Професор Томас Хертог е теоретичен физик и автор на книгата

...
Професор Томас Хертог е теоретичен физик и автор на книгата
Коментари Харесай

Проф. Томас Хертог: Загадките на Космоса и времето - откъде идваме?

Професор Томас Хертог е научен физик и създател на книгата " За произхода на времето, последната доктрина на Стивън Хокинг ". Тя излезе на български език броени дни преди презентацията на проф. Хертог пред Софийския фестивал на науката. Книгата разказва пътя на двама блестящи учени в търсене на най-дълбоките корени на Вселената и мястото на индивида в нея. Написана е не за специалисти, а за необятната аудитория и учени от други дисциплини.

- Професор Хертог, добре пристигнали в студиото! Казвате, че работата със Стивън Хокинг е била едно пътешестване във времето, в пространството и в неговия разум, само че е било също и занимателно. Разкажете ни за него.

О да, беше доста занимателно! Стивън и аз работихме 20 години върху Големия гърмеж, произхода на Вселената. Имаше доста въпроси за Големия гърмеж, по какъв начин стартира всичко. Описах в книгата нашето съдействие и се пробвах да го опиша като детективска история, тъй като по този начин си беше - опитвахме се да разберем по какъв начин е зародила Вселената. И до момента в който работехме, по някакъв метод се сближихме и развихме една тясна връзка чрез всички наши диалози за космоса и нашето място в огромната скица на света.

- На какъв брой години бяхте, когато за първи път се срещнахте с него? Как се запознахте?

Аз бях дошъл от Белгия в Кеймбридж, Англия, където Хокинг работеше, с цел да учи космологията, еволюцията на Вселената, мисля, че бях на 22 - 23 години.

Тогава той към този момент беше изгубил гласа си. Можеше да приказва посредством синтезатор на тирада, който беше инсталиран на инвалидната му количка, и избираше думи на екрана и с които съставяше фрази. Това ставаше доста постепенно. По това време можеше да споделя може би пет или 10 думи в минута. Но някак си машината и синтезатора на тирада не ми пречеха. Самият той откри, че машината комуникира по-добре, тъй като гласът му беше доста сложен за схващане. И последователно се озовахме на една и съща научна вълна, на и можехме да се разбираме, без да използваме доста думи, по невербален метод. Опитвах се да отгатна какво желае да каже. В по-късните години, може би през последните 5 - 6 - 7 години преди гибелта му, връзката стана доста сложна. Това е добре известно, защото хората с заболяването на Хокинг са склонни да страдат от нещо, наречено Синдром на заключеност. Умът им към момента работи, само че те блокират за всевъзможен контакт.

- Една заключена Вселена, може би.

- Да.

- Книгата Ви се споделя „ За произхода на времето “. Как в действителност стартира всичко?

- Най-големият въпрос, който движеше работата ми с Хокинг, беше по какъв начин от Големия гърмеж се е появила галактика, която по знамение е годна да поддържа живот. За това са нужни доста специфични условия, приказвам за законите на физиката, на обикновените частиците и състава на Вселената. Трябва да са налице доста, доста условия, с цел да може Вселената да образува звезди и галактики и в последна сметка – живот. Големият гърмеж наподобява все едно е планиран да бъде подобен, като че ли зад това стои Бог или различен Създател. Стивън и аз се опитахме да намерим научно пояснение за това. И заглавието на моята книга „ За произхода на времето “, е в действителност вид на известното заглавие на Дарвин „ За произхода на типовете “. Същината на хипотезата, която разработихме, че самите закони на физиката са резултат от първична еволюция. Резултат са от един тип дарвинистка еволюция, протекла в най-ранните стадии на Вселената на равнището на физиката и нейните закони. Така че ние предлагаме едно естествено пояснение за образуването на Вселената, а не се позоваваме на Бог или на някаква платоническа математическа истина. В доста връзки считам, че нашата работа е малко като революцията на Дарвин, само че в космологията, на равнището на физиката.



- Вие търсите отговор и на въпросите каква е същинската цел на човечеството и каква е природата на времето. Тези въпроси може би са по-подходящи за религията, в сравнение с за науката. Как мислите?

- Е, не мисля, че това са религиозни въпроси. Но сте права, че тематиките, които движат работата на Хокинг в действителност звучат като метафизичен. Наистина в прочут смисъл ние не се занимавахме с философия, само че по-скоро с философия в науката. Хокинт преосмисляше остарели метафизичен въпроси през научната методология.

Откъде идваме? Какво е нашето място във Вселената? В продължение на доста време, това са били метафизичен въпроси, само че през днешния ден можем да проучваме, можем да преосмислим и да се опитаме да разберем тези въпроси, като използваме научни способи. За какво ни е всичко това, може би ще се запитате? Мисля, че космологията и проучването на Големия гърмеж и произхода на Вселената, могат да слагат научния способ на нова основа. Виждате ли, науката не е завършила, тя е непрекъснато в развой на доизграждане и развиване. Като прилагаме дарвинистка гражданска война в космологията, ние всъщност задълбочаваме научната гражданска война и се опитваме да разберем на по-фундаментално равнище от кое място идват законите на природата и по какъв начин въздействат на нашето битие. Това са доста, доста дълбоки въпроси.

- Вие също по този начин описвате Вселената като безконечна холограма? Какво въобще значи това и какво сме в действителност ние хората, в случай че Вселената е една безконечна холограма?

- Най-трудното нещо в нашата работа и в космологията, проучването на Вселената като цяло, е, че времето е нововъзникващо свойство на Вселената. То не е нещо, което съществува преди Вселената или отвън нея. Като приказваме за Големия гърмеж, ние приказваме освен за възникването на съществуващата галактика, а и за произхода на самото време. Това е фундаментален въпрос. И да, това е най-радикалният генезис, който можете да си визиите. Разбираме времето малко като холографска проекция. Вие знаете по какъв начин наподобяват холограмите. Като видите холограмата, тя има трето измерение в пространството, което обаче като че ли не е напълно там. То е ненапълно заблуда. Начинът, по който физиката в този момент схваща най-отдалечените краища на Вселената, Големия гърмеж и това, което се случва в черните дупки, е сходен на холографския метод, при който измерването на времето е една проекция, зараждащо свойство.

- Как Вашата доктрина е друга от научните пояснения до момента?

- Този въпрос има две елементи. Що се отнася до дизайна на Вселената, мисля, че никой физик не се е опитвал да изясни дизайна на Космоса по някакъв дарвинистки метод, както вършим ние. Предишните пояснения бяха или Господ, или дълбока математическа истина, с която се описваше Вселената. Сигурно сте чували и теорията за мултивселените, които съществуват редом. Стивън и аз предлагаме еволюционно пояснение за това по какъв начин законите на физиката са изкристализирали сами в някакъв дарвинов развой. Въпросът е по какъв начин да се тества тази догадка? Защото този по-дълбок пласт на еволюцията, за който приказваме, се е случил през в най-ранните стадии на Вселената, когато тя е била доста, доста компактна, доста плътна. Според мен единственият метод да тестваме нашата догадка е да използваме, да разработим нов тип прозорец към Вселената, нов тип наблюдаване, което следи не светлината, а гравитационните талази. Това се талази в пространството, които се популяризират през всичко и които в последна сметка ще да ни разрешат да забележим целия път назад към началото. Хокинг и аз твърдим, че в случай че можем да погледнем обратно към Големия гърмеж, ще открием по-дълбок пласт на еволюцията. Това е смисълът на цялата ни работа.

- Как виждате връзката сред другите клонове на науката в днешно време, тъй като това, за което говорите, е толкоз комплицирано, толкоз огромно, а в действителност е единствено физика, а с цел да разберем света и неговото възникване, вие учените би трябвало да си говорите между тях, нали?

- Да, права сте. Това е доста, доста значим миг. Науката през 20-и век стана прекомерно тясно профилирана. Надявам се, че 21-ви век да бъде векът, в който ние да подновим и укрепим връзката и разговора сред научните дисциплини. Защото науката в последна сметка би оправдала същинския си капацитет в оформянето на нашата просвета, на нашия светоглед, в укрепването на полезности като сериозно мислене, открит спор, подозрение, софтуерно развиване. Но с цел да стане това, ние би трябвало да поддържаме връзка, да си приказваме, да имаме доста по-широк спор сред университетските дисциплини. С тази книга се пробвам да дам моя дребен принос. Тя не е написана за специалисти, а за по-широката аудитория и другите университетски дисциплини.



- Друг проблем, който се явява като предизвикването пред просвета, изключително във физиката, е по какъв начин нейните открития се употребяват от политическите водачите, които от време на време злоупотребяват с тях. Как ще решим тази Опенхаймерска алтернатива? Не Ви запитвам единствено за атомната бомба, а за откритията на науката като цяло?

Очевидно това е значимо, в действителност и освен за нуклеарни оръжия, само че и за изкуствения разсъдък, климатичните проблеми и доста други. Вижте, всяко научно изобретение носи в себе си заплаха, заплаха от това да го изпуснем и да бъде употребявано против нас. И тази заплаха в никакъв случай няма да изчезне, тя е присъща за научните открития, тъй като откриваме неща, които по-рано даже не сме си представяли. Разкриват се нови благоприятни условия, само че и нови рискове. Така че аз бих предложил да укрепим нашата научна просвета, метода, по който практикуваме науката. Склонни сме да мислим за научните и софтуерни открития като за нови, справедливи истини, с доста мощ. Но те са на първо място човешки открития. Те са нашите открития. Ние би трябвало да решим какво да вършим с тях, ние би трябвало да ги осмислим. Това би трябвало да се случва през открит спор сред дисциплините, само че и сред разнообразни сфери на обществото - политиците, частния бизнес, създателите. Едно изобретение придобива значение и се осмисля единствено посредством обществен спор, то не може да съществува единствено по себе си. Имам възприятието, че през 20-и век, както с Опенхаймер, само че и по-късно, ние сме вярвали прекомерно сляпо в науката, без да признаваме обстоятелството, че това е човешка активност и че от нас зависи по какъв начин ще оформим нашето бъдеще.


Последвайте ни във и

Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР