Бюджетът на МВР ще получи допълнително над 400 млн. лв.
- Проф. Радулов, спешната обстановка с епидемията от ковид наложи затварянето на регионалните центрове. Влизането и излизането от тези градове става през контролно-пропусквателен пункт. Разполага ли обаче Министерство на вътрешните работи с нужния запас, с цел да подсигурява спазването на тази мярка?
- Несъмнено в тази обстановка е нужна дисциплинираност. контролно-пропусквателен пункт обаче са непълна, съмнителна и незадоволителна мярка, тъй като са конфигурирани единствено на вход-изходите на градовете. Всеки, изключително в дребните населени места, може да заобиколи и да излезе от градчето. Така се случи в Банско при започване на блокадата. Тази мярка изключително не работи, когато е ориентирана към ромските махали. На процедура те се трансформират в инкубатори, защото в дребна стаичка от 3-4 кв.м. съжителстват 5-6-8 индивида. За страдание това не е проблем, който може да се реши по време на рецесия, а е предмет на дълготрайна обществена и здравна политика.
- Силовото ведомство пусна декларация, с която жителите ще минават през пунктовете. Това ще улесни ли работата на Министерство на вътрешните работи?
- Такава записка се постанова, тъй като вероятните случаи са многочислени и разнородни, засягащи проблеми, свързани освен с вървене на работа – грижа за възрастен родственик, помагане на болен и прочие Все отново попълването на документа постанова до известна степен вътрешна дисциплинираност.
- Служителите на Министерство на вътрешните работи готови ли са да работят в изискванията на пандемия и изключително състояние? Разполагат ли те с нужните качества и професионална подготовка?
- По отношение на заградителните мероприятия Министерство на вътрешните работи има положителни знания и умения. За страдание, те постоянно са се отнасяли до проблеми, свързани с престъпността. Подготовката за пандемия е незадоволителна и това към този момент стана ясно от настояванията, които насочи полицейския синдикат. Дори при общоприетоо наблюдаване от години липсват защитни средства – маски, ръкавици и прочие, които са нужни при задържане на наркомани, пияници, безпризорни. Всяко пострадване може да е рисково – обвързвано с инфекции, болести, СПИН. Служителите закупуваха със лични средства нужните принадлежности. Сега обаче заплахата е явна, а към момента липсват защитни средства. Дори при предпочитание чиновниците не могат сами да се снабдят с нужното. В съвсем всички видеоматериали от репортажи през последните дни виждам на контролно-пропусквателен пункт чиновници без маски, които ревизират документи на водачи, приближават се до тях, и затова се излагат, както на риск от заразяване, по този начин и опция в следствие да разнасят болестта.
Правителството е длъжно с преимущество да обезпечи защитни средства на директно общуващите с огромни групи хора – лекари, сестри, полиция, армейските елементи, когато се наложи да бъдат употребявани. Не е задоволително единствено да се продуцират закони, тяхното използване следва да се обезпечава и ресурсно. Липсата на защитни средства и грижата за лична сигурност не трябва да се инкриминират и афишират за подправени вести или раздухване на суматоха.
- Какви са най-големите компликации, които ще срещне Министерство на вътрешните работи по време на изключителното състояние?
- Липсата на дисциплинираност измежду жителите, съчетана с тоталната към този момент липса на доверие в държавните институции.
- Колко време може да издържи вътрешното министерство на този ритъм на работа?
- Тук още веднъж стигаме до познатия ни от предходни рецесии проблем, който сега е незабележим, само че единствено след седмици ще се прояви с следващия скандал. Недостига на полицейски чиновници, незадоволителна материална снабденост, най-вероятно генерирани голям брой часове изключително работно време, които след това не се заплащат или заплащането им се протака – позната картина от предходната неотдавна мигрантска рецесия. Още от в този момент полицейските профсъюзи демонстрират, че има доста недомислени и непрофесионални управнически решения, свързани с рецесията.
- Може ли да се чака взрив на битовата престъпност, до момента в който полицията е заета с карантината.
- Мисля, че и престъпният контингент е респектиран от рецесията. Освен това основаването на контролно-пропусквателен пункт и съществуването на карантина води до по-трудно напредване и укриване след закононарушение. Хората са си в къщи, тъй че единствено доста обезверени бандити ще се решат на похищения. Битовата престъпност сега е в мъртвило. Това не би трябвало да ни успокоява, тъй като е краткотрайно положение – на престъпните нарушители не им се поставят държавни обезщетения или помощи. Вероятно ще изчерпат ресурсите си, тъй че Министерство на вътрешните работи следва да чака до 2-3 седмици възобновяване на обичайна престъпност. Още по-сериозна е опасността директно след рецесия, тъй като тогава полицията ще е мощно затормозена от многочислени наряди и ексклузивен труд, евентуално ще има за известно време по-слабо полицейско наличие и разпределяне, а от тук – предпоставки за безконтролна престъпност. Скоро вътрешният министър съобщи, че Министерство на вътрешните работи се оправя и армията не е нужна, само че аз мисля, че патрулирането би трябвало да бъде споделено, с цел да могат служителите на реда да починат. Да не забравяме, че те също имат фамилии, възрастни родители, деца, на които следва да извърнат внимание.
- Министерство на вътрешните работи щеше ли да се оправи в изискванията на по-тежка рецесия?
- Проблемите са общоприети, които се натрупат с години – обичайният недокомплект от около 15-18% в огромните градове, неприятно материално-техническо доставяне, липса на специфична експертиза, некачествено инструктиране, като резултат от недобро познаване на процедурите по ръководство по време на рецесия, както и евентуално наближаващ проблем с горивата и консумативите. Разбира се държавното управление ще отпусне още веднъж средства, само че те надалеч ще надвишават привичните към този момент 300-400 млн. над бюджета, а за съизмерването им със средствата, с които Министерство на вътрешните работи разполага, свързани с бедствия и повреди, изобщо няма какво да приказваме. Недоброто бюджетиране във ведомството е хронично. Така че, в случай че рецесията се окаже продължителна и се усложнява може да се чака изтощеност и неодобрение на състава, занижаване на нужното внимание и зоркост, повишение на риска за обособения чиновник, стимулиране на прибързани и недомислени управнически решения, общо недоволство както в Министерство на вътрешните работи, по този начин и по отношение на Министерство на вътрешните работи.
- Необходимо ли е армията да работи взаимно с Министерство на вътрешните работи?
- При такива рецесии, поради това, че са ресурсоемки и времеемки, натоварването трябва да се разпределя, стига това да е позволено от закона. И двете институции – полиция и войска, са недокомплектовани, тъй че безвредно и умело могат да работят при по този начин създалата се обстановка единствено взаимно. Друг въпрос е, че би трябвало да се построяват привички за взаимна работа, да се тренира авансово обща активност и управническа съгласуваност – нещо, което не е налице. За рецесиите би трябвало да се мисли и работи изпреварващо, още повече, когато настъпването им е авансово известно.
- Можем ли да чакаме корист с власт и нарушавания на правата на индивида от страна на полицията?
Надявам се че няма да се случи сходно нещо. Заплахата от вируса е задоволително огромна и ще е извънредно подло, в случай че изключителните ограничения се употребяват не по предопределение. Все отново хората се отнасят съмнително към новите благоприятни условия за следене на телефоните – помислете, в случай че някой е регистриран като притежател на вируса и реши да наруши карантината дали ще носи телефона си със себе си? От тук и подозрението, че това е мярка, обвързвана с нещо друго. Подобна е обстановката с финансовите средства и използването им. Наистина в изискванията на динамична рецесия би трябвало да могат да се употребяват запаси с улеснен режим, само че това би било безспорно утвърдено от хората, в случай че имаха доверие във властите. Гражданите са по-скоро на мнение, че безотговорно ще се харчат и присвояват средства.
- Как ще коментирате думите на основния прокурор Иван Гешев, че е належащо военно състояние?
- Главният прокурор се пробва да показва, че е корав състезател и това води постоянно до екзотични изявления от негова страна. Предполагам, че в изявлението му има някаква скрита нотка. Като отрицание на „ мекушавата “ и лутаща се изпълнителна власт. Питам се дали не е имал поради, че в създалата се обстановка висшият главнокомандващ би се справил по-добре - нещо, което доста от хората в страна си мислят.
- Необходимо ли беше оповестяването на изключително състояние?
- Няма подозрение, че друго решение в тази ситуация не бе подходящо. Питам се единствено дали беше належащо изключително законодателство. Извънредното законодателство демонстрира неналичието на юридически потенциали и прогнозиране на ситуацията – неща, които ни дължат нашите избраници в Народното събрание.
- Несъмнено в тази обстановка е нужна дисциплинираност. контролно-пропусквателен пункт обаче са непълна, съмнителна и незадоволителна мярка, тъй като са конфигурирани единствено на вход-изходите на градовете. Всеки, изключително в дребните населени места, може да заобиколи и да излезе от градчето. Така се случи в Банско при започване на блокадата. Тази мярка изключително не работи, когато е ориентирана към ромските махали. На процедура те се трансформират в инкубатори, защото в дребна стаичка от 3-4 кв.м. съжителстват 5-6-8 индивида. За страдание това не е проблем, който може да се реши по време на рецесия, а е предмет на дълготрайна обществена и здравна политика.
- Силовото ведомство пусна декларация, с която жителите ще минават през пунктовете. Това ще улесни ли работата на Министерство на вътрешните работи?
- Такава записка се постанова, тъй като вероятните случаи са многочислени и разнородни, засягащи проблеми, свързани освен с вървене на работа – грижа за възрастен родственик, помагане на болен и прочие Все отново попълването на документа постанова до известна степен вътрешна дисциплинираност.
- Служителите на Министерство на вътрешните работи готови ли са да работят в изискванията на пандемия и изключително състояние? Разполагат ли те с нужните качества и професионална подготовка?
- По отношение на заградителните мероприятия Министерство на вътрешните работи има положителни знания и умения. За страдание, те постоянно са се отнасяли до проблеми, свързани с престъпността. Подготовката за пандемия е незадоволителна и това към този момент стана ясно от настояванията, които насочи полицейския синдикат. Дори при общоприетоо наблюдаване от години липсват защитни средства – маски, ръкавици и прочие, които са нужни при задържане на наркомани, пияници, безпризорни. Всяко пострадване може да е рисково – обвързвано с инфекции, болести, СПИН. Служителите закупуваха със лични средства нужните принадлежности. Сега обаче заплахата е явна, а към момента липсват защитни средства. Дори при предпочитание чиновниците не могат сами да се снабдят с нужното. В съвсем всички видеоматериали от репортажи през последните дни виждам на контролно-пропусквателен пункт чиновници без маски, които ревизират документи на водачи, приближават се до тях, и затова се излагат, както на риск от заразяване, по този начин и опция в следствие да разнасят болестта.
Правителството е длъжно с преимущество да обезпечи защитни средства на директно общуващите с огромни групи хора – лекари, сестри, полиция, армейските елементи, когато се наложи да бъдат употребявани. Не е задоволително единствено да се продуцират закони, тяхното използване следва да се обезпечава и ресурсно. Липсата на защитни средства и грижата за лична сигурност не трябва да се инкриминират и афишират за подправени вести или раздухване на суматоха.
- Какви са най-големите компликации, които ще срещне Министерство на вътрешните работи по време на изключителното състояние?
- Липсата на дисциплинираност измежду жителите, съчетана с тоталната към този момент липса на доверие в държавните институции.
- Колко време може да издържи вътрешното министерство на този ритъм на работа?
- Тук още веднъж стигаме до познатия ни от предходни рецесии проблем, който сега е незабележим, само че единствено след седмици ще се прояви с следващия скандал. Недостига на полицейски чиновници, незадоволителна материална снабденост, най-вероятно генерирани голям брой часове изключително работно време, които след това не се заплащат или заплащането им се протака – позната картина от предходната неотдавна мигрантска рецесия. Още от в този момент полицейските профсъюзи демонстрират, че има доста недомислени и непрофесионални управнически решения, свързани с рецесията.
- Може ли да се чака взрив на битовата престъпност, до момента в който полицията е заета с карантината.
- Мисля, че и престъпният контингент е респектиран от рецесията. Освен това основаването на контролно-пропусквателен пункт и съществуването на карантина води до по-трудно напредване и укриване след закононарушение. Хората са си в къщи, тъй че единствено доста обезверени бандити ще се решат на похищения. Битовата престъпност сега е в мъртвило. Това не би трябвало да ни успокоява, тъй като е краткотрайно положение – на престъпните нарушители не им се поставят държавни обезщетения или помощи. Вероятно ще изчерпат ресурсите си, тъй че Министерство на вътрешните работи следва да чака до 2-3 седмици възобновяване на обичайна престъпност. Още по-сериозна е опасността директно след рецесия, тъй като тогава полицията ще е мощно затормозена от многочислени наряди и ексклузивен труд, евентуално ще има за известно време по-слабо полицейско наличие и разпределяне, а от тук – предпоставки за безконтролна престъпност. Скоро вътрешният министър съобщи, че Министерство на вътрешните работи се оправя и армията не е нужна, само че аз мисля, че патрулирането би трябвало да бъде споделено, с цел да могат служителите на реда да починат. Да не забравяме, че те също имат фамилии, възрастни родители, деца, на които следва да извърнат внимание.
- Министерство на вътрешните работи щеше ли да се оправи в изискванията на по-тежка рецесия?
- Проблемите са общоприети, които се натрупат с години – обичайният недокомплект от около 15-18% в огромните градове, неприятно материално-техническо доставяне, липса на специфична експертиза, некачествено инструктиране, като резултат от недобро познаване на процедурите по ръководство по време на рецесия, както и евентуално наближаващ проблем с горивата и консумативите. Разбира се държавното управление ще отпусне още веднъж средства, само че те надалеч ще надвишават привичните към този момент 300-400 млн. над бюджета, а за съизмерването им със средствата, с които Министерство на вътрешните работи разполага, свързани с бедствия и повреди, изобщо няма какво да приказваме. Недоброто бюджетиране във ведомството е хронично. Така че, в случай че рецесията се окаже продължителна и се усложнява може да се чака изтощеност и неодобрение на състава, занижаване на нужното внимание и зоркост, повишение на риска за обособения чиновник, стимулиране на прибързани и недомислени управнически решения, общо недоволство както в Министерство на вътрешните работи, по този начин и по отношение на Министерство на вътрешните работи.
- Необходимо ли е армията да работи взаимно с Министерство на вътрешните работи?
- При такива рецесии, поради това, че са ресурсоемки и времеемки, натоварването трябва да се разпределя, стига това да е позволено от закона. И двете институции – полиция и войска, са недокомплектовани, тъй че безвредно и умело могат да работят при по този начин създалата се обстановка единствено взаимно. Друг въпрос е, че би трябвало да се построяват привички за взаимна работа, да се тренира авансово обща активност и управническа съгласуваност – нещо, което не е налице. За рецесиите би трябвало да се мисли и работи изпреварващо, още повече, когато настъпването им е авансово известно.
- Можем ли да чакаме корист с власт и нарушавания на правата на индивида от страна на полицията?
Надявам се че няма да се случи сходно нещо. Заплахата от вируса е задоволително огромна и ще е извънредно подло, в случай че изключителните ограничения се употребяват не по предопределение. Все отново хората се отнасят съмнително към новите благоприятни условия за следене на телефоните – помислете, в случай че някой е регистриран като притежател на вируса и реши да наруши карантината дали ще носи телефона си със себе си? От тук и подозрението, че това е мярка, обвързвана с нещо друго. Подобна е обстановката с финансовите средства и използването им. Наистина в изискванията на динамична рецесия би трябвало да могат да се употребяват запаси с улеснен режим, само че това би било безспорно утвърдено от хората, в случай че имаха доверие във властите. Гражданите са по-скоро на мнение, че безотговорно ще се харчат и присвояват средства.
- Как ще коментирате думите на основния прокурор Иван Гешев, че е належащо военно състояние?
- Главният прокурор се пробва да показва, че е корав състезател и това води постоянно до екзотични изявления от негова страна. Предполагам, че в изявлението му има някаква скрита нотка. Като отрицание на „ мекушавата “ и лутаща се изпълнителна власт. Питам се дали не е имал поради, че в създалата се обстановка висшият главнокомандващ би се справил по-добре - нещо, което доста от хората в страна си мислят.
- Необходимо ли беше оповестяването на изключително състояние?
- Няма подозрение, че друго решение в тази ситуация не бе подходящо. Питам се единствено дали беше належащо изключително законодателство. Извънредното законодателство демонстрира неналичието на юридически потенциали и прогнозиране на ситуацията – неща, които ни дължат нашите избраници в Народното събрание.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ