Какво разбраха за еврото в Учиндол
Професорът по история на българската публицистика Георги Боршуков (лека му пръст!) съветваше преди няколко десетилетия студентите си: " Не започвайте публикациите си с латински сентенции - претенциозно и тривиално е ". Препоръката му произтичаше от неговите наблюдения върху българския щемпел, който след Освобождението прибягвал постоянно до подобен прийом, с цел да покаже европейска начетеност.
Придържам се към препоръките му, тъй като изпитвам огромно почитание към неговата памет, само че ето, че пристигна миг да направя изключение, тъй като чакам да събера читатели от високообразования Учиндол. Специално за тях изтъквам сентенцията " Всяка концепция, сведена до парадокс, опровергава себе си " (reductio ad absurdum - лат.). Всъщност истинският й произход е гръцки, тъй като в „ Първа аналитика “ Аристотел написа за " свеждане до невероятно ", а преди него Ксенофан от Колофон подлага на критика Омир в сатирична поема, че приписва на боговете човешки недостатъци, с което лишава божественото им предимство. Та в Учиндол се бяха замислили по какъв начин да изчегъртат остарялото и
решили да изчегъртат от упоритостите на България еврото
- не напълно, само че задълго. С което довели до парадокс новаторските си планове да изглеждат образовани с познанията си по непознати езици.
За да не стане неточност, би трябвало незабавно да уточня, че имам поради политическия Учиндол, а не жителите на село Тодорово, Плевенско, нито на село Очин дол в община Мездра, където основната забележителност е паметникът на Дядо Йоцо - литературния воин на Иван Вазов, който със слепите си очи " гледа " железницата и се радва на " българското ". Старецът не е знаел, че дължи патриотичната си възхита на прозорливи политици и бизнесмени, отворили България към Европа за модернизиране в края на ХIX в. Един от тях е Иван Хаджиенов (1843-1923), който до Освобождението работи за френски строителни компании. Именно той кани надарения френски инженер Леон Гийу (Léon Guilloux - 1828-1900) да проектира и управлява строителството на железницата през Искърското дефиле, финансирано с задграничен заем по времето на държавното управление на Стефан Стамболов. Поуката от тази история е, че България издига националната си горделивост посредством отменяне на ориенталската изолираност.
Днес страната е в сходно състояние, тъй като макар заявената си евро-атлантическа ориентировка още рискува да бъде яхната от
политици, които се чудят кой път да заловен
Интересно е, че измежду тях се намират хора с интернационален опит, които все по този начин си носят домашния провинциализъм. Така да вземем за пример в партията с най-много депутати (Има подобен народ - ИТН) цъфна злощастен претендент за финансов министър (Пламен Данаилов), чиято първа мисъл бе да удари спирачка на България към еврозоната. " Еврото е добре да бъде признато, когато приходите на българите доближат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един огромен спор за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото ", сподели той на 4 август.
България си е сложила за цел да бъде призната в Еврозоната на 1 януари 2024 година, в случай че приходите й на глава от популацията са към половината от средноевропейските. Ако постави каруцата пред коня, т.е., вместо да се закачи за еврото, с цел да й служи за буксир, стартира да чака да забогатее от единствено себе си, може да не й стигнат още от 20 до 50 години за европейски стандарт на живот. В критериите от Маастрихт, които дефинират кой може да членува в Еврозоната, няма условие за предплатено равнене на виталните нива. Самоволното му проникване приказва единствено за отвращение да се върви в тази посока.
Учиндолци се държат като аватари на Бойко Борисов,
който ту се натискаше за Еврозоната, ту се дърпаше, под претекст, че " няма безспорен консенсус " в обществото. Българските политици, които знаят, че хората не са добре запознати и изпитват несигурност по въпроса, не поставят огромни старания за тяхното информиране какво да чакат след замяната на лв. с евро. Наблюденията в други страни не дават задоволителна ориентировка, тъй като България няма да размени национална валута с евро, а ще размени два пъти по половин евро за едно евро.
От 1997 година тя е във валутен ръб, който посредством немската марка я обвърза по корав курс с еврото, и от този момент нищо не се е трансформирало. Реално страната не може да ползва лична фискална политика посредством игра с курсове. Причината е, че тя към този момент е изгубила публично доверие след операциите на лв. по време на хиперинфлацията в средата на 90-те години. Ако си спомняте, тогавашните отци на днешните мутри изпомпаха спестяванията на популацията и държавните запаси посредством изказвания, че " доларът скача ". Истината бе, че доларът и другите интернационалните валути си стояха на релативно устойчиво ниво, а левът пропадаше. Когато Иван Костов извърши деноминацията на лв., видяхме истината в най-откровения й тип: от всеки 1000 спестени лв. ни върнаха 1 лева, а 999 потънаха в неразобличените и до през днешния ден непознати джобове. Кой окраде народа? Прокуратурата мълчи, Българска народна банка - също. Никакъв народен механизъм не се раздвижи, с цел да пресече грабежа и да накаже виновниците.
Забелязахте ли по какъв начин зад високите огради на всякакви имения, появили се небрежно след хиперинфлацията, започнаха да се издигат пилони с развети флагове?
Новобогаташите ги мазета на национализъм
Слабият лев ги напомпа с национална горделивост, тъй като като кредитни милионери съумяха небрежно да го трансфорат в твърда валута за себе си, а оставиха задълженията си да тежат на всички ни.
Крадливата природа на българския политически хайлайф насочи сигнален сигнал и до европейските ни сътрудници. Затова позволиха България през 2020 година до чакалнята на Еврозоната едвам когато тя се съгласи да се подчини и на Банковия съюз на Европейски Съюз. Фактически с помощта на устрема към еврото страната влезе под надзора на интернационален механизъм, какъвто надзорен смисъл има и валутният ръб. Разликата е, че отговорност към този момент носи освен централната банка, само че и огромните търговски банки. Това значи по-добра отбрана на финансовите ползи на бизнеса и популацията, с цел да не се стига до състояние като през 2014 година, когато бе източена четвъртата по величина банка (КТБ), а мошениците се измъкнаха невредими за сметка на финансирания от всички Фонд за гарантиране на влоговете.
Ако влизането в Еврозоната значи даже единствено стягане на финансовата дисциплинираност в страната, ще ни е задоволителна и тази изгода. Служебният кабинет разкри какъв брой необятни са пръстите на българските политици, когато получат достъп до държавната хазна. Затова всяка партия, която стартира да шикалкави на тематика " въвеждане на еврото ", би трябвало да бъде следена с оптимално съмнение. И да бъде гледана в ръцете, когато протяга ръка към еврофондовете.
Придържам се към препоръките му, тъй като изпитвам огромно почитание към неговата памет, само че ето, че пристигна миг да направя изключение, тъй като чакам да събера читатели от високообразования Учиндол. Специално за тях изтъквам сентенцията " Всяка концепция, сведена до парадокс, опровергава себе си " (reductio ad absurdum - лат.). Всъщност истинският й произход е гръцки, тъй като в „ Първа аналитика “ Аристотел написа за " свеждане до невероятно ", а преди него Ксенофан от Колофон подлага на критика Омир в сатирична поема, че приписва на боговете човешки недостатъци, с което лишава божественото им предимство. Та в Учиндол се бяха замислили по какъв начин да изчегъртат остарялото и
решили да изчегъртат от упоритостите на България еврото
- не напълно, само че задълго. С което довели до парадокс новаторските си планове да изглеждат образовани с познанията си по непознати езици.
За да не стане неточност, би трябвало незабавно да уточня, че имам поради политическия Учиндол, а не жителите на село Тодорово, Плевенско, нито на село Очин дол в община Мездра, където основната забележителност е паметникът на Дядо Йоцо - литературния воин на Иван Вазов, който със слепите си очи " гледа " железницата и се радва на " българското ". Старецът не е знаел, че дължи патриотичната си възхита на прозорливи политици и бизнесмени, отворили България към Европа за модернизиране в края на ХIX в. Един от тях е Иван Хаджиенов (1843-1923), който до Освобождението работи за френски строителни компании. Именно той кани надарения френски инженер Леон Гийу (Léon Guilloux - 1828-1900) да проектира и управлява строителството на железницата през Искърското дефиле, финансирано с задграничен заем по времето на държавното управление на Стефан Стамболов. Поуката от тази история е, че България издига националната си горделивост посредством отменяне на ориенталската изолираност.
Днес страната е в сходно състояние, тъй като макар заявената си евро-атлантическа ориентировка още рискува да бъде яхната от
политици, които се чудят кой път да заловен
Интересно е, че измежду тях се намират хора с интернационален опит, които все по този начин си носят домашния провинциализъм. Така да вземем за пример в партията с най-много депутати (Има подобен народ - ИТН) цъфна злощастен претендент за финансов министър (Пламен Данаилов), чиято първа мисъл бе да удари спирачка на България към еврозоната. " Еврото е добре да бъде признато, когато приходите на българите доближат средноевропейските... Трябва да бъде отворен един огромен спор за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото ", сподели той на 4 август.
България си е сложила за цел да бъде призната в Еврозоната на 1 януари 2024 година, в случай че приходите й на глава от популацията са към половината от средноевропейските. Ако постави каруцата пред коня, т.е., вместо да се закачи за еврото, с цел да й служи за буксир, стартира да чака да забогатее от единствено себе си, може да не й стигнат още от 20 до 50 години за европейски стандарт на живот. В критериите от Маастрихт, които дефинират кой може да членува в Еврозоната, няма условие за предплатено равнене на виталните нива. Самоволното му проникване приказва единствено за отвращение да се върви в тази посока.
Учиндолци се държат като аватари на Бойко Борисов,
който ту се натискаше за Еврозоната, ту се дърпаше, под претекст, че " няма безспорен консенсус " в обществото. Българските политици, които знаят, че хората не са добре запознати и изпитват несигурност по въпроса, не поставят огромни старания за тяхното информиране какво да чакат след замяната на лв. с евро. Наблюденията в други страни не дават задоволителна ориентировка, тъй като България няма да размени национална валута с евро, а ще размени два пъти по половин евро за едно евро.
От 1997 година тя е във валутен ръб, който посредством немската марка я обвърза по корав курс с еврото, и от този момент нищо не се е трансформирало. Реално страната не може да ползва лична фискална политика посредством игра с курсове. Причината е, че тя към този момент е изгубила публично доверие след операциите на лв. по време на хиперинфлацията в средата на 90-те години. Ако си спомняте, тогавашните отци на днешните мутри изпомпаха спестяванията на популацията и държавните запаси посредством изказвания, че " доларът скача ". Истината бе, че доларът и другите интернационалните валути си стояха на релативно устойчиво ниво, а левът пропадаше. Когато Иван Костов извърши деноминацията на лв., видяхме истината в най-откровения й тип: от всеки 1000 спестени лв. ни върнаха 1 лева, а 999 потънаха в неразобличените и до през днешния ден непознати джобове. Кой окраде народа? Прокуратурата мълчи, Българска народна банка - също. Никакъв народен механизъм не се раздвижи, с цел да пресече грабежа и да накаже виновниците.
Забелязахте ли по какъв начин зад високите огради на всякакви имения, появили се небрежно след хиперинфлацията, започнаха да се издигат пилони с развети флагове?
Новобогаташите ги мазета на национализъм
Слабият лев ги напомпа с национална горделивост, тъй като като кредитни милионери съумяха небрежно да го трансфорат в твърда валута за себе си, а оставиха задълженията си да тежат на всички ни.
Крадливата природа на българския политически хайлайф насочи сигнален сигнал и до европейските ни сътрудници. Затова позволиха България през 2020 година до чакалнята на Еврозоната едвам когато тя се съгласи да се подчини и на Банковия съюз на Европейски Съюз. Фактически с помощта на устрема към еврото страната влезе под надзора на интернационален механизъм, какъвто надзорен смисъл има и валутният ръб. Разликата е, че отговорност към този момент носи освен централната банка, само че и огромните търговски банки. Това значи по-добра отбрана на финансовите ползи на бизнеса и популацията, с цел да не се стига до състояние като през 2014 година, когато бе източена четвъртата по величина банка (КТБ), а мошениците се измъкнаха невредими за сметка на финансирания от всички Фонд за гарантиране на влоговете.
Ако влизането в Еврозоната значи даже единствено стягане на финансовата дисциплинираност в страната, ще ни е задоволителна и тази изгода. Служебният кабинет разкри какъв брой необятни са пръстите на българските политици, когато получат достъп до държавната хазна. Затова всяка партия, която стартира да шикалкави на тематика " въвеждане на еврото ", би трябвало да бъде следена с оптимално съмнение. И да бъде гледана в ръцете, когато протяга ръка към еврофондовете.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ