Професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и

Професор, лекар на философските науки, доктор по история, японист и откривател на Източна Азия - Китай, Корея и Япония, експерт по ръководство
Постмодернизмът като интегративна, само че вътрешно спорна, еклектична, двусмислена философска идея, от една страна, а от друга - социокултурна платформа и от трета - система от хрумвания, полезности и събития, в началото се образува и ползва в западните страни. В същото време виждаме разнообразни национални тълкования, в границите на които Япония е доста забавен случай.

В Страната на изгряващото слънце има разнообразни хрумвания, събития и придвижвания, изключително измежду младежките общности, които до известна степен могат да бъдат причислени към такова огромно, вътрешно спорно и еклектично събитие като постмодерната международна вълна на младежката субкултура,

В калейдоскопа на разнообразни, недвусмислени и от време на време взаимно опровергавани феномени като " отаку ", " хикикомори ", " аниме ", " фрийта ", " когал ", " косплей " и така нататък, може да се един или различен детайл от постмодерната младежка субкултура в Япония. Култура, отразяваща жаждата в търсене на все по-призрачно бъдеще за по-голяма част от нейните носители.

Въведение

Постмодернизмът като дисхармония от философия, полезности, артефакти и така нататък основава един вътрешнопротиворечив социо-културен, социо-политически и дори социо-икономически феномен. Един от аспектите на демонстрацията на постмодернизма е, несъмнено, културната вълна изключително измежду младото потомство.

Тази културна вълна притегля от ден на ден внимание на разнообразни откриватели с друг генезис - социолози, културни експерти, психолози, историци и така нататък

В Япония е основан вид на такава постмодернистка младежка просвета, която се показва със комплицирана амалгама от такива прояви като Отаку, Хикикомори, Косплей, Когал, Фрийта и така нататък

Целта на дадения материал е да се направи къс обзор на горепосочения феномен, както и да се опита да откри социално-икономическите, социално-политическите и социокултурните му корени и да даде едно лично пояснение за него.

Постмодернизмът като световен феномен

Постмодернизмът като събитие е извънредно спорно и мъчно за дефиниране. Самият термин допуска, че е преминат интервалът на Модерна, на Модерността. Постмодерните хрумвания са повлияли на философията, изкуството, литературата, архитектурата, дизайна, стопанската система, интерпретацията на историята и културата от края на XX век.

Постмодерността е обособен термин, описващ обществените и културните условия, свързани с епохата, в която породи постмодернизмът. Идеологическата база на модерното е рационализмът, концепцията за националната страна, проблемите, декларирани от мислителите като Карл Маркс, Зигмунд Фройд, теорията на относителността на Алберт Айнщайн и въпросите, сложени от квантовата доктрина. Постмодернизмът слага въпроса дали тези идеали и хрумвания въобще могат да съществуват. Присъстват редица понятия за постмодернизма като културно събитие, които от време на време са взаимно изключващи се.

Юрген Хабермас /See Habermas, Jürgen. The philosophical discourse of modernity: twelve lectures. Cambridge, Massachusetts: MIT Press. 1987. ISBN 0262581027./, Даниел Бел /Bell D. The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting. — N.Y.: Basic Books, 1973, ISBN 0-465-01281-7/и Зигмунд Бауман /Bauman Z. Life in Fragments: Essays on Postmodern Morality. London: Blackwell, 1995/ интерпретират постмодернизма като резултат от неоконсервативната политика и идеология, която се характеризира с естетически еклектизъм, фетишизация (т.е. прекомерна или нерационална отдаденост на предмет, активност и т.н.) на потребителски артикули и други отличителни черти на така наречен пост-индустриално общество.

Във философията на постмодернизма има доближаване не с науката, а с изкуството. По този метод философската мисъл е освен в зоната на маргиналност във връзка с класическата просвета, само че и покрай методите и размишленията, които се следят в художествената просвета в края на XX век. Ключов аспект на постмодернистичната вълна е деконструкцията като наклонност. Честно казано, всички нови феномени имплицитно съдържат в себе си моменти на декомпозиция и деконструкция. Така посредством отчасти заличаване на остарялото се построяват блоковете на новото. Обаче в тази ситуация на постмодернизма деконструкцията в нейната постмодернистична форма по предписание води не до възобновяване, а до раздробяване на цялата система.

В постмодернистичната философия, както и в постмодернистичната просвета като цяло, има добра илюстрация на постмодернистката антирационалистична деконструкция. Тя, да вземем за пример, е в следното опълчване в литературата и филмите: Стилът на научната фантастика против стила на фантазията.

Трябва обаче да кажем, че позитивният аспект на постмодернизма като философия е кардиналната отвореност за разговор, която способства за образуването на нови посоки, синтезиращи и сплотяващи преди този момент несъвместими области.

Постмодернизмът в Япония

Японският критик Коджин Каратани твърди, че детайли от японската постмодерност могат да бъдат проследени до началото на 19 век/See O`Keefe Don. `Postmodernism in Japan`: Critics, historians and writers analyze the contemporary age” in “The Japan Times”. Books Review, SEP 10, 2016./, до момента в който историкът Й. Виктор Кошман допуска, че японската модерност „ не е изчерпала изцяло своя капацитет “./ Ibidem./

Професор Наоки Сакаи заема по-радикална позиция, като допуска, че постмодернизмът „ в никакъв случай не е бил обособен от геополитическия ред на света “/Ibidem/ и против него би трябвало да се води политика на опълчване. Други създатели заобикалят по-големия диалог, като се концентрират върху обособените прояви на постмодернизма.

Такъв създател като Даниел Дж. Адамс споделя, че „ Явно Япония е напреднала нация с невероятни софтуерни благоприятни условия, само че това не я прави съвременна или постмодерна.

В културно отношение Япония е неповторима версия на това, което би могло да се назова „ предмодерно “. С други думи, голямото болшинство от японците имат светоглед, който отминава доста генерации на процедура неизменен. И този светоглед е анимизъм. Анимистичният светоглед на японците може да се види в японската поп култура”./Ibidem./

В дадената обстановка избираме да се съгласим с интерпретацията на такива създатели като Юрген Хабермас, Даниел Бел и Зигмунд Бауман, които виждат постмодернизма като резултат от неоконсервативната политика и идеология. Възможно е да се спори, че мощната наклонност в актуалната младежка просвета е обвързвана със социално-икономическите условия, основани от неоконсервативната политика - по този начин наречения неолиберален модел. По един или различен метод най-малко част от културната вълна на така наречен „ J-Pop “ е отражение на неолиберализма. Нека разгледаме деликатно въпроса.

„ Отаку “ (お た く / オ タ ク) е японски позорен термин за хора с „ обсесивни ползи “/ Обсесия - 1. Натрапчива тревога, обвързвана с идея-фикс, нежелано възприятие или страст, постоянно съпроводено със признаци на паника и безпокойствие. 2. Натрапчива, постоянно безпричинна концепция или страст, отнемане. Вж. в Речник на думите в българския език, в http://rechnik.info/%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%81%D0% B8%D1%8F/, изключително в „ аниме “ и „ манга “. Субкултурата в „ отаку “ е централна тематика на разнообразни „ аниме “ и „ манга “ произведения, документални филми и университетски проучвания. Тази субкултура стартира през 80-те години на ХХ век като смяна на обществения нрав и „ развъждането “ на черти на „ отаку “ от японските учебни заведения, съчетано с примиряването такива човеци да станат обществени „ новобранци “, т.е. изпаднали от норамалния публичен живот и среда персони.

„ Хикикомори “ (на японски: ひ き こ も り или 引 き 籠 も り), безусловно „ издърпване във вътрешността, необщителност “, т.е. „ остро обществено отдръпване “) са юноши или възрастни, които се отдръпват от обществения живот, постоянно търсят крайни степени на изолираност и необщителност. „ Хикикомори “ са описвани като самотници или „ отшелници на съвременността “. Предполага се, че близо половин милион японски младежи са станали такива „ доброволни обществени пандизчии “, които се затварят у дома. Те в продължение на месеци и дори години не излизат от стаите си, хранени и обгрижвани от околните си.

Японското министерство на опазването на здравето, труда и благосъстоянието дефинира „ хикикомори “ като положение, при което засегнатите човеци се изолират от обществото в домовете си за интервал над шест месеца. Психиатърът Тамаки Сайто дефинира „ хикикомори “ като „ положение, което се е трансформирало в проблем за хора във възрастта им от късните двадесет години натам. Това положение включва самозатварянето им в личния дом и неучастието в публичен живот в продължение минимум от шест месеца или по-дълго. При това това наподобява няма различен психически проблем като главен източник също така отшелничество " /Teo Alan R. " A New Form of Social Withdrawal in Japan: A Review of Hikikomori " in International Journal of Social Psychiatry, June 30, 2009/.

Фрийта (フリーターfurītā) е японски израз за хора, които работят на повърхностен работен ден или са безработни, като се изключи домакините и студентите. Първоначално терминът включва младежи, които съзнателно, макар постигнатата подготовка отхвърлят да станат така наречен „ непрекъснати работници/служещи “ във компаниите и корпорациите макар, че когато поражда термина такава опция съществува.

„ Фрийта “ през днешния ден могат да бъдат разказани като неработещи или неведнъж отчасти работещи лица. Тези хора не стартират кариера след гимназия или университет, а вместо това печелят пари посредством краткотрайна работа, нерядко на нискоквалифицирани и нископлатени работни места.Но по тази причина пък заобикалят мощната обязаност с компанията и корпорацията, присъща за така наречен „ непрекъснати работници/служещи “. Последните имат някои избрани отговорности като, да вземем за пример, от време на време нуждата от изключителна работа, така наречен „ дзангьо “. Макар и по-нископлатена работата в изискванията на тъкмо несъмнено отчасти работно време освобождава „ фирийта “ от такива отговорности.

Kogal (コギャルkogyaru) е японска фешън просвета, която включва най-много ученички, носещи тоалет, основан на японска учебна униформа/т.нар. „ моряшка униформа “/, само че с доста къси поли. Късите поли се носят без значение от сезона. Момичетата също могат да носят дълги, само че смъкнати чорапи и шалове, както и да са с прически, присъщи с боядисана в ярки и нехарактерни за човешката коса цветове.　Думата " kogal " е англицизирана от “コギャル “,－ “когяру “, т.е. термин основан от 高校生/ко:ко:сей/ т.е. възпитаник в горния гимназиален курс и „ ギャル “, т.е. японизирано наречие на британското „ girl “- момиче. Момичетата се разхождат на групи по обществени места и показват нерядко предизвикателно държание.

„ Косплей “ (コ ス プ レ – японско наречие „ коспуре “), е синтез на британските думи „ костюм “ и „ игра “. По своята същина това е изкуство на „ пърформанса “, в което участниците, наречени „ косплейъри “, носят костюми и фешън аксесоари, с цел да показват съответен воин. „ Косплейъри “-те постоянно си взаимодействат, с цел да основат субкултура, а по-широкото потребление на термина " косплей " се ползва за всяка костюмирана ролева игра в заведения с изключение на на сцената. Всяко нещо, което се поддава на трагична интерпретация, може да се одобри като тематика. При това не е извънредно да забележим промяна на половете. Любимите източници като източник на такива игри включват „ аниме “, анимационни филми, комикси, „ манга “, филми онлайн, телевизионни сериали и видео игри и така нататък

Вместо умозаключение

Ако се опитаме да дадем пояснение на тези разнообразни изрази на младежката субкултура на Япония, е допустимо да кажем следното:

Основната полезност на неолиберализма като общество на жестока конкуренция за максимизация на облагата, е триумфа, изразен от устрема този триумф да се трансформира в свръхбогатство, както и да се реализира най-високо равнище на свръхпотребителство, на суперконсумация, като показателен израз на триумфа.

Другата страна на тази основна неолиберална полезност е страхът да не станете „ губещ “/загубеняк, „ looser “/. Въпреки това, защото първият упоменат „ блян “ е неосъществим за по-голямата част от младежите, се раждат разнообразни реакции – ескейпизъм /на британски: escapism от escape – тичам, заобикалям т.е. бягство от реалността/, изолационизъм, морално позорен адаптивизъм и други Всичко това е добре демонстрирано в другите аспекти на субкултурата на някои юношески общности в Япония.