността нерядко повдига въпроса за какво е належащо единствено един път в годината да влизат за възнаграждение нови молекули, а не когато и да е или най-малко два пъти в годината, тъй като механизмът подсигурява, че това включване няма да има отрицателен импакт върху бюджета на здравната каса.
Тази опция сигурно е една от ограниченията, които да разрешат на пациентите да получат в точния момент своето лекарство. Биха могли и да се облекчат или усъвършенстват процедурите, които текат в другите институции, договарянията и оценката на касата, което също да форсира достъпа. Става въпрос за чисто административни процедури.
Дискусията с институциите за усъвършенстване на този механизъм продължава, с цел да бъде структуриран по този начин, че да не ощетява единствено промишлеността и да бъде мотивиращ за навлизането на нови медикаменти в България. Говорим за самостоятелни контракти, с които прогресивно да се договарят отстъпки за интервал от една до три години, според от надвишаването на плануваните разноски. Нашата промишленост вижда това като една от формите, която към този момент работи удобно и в други страни.
Реклама Предвид тази рестриктивна политика на обществения фонд, по какъв начин се развива вашата активност в България, механизмът самичък по себе си не понижава ли всички интензивности - и клинични изпитвания, и помощите за образование и специализация на лекарите, и назначението на нови хора и вложенията в лечебни заведения?
Категорично това има определящо значение за равнището на вложения в избран пазар за всички компании. Това също повлиява и нашите решения за влизането на някои от новите медикаменти, които изрично, поради стопански аргументи, ние няма да представяме на българския пазар, а те са към този момент факт в доста от страните в Централна и Източна Европа.
За какви болести са тези медикаменти?
Едното е за тежки форми на автоимунни болести, измежду които и за псориазис. Другото е за тежки форми на остеопорозата. Това са две молекули, които няма да влязат в България заради всички аргументи, които акцентирах доскоро.
Как се отразява това на екипа ви - понижава ли той, понижават ли средствата, които отделяте за специализация, образование на лекари?
Да. Ковид пандемията, която целият свят претърпя, ускоряването на дигитализацията и нуждата изначало по насила да се работи през други осведомителни канали, да се доближава до лекарите, изиграха решаваща роля в смяната на метода, по който ние продължаваме да работим като промишленост, и то в световен мащаб. Много от просветителните срещи, присъединяване в интернационалните влиятелни събития към този момент се случват в хибриден порядък или напълно цифрово и отдалечено.
Това е един от факторите, които ни облекчават финансово и вършат допустимо да не понижаваме размера на осведомителния поток и просветителните начинания, които организираме с лекарите. Много от нашите молекули са първи в своя клас, което предопределя нуждата от доста сериозна просветителна активност.
По данни на IQVIA за 2021 година при средноевропейски равнища на досегаемост на новаторските лечения 46% междинният период за достъп е 511 дни, до момента в който за България междинният период е 764 дни, или повече от две години след разрешението за приложимост на територията на Европейски Съюз. Това число идва да покаже, че имаме едно закъснение по отношение на средноевропейските индикатори. Факт е също, че да вземем за пример в онкологията достъпът е една степен по-добър, там имаме редуциране на периода до 701 дни, малко по-малко от две години, само че въпреки всичко и там скоростта на нахлуване е проблематична. Можем да търсим аргументите в чисто административните процеси, с които всички сме осведомени. От една страна, реферирането за влизане на нова молекула за възнаграждение с обществени средства е тя да се заплаща в пет от 17 страни в Европа, което постоянно води до закъснение повече от една година. Следва самият факт, че единствено един път в годината е допустимо влизането на нова молекула в Позитивния лекарствен лист. Така постоянно разглеждането минава за идната година и това в допълнение забавя навлизането на новата терапия. При медикаментите за домашно лекуване в извънболничната помощ също има някои спомагателни усложняващи фактори. Например описът на болесттите, чието лекуване се покрива от НЗОК изцяло или отчасти, се актуализира извънредно рядко. Това също е преграда пред някои от новите молекули.
Другият проблем, който бави достъпа на пациентите до лекуване, е одобряването, правенето и обнародването на критерии за изписването на някои скъпоструващи лекарства. Това също води до в допълнение сред 6 и 8 месеца забавяне в заплащането през настоящата година, когато към този момент молекулата е в Позитивния лекарствен лист.
Бих нарекла всички тези трудности " административни бариери ". От друга страна, Механизмът за гарантиране на предвидимост и резистентност на бюджета на НЗОК самичък по себе си през погледа на притежателите на разрешението за приложимост или фирмите, които взимат решение да стартират избран нов медикамент, също съставлява доста сериозен демотивиращ фактор, бих споделила. Защо? Защото всички сме наясно, че през първите няколко години от наличието на нов артикул на пазара компанията би трябвало напълно да покрие разноските за пациентите, които се лекуват с него. В допълнение, в извънболничната помощ фирмите вършат още едно доплащане - в честите случаи в доболничната помощ, когато равнищата на реимбурсация са ниски, с цел да могат пациентите, чието лекарство е покрито 50 - 75%, да го получат гратис, тъй като не биха могли да си го разрешат в противоположен случай.
Реклама
Всички тези случаи общо лишават от икономическа логичност навлизането на нови молекули.
Поради съществуващия механизъм за резистентност фармацевтичната промишленост поема целия риск от фактически преразходване на бюджета на здравната каса. Така че промишлеността нерядко повдига въпроса за какво е належащо единствено един път в годината да влизат за възнаграждение нови молекули, а не когато и да е или най-малко два пъти в годината, тъй като механизмът подсигурява, че това включване няма да има отрицателен импакт върху бюджета на здравната каса.
Тази опция сигурно е една от ограниченията, които да разрешат на пациентите да получат в точния момент своето лекарство. Биха могли и да се облекчат или усъвършенстват процедурите, които текат в другите институции, договарянията и оценката на касата, което също да форсира достъпа. Става въпрос за чисто административни процедури.
Дискусията с институциите за усъвършенстване на този механизъм продължава, с цел да бъде структуриран по този начин, че да не ощетява единствено промишлеността и да бъде мотивиращ за навлизането на нови медикаменти в България. Говорим за самостоятелни контракти, с които прогресивно да се договарят отстъпки за интервал от една до три години, според от надвишаването на плануваните разноски. Нашата промишленост вижда това като една от формите, която към този момент работи удобно и в други страни.
Реклама Предвид тази рестриктивна политика на обществения фонд, по какъв начин се развива вашата активност в България, механизмът самичък по себе си не понижава ли всички интензивности - и клинични изпитвания, и помощите за образование и специализация на лекарите, и назначението на нови хора и вложенията в лечебни заведения?
Категорично това има определящо значение за равнището на вложения в избран пазар за всички компании. Това също повлиява и нашите решения за влизането на някои от новите медикаменти, които изрично, поради стопански аргументи, ние няма да представяме на българския пазар, а те са към този момент факт в доста от страните в Централна и Източна Европа.
За какви болести са тези медикаменти?
Едното е за тежки форми на автоимунни болести, измежду които и за псориазис. Другото е за тежки форми на остеопорозата. Това са две молекули, които няма да влязат в България заради всички аргументи, които акцентирах доскоро.
Как се отразява това на екипа ви - понижава ли той, понижават ли средствата, които отделяте за специализация, образование на лекари?
Да. Ковид пандемията, която целият свят претърпя, ускоряването на дигитализацията и нуждата изначало по насила да се работи през други осведомителни канали, да се доближава до лекарите, изиграха решаваща роля в смяната на метода, по който ние продължаваме да работим като промишленост, и то в световен мащаб. Много от просветителните срещи, присъединяване в интернационалните влиятелни събития към този момент се случват в хибриден порядък или напълно цифрово и отдалечено.
Това е един от факторите, които ни облекчават финансово и вършат допустимо да не понижаваме размера на осведомителния поток и просветителните начинания, които организираме с лекарите. Много от нашите молекули са първи в своя клас, което предопределя нуждата от доста сериозна просветителна активност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ