Спешно трябва да се намери начин за адекватно финансиране на държавните културни институти -
Професор Борислава Танева е пианист, композитор и възпитател. От 1990 година преподава в Националната музикална академия, където е професор по пиано в клавирната катедра, а от 2016 година е заместник-ректор по художествено-творческата и интернационална активност.
Професор Танева бе заместник-министър на културата в последните два служебни кабинета. Поводът да беседвам с нея са появилите се опасения сред част от културната колегия за идни банкрути в държавни културни институти (ДКИ). Като причина се показва възможното връщане на методиката от 2019 година за тяхното финансиране.
Проф. Танева, в последните дни се чуват от ден на ден гласове от културната колегия, които настояват, че има действителна заплаха до края на годината част от държавните културни институти да банкрутират. Вие бяхте заместник-министър на културата в двата служебни кабинета, предхождащи сегашния в оставка, и сигурно сте наясно с проблемите в бранша.
Да, и моят глас сигнализира не от през вчерашния ден за неподходящите процеси в региона на театралните изкуства и за неприятната вероятност, която все по-ясно се обрисува пред тях. За страдание, вместо да реагира на извънредно динамичната конюнктура, обуславяща се от международна икономическа, енергийна, здравна и финансова рецесии, сякаш Министерството на културата (МК) се отдалечава от ден на ден и повече от действителните проблеми и потребности на културния бранш у нас. Не желая да съм неприятен оракул, само че в тази сериозна обстановка има основна заплаха държавните културни институти, включващи държавните театри, опери, симфонични оркестри на България, 51 на брой (някои с над стогодишна история), да банкрутират до Коледа.
Такива тези се дочуват в последно време. Защо съществува сходна заплаха?
Аргументите са няколко. Първият: завърши действието на жизненоважното за всички ДКИ разпореждане на Министерски съвет (ПМС 328 от 26.11.2020), осигуряващо като спомагателна съставния елемент към съществуващата методика средствата за работна заплата на съставите в условия на Ковид-19. Продължаване на действието на постановлението беше приоритет на кабинета, в който бях, и ние направихме всичко допустимо и успяхме да го продължим до 31.3.2022 година Това даде глътка въздух на ДКИ-тата да изкарат нелеките зимни месеци. Изключително значимо беше то да бъде продължено след март т.г., тъй като може и официално да сме излезли от изключителното състояние в изискванията на Ковид, само че това надалеч не значи, че публиката с магична пръчица ще се върне и ще изпълни залите. Процесът на завръщане на аудитория ще трае дълго и това е международен проблем.
След многократни обещания от страна на МК към гилдията, чак на 14 юни т.г. Министерски съвет гласоподава действието на постановлението да бъде продължено със задна дата за още три месеца - от 1 април до 30 юни. Това забавяне и тази неизясненост, както и неналичието на ясна вероятност изнервя в допълнение ситуацията в бранша.
Каква е обстановката към днешна дата?
След приключване действието на постановлението на 30 юни т.г. и без компонентата, покриваща ФРЗ (фонд работна заплата), ситуацията ще бъде извънредно неподходяща за културните институти със мощно рестриктиращия метод на финансиране на държавните културни институти в региона на театралните изкуства.
Да напомним какво съставлява методиката от 2020 година за метода на финансиране на държавните културни институти в региона на театралните изкуства.
Ще изтъквам ограниченията, залегнали в ЗЗРК от 1.1.2020 година, както са оповестени в Държавен вестник. Знаем, че като подзаконов акт методиката е длъжна да извърши тези условия.
1. При осъществяване на спектакли и концерти в театрални пространства, в това число и отвън личните зали на института, се субсидират доходи от билети до броя на местата на зрителната зала на съответния институт, за която е основан продуктът.
2. При осъществяване на оперни спектакли в турне се субсидират доходи от билети до 1000 зрителски места на зрелище.
3. Средствата се дават за доходи от билети в размер до 20 лева междинна цена от продадените билети за съответния театър или концерт.
4.Според тях настоящо през годината преизчислението на приходите от продажба на билети се прави до 105 на 100 от прогнозния бюджет в частта дотация, в границите на одобрените средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година.
5. Установеното в края на миналата година превишение на постъпленията над заплащанията на съответния държавен културен институт, което не може да надвишава 10 на 100 от полагаемата дотация за настоящата година.
Не знам до каква степен „ раз/четими “ и разбираеми за читателя са тези условия, само че за всички, свързани със системата на театралните изкуства, е изцяло ясно, че това са мощно рестриктивни ограничения, касаещи финансирането на ДКИ. Ако през 2019 година е имало някакъв мотив (базиран на тогавашни анализи) за основаването им, то в този момент, единствено след три години, които прекатурнаха света - изискванията, в които работим са изцяло разнообразни.
Всъщност въпросните рестрикции, въпреки и вкарани в член 23а на ЗЗРК (Закона за протекция и развиване на културата) и влезнали в действие на 1.1.2020 година, по този начин и не можаха да дадат действителен резултат, тъй като - както знаем - Ковид 19 затвори театрите при започване на март същата година, тъй че тази методика в чистия си тип по този начин и не можа да проработи на процедура. Но е ясно, че извънредно неподходящите рестрикции, постепенно, само че несъмнено ще стартират да водят към трайни, неприятни финансови резултати за ДКИ, които по време на действието на постановлението съумяха да осъществят позитивни финансови резултати. И да не забравяме, че това мощно ще ограничи стойностната им художествено – креативна продукция.
Тук би трябвало да отбележа, че от този момент датира и покачването на единния разходен стандарт за всички театрални институти с 0,50 лева, само че към днешна дата това е към този момент прекомерно незадоволително на фона на огромните покачвания на цените на материалите и инфлацията.
Повдигаме тематиката за повдигането на единния разходен стандарт?
Тази тематика трябваше да бъде съществена за сегашния министър и екипа му. Аз не съм чула изобщо тази тематика да е повдигана. А може би и няма по какъв начин да бъде повдигана от министър, твърдящ, че това, че не е прочут в артистичните среди, е преимущество?! Така и не схванах логиката на това негово изказване. Освен занимаващите се с изкуство и просвета в България хора, министър „ просто Наско “ по този начин и не опозна и не разбра процесите в тези по този начин характерни действия, една от които е сферата на театралните изкуства. Или не пожела, не знам…
Друг е въпросът, че заплатите на артистите в България са безусловно несъответстващи на образованието, което имат, и труда, който поставят. Този проблем е заобикалян от ръководещите ни в последните години. Няма да не помни дълбокото удивление на дългогодишния министър председател на България Бойко Борисов, когато разбра, че в структурата на БНР има музикални сформира. Някой в миналото да го е виждал на концерт? Май един път беше и си потегли на второто „ полувреме “…
Кои са другите причини, като казвате, че ДКИ са застрашени от банкрут?
Важен фактор е смяната в капацитета на публиката – от една страна, отвикнала да посещава културни изяви, а от друга - понасяща последствията на финансовата рецесия и инфлация, в която се намираме, т.е. – обедняла.
Друг неподходящ факт е извънредно поскъпналите консумативи (желязо, дърво, платове и мн. др.), нужни за направа на декори, костюми, без които не може да се осъществя един театър.
Идва есенно-зимен интервал – енергийната рецесия е на прага ни, в случай че не и към този момент опитваща се да се настани трайно малко или доста във всяко българско домакинство. Непредвидими ще бъдат сметките за ток, отопление и другите настоящи разноски, както в домовете ни, по този начин и в постройките, в които въпросните ДКИ създават своята продукция.
Освен това – отрасловата дирекцията СИХО (Сценични изкуства и художествено образование) според мен е разрушена. От края на април е без шеф, а фрагментите с нужна експертиза са сериозно малко, да вземем за пример - за специалист в региона на театралното изкуство – към този момент няма. Нямам визия от кое място ще бъдат обезщетени по този начин нужните специалисти в съответните области. И в случай че някой счита, че експертиза, основана единствено на „ теоретично “ равнище е задоволителна, то аз бих спорила доста по отношение на нуждата да познаваш процесите, създаващи един театър или концерт онлайн и да си построил опита си в процедура.
Какви други проблеми смятате, че са първостепенни в сегашната обстановка?
Сред множеството проблеми мога да откроя като главен неналичието на връзка с МК. В най-хубавия случай тя е мощно затруднена – това е мнението на доста сътрудници от другите гилдии.
Голям проблем са необявените състезания за шефове на някои държавни културни институти. Вече шести месец не се афишират състезания за шефове на държавни културни институти с национално значение, а точно Софийска филхармония и Държавен музикален и балетен център. Според аргументите, изтъкнати от Министерството на културата, е нуждата от смяна на в този момент настоящата Наредба № Н-4 за осъществяване на състезания за шефове на държавни културни институти. До този миг, видно от уеб страницата на министерството, няма оповестен план на нормативен акт, касаещ провеждането на такива състезания. Тоест – процесът на обмисляне на стратегия във водещи национални културни институти за бъдещите им сезони е съществено усложнен.
Което значи, че и.д. шефовете не са напълно в правото си да възнамеряват идващия сезон, само че нямат право и да не го възнамеряват.
Тук още веднъж установявам демонстрация на надълбоко недоумение на практическата страна, касаеща провеждането на характерните процеси в театралната активност. Явно управлението в оставка на МК по този начин и не разбра спецификата на плануване на активността. Тя се планува с години напред. Години! Например да вземем един оркестър: в случай че артистите – солисти, които се канят са настоящи имена от международната музикална сцена, то техните календари са заети с години напред и надлежно с момента би трябвало да се прави сезон 2023/24, че и нататък. Как един шеф с изминал мандат да си разреши да възнамерява с години напред? А в случай че желаеме в България да идват най-актуалните имена – различен метод, с изключение на дълготрайно плануване – няма.
Също по този начин - не се организират и оповестените още напролет състезания за шефове на симфониетите в Шумен, Враца и Видин.
И тук се връщам за миг към рестрикциите от 2019 година - един от най-важните въпроси, обвързван с дълготрайното обмисляне в активността на институтите е обвързван с условията на член 23в от ЗЗРК, а точно невъзможността на институтите да разполагат със личните си средства, осъществени от тях като превишение на приходите над разноските от миналата година.
А и още нещо, касаещо днешната обстановка - ДКИ нямат преизчисления за приходите си от края на март т.г., т.е. – на процедура изобщо не знаят с какви пари действително разполагат.
Вие говорите за държавните културни институти, само че няма по какъв начин да не ви попитам какво става с самостоятелния културен бранш?
Проблемът там е, че към днешна дата нормалните сесии за частни културни организации - фестивали, основаване и разпространяване закъсняха извънредно доста с отварянето си и също така имаха голямо закъснение с оповестяване решенията на комисиите.
Някои от водещите ни фестивали са сложени в невиждани условия и действителна заплаха въобще да се случат!
Впрочем, какво се случва с регистъра на независимия културен бранш?
Бих желала да знам за какво регистърът на самостоятелните актьори, за който по този начин интензивно работихме предходната година, към момента е „ под кривата круша “?
Мисля, че отношението сред така наречен самостоятелни актьори и държавните такива е като на скачени съдове. Или още по-образно казано - едните основават „ хоризонтала “, а другите вертикала на координатната система на българското изкуство, където творбите намират своята точна аудитория. Между тези два фактора не би трябвало да има напрежение, а баланс и взаимно почитание.
И знаете ли къде в действителност се корени същинският и най-дълбок изначален проблем? В това, че България към момента няма държавна тактика за просвета, която да се следва в кратковременен и дълготраен проект, без значение от това кое държавно управление е на власт. Мисля, че е извънредно необходимо колкото може по-скоро тя да бъде направена от необятен кръг специалисти и да стартира действително да работи в услуга на вероятността на българската просвета.
Има ли МК потребен ход във връзка с театралните изкуства?
Спешно би трябвало да се потърси и откри метод за съответно им финансиране в дълготраен проект, тъй като основен инструмент за реализирането на държавна тактика за просвета би трябвало да бъдат точно държавните културни институти.
Професор Танева бе заместник-министър на културата в последните два служебни кабинета. Поводът да беседвам с нея са появилите се опасения сред част от културната колегия за идни банкрути в държавни културни институти (ДКИ). Като причина се показва възможното връщане на методиката от 2019 година за тяхното финансиране.
Проф. Танева, в последните дни се чуват от ден на ден гласове от културната колегия, които настояват, че има действителна заплаха до края на годината част от държавните културни институти да банкрутират. Вие бяхте заместник-министър на културата в двата служебни кабинета, предхождащи сегашния в оставка, и сигурно сте наясно с проблемите в бранша.
Да, и моят глас сигнализира не от през вчерашния ден за неподходящите процеси в региона на театралните изкуства и за неприятната вероятност, която все по-ясно се обрисува пред тях. За страдание, вместо да реагира на извънредно динамичната конюнктура, обуславяща се от международна икономическа, енергийна, здравна и финансова рецесии, сякаш Министерството на културата (МК) се отдалечава от ден на ден и повече от действителните проблеми и потребности на културния бранш у нас. Не желая да съм неприятен оракул, само че в тази сериозна обстановка има основна заплаха държавните културни институти, включващи държавните театри, опери, симфонични оркестри на България, 51 на брой (някои с над стогодишна история), да банкрутират до Коледа.
Такива тези се дочуват в последно време. Защо съществува сходна заплаха?
Аргументите са няколко. Първият: завърши действието на жизненоважното за всички ДКИ разпореждане на Министерски съвет (ПМС 328 от 26.11.2020), осигуряващо като спомагателна съставния елемент към съществуващата методика средствата за работна заплата на съставите в условия на Ковид-19. Продължаване на действието на постановлението беше приоритет на кабинета, в който бях, и ние направихме всичко допустимо и успяхме да го продължим до 31.3.2022 година Това даде глътка въздух на ДКИ-тата да изкарат нелеките зимни месеци. Изключително значимо беше то да бъде продължено след март т.г., тъй като може и официално да сме излезли от изключителното състояние в изискванията на Ковид, само че това надалеч не значи, че публиката с магична пръчица ще се върне и ще изпълни залите. Процесът на завръщане на аудитория ще трае дълго и това е международен проблем.
След многократни обещания от страна на МК към гилдията, чак на 14 юни т.г. Министерски съвет гласоподава действието на постановлението да бъде продължено със задна дата за още три месеца - от 1 април до 30 юни. Това забавяне и тази неизясненост, както и неналичието на ясна вероятност изнервя в допълнение ситуацията в бранша.
Каква е обстановката към днешна дата?
След приключване действието на постановлението на 30 юни т.г. и без компонентата, покриваща ФРЗ (фонд работна заплата), ситуацията ще бъде извънредно неподходяща за културните институти със мощно рестриктиращия метод на финансиране на държавните културни институти в региона на театралните изкуства.
Да напомним какво съставлява методиката от 2020 година за метода на финансиране на държавните културни институти в региона на театралните изкуства.
Ще изтъквам ограниченията, залегнали в ЗЗРК от 1.1.2020 година, както са оповестени в Държавен вестник. Знаем, че като подзаконов акт методиката е длъжна да извърши тези условия.
1. При осъществяване на спектакли и концерти в театрални пространства, в това число и отвън личните зали на института, се субсидират доходи от билети до броя на местата на зрителната зала на съответния институт, за която е основан продуктът.
2. При осъществяване на оперни спектакли в турне се субсидират доходи от билети до 1000 зрителски места на зрелище.
3. Средствата се дават за доходи от билети в размер до 20 лева междинна цена от продадените билети за съответния театър или концерт.
4.Според тях настоящо през годината преизчислението на приходите от продажба на билети се прави до 105 на 100 от прогнозния бюджет в частта дотация, в границите на одобрените средства по бюджета на Министерството на културата за съответната година.
5. Установеното в края на миналата година превишение на постъпленията над заплащанията на съответния държавен културен институт, което не може да надвишава 10 на 100 от полагаемата дотация за настоящата година.
Не знам до каква степен „ раз/четими “ и разбираеми за читателя са тези условия, само че за всички, свързани със системата на театралните изкуства, е изцяло ясно, че това са мощно рестриктивни ограничения, касаещи финансирането на ДКИ. Ако през 2019 година е имало някакъв мотив (базиран на тогавашни анализи) за основаването им, то в този момент, единствено след три години, които прекатурнаха света - изискванията, в които работим са изцяло разнообразни.
Всъщност въпросните рестрикции, въпреки и вкарани в член 23а на ЗЗРК (Закона за протекция и развиване на културата) и влезнали в действие на 1.1.2020 година, по този начин и не можаха да дадат действителен резултат, тъй като - както знаем - Ковид 19 затвори театрите при започване на март същата година, тъй че тази методика в чистия си тип по този начин и не можа да проработи на процедура. Но е ясно, че извънредно неподходящите рестрикции, постепенно, само че несъмнено ще стартират да водят към трайни, неприятни финансови резултати за ДКИ, които по време на действието на постановлението съумяха да осъществят позитивни финансови резултати. И да не забравяме, че това мощно ще ограничи стойностната им художествено – креативна продукция.
Тук би трябвало да отбележа, че от този момент датира и покачването на единния разходен стандарт за всички театрални институти с 0,50 лева, само че към днешна дата това е към този момент прекомерно незадоволително на фона на огромните покачвания на цените на материалите и инфлацията.
Повдигаме тематиката за повдигането на единния разходен стандарт?
Тази тематика трябваше да бъде съществена за сегашния министър и екипа му. Аз не съм чула изобщо тази тематика да е повдигана. А може би и няма по какъв начин да бъде повдигана от министър, твърдящ, че това, че не е прочут в артистичните среди, е преимущество?! Така и не схванах логиката на това негово изказване. Освен занимаващите се с изкуство и просвета в България хора, министър „ просто Наско “ по този начин и не опозна и не разбра процесите в тези по този начин характерни действия, една от които е сферата на театралните изкуства. Или не пожела, не знам…
Друг е въпросът, че заплатите на артистите в България са безусловно несъответстващи на образованието, което имат, и труда, който поставят. Този проблем е заобикалян от ръководещите ни в последните години. Няма да не помни дълбокото удивление на дългогодишния министър председател на България Бойко Борисов, когато разбра, че в структурата на БНР има музикални сформира. Някой в миналото да го е виждал на концерт? Май един път беше и си потегли на второто „ полувреме “…
Кои са другите причини, като казвате, че ДКИ са застрашени от банкрут?
Важен фактор е смяната в капацитета на публиката – от една страна, отвикнала да посещава културни изяви, а от друга - понасяща последствията на финансовата рецесия и инфлация, в която се намираме, т.е. – обедняла.
Друг неподходящ факт е извънредно поскъпналите консумативи (желязо, дърво, платове и мн. др.), нужни за направа на декори, костюми, без които не може да се осъществя един театър.
Идва есенно-зимен интервал – енергийната рецесия е на прага ни, в случай че не и към този момент опитваща се да се настани трайно малко или доста във всяко българско домакинство. Непредвидими ще бъдат сметките за ток, отопление и другите настоящи разноски, както в домовете ни, по този начин и в постройките, в които въпросните ДКИ създават своята продукция.
Освен това – отрасловата дирекцията СИХО (Сценични изкуства и художествено образование) според мен е разрушена. От края на април е без шеф, а фрагментите с нужна експертиза са сериозно малко, да вземем за пример - за специалист в региона на театралното изкуство – към този момент няма. Нямам визия от кое място ще бъдат обезщетени по този начин нужните специалисти в съответните области. И в случай че някой счита, че експертиза, основана единствено на „ теоретично “ равнище е задоволителна, то аз бих спорила доста по отношение на нуждата да познаваш процесите, създаващи един театър или концерт онлайн и да си построил опита си в процедура.
Какви други проблеми смятате, че са първостепенни в сегашната обстановка?
Сред множеството проблеми мога да откроя като главен неналичието на връзка с МК. В най-хубавия случай тя е мощно затруднена – това е мнението на доста сътрудници от другите гилдии.
Голям проблем са необявените състезания за шефове на някои държавни културни институти. Вече шести месец не се афишират състезания за шефове на държавни културни институти с национално значение, а точно Софийска филхармония и Държавен музикален и балетен център. Според аргументите, изтъкнати от Министерството на културата, е нуждата от смяна на в този момент настоящата Наредба № Н-4 за осъществяване на състезания за шефове на държавни културни институти. До този миг, видно от уеб страницата на министерството, няма оповестен план на нормативен акт, касаещ провеждането на такива състезания. Тоест – процесът на обмисляне на стратегия във водещи национални културни институти за бъдещите им сезони е съществено усложнен.
Което значи, че и.д. шефовете не са напълно в правото си да възнамеряват идващия сезон, само че нямат право и да не го възнамеряват.
Тук още веднъж установявам демонстрация на надълбоко недоумение на практическата страна, касаеща провеждането на характерните процеси в театралната активност. Явно управлението в оставка на МК по този начин и не разбра спецификата на плануване на активността. Тя се планува с години напред. Години! Например да вземем един оркестър: в случай че артистите – солисти, които се канят са настоящи имена от международната музикална сцена, то техните календари са заети с години напред и надлежно с момента би трябвало да се прави сезон 2023/24, че и нататък. Как един шеф с изминал мандат да си разреши да възнамерява с години напред? А в случай че желаеме в България да идват най-актуалните имена – различен метод, с изключение на дълготрайно плануване – няма.
Също по този начин - не се организират и оповестените още напролет състезания за шефове на симфониетите в Шумен, Враца и Видин.
И тук се връщам за миг към рестрикциите от 2019 година - един от най-важните въпроси, обвързван с дълготрайното обмисляне в активността на институтите е обвързван с условията на член 23в от ЗЗРК, а точно невъзможността на институтите да разполагат със личните си средства, осъществени от тях като превишение на приходите над разноските от миналата година.
А и още нещо, касаещо днешната обстановка - ДКИ нямат преизчисления за приходите си от края на март т.г., т.е. – на процедура изобщо не знаят с какви пари действително разполагат.
Вие говорите за държавните културни институти, само че няма по какъв начин да не ви попитам какво става с самостоятелния културен бранш?
Проблемът там е, че към днешна дата нормалните сесии за частни културни организации - фестивали, основаване и разпространяване закъсняха извънредно доста с отварянето си и също така имаха голямо закъснение с оповестяване решенията на комисиите.
Някои от водещите ни фестивали са сложени в невиждани условия и действителна заплаха въобще да се случат!
Впрочем, какво се случва с регистъра на независимия културен бранш?
Бих желала да знам за какво регистърът на самостоятелните актьори, за който по този начин интензивно работихме предходната година, към момента е „ под кривата круша “?
Мисля, че отношението сред така наречен самостоятелни актьори и държавните такива е като на скачени съдове. Или още по-образно казано - едните основават „ хоризонтала “, а другите вертикала на координатната система на българското изкуство, където творбите намират своята точна аудитория. Между тези два фактора не би трябвало да има напрежение, а баланс и взаимно почитание.
И знаете ли къде в действителност се корени същинският и най-дълбок изначален проблем? В това, че България към момента няма държавна тактика за просвета, която да се следва в кратковременен и дълготраен проект, без значение от това кое държавно управление е на власт. Мисля, че е извънредно необходимо колкото може по-скоро тя да бъде направена от необятен кръг специалисти и да стартира действително да работи в услуга на вероятността на българската просвета.
Има ли МК потребен ход във връзка с театралните изкуства?
Спешно би трябвало да се потърси и откри метод за съответно им финансиране в дълготраен проект, тъй като основен инструмент за реализирането на държавна тактика за просвета би трябвало да бъдат точно държавните културни институти.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ