Това е петата поправка в Конституцията за съдебната власт, а батакът става все по-голям: Проф. Пламен Киров
Проф. Пламен Киров в изявление за Калина Андролова и " Гласове ". Акценти:
Всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи, са единни в преценката си, че законопроектът страда от доста съществени дефицити; Има решение на Конституционния съд, какво съставлява формата на държавно ръководство. Промени във формата на държавно ръководство са в компетентността на Велико Народно събрание; Предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да взе участие в административни каузи. Тя няма да може да нападна незаконосъобразни административни актове;
Орязва се и пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако е нарушен Изборния кодекс и са позволени нарушавания, кой ще сезира Конституционния съд с рекламация, че има незаконност на изборите? Внася се корекция в член 65 алинея 1 от Конституцията и хора с двойно поданство ще могат да бъдат избирани за национални представители; Като превърнем основния прокурор в един елементарен административен началник на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали.
Тъй като никой не може да реализира надзор върху тях; Висш съдебен съвет отпада и се основават три независими органа на администрация в правосъдната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и Инспекторат. Компетентен ли е този парламент да извърши делене на Висш съдебен съвет?!
За да се променя Конституцията, би трябвало да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който променя Конституцията. А легитимността на този парламент е много крехка; От пет промени на Конституцията до момента, четири са отдадени на правосъдната власт. И, в случай че мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя ситуацията, то се утежнява.
Тази ще е шестата поправка; С препоръчаните текстове се обезпечава цялостно съдийско самоуправление. А посредством преобладаващата в Прокурорския съвет социална квота основният прокурор косвено се избира от парламента; Проектът планува президентът да бъде стеснен в назначението на министър-председателя. Ще избира всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на БНБ;
Правото на президента да издава декрет за назначението на тримата огромни в правосъдната система е планувано да отпадне. Съдиите и прокурорите не са съгласни, те споделят: не, не отнемайте тези пълномощия на президента на републиката, той като държавен глава би трябвало да може да изрази отношение.
- Проф. Киров, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е импортиран за разглеждане. Всяка смяна в Конституцията сега е доста рискова, най-малкото тъй като се прави на коляно, при хаотизирана обстановка, преждевременно, поради обсесията на Христо Иванов за правосъдна промяна. Компетентно ли е това Народно заседание да одобри тези промени в Конституцията?
- По мотив конституционните промени, помните ли, когато президентът разтягаше като дъвка процедурата за образуване на държавно управление и някъде към пет месеца правеше съвещания?! Тогава аз и други сътрудници се опитахме да кажем на президентската администрация, че в правото има принцип на рационалния период. И че таман поради сходни обстановки, в последна сметка ще се появи едно болшинство, което ще желае да промени Конституцията, периодите, пълномощията на служебния кабинет, на президента и прочие Но тогава Сашо Маринов се отнесе много надменно към моите предизвестия.
Опасността за всяка конституционна проверка се състои в това, че тя не би трябвало да се прави преждевременно. Първо, би трябвало да се държи сметка на легитимността на институцията, която подхваща конституционните промени. Нашата Конституция от 1991 година планува две благоприятни условия за конституционни проверки. По-тежката процедура е посредством Велико национално заседание. Конституцията резервира част от измененията единствено в компетентността на Великото национално заседание.
Всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи, са единни в преценката си, че законопроектът страда от доста съществени дефицити; Има решение на Конституционния съд, какво съставлява формата на държавно ръководство. Промени във формата на държавно ръководство са в компетентността на Велико Народно събрание; Предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да взе участие в административни каузи. Тя няма да може да нападна незаконосъобразни административни актове;
Орязва се и пълномощието на основния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако е нарушен Изборния кодекс и са позволени нарушавания, кой ще сезира Конституционния съд с рекламация, че има незаконност на изборите? Внася се корекция в член 65 алинея 1 от Конституцията и хора с двойно поданство ще могат да бъдат избирани за национални представители; Като превърнем основния прокурор в един елементарен административен началник на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали.
Тъй като никой не може да реализира надзор върху тях; Висш съдебен съвет отпада и се основават три независими органа на администрация в правосъдната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и Инспекторат. Компетентен ли е този парламент да извърши делене на Висш съдебен съвет?!
За да се променя Конституцията, би трябвало да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който променя Конституцията. А легитимността на този парламент е много крехка; От пет промени на Конституцията до момента, четири са отдадени на правосъдната власт. И, в случай че мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя ситуацията, то се утежнява.
Тази ще е шестата поправка; С препоръчаните текстове се обезпечава цялостно съдийско самоуправление. А посредством преобладаващата в Прокурорския съвет социална квота основният прокурор косвено се избира от парламента; Проектът планува президентът да бъде стеснен в назначението на министър-председателя. Ще избира всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на БНБ;
Правото на президента да издава декрет за назначението на тримата огромни в правосъдната система е планувано да отпадне. Съдиите и прокурорите не са съгласни, те споделят: не, не отнемайте тези пълномощия на президента на републиката, той като държавен глава би трябвало да може да изрази отношение.
- Проф. Киров, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е импортиран за разглеждане. Всяка смяна в Конституцията сега е доста рискова, най-малкото тъй като се прави на коляно, при хаотизирана обстановка, преждевременно, поради обсесията на Христо Иванов за правосъдна промяна. Компетентно ли е това Народно заседание да одобри тези промени в Конституцията?
- По мотив конституционните промени, помните ли, когато президентът разтягаше като дъвка процедурата за образуване на държавно управление и някъде към пет месеца правеше съвещания?! Тогава аз и други сътрудници се опитахме да кажем на президентската администрация, че в правото има принцип на рационалния период. И че таман поради сходни обстановки, в последна сметка ще се появи едно болшинство, което ще желае да промени Конституцията, периодите, пълномощията на служебния кабинет, на президента и прочие Но тогава Сашо Маринов се отнесе много надменно към моите предизвестия.
Опасността за всяка конституционна проверка се състои в това, че тя не би трябвало да се прави преждевременно. Първо, би трябвало да се държи сметка на легитимността на институцията, която подхваща конституционните промени. Нашата Конституция от 1991 година планува две благоприятни условия за конституционни проверки. По-тежката процедура е посредством Велико национално заседание. Конституцията резервира част от измененията единствено в компетентността на Великото национално заседание.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ