Проф. Запрян Козлуджов: Искаме да направим университетско...
Проф. Запрян Козлуджов е втори мандат ректор на ПУ „ Паисий Хилендарски”. Дългогодишен учител по литературознание във вуза. В продължение на 20 година е в управническия екип на разнообразни административни позиции. Член е на Управителния съвет на Съвета на ректорите.
Елица КАНДЕВА
- Проф. Козлуджов, намирате ли логичност в рекомендацията на Европейски Съюз вузовете в България да се понижат от 52 на 10?
- Трудно е да се отговори еднопосочно. Това е рекомендация, която е направена по силата на план по стратегия „ Хоризонт 2020”, обвързван с рационализиране на системата за финансиране на висшите образователни заведения. Проф. Люк Соте е началник на този план и консултант на комисаря по просвета, нововъведения и обучение. Но за нас изводите от изследването в границите на този план нямат наложителен темперамент, това не е рекомендация на Европейската комисия.
Според мен не са напълно правилни данните в това изследване, съгласно което имаме прекалено много университети на глава от популацията. Аз съм виждал и други числа, съгласно които в Европейски Съюз има над 3000 университета при 500 млн. население. Тоест 150 000 души се падат на един университет. У нас съотношението е сходно - 7,1 млн. поданици и 52 университета.
Проблемът за мен е от структурно естество. В България се е наложила традиция да има дребни, профилирани висши учебни заведения, които не са по-големи от един факултет в други европейски страни. В огромните западни страни вузовете включват в състава си такива структури - медицински, земеделски, архитектурни факултети. А при нас това разнообразие е под формата на разнообразни дребни университети. Какво би се трансформирало при уедряване? То би довело вероятно до усъвършенстване ненапълно на ръководството и релативно стесняване на финансовите разноски. Но мъчно може да се предвижда дали ще е подобен резултатът.
- Факт е обаче, че всяка година разликата сред броя на местата във вузовете и зрелостниците е към 20 000. А сме на последно място в Европейски Съюз по учене през целия живот, с цел да разчитаме това да се компенсира от хора в по-зряла възраст.
- В България държавните университети не са се разроили - отново са 37, само че се появиха частни, които се преобразуваха във висши учебни заведения. Това е единият проблем. Другият е, че дребните, профилирани висши образователни заведения, някои от които са доста положителни в своето направление, започнаха да разкриват несвойствени специалности, за които нямат нито фрагменти, нито традиция. Започна нелоялна конкуренция. Те би трябвало да се върнат в лоното си и да образоват в посоки, в които имат обичаи, построили са структури и в които са мощни.
- Такава е и политиката на МОН - да се поддържат вузовете, които са в челото на рейтинговата система в обещано направление, а останалите да не оферират държавна поръчка по тези специалности, като развиват направленията, в които те пък са мощни. Но дали това е задоволителен инструмент за регулация?
- МОН се пробва да реализира това не с указ, а точно посредством контролиране на приема. Очаква в едно далечно бъдеще събитията да принудят и вузовете и те да узреят да обединят структурите си. Но това би трябвало да стане изпод. И може да се случи, в случай че има финансов тласък от МОН.
Сега, в случай че следваме логиката на проф. Соте, до каква степен ще стигнем? Да вземем едно неповторимо висше учебно заведение - Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Тя е по-малка от приблизително огромен наш факултет. Но има своите обичаи, своето развиване и за разлика от Консерваторията пази фолклорния генофонд на нашата просвета. Затова тя ни е дала Теодосий Спасов.
Пловдивският университет също предлага такива специалности в собствен факултет. Ако разсъждаваме напълно хипотетично, тези две структури биха могли да се обединят и да създадем един постоянен факултет по изкуствата, каквато е практиката в огромните университети. Но считам това за излишно, тъй като нищо генерално не би се трансформирало.
- Вие го отхвърляте, само че преди години предшественикът ви стартира концепция за сливане с Техническия университет и тя бе посрещната на нож.
- Това е друго, тъй като ТУ попада в границите на една огромна политехника, каквато да вземем за пример е Мюнхенската. Спецификата е друга. Но сходни обединявания даже сред сродни структури няма да доведат до действителни резултати, а ще нагнетят напрежение. Реални резултати ще има, в случай че нещата влязат в нормалното си русло и дребните неповторими просветителни структури стартират да образоват по това, в което са мощни, а се откажат от несвойствените специалности, които наводниха пазара.
- Как си обяснявате, че им дават акредитация? Ректорът на АМТИИ към този момент реагира против това други вузове да образоват по характерни за артакадемията специалности. В момента ги оферират 12 висши учебни заведения. АМТИИ има най-високата оценка от акредитацията. Но когато акредитация получат и другите, въпреки и с по-ниска оценка, те също имат право да приготвят студенти и дават равностойни дипломи.
- Аз нямам пояснение и по какъв начин трите някогашни колежа в Пловдив се трансфораха във висши учебни заведения. Тази наклонност би трябвало да се пресече. Но казусът е комплициран и решението не е еднопосочно.
В ПУ, макар комплицираните условия, поддържаме академично възпитание. Ако свалиш под сериозния най-малко летвата, това като бумеранг се връща и ти отнася главата. Затова и при нас през годините отпадат доста студенти - към 50% от признатите не приключват. Много от нароилите се университети не съблюдават такова възпитание, дипломите нямат покритие и става ужасно.
- Толкова е свалена летвата към този момент във водещите университети, че приемните изпити са по-леки от матура. Но все пак за маса студенти даже това е прекомерно високо равнище и те отиват там, където има томболи с джипове. За какво равнище на входа приказваме, че да го търсим на изхода?
- Потенциалът на студентите пагубно пада. И аргументите не са във висшите учебни заведения, а доста по-надолу в системата. Проблемите стартират още от началното учебно заведение. Преди доста години то произвеждаше релативно грамотни хора. В четвърти клас можехме да пишем преразказ и съчинение, да се показваме, да решаваме логичен задания с думи. Сега даже таблицата за разделяне и умножение не знаят. Проблемът е доста сериозен. Аз влизам в първи курс. Идва да учи лингвистика, както споделя проф. Владимир Янев, поколението на петте прочетени книги. В последните няколко години има светлина в тунела. Но ние няма по какъв начин да компенсираме всичко, което се пропуща в междинното обучение.
На тези новаторски учебни заведения, които в този момент се вкарват, не знам дали единствено името им няма да е такова. Аз имам упоритостта, само че не знам дали ще ми стигне времето, с нашия Педагогически факултет да основа академични вид учебно заведение от 1. до 4. клас. Искаме да покажем по какъв начин на изхода на начален курс можем да произведем грамотни деца. Ще изпълняваме държавни стандарти, само че без да ни се бъркат по какъв начин.
- А по какъв начин ще го вършиме?
- Има една система, която видях оттатък океана. Децата са в учебно заведение от 8 до 17 часа. Обучението тече по различен метод. По двама учители са в клас. По различен метод са стимулирани децата. Учениците се одобряват на инцидентен принцип, да вземем за пример всеки десети. Има специфична система, по която се наблюдават резултатите. Който изостава, учители работят в допълнение с него, с цел да няма внезапна граница сред напреднали и изоставащи. Видях с какво наслаждение отиват децата на учебно заведение.
Готови сме да пробваме тази система с един първи, един втори, един трети и един четвърти клас плюс една подготвителна група.
- Водили ли сте съответни диалози?
- Да. Имаме поддръжка от МОН и общината. Но законът не го разрешава нормативно. Имало е в миналото учебни заведения с подобен статут. Останало е едно към ТУ в София, което единствено официално се води такова. Министър Вълчев ме увери, че ще се опита да сътвори законова опция. Другият вид е да е общинско. Но ние ще желаеме тази дотация, която получават всички, като ние също ще отделяме средства. Ще ангажираме наши хора, наши стимулирани студенти. Но това са комплицирани процедури.
- Не е ли прекомерно огромно залитането по осведомителните технологии? С тези тъчскрийн дъски децата не пишат, а по какъв начин ще ги накараме след това да четат?
- Точно по този начин. В тези години те би трябвало да се научат да пишат и да научат таблицата, не всичко да вземат решение електронно с допиране с върха на пръста.
- Редно ли е да има „ Клас без хартия” в пети клас - когато децата още градят съществени знания, да ги прехвърлим във виртуалното пространство, а след това да се чудим за какво са зомбирани от интернет?
- Така е, в образованието е необходим потребният консерватизъм. Отказахме се от неща, които са извънредно потребни. От тези непрекъснати промени ще берем кисел плод.
- Ако зависеше от вас, какво бихте трансформирали?
- Няма потребност от толкоз доста промени една след друга. Бих помолил системата на висшето обучение да бъде оставена на мира най-малко 4-5 години. Да извадим един випуск и да забележим какъв резултат ще получим. Сега непрестанно живеем в положение на промяна. Един випуск не може да приключи по едни правила - това е ужасно. На системата са нужни повече успокоение и равновесие.
тагове проф. Запрян Козлуджов учебно заведение изявление ВУЗ
Елица КАНДЕВА
- Проф. Козлуджов, намирате ли логичност в рекомендацията на Европейски Съюз вузовете в България да се понижат от 52 на 10?
- Трудно е да се отговори еднопосочно. Това е рекомендация, която е направена по силата на план по стратегия „ Хоризонт 2020”, обвързван с рационализиране на системата за финансиране на висшите образователни заведения. Проф. Люк Соте е началник на този план и консултант на комисаря по просвета, нововъведения и обучение. Но за нас изводите от изследването в границите на този план нямат наложителен темперамент, това не е рекомендация на Европейската комисия.
Според мен не са напълно правилни данните в това изследване, съгласно което имаме прекалено много университети на глава от популацията. Аз съм виждал и други числа, съгласно които в Европейски Съюз има над 3000 университета при 500 млн. население. Тоест 150 000 души се падат на един университет. У нас съотношението е сходно - 7,1 млн. поданици и 52 университета.
Проблемът за мен е от структурно естество. В България се е наложила традиция да има дребни, профилирани висши учебни заведения, които не са по-големи от един факултет в други европейски страни. В огромните западни страни вузовете включват в състава си такива структури - медицински, земеделски, архитектурни факултети. А при нас това разнообразие е под формата на разнообразни дребни университети. Какво би се трансформирало при уедряване? То би довело вероятно до усъвършенстване ненапълно на ръководството и релативно стесняване на финансовите разноски. Но мъчно може да се предвижда дали ще е подобен резултатът.
- Факт е обаче, че всяка година разликата сред броя на местата във вузовете и зрелостниците е към 20 000. А сме на последно място в Европейски Съюз по учене през целия живот, с цел да разчитаме това да се компенсира от хора в по-зряла възраст.
- В България държавните университети не са се разроили - отново са 37, само че се появиха частни, които се преобразуваха във висши учебни заведения. Това е единият проблем. Другият е, че дребните, профилирани висши образователни заведения, някои от които са доста положителни в своето направление, започнаха да разкриват несвойствени специалности, за които нямат нито фрагменти, нито традиция. Започна нелоялна конкуренция. Те би трябвало да се върнат в лоното си и да образоват в посоки, в които имат обичаи, построили са структури и в които са мощни.
- Такава е и политиката на МОН - да се поддържат вузовете, които са в челото на рейтинговата система в обещано направление, а останалите да не оферират държавна поръчка по тези специалности, като развиват направленията, в които те пък са мощни. Но дали това е задоволителен инструмент за регулация?
- МОН се пробва да реализира това не с указ, а точно посредством контролиране на приема. Очаква в едно далечно бъдеще събитията да принудят и вузовете и те да узреят да обединят структурите си. Но това би трябвало да стане изпод. И може да се случи, в случай че има финансов тласък от МОН.
Сега, в случай че следваме логиката на проф. Соте, до каква степен ще стигнем? Да вземем едно неповторимо висше учебно заведение - Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Тя е по-малка от приблизително огромен наш факултет. Но има своите обичаи, своето развиване и за разлика от Консерваторията пази фолклорния генофонд на нашата просвета. Затова тя ни е дала Теодосий Спасов.
Пловдивският университет също предлага такива специалности в собствен факултет. Ако разсъждаваме напълно хипотетично, тези две структури биха могли да се обединят и да създадем един постоянен факултет по изкуствата, каквато е практиката в огромните университети. Но считам това за излишно, тъй като нищо генерално не би се трансформирало.
- Вие го отхвърляте, само че преди години предшественикът ви стартира концепция за сливане с Техническия университет и тя бе посрещната на нож.
- Това е друго, тъй като ТУ попада в границите на една огромна политехника, каквато да вземем за пример е Мюнхенската. Спецификата е друга. Но сходни обединявания даже сред сродни структури няма да доведат до действителни резултати, а ще нагнетят напрежение. Реални резултати ще има, в случай че нещата влязат в нормалното си русло и дребните неповторими просветителни структури стартират да образоват по това, в което са мощни, а се откажат от несвойствените специалности, които наводниха пазара.
- Как си обяснявате, че им дават акредитация? Ректорът на АМТИИ към този момент реагира против това други вузове да образоват по характерни за артакадемията специалности. В момента ги оферират 12 висши учебни заведения. АМТИИ има най-високата оценка от акредитацията. Но когато акредитация получат и другите, въпреки и с по-ниска оценка, те също имат право да приготвят студенти и дават равностойни дипломи.
- Аз нямам пояснение и по какъв начин трите някогашни колежа в Пловдив се трансфораха във висши учебни заведения. Тази наклонност би трябвало да се пресече. Но казусът е комплициран и решението не е еднопосочно.
В ПУ, макар комплицираните условия, поддържаме академично възпитание. Ако свалиш под сериозния най-малко летвата, това като бумеранг се връща и ти отнася главата. Затова и при нас през годините отпадат доста студенти - към 50% от признатите не приключват. Много от нароилите се университети не съблюдават такова възпитание, дипломите нямат покритие и става ужасно.
- Толкова е свалена летвата към този момент във водещите университети, че приемните изпити са по-леки от матура. Но все пак за маса студенти даже това е прекомерно високо равнище и те отиват там, където има томболи с джипове. За какво равнище на входа приказваме, че да го търсим на изхода?
- Потенциалът на студентите пагубно пада. И аргументите не са във висшите учебни заведения, а доста по-надолу в системата. Проблемите стартират още от началното учебно заведение. Преди доста години то произвеждаше релативно грамотни хора. В четвърти клас можехме да пишем преразказ и съчинение, да се показваме, да решаваме логичен задания с думи. Сега даже таблицата за разделяне и умножение не знаят. Проблемът е доста сериозен. Аз влизам в първи курс. Идва да учи лингвистика, както споделя проф. Владимир Янев, поколението на петте прочетени книги. В последните няколко години има светлина в тунела. Но ние няма по какъв начин да компенсираме всичко, което се пропуща в междинното обучение.
На тези новаторски учебни заведения, които в този момент се вкарват, не знам дали единствено името им няма да е такова. Аз имам упоритостта, само че не знам дали ще ми стигне времето, с нашия Педагогически факултет да основа академични вид учебно заведение от 1. до 4. клас. Искаме да покажем по какъв начин на изхода на начален курс можем да произведем грамотни деца. Ще изпълняваме държавни стандарти, само че без да ни се бъркат по какъв начин.
- А по какъв начин ще го вършиме?
- Има една система, която видях оттатък океана. Децата са в учебно заведение от 8 до 17 часа. Обучението тече по различен метод. По двама учители са в клас. По различен метод са стимулирани децата. Учениците се одобряват на инцидентен принцип, да вземем за пример всеки десети. Има специфична система, по която се наблюдават резултатите. Който изостава, учители работят в допълнение с него, с цел да няма внезапна граница сред напреднали и изоставащи. Видях с какво наслаждение отиват децата на учебно заведение.
Готови сме да пробваме тази система с един първи, един втори, един трети и един четвърти клас плюс една подготвителна група.
- Водили ли сте съответни диалози?
- Да. Имаме поддръжка от МОН и общината. Но законът не го разрешава нормативно. Имало е в миналото учебни заведения с подобен статут. Останало е едно към ТУ в София, което единствено официално се води такова. Министър Вълчев ме увери, че ще се опита да сътвори законова опция. Другият вид е да е общинско. Но ние ще желаеме тази дотация, която получават всички, като ние също ще отделяме средства. Ще ангажираме наши хора, наши стимулирани студенти. Но това са комплицирани процедури.
- Не е ли прекомерно огромно залитането по осведомителните технологии? С тези тъчскрийн дъски децата не пишат, а по какъв начин ще ги накараме след това да четат?
- Точно по този начин. В тези години те би трябвало да се научат да пишат и да научат таблицата, не всичко да вземат решение електронно с допиране с върха на пръста.
- Редно ли е да има „ Клас без хартия” в пети клас - когато децата още градят съществени знания, да ги прехвърлим във виртуалното пространство, а след това да се чудим за какво са зомбирани от интернет?
- Така е, в образованието е необходим потребният консерватизъм. Отказахме се от неща, които са извънредно потребни. От тези непрекъснати промени ще берем кисел плод.
- Ако зависеше от вас, какво бихте трансформирали?
- Няма потребност от толкоз доста промени една след друга. Бих помолил системата на висшето обучение да бъде оставена на мира най-малко 4-5 години. Да извадим един випуск и да забележим какъв резултат ще получим. Сега непрестанно живеем в положение на промяна. Един випуск не може да приключи по едни правила - това е ужасно. На системата са нужни повече успокоение и равновесие.
тагове проф. Запрян Козлуджов учебно заведение изявление ВУЗ
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ