Проф. Янко Янев: Участието на държавата в АЕЦ „Белене“ е задължително
Проф. Янко Янев е роден през 1949 година Дипломира се със компетентност " Радиохимия " на Софийски университет " Св. Климент Охридски " през 1973 година Защитава докторска дисертация за въздействието на атомните централи върху околната среда. През 1991 година става Председател на Правителствена комисия по оценка на положението на атомната енергетика и АЕЦ Козлодуй. В продължение на шест години Янко Янев управлява Комитета за потребление на атомната сила за мирни цели (КИАЕМЦ) (предшественик на актуалната Агенция за нуклеарно регулиране) и заема значими интернационалните длъжности, сред които заместник-председател на Борда на шефовете на Международната организация за атомна сила (МААЕ), вицепрезидент на Трети комитет на Организация на обединените нации по Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие. Председателства интернационалните конференции на Г-24, групата CONCERT на контролните органи по нуклеарна сигурност в Европа и други Бил е член на Държавната комисия за енергийно контролиране, енергиен съветник на Българо-руската капиталова банка и член на български и интернационалните асоциации работещи в региона на енергетиката. Член е на Нюйоркската Академия на науките, на Американското и Европейското нуклеарни сдружения и други Автор е на повече от 150 научни изявления, отчети на конференции и други През 2002 година основава програмата на Агенцията за ръководство на нуклеарните познания и е нейн ръкводител до 2012 година. От 2012 година е Директор на Института за ръководство на нуклеарните познания във Виена.
Проф. Янев, Българска академия на науките разгласява обобщение на отчета за АЕЦ " Белене ". Успяхте ли да се запознаете с него и какви са първите ви мнения?
Да и освен. Слушах деликатно телевизионните изявленията и прочетох деликатно резюмето на отчета. Бих желал да прочета и огромния отчет. Ако питате за какво се интересувам, то отговорът е доста елементарен: Аз работя в нуклеарната област повече от 40 години, в които съм бил и академик, и учител, и ръководител на Комитета за атомна сила, и член на Държавната комисия за енергийно контролиране, и Координатор на Програмата за атомна сила на МААЕ. В 2006 година с екип на МААЕ направихме цялостен разбор на енергийната система на България за оценка на загубите от противозаконното прекъсване на 3 и 4 блок на АЕЦ " Козлодуй ". През август тази година БУЛАТОМ насочи покана до Виенския център за нуклеарна подготвеност (ВМЦЯК), който управлявам, да направи оценка на опциите за дотъкмяване на плана АЕЦ " Белене ", в случай че такова има. Така че ползата какво предлага Българска академия на науките е изцяло оневинен.
В отчета се показва, че като се изключи един от разиграните сюжети, в България и района в средносрочен проект се обрисува недостиг на електрическа енергия. Вие склонен ли сте с такава констатация?
Това не е ново. Този разбор е юридически и се прави от разнообразни организации. Ако прочетете деликатно заключенията на НЕРА, отразени в отчета на HSBC oт 2012 година, нуждата от базова мощ е отразена и там. Нещо повече, опциите да се появи различен огромен и евентуално конкурентен план в района е дребна, което прави АЕЦ " Белене " евентуално стопански постижим план. Върху това се отразява и опитът с ВЕИ-та, които построихме и които за жалост не дават 24/7 наличност на диспечируема сила.
В този ред на мисли нужна ли е АЕЦ " Белене " на България и района?
Аз към този момент отговорих за какво е допустима сходна мощ, още повече че и съседите ни се подвеждат под общия напор да се влага в слънчеви и вятърни генератори. Които имат политическата поддръжка, включително и съществени държавни дотации. Все отново не трябва да се не помни, че базовите мощности построяват инфраструктурата на енергийната система и редица страни, като стартираме от Съединени американски щати, към този момент правят оценка това.
Смятате ли, че подобен план може да бъде жизнерадостен, както показват от Българска академия на науките?
В отчета, създаден от Виенския център, който беше и интернационално рецензиран, са оценени всички евентуални опасности на този план. Един от най-малките е риска от дотъкмяване на този план. Има други опасности, които изискват съществено внимание и създаване на тактики за тяхното ръководство и надзор.
Съгласен ли сте с извода на екипа на Българска академия на науките, че присъединяване на страната в плана подсигурява по-добри условия за неговата реализация или въпреки всичко е по-добре да се реализира напълно като частен план?
Изцяло частни нуклеарни планове няма, не е имало и надали ще има. Мнозина се заблуждават от това, че в някои страни в фирмите, ръководещи АЕЦ, има и частни капитали. Участието на страната в АЕЦ " Белене " е наложително и от законова позиция, а и от това, че нуклеарните планове са мега планове, които с изключение на икономическата страна имат и забележителна политическа съставния елемент, която без държавате не може да се случи. Погледнете за образец Съединени американски щати. Стрителството на най-новите АЕЦ се прави от енергийни компании с публично и частно присъединяване, а държавното управление дава финансови гаранции. Струва си да се осведомяваме по-добре за ролята на страната, което ние оценяваме като евентуален риск за триумфа на плана.
При представянето на отчета от Българска академия на науките показаха модела на АЕЦ " Пакш " 2 в Унгария като вероятен вид за реализация и на АЕЦ " Белене ". Как гледате на тази концепция?
Аз бих бил по деликатен към такова изявление. Да се придвижват механично изискванията, договоренностите и споразуменията от един план към различен е погрешно, въпреки че някои хрумвания могат да се употребяват, само че деликатно. Първо, България не е Унгария, второ, ние имаме необикновено преимущество, тъй като планът ни е години напред пред АЕЦ " Пакш-2 ". Имаме подготвена лицензирана площадка, на процедура подготвен и лицензиран план, нуклеарно съоръжение на площадката и редица други. Не на последно е и избран интерес у нашите съседи да станат евентуални купувачи на електрическа енергия. Знаете, че Австрия има конституционна възбрана против нуклеарната сила, а това не е положително за един огромен нуклеарен енергиен план в съседство. С едно изречение – да, потребно е да употребяваме опит от други планове, само че да вършим сходни съпоставения съгласно мен не е нужно. Ние можем да реализираме надалеч по-добри параметри от " Пакш-2 " стига планът да се ръководи от способен екип.
Това бе следващият разбор, който удостоверява, че България има потребност от нова нуклеарна мощ и че АЕЦ " Белене " продължава да е настоящ план. Въпреки това обаче българското общество е поляризирано по тематиката. Има специалисти, които считат, че бъдещето на енергийната система на страната би трябвало да се основава съвсем напълно на ВЕИ. Смятате ли в подтекста на тематиката за декарбонизацията, че в енергетиката на бъдещето има място за АЕЦ?
България е в добра позиция във връзка с декарбонизацията на енергийния бранш, изключително, в случай че се вземе явно нужното решение да се довърши АЕЦ " Белене ". По-скоро нуждата от нова нуклеарна мощ идва от енергийните потребности на страната след 10 години, когато рискът да не работят мощности в " Марица Изток " или " Козлодуй " е доста огромен. Енергийните планове са стратегически за всяка страна и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимот е детайл от суверенитета на всяка страна и това не би трябвало да се не помни или забавя.
Проф. Янев, Българска академия на науките разгласява обобщение на отчета за АЕЦ " Белене ". Успяхте ли да се запознаете с него и какви са първите ви мнения?
Да и освен. Слушах деликатно телевизионните изявленията и прочетох деликатно резюмето на отчета. Бих желал да прочета и огромния отчет. Ако питате за какво се интересувам, то отговорът е доста елементарен: Аз работя в нуклеарната област повече от 40 години, в които съм бил и академик, и учител, и ръководител на Комитета за атомна сила, и член на Държавната комисия за енергийно контролиране, и Координатор на Програмата за атомна сила на МААЕ. В 2006 година с екип на МААЕ направихме цялостен разбор на енергийната система на България за оценка на загубите от противозаконното прекъсване на 3 и 4 блок на АЕЦ " Козлодуй ". През август тази година БУЛАТОМ насочи покана до Виенския център за нуклеарна подготвеност (ВМЦЯК), който управлявам, да направи оценка на опциите за дотъкмяване на плана АЕЦ " Белене ", в случай че такова има. Така че ползата какво предлага Българска академия на науките е изцяло оневинен.
В отчета се показва, че като се изключи един от разиграните сюжети, в България и района в средносрочен проект се обрисува недостиг на електрическа енергия. Вие склонен ли сте с такава констатация?
Това не е ново. Този разбор е юридически и се прави от разнообразни организации. Ако прочетете деликатно заключенията на НЕРА, отразени в отчета на HSBC oт 2012 година, нуждата от базова мощ е отразена и там. Нещо повече, опциите да се появи различен огромен и евентуално конкурентен план в района е дребна, което прави АЕЦ " Белене " евентуално стопански постижим план. Върху това се отразява и опитът с ВЕИ-та, които построихме и които за жалост не дават 24/7 наличност на диспечируема сила.
В този ред на мисли нужна ли е АЕЦ " Белене " на България и района?
Аз към този момент отговорих за какво е допустима сходна мощ, още повече че и съседите ни се подвеждат под общия напор да се влага в слънчеви и вятърни генератори. Които имат политическата поддръжка, включително и съществени държавни дотации. Все отново не трябва да се не помни, че базовите мощности построяват инфраструктурата на енергийната система и редица страни, като стартираме от Съединени американски щати, към този момент правят оценка това.
Смятате ли, че подобен план може да бъде жизнерадостен, както показват от Българска академия на науките?
В отчета, създаден от Виенския център, който беше и интернационално рецензиран, са оценени всички евентуални опасности на този план. Един от най-малките е риска от дотъкмяване на този план. Има други опасности, които изискват съществено внимание и създаване на тактики за тяхното ръководство и надзор.
Съгласен ли сте с извода на екипа на Българска академия на науките, че присъединяване на страната в плана подсигурява по-добри условия за неговата реализация или въпреки всичко е по-добре да се реализира напълно като частен план?
Изцяло частни нуклеарни планове няма, не е имало и надали ще има. Мнозина се заблуждават от това, че в някои страни в фирмите, ръководещи АЕЦ, има и частни капитали. Участието на страната в АЕЦ " Белене " е наложително и от законова позиция, а и от това, че нуклеарните планове са мега планове, които с изключение на икономическата страна имат и забележителна политическа съставния елемент, която без държавате не може да се случи. Погледнете за образец Съединени американски щати. Стрителството на най-новите АЕЦ се прави от енергийни компании с публично и частно присъединяване, а държавното управление дава финансови гаранции. Струва си да се осведомяваме по-добре за ролята на страната, което ние оценяваме като евентуален риск за триумфа на плана.
При представянето на отчета от Българска академия на науките показаха модела на АЕЦ " Пакш " 2 в Унгария като вероятен вид за реализация и на АЕЦ " Белене ". Как гледате на тази концепция?
Аз бих бил по деликатен към такова изявление. Да се придвижват механично изискванията, договоренностите и споразуменията от един план към различен е погрешно, въпреки че някои хрумвания могат да се употребяват, само че деликатно. Първо, България не е Унгария, второ, ние имаме необикновено преимущество, тъй като планът ни е години напред пред АЕЦ " Пакш-2 ". Имаме подготвена лицензирана площадка, на процедура подготвен и лицензиран план, нуклеарно съоръжение на площадката и редица други. Не на последно е и избран интерес у нашите съседи да станат евентуални купувачи на електрическа енергия. Знаете, че Австрия има конституционна възбрана против нуклеарната сила, а това не е положително за един огромен нуклеарен енергиен план в съседство. С едно изречение – да, потребно е да употребяваме опит от други планове, само че да вършим сходни съпоставения съгласно мен не е нужно. Ние можем да реализираме надалеч по-добри параметри от " Пакш-2 " стига планът да се ръководи от способен екип.
Това бе следващият разбор, който удостоверява, че България има потребност от нова нуклеарна мощ и че АЕЦ " Белене " продължава да е настоящ план. Въпреки това обаче българското общество е поляризирано по тематиката. Има специалисти, които считат, че бъдещето на енергийната система на страната би трябвало да се основава съвсем напълно на ВЕИ. Смятате ли в подтекста на тематиката за декарбонизацията, че в енергетиката на бъдещето има място за АЕЦ?
България е в добра позиция във връзка с декарбонизацията на енергийния бранш, изключително, в случай че се вземе явно нужното решение да се довърши АЕЦ " Белене ". По-скоро нуждата от нова нуклеарна мощ идва от енергийните потребности на страната след 10 години, когато рискът да не работят мощности в " Марица Изток " или " Козлодуй " е доста огромен. Енергийните планове са стратегически за всяка страна и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимот е детайл от суверенитета на всяка страна и това не би трябвало да се не помни или забавя.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ