Проф. Петър Нойков е незабравимо име в българската педагогика и

Проф. Петър Нойков е незабравимо име в българската педагогика и обучение от началото на предишния век. Чете лекции в Софийски университет по разнообразни въпроси на педагогиката, разгласява публикации свързани с възпитанието на децата по това време. Човек с необятни знания – владее немски, френски, британски и съветски език. Посвещава професионалния си живот за повишение равнището на образователната работа в българските учебни заведения. Днес е задоволително да си напомним концепциите му, с цел да открием положителни модели за учебните заведения, тъй като „ новото е постоянно добре забравеното остаряло “.

Той взе участие в разискване на учебници за началния курс, написа рецензии за читанките. Първи у нас упорства те да бъдат написани на гласовит български език, да не се позволяват „ неправилности и грапавини “. Читанките, съгласно него, би трябвало да не „ нараняват морала “ и да скапват положителния усет. Анализира педагогическите хрумвания на Лев Толстой и ги разпространява в България. Посвещава им монография и публикации. Чете специфичен курс пред студенти върху педагогическото завещание на Жан-Жак Русо.

Заедно с Никола Алексиев основава първата у нас пробна лаборатория за научно-приложни извършения на бъдещи учители. Прави първия академични курс по история на българското обучение – търси незнайни обстоятелства, изследва учебни заведения, книги, документи. Тези лекции са оповестени в две елементи, след гибелта му, в Годишника на Софийски университет. На бъдещите учители чете още курсове по обща педагогика, методика, философска пропедевтика, история на педагогиката, дидактика, нравствено образование в междинните учебни заведения, немско и британско обучение, обучение на характера, детска логика на психиката и други педагогичен дисциплини. „ И в този момент ние си спомняме с удивление и трогване картината, когато четеше лекциите си проф. Нойков. Никой от нас, неговите студенти и възпитаници, не ще не помни до живот публика №10 в зданието на ул. „ Московска “, против Двореца, от 6 до 7 вечерта, която зала не стигаше, та студентите на гъсти маси, залели всичко, се тълпяха и вън по коридорите “, описват студентите, които участват на лекции. Сдържан и мил, правилен и доблестен в обноските, непретенциозен и спокоен, без всякакво самолюбие, подобен го помнят тези, на които преподава тайните на детското образование.

Вълнува се от страданията на всеки човек и демонстрира съпричастност. В късна възраст, когато брачната половинка му разтревожена за здравето му го съветвала да си вземе отмора, той ù отговарял: „ Как мога да взема отпуск да си почивам, когато там чакат небогати студенти, които би трябвало да свършват, да станат учители “.

Той е от Ямбол, роден е през 1868 година Семейството му живее в квартал Карагона, обитаем с родолюбиви българи. През тази махала турчин мъчно можел да премине самичък. Първото българско килийно учебно заведение е намерено в Карагона към черквата „ Св. Троица “ от Хаджи Неофит през 1805 година Петър Нойков е роден в фамилията на търговеца Михаил Нойков и от дете помагал в търговията. Баща му е почитан и уважаван от съгражданите си, които години наред го избират за член на черковното настоятелство и епитроп, само че си отива от живота рано.

Майка му Иванка е щерка на водиничар. Не можела да написа и чете, само че била грижовна към фамилията. След гибелта на мъжа си поема тежестта за развъждането на децата и обработвала лозе, което ù докарвало някоя пара. Петър живее към нея, двете си сестри Събка и Йорданка, брат си Васил и баба си и дядо си. Сестра му Събка е най-голяма от всички деца и ценяла националните песни, които разгласила в детското списание „ Светулка “. Брат му Васил приключил дипломатически науки в Париж, а най-малката му сестра Йорданка станала учителка, само че умира млада.

Петър Нойков тръгнал на учебно заведение на шест години и бил любознателно дете. За отличен триумф и положително държание получил като подарък книгата „ Нещастна фамилия “ от Васил Друмев. По време на Освободиелната война, едвам девет годишен, поради старанието му, съветските офицери го вземат на канцеларска работа. През 1880 година поставя изпит и го одобряват в Сливенската гимназия. Парите не стигали за издръжката му, само че скоро станал стипендиант и заживял във френския интернат на града. Тогава научил добре френски език и превел пиесата „ Младите планинци “ от Емил Зола. Представена е на сцена в Сливен, а по-късно и в Ямбол. Биографите му описват, че след една тирада на шефа на гимназията видял, че всички възпитаници мълчат, тя евентуално е била в сериозен звук. Тогава Нойков излязъл начело и му дал отговор с спонтанна тирада на френски език.

В ученическите си години чете списания на съветски и френски език, увлича се от концепциите на анархизма. Успява да възвърне в Ямбол занемареното остаряло читалище. Осигурява вестници и книги. Предложил на първенците да се внася такса по 10 гроша, с цел да се купуват книги и учебници, които да се употребяват от небогати възпитаници. В читалището взел участие и като артист.

Наскоро по-късно прекъсва учебното заведение и отива доброволец в армията. След войната се завръща в Сливен и приключва шести клас. Тогава умира татко му и той е заставен още веднъж да спре образователни занимания и да се хване на работа, с цел да оказва помощ на майка си за прехраната на фамилията. Става преподавател в основното трикласно учебно заведение. През последните шест месеца на образователната година ръководи българските православни учебни заведения в града. Остава преподавател единствено една година, само че в учебното заведение основава библиотека, в която подрежда книги от Шилер, Байрон, Гьоте, Достоевски. Призовава жителите за дарения на ученическата библиотека.

Петър Нойков упорства за същинско обучение в учебните заведения на България, където да преподават единствено способни учители. Какви са били критериите му можем да открием в творчеството му. Настоявал още учебните настоятелства да се грижат за пособията свързани с обособените дисциплини, библиотеки, спортни уреди, всичко належащо за работата. Позволил си да подлага на критика кмета на Ямбол, общинарите, учебните настоятели и по-заможните жители за нехайното им отношение към образованието в града. „ Тежко и горко на нашия град, в случай че такива лица не престават да се грижат за образователното дело “. Това не се харесало на първенците. През есента, на сесия на локалния съвет, по предложение на Пандуш Юрданов, дали своят вот пари от бюджета - 800 лева Тези пари му дават, с цел да отиде да следва в Швейцария. „ Да се махне от главите ни, където ще да отива “ – били думи на някои от съветниците. Какво се е случило след това, не е известно, само че не отпътувал незабавно.

През образователната 1887-1888 година постъпва като възпитаник в седми клас в Пловдивската гимназия и скоро е изключен за „ присъединяване в протеста “. Това е един от ученическите протести у нас, избухнал в символ на митинг против някои дейности на Министерство на националното просвещение и на локалните управляващи. Нойков за повторно напуща учебно заведение без да знае, че то ще стане негова орис.

През есента на 1888 година се явява на матура в Софийската държавна класическа гимназия и приключил междинното си обучение. Завърнал се в Ямбол, където е назначен за основен преподавател на градските пъвоначални класни учебни заведения и преподавател в основното мъжко трикласно учебно заведение. Учителства единствено две години и се преместил в София. Продължил своята работа в образованието и публичната каузи. Избран е за секретар на националното просветително сдружение. Председател по това време е тогавашния областен учебен контрольор Тодор Влайков, към този момент прочут като публицист. Съкровената фантазия на Нойков е да продължи с науките и тя скоро се осъществя.

През лятото на 1893 година, дружно с още няколко учители, Министерство на просвещението го изпраща да следва Деветия летен училищен курс по ръчна работа в Швейцария. След като завършва с курса, подсилен от брат си Васил, взема решение да отпътува за Германия. Постъпва студент в Лайпцигския университет, където учи педагогика и философия. След първия учебен срок се трансферира в Берлин в същата компетентност. Остава няколко семестъра и се връща още веднъж в Лайпциг, с цел да се дипломира. В Германия учи при едни от най-хубавите учени по това време – В. Вундт, Ф. Паулсен, Й. Фолкет, К. Щумпф, М. Десоар, Х. Деблюрк. Защитава докторска дисертация на тематика „ Активният принцип и педагогиката на Жан-Жак Русо “. Научен началник му е известният Йоханес Фолкелт.
По време на следването си в Германия учи теорията на образованието и възпитанието, само че демонстрира интерес и към педагогическата процедура. С позволение на пруското Министерство на просвещението посещава разнообразни учебни заведения. През април 1898 година се завръща в България и става преподавател в богословското учебно заведение в Самоков. За да получи право на постоянен преподавател в междинните и специфични учебни заведения поставя държавен изпит по педагогика, само че и по немски език. Назначен е като незначителен преподавател в Софийската мъжка гимназия.

Командирован е да преподава педагогика във Висшето учебно заведение. Има планове да прави обиколки в България, с цел да събира материали по история на българското педагогическо дело. Явява се на конкурс за отбрана на хабилитационен труд – „ За психологиеския темперамент на йезуитското обучение “ и е назначен за доцент. За да се приготви по този въпрос посещава Брюксел, където има Йезуитско учебно заведение и се занимава с „ интензивността и пасивността във възпитанието “, което е централен въпрос в педагогическата му работа. Той към този момент е отпечатал редица публикации, а през 1899 година превежда „ За метода “ от Рене Декарт.

Пет години по-късно по предложение на Академичния съвет на Университета, Министерството на националното просвещение излиза с декрет, посредством който става ексклузивен професор. През месец май 1910 година подава заявление за включването му като претендент за разгласен конкурс за постоянен професор по педагогика. Той е единственият претендент. Представя се с научната си разработка „ Педагогиката на Лев Толстой “, отпечатана в Годишника на Софийски университет. Това е първото съчинение на български език, в което са показани и оценени концепциите на Толстой. Така Петър Нойков става първия български професор по педагогика, титуляр на педагогическата катедра. После е избиран два пъти и за декан на историко-филологическия факултет.

Едновременно с академичната си работа постоянно посещава и следи уроци в българските учебни заведения по разнообразни образователни предмети. Това му разрешава да създаде и въпроси на дидактиката и методиката по обособените образователни предмети. През това време поддържа персонални връзки с Вунд, Паулсен, Гризбах, Щумпф, Десоар и Делбрюк.

Пътищата го водят във Франция, с цел да се запознае с просветителната система - с методите, организацията и подготовката на учителите, материалната база. Наблюдава парижко „ детско учебно заведение “, където се учат деца от 3 до 5 годишна възрасти. Следи занятия, почивката, даже обядите на децата. Интересът му е ориентиран в часовете по четене – желае да научи дали не е прекомерно рано децата да четат в тази нежна възраст. Запознава се с опциите, които употребяват френските учители и самите буквари. Води дълги диалози с педагозите. Подробно преглежда работата на още две учебни заведения в Париж – мъжко и девическо в началото учебно заведение. Посещава часове по нравственос, ръчна работа, пеене, аритметика, граматика, история. Наблюдава работата с родителите по отношение на постоянното посещаване на децата в учебно заведение.

През пролетта на 1902 година отпътува за Лондон и Оксфорд, с цел да види и работата на „ обществените “ учебни заведения и университетите. Посещава Оксфордския университет. Щом се завръща у нас печата публикации, с цел да запознае българите с образованието във Франция и Англия.

По време на проф. Иван Шишманов, с който са близки другари, е командирован в Германия в Берлинския и Лайпцигския университети, с цел да специализира пробна педагогика. Никой не го обезпечава финансово – няма право на пътни и дневни, само че той остава и през ваканцията, с цел да довърши дилемите си. След завръщането му Шишманов му предлага да заеме „ началническа служба “ в Министерството, само че Нойков отказал. Обещал, че ще оказва помощ на Шишманов за по-доброто образоание в страната.

В работата си отделя значение на устрема всеки човек да се образова, както и акцентира ролята на учебното заведение към това. Твърди, че полуобразованият човек има самоувереността да мисли, че е същински просветен, само че в действителност е самохвалко. Истински образованият е непретенциозен, знае че не е достигнал до съвършенството и няма да го реализира. Полуобразованият е нетърпелив към останалите, нагъл и присвоява незаслужени публични богатства, постоянно непризнателен към близките. Него преглежда като значим публичен проблем, тъй като стопира развиването на народа си.

Проф. Нойков твърди, че човек би трябвало да се самообразова през целия си живот, това е значимо най-много за децата, които сами да получават познания. Обръща изключително внимание на самостоятелния метод към тях. За него образователният развой би трябвало да е креативна активност за учители и възпитаници. Отдавал значение на логиката в мисленето, показва индукцията и дедукцията като способи на образованието. Наблюдението е също значим образователен метод, посредством който децата разсъждават върху това, което виждат. Нойков акцентира ролята на упражнението в работата с децата, тъй като посредством него се затвърждават знанията, образуват се умения и привички за използване на познания. Съветва да се върви от елементарното към комплицираното. Учел бъдещите учители да не занемаряват детските качества, а в противен случай – да ги развиват. Обучението преглежда като средство за развиване, което би трябвало освен да е потребно, само че и забавно за ученицитете - „ да се поддържа вкус към познанието “. Колкото по-активно децата са включени в образователната работа, толкоз по-дълго се резервира тяхната продуктивност и се образуват привички. Нужно е те да поставят воля, непримиримост, неизменност, интелектуално и физическо напрежение. Знанията да бъдат съобразени с опциите на учениците, тъй като неуспехът е обвързван с нерешителност в тях. Екскурзиите в просветителната активност също са от изгода, тъй като децата следят предмети и феномени в природата и живота. Претоварването по време на изпити е обвързвано с негативни прекарвания, които са симптом на отмалялост, само че се отнасят зле към здравето на учениците. По време на изпит те би трябвало да претърпяват възприятие на наслада и наслаждение. Активната умствена работа е обвързвана с позитивни страсти и учителят е нужно да се стреми към тях. И като следовник на Паулсен вярвал, че „ образованието е работа на свободата, а не на насилието “.

Настоявал в българските учебни заведения да има способни учители, с изключение на да схващат предмета си, да имат необятна обща просвета. Те не трябва да бъдат „ надничари, които работят по заповед “ и след часа напущат класната стая отхвърляйки всичко там. Нойков е срещу всевъзможни шаблони. Съветвал учителите наложително да учат сами детската природа и логика на психиката, тъй като поколенията са разнообразни.

Като един от методите за образование показва националното творчество, традициите и обичаите. Сам прави анкети за интереса на децата към него: „ Коя национална приказка най-обичаш? Защо я най-обичаш? Отде си я чул? Напиши я! “ Изследва и общата просвета на децата в учебните заведения като им задава различен тип въпроси - какви желаят да станат като пораснат, какво желаят да учат и знаят за човешкия живот.

Настоявал за възстановяване неприятното положение на постройките на българските учебни заведения. За първи път преглежда здравето на учениците и учителите, общувал постоянно с учебните лекари. В Априловската гимназия в Габрово Нойков изпраща екстензиометър на Август Гризбах, за проучване на възпитаници. Изисквал постоянно да се показват здравни беседи пред децата, да се научат да дават първа помощ при потребност. Отдавал значение на претоварването в образователните часове и отражението върху здравето на учениците. Тези и още доста други негови модели могат да бъдат потребни в актуалното учебно заведение и да водядят до положителни резултати, както в учебен, по този начин и в здравен аспект.

По време, когато Фердинанд затваря университета през 1907 година, Нойков споделя, че това е неприемливо и откакто не се е случвало в културния свят, не трябва да става и у нас. Същевременно подлага на критика студентите, че се занимават повече с публични въпроси, а по-малко с просвета, тъй като единствено тя може да ги освободи от заблуди и зло. Настоявал единствено образованите хора да вземат участие в ръководството на страната.

Проф. Петър Нойков дава всичко от себе си за българската педагогическа просвета, само че претърпява персонални премеждия. Със брачната половинка си Зорка Джуджева, която е приключила обществени науки в Лозана, изгубили и двете си деца – Ангел и Иван. Починали едно след друго и това съкрушило фамилията. Третият им наследник Венцислав се разболява от туберкулоза. Нойков се заразява от жълтата гостенка, скоро той самият става зле. Взема отпуска от няколко месеца, само че вижда че не се възвръща. На 27 септември 1920 година подава оставка в Университета. Жилищна комисия му лишава и квартирата в София. Професорът е в мъчно материално състояние. Получава нови кръвоизливи и умира на 18 август 1921 година в Панагюрище, родният град на брачната половинка му, където живеят докто се лекува.

Наред с всичките му благородни каузи, когато го избират за постоянен професор в Софийски университет, Петър Нейков прави жест към родния си град. Заедно с брат си и сестра си подарява бащиното си лозе и къща в Ямбол на черквата „ Св. Троица “ и на учебното заведение, което през днешния ден носи името „ Ради Ив. Колесов “ и съхранява загатна за първия у нас професор по педагогика.