10 май: Професионален празник на химика
Професионалният празник на химиците се отбелязва в България от 2001 година. Определен е с решение на Общото заседание на Българската камара на химическата индустрия.
Историята на химията в България е остаряла. Още античните траки, живели по нашите земи, имали положителни знания за някои химични процеси. Например те могли да добиват злато, сребро, мед и други метали и да създават от тях изящни предмети. Изработените от тях полезности и до през днешния ден удивляват археолозите и историците. Траките имали доста знания и в медицината, били майстори на виното и изкусни кулинари. Също по този начин имали доста познания за билките, които им разрешавали да лекуват разнообразни заболявания.
Въпреки, че османското господство задържа развиването на науката в България близо 5 века, въпреки всичко нашите предшественици с съумели да усвоят доста металургични и други познания, които се запазили и развили.
Още преди Освобождението на България се появили български учени, които написали книги, обобщаващи всичко известно в региона на естествознанието. Най-известният български създател от това време е лекар Петър Берон.
След освобождението и основаването на Софийският университет " Св. Климент Охридски " в университета били основани катедри по органична и неорганична химия, ръководени от фамозни български учени с европейско значение като проф. доктор П. Райков и Никола Добрев. Те почнали да преподават на българските студенти като в същото време продължавали да способстват за нови открития в химичната просвета.
След Втората международна война в България химическата индустрия се развива бурно. В страната се произвеждат и развиват редица органични и неорганични производства.
Българската камара на химическата индустрия (БКХП) е основана на 15 юли 1994 година от 40 български химически компании на доброволна и професионална основа. БКХП съставлява и пази икономическите ползи на своите членове и на промишления бранш като цяло.
Събития от датата
1553 година — От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която открива северния морски път към Русия. 1865 година — Гражданската война в Съединени американски щати: Джеферсън Дейвис, президент на американската Конфедерация през Гражданската война, е покорен от силите на Съюза. 1869 година — Завършена е Първа презконтинентална железница, която свързва Изтока и Запада на Съединени американски щати. 1871 година — Във Франкфурт е подписан френско-германски кротичък контракт, съгласно който Франция губи Елзас и Лотарингия. 1881 година — Коронясан е първият крал на Румъния — Карол I. 1924 година — Едгар Хувър е назначен за шеф на Федералното бюро за следствие и остава на този пост до своята гибел през 1972. 1933 година — Цензура: В Германия нацисти провеждат огромно изгаряне на книги. 1940 година — Втората международна война: Германия нахлува в Люксембург, Холандия и Белгия. 1940 година — Втората международна война: Невил Чембърлейн се отдръпва от постта министър-председател на Обединеното кралство заради болест и публично предлага за собствен правоприемник Уинстън Чърчил. 1941 година — Втората международна война: Полетът на Хес до Британия при който скача с парашут над Шотландия, в опит да реализира мирни договаряния сред Англия и Нацистка Германия, само че е арестуван от английски военни като военнопленник. 1941 година — Ракетоплана Месершмит 163 преодолява границата от 1000 км/ч. (1003,9 км/ч). Рекорд до 1947 г. 1967 година — Създаден е холандския футболен клуб АЗ Алкмар. 1994 година — Силвио Берлускони става министър-председател на Италия за първи път. 1994 година — Нелсън Мандела поставя клетва като първи негър президент на ЮАР. 2007 година — Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър афишира своето отдръпване след десетгодишно заемане на поста.
Родени
1727 година — Ан Робер Жак Тюрго, френски общественик († 1781 г.) 1746 година — Гаспар Монж, френски математик († 1818 г.) 1770 година — Луи Даву, френски маршал († 1823 г.) 1788 година — Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг († 1819 г.) 1840 година — Хаджи Димитър, български бунтовник († 1868 г.) 1856 година — Иван Урумов, български ботаник († 1937 г.) 1866 година — Леон Бакст, съветски художник († 1924 г.) 1876 година — Иван Цанкар, словенски публицист († 1918 г.) 1878 година — Густав Щреземан, канцлер на Германия, Нобелов лауреат († 1929 г.) 1879 година — Симон Петлюра, президент на Украйна († 1926 г.) 1890 година — Алфред Йодл, немски офицер († 1946 г.) 1899 година — Фред Астер, американски артист, артист и танцьор († 1987 г.) 1901 година — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик († 1971 г.) 1905 година — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант († 1972 г.) 1910 година — Ерик Берн, американски психолог († 1970 г.) 1930 година — Джордж Смит, американски академик, Нобелов лауреат 1931 година — Георги Караманев, бълтарски политик и общественик 1931 година — Еторе Скола, италиански кинорежисьор 1938 година — Марина Влади, френска актриса, певица и писателка 1946 година — Виктор Самуилов, български публицист, преводач, сценарист и карикатурист 1955 година — Александър Друз, съветски тв водещ 1955 година — Марк Дейвид Чапман, американски престъпник 1956 година — Владислав Листев, ефирен водещ († 1995 г.) 1957 година — Сид Вишъс, британски басист (Sex Pistols) († 1979 г.) 1958 година — Елен Очоа, американска астронавтка 1959 година — Георги Коритаров, български журналист 1960 година — Боно, ирландски музикант (U2) 1962 година — Дейвид Финчър, американски режисьор 1965 година — Линда Еванджелиста, канадски фотомодел 1967 година — Боб Синклер, френски DJ 1969 година — Денис Бергкамп, холандски футболист 1970 година — Далас Робъртс, американски актьор 1971 година — Ким Чен Нам, наследник на севернокорейския водач Ким Чен Ир 1977 година — Ник Хайдфелд, немски водач от Формула 1 1981 година — Петер Ач, маджарски шахматист 1973 година — Людмила Даскалова, българска актриса
Починали
1641 година — Юхан Банер, шведски военачалник (* 1596 г.) 1707 година — Йохан Ернст ІІІ, немски благородник (* 1664 г.) 1774 година — Луи XV, крал на Франция (* 1710 г.) 1794 година — Елизабет Френска, френска принцеса (* 1764 г.) 1798 година — Джордж Ванкувър, британски откривател (* 1757 г.) 1829 година — Томас Йънг, британски физик (* 1773 г.) 1838 година — Хайнрих Маркс, пруски юрист, татко на Карл Маркс (* 1777 г.) 1849 година — Хокусай, художник и гравьор (* 1760 г.) 1863 година — Томас Стоунуол Джаксън, военачалник от Армията на Конфедерацията (* 1824 г.) 1876 година — Георги Обретенов, български бунтовник (* след 1849) 1876 година — Иларион Драгостинов, български бунтовник (* ок. 1852) 1904 година — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски странник (* 1841 г.) 1925 година — Христо Ясенов, български публицист (* 1889 г.) 1951 година — Никола Мушанов, министър-председател на България (* 1872 г.) 1958 година — Иван Велков, български археолог (* 1891 г.) 1964 година — Михаил Ларионов, съветски художник (* 1881 г.) 1967 година — Лоренцо Бандини, италиански водач от Ф1 (* 1935 г.) 1968 година — Василий Соколовски, руски маршал (* 1897 г.) 1977 година — Джоан Крофорд, американска актриса (* 1905 г.) 1979 година — Антун Аугустинчич, хърватски ваятел (* 1900 г.) 1997 година — Златка Дъбова, българска художничка (* 1927 г.) 2008 година — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса (* 1990 г.) 2012 година — Петко Йовчев, български проектант (* 1955 г.)
Празници
Бахрейн, Хонконг, Индия, Малайзия, Мексико, Салвадор, Гватемала, Никарагуа, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сингапур, Обединени Арабски Емирства — Ден на майката Германия — Ден на книгата Микронезия — Ден на конституцията (1979 година, народен празник) Тайланд — Ден на хлебаря България — Професионален празник на химика (от 2001 г.)
Източници: Уикипедия, БКХП, Razberi.info
Obekti.bg
Историята на химията в България е остаряла. Още античните траки, живели по нашите земи, имали положителни знания за някои химични процеси. Например те могли да добиват злато, сребро, мед и други метали и да създават от тях изящни предмети. Изработените от тях полезности и до през днешния ден удивляват археолозите и историците. Траките имали доста знания и в медицината, били майстори на виното и изкусни кулинари. Също по този начин имали доста познания за билките, които им разрешавали да лекуват разнообразни заболявания.
Въпреки, че османското господство задържа развиването на науката в България близо 5 века, въпреки всичко нашите предшественици с съумели да усвоят доста металургични и други познания, които се запазили и развили.
Още преди Освобождението на България се появили български учени, които написали книги, обобщаващи всичко известно в региона на естествознанието. Най-известният български създател от това време е лекар Петър Берон.
След освобождението и основаването на Софийският университет " Св. Климент Охридски " в университета били основани катедри по органична и неорганична химия, ръководени от фамозни български учени с европейско значение като проф. доктор П. Райков и Никола Добрев. Те почнали да преподават на българските студенти като в същото време продължавали да способстват за нови открития в химичната просвета.
След Втората международна война в България химическата индустрия се развива бурно. В страната се произвеждат и развиват редица органични и неорганични производства.
Българската камара на химическата индустрия (БКХП) е основана на 15 юли 1994 година от 40 български химически компании на доброволна и професионална основа. БКХП съставлява и пази икономическите ползи на своите членове и на промишления бранш като цяло.
Събития от датата
1553 година — От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която открива северния морски път към Русия. 1865 година — Гражданската война в Съединени американски щати: Джеферсън Дейвис, президент на американската Конфедерация през Гражданската война, е покорен от силите на Съюза. 1869 година — Завършена е Първа презконтинентална железница, която свързва Изтока и Запада на Съединени американски щати. 1871 година — Във Франкфурт е подписан френско-германски кротичък контракт, съгласно който Франция губи Елзас и Лотарингия. 1881 година — Коронясан е първият крал на Румъния — Карол I. 1924 година — Едгар Хувър е назначен за шеф на Федералното бюро за следствие и остава на този пост до своята гибел през 1972. 1933 година — Цензура: В Германия нацисти провеждат огромно изгаряне на книги. 1940 година — Втората международна война: Германия нахлува в Люксембург, Холандия и Белгия. 1940 година — Втората международна война: Невил Чембърлейн се отдръпва от постта министър-председател на Обединеното кралство заради болест и публично предлага за собствен правоприемник Уинстън Чърчил. 1941 година — Втората международна война: Полетът на Хес до Британия при който скача с парашут над Шотландия, в опит да реализира мирни договаряния сред Англия и Нацистка Германия, само че е арестуван от английски военни като военнопленник. 1941 година — Ракетоплана Месершмит 163 преодолява границата от 1000 км/ч. (1003,9 км/ч). Рекорд до 1947 г. 1967 година — Създаден е холандския футболен клуб АЗ Алкмар. 1994 година — Силвио Берлускони става министър-председател на Италия за първи път. 1994 година — Нелсън Мандела поставя клетва като първи негър президент на ЮАР. 2007 година — Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър афишира своето отдръпване след десетгодишно заемане на поста.
Родени
1727 година — Ан Робер Жак Тюрго, френски общественик († 1781 г.) 1746 година — Гаспар Монж, френски математик († 1818 г.) 1770 година — Луи Даву, френски маршал († 1823 г.) 1788 година — Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг († 1819 г.) 1840 година — Хаджи Димитър, български бунтовник († 1868 г.) 1856 година — Иван Урумов, български ботаник († 1937 г.) 1866 година — Леон Бакст, съветски художник († 1924 г.) 1876 година — Иван Цанкар, словенски публицист († 1918 г.) 1878 година — Густав Щреземан, канцлер на Германия, Нобелов лауреат († 1929 г.) 1879 година — Симон Петлюра, президент на Украйна († 1926 г.) 1890 година — Алфред Йодл, немски офицер († 1946 г.) 1899 година — Фред Астер, американски артист, артист и танцьор († 1987 г.) 1901 година — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик († 1971 г.) 1905 година — Маркос Вамвакарис, гръцки музикант († 1972 г.) 1910 година — Ерик Берн, американски психолог († 1970 г.) 1930 година — Джордж Смит, американски академик, Нобелов лауреат 1931 година — Георги Караманев, бълтарски политик и общественик 1931 година — Еторе Скола, италиански кинорежисьор 1938 година — Марина Влади, френска актриса, певица и писателка 1946 година — Виктор Самуилов, български публицист, преводач, сценарист и карикатурист 1955 година — Александър Друз, съветски тв водещ 1955 година — Марк Дейвид Чапман, американски престъпник 1956 година — Владислав Листев, ефирен водещ († 1995 г.) 1957 година — Сид Вишъс, британски басист (Sex Pistols) († 1979 г.) 1958 година — Елен Очоа, американска астронавтка 1959 година — Георги Коритаров, български журналист 1960 година — Боно, ирландски музикант (U2) 1962 година — Дейвид Финчър, американски режисьор 1965 година — Линда Еванджелиста, канадски фотомодел 1967 година — Боб Синклер, френски DJ 1969 година — Денис Бергкамп, холандски футболист 1970 година — Далас Робъртс, американски актьор 1971 година — Ким Чен Нам, наследник на севернокорейския водач Ким Чен Ир 1977 година — Ник Хайдфелд, немски водач от Формула 1 1981 година — Петер Ач, маджарски шахматист 1973 година — Людмила Даскалова, българска актриса
Починали
1641 година — Юхан Банер, шведски военачалник (* 1596 г.) 1707 година — Йохан Ернст ІІІ, немски благородник (* 1664 г.) 1774 година — Луи XV, крал на Франция (* 1710 г.) 1794 година — Елизабет Френска, френска принцеса (* 1764 г.) 1798 година — Джордж Ванкувър, британски откривател (* 1757 г.) 1829 година — Томас Йънг, британски физик (* 1773 г.) 1838 година — Хайнрих Маркс, пруски юрист, татко на Карл Маркс (* 1777 г.) 1849 година — Хокусай, художник и гравьор (* 1760 г.) 1863 година — Томас Стоунуол Джаксън, военачалник от Армията на Конфедерацията (* 1824 г.) 1876 година — Георги Обретенов, български бунтовник (* след 1849) 1876 година — Иларион Драгостинов, български бунтовник (* ок. 1852) 1904 година — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски странник (* 1841 г.) 1925 година — Христо Ясенов, български публицист (* 1889 г.) 1951 година — Никола Мушанов, министър-председател на България (* 1872 г.) 1958 година — Иван Велков, български археолог (* 1891 г.) 1964 година — Михаил Ларионов, съветски художник (* 1881 г.) 1967 година — Лоренцо Бандини, италиански водач от Ф1 (* 1935 г.) 1968 година — Василий Соколовски, руски маршал (* 1897 г.) 1977 година — Джоан Крофорд, американска актриса (* 1905 г.) 1979 година — Антун Аугустинчич, хърватски ваятел (* 1900 г.) 1997 година — Златка Дъбова, българска художничка (* 1927 г.) 2008 година — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса (* 1990 г.) 2012 година — Петко Йовчев, български проектант (* 1955 г.)
Празници
Бахрейн, Хонконг, Индия, Малайзия, Мексико, Салвадор, Гватемала, Никарагуа, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сингапур, Обединени Арабски Емирства — Ден на майката Германия — Ден на книгата Микронезия — Ден на конституцията (1979 година, народен празник) Тайланд — Ден на хлебаря България — Професионален празник на химика (от 2001 г.)
Източници: Уикипедия, БКХП, Razberi.info
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ