Конституционният съд благослови едрите частни колекционери на антики
Проф. Овчаров, години преди скандалната обстановка с сбирката на господин Васил Божков, хора от службите алармираха, че законодателството по тематиката с частните сбирки и тяхното наличие не е добре избистрено в интерес на страната и обществото, което води до придобиване и изнасяне на национално благосъстояние.
Така е и по тази причина ще стартира малко по-отдалече. Всички свързват проблемите с този трагичен като орис закон за паметниците на културата и културното завещание.
Нещата стартират още преди 1989 година, когато се появиха първите металотърсачи. Спомням си, че в Шумен имаше едно особено кафене „ Магдебург “, в което иманяри се събираха и обменяха информация. Много от частните сбирки са основани точно по това време. Например - починалият Светлин Русев. Той не се посвени в Плевен - на галерия основно от картини - да покаже и каменни мраморни релефи от своя сбирка. Този недостатък е от този момент. Законът беше доста остарял - от 1969 година, когато нямаше частна благосъстоятелност.
През 2005 година със основаването на нов закон за културното завещание се зае Нина Чилова - министър в държавното управление на Сакскобургготски. Но малко преди този момент, изключително забавно беше едно изявление на президента Първанов. В него той прикани да се амнистират сбирките, което включва детайла на закононарушение. По това време аз бях един от специалистите на Чилова, борбата беше тежка. Резултат се получи по времето на идващото държавно управление - на „ Тройната коалиция “, когато Чилова беше началник на комисията по просвета в Народното събрание.
Най-интересният миг в новия закон беше въвеждането на понятието „ владетел “ за хората, които не могат да удостоверят от кое място имат паметниците на културата. Искам дебело да подчертая, че не ставаше дума за всички монументи, а единствено за такива с огромно национално и международно значение. Това е доста значим миг, тъй като огромните колекционери започнаха да саботират закона. Да обясня - държателят имаше право да задържи антиката в сбирката си до своята гибел, без да може да я продава или изнася в чужбина, а по-късно тя трябваше да влезе в националните музеи. Ето това ги раздразни и те проведоха огромна акция против закона през 2008 година. Покойният Божидар Димитров също зае такава позиция.
Това ли бе обстановката, в която Васил Божков заплаши, че в случай че законът не бъде изменен, ще изнесе сбирката си на площада и собственоръчно ще я изпочупи?
Имаше го този миг. На мен персонално тогава през два часа ми звънеше Кирил Христосков, шефът на фондация „ Тракия “ и дясна ръка на Божков, и настояваше да трансформира позицията си. Впрочем, още преди тези събития аз бях поканен на работа при притежателя на „ Нове холдинг “. Бях един от първите, които видяха част от полезностите в офиса му – няма да не помни златната маска, която ме потресе. Аз отхвърлих, тъй като не бях сигурен в произхода на тези полезности.
Кога беше признат закона и какво се случи след това?
Така или другояче през 2009 година се стигна до приемането на този закон. Президентът Първанов доста бързо го подписа, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев мигновено го вкара в Конституционния съд и частта с "държателите " беше оповестена за противоконституционна. Това отвори вратите за основаване на огромните частни сбирки. Те, в действителност, са три - на Божков, на братя Бобокови в Русе и на Димитър Иванов.
Какъв е пътят на антиките и през какви стадии минават от намирането и изравянето до частния колекционер?
Винаги съм го оприличавал на една пирамида, в основата на която са хората с металотърсачите и които през последните години понижиха фрапантно. Деветдесетте години беше времето на огромното разтрошаване на нашите монументи. Тогава се ореше напряко с трактори - характерен образец е Рациария, която беше безусловно унищожена. След иманярите идват прекупвачите и най-после се стига до огромните колекционери. Твърди се също, че огромна част от българските предмети са купувани от аукциони в чужбина. Между другото, при тогавашната ми среща с Божков, той ми сподели три червенофигурни съда, за които сподели, че са купени от аварийния фонд на Лувъра. Но дали всичко в сбирката му е купено по същия метод, това единствено прокуратурата може да каже.
Да разбираме ли, че прекарването през аукциони е един тип „ изпиране “ на полезности?
Не можем да кажем, че всичко, което минава през аукционите е такова, нещата би трябвало да се потвърждават. Говорим за документ за генезис на предмета. Изнесени бяха данни, че от към 3000 предмета в сбирката на Божков, малко над 200 са минали заверка. Това е станало въз основата на поправките в закона, за които говорихме. Лично мен доста ме впечатлиха фрагментите на прокуратурата с неочистени от пръстта артефакти, съхранявани в кутии за обувки. Това явно са предмети, добити напълно неотдавна и несвързани с каквито и да било аукциони. Между другото изложбата, която Божков направи преди години в Брюксел, също беше противозаконна, тъй като Конституционният съд още не се беше произнесъл. Аз желая тя да види бял свят и да бъде гледана от всички, без значение дали ще бъде приета за частна колекция или ще влезе в държавните музеи.
Интересно по какъв начин се изнасят сходни едри антики, с цел да стигнат до аукционите?
Журналисти вършат грешката, че тази сбирка е събирана от 2005 година насам - това не е правилно, тя е събирана доста по-отдавна. Ако е станало през българска територия, това е било през 90-те години, когато България беше разграден двор. Тогава ние знаехме за канали, минаващи през тогавашна Македония, която също беше разграден двор, а оттова се озоваваха в Австрия. Сега и да ги има, тези канали действат доста по-слабо.
Човек от службите преди години в частен диалог ми сподели, че особено място във веригата на контрабандата заемат така наречен оценители, част от които са ваши сътрудници.
Никога не съм се занимавал с тази активност, само че е обикновено да се насочи вниманието и към тях. Имаше едно дело за сходни истории във Видин, само че мисля че археолозите или бяха оправдани, или получиха условни присъди.
Съществува мнение, че тематиката за заграбване на културно-историческо завещание опира до националната сигурност. Все отново става дума за национално благосъстояние с неизчислима стойност.
В този смисъл - да! Изнесени са голям брой предмети, фамозният Митко Бузата, който живее в Австрия, и Императора, който почина при неразбираеми условия, са единствено дребна част от забърканите. Само допреди десетина години, един път месечно в кино „ Полтава “ във Велико Търново имаше пазарище, където човек можеше да прегледа, да си купи и даже да изнесе зад граница такива предмети. Но какво тъкмо е изнесено в кря на предишния век, надали в миналото ще разберем.
Има ли още иманярски запас в земята ни?
Археологията не е търсене на находки, а откриване на градове, архитектури, гробници. А иманярите удариха българската история не толкоз с изнасянето на антики, колкото с това, че унищожиха доста архитектурни монументи. Това е най-голямото закононарушение на иманярството, което се развиваше не без покровителството на хора от властта.
Разговора води Емил Янев
Така е и по тази причина ще стартира малко по-отдалече. Всички свързват проблемите с този трагичен като орис закон за паметниците на културата и културното завещание.
Нещата стартират още преди 1989 година, когато се появиха първите металотърсачи. Спомням си, че в Шумен имаше едно особено кафене „ Магдебург “, в което иманяри се събираха и обменяха информация. Много от частните сбирки са основани точно по това време. Например - починалият Светлин Русев. Той не се посвени в Плевен - на галерия основно от картини - да покаже и каменни мраморни релефи от своя сбирка. Този недостатък е от този момент. Законът беше доста остарял - от 1969 година, когато нямаше частна благосъстоятелност.
През 2005 година със основаването на нов закон за културното завещание се зае Нина Чилова - министър в държавното управление на Сакскобургготски. Но малко преди този момент, изключително забавно беше едно изявление на президента Първанов. В него той прикани да се амнистират сбирките, което включва детайла на закононарушение. По това време аз бях един от специалистите на Чилова, борбата беше тежка. Резултат се получи по времето на идващото държавно управление - на „ Тройната коалиция “, когато Чилова беше началник на комисията по просвета в Народното събрание.
Най-интересният миг в новия закон беше въвеждането на понятието „ владетел “ за хората, които не могат да удостоверят от кое място имат паметниците на културата. Искам дебело да подчертая, че не ставаше дума за всички монументи, а единствено за такива с огромно национално и международно значение. Това е доста значим миг, тъй като огромните колекционери започнаха да саботират закона. Да обясня - държателят имаше право да задържи антиката в сбирката си до своята гибел, без да може да я продава или изнася в чужбина, а по-късно тя трябваше да влезе в националните музеи. Ето това ги раздразни и те проведоха огромна акция против закона през 2008 година. Покойният Божидар Димитров също зае такава позиция.
Това ли бе обстановката, в която Васил Божков заплаши, че в случай че законът не бъде изменен, ще изнесе сбирката си на площада и собственоръчно ще я изпочупи?
Имаше го този миг. На мен персонално тогава през два часа ми звънеше Кирил Христосков, шефът на фондация „ Тракия “ и дясна ръка на Божков, и настояваше да трансформира позицията си. Впрочем, още преди тези събития аз бях поканен на работа при притежателя на „ Нове холдинг “. Бях един от първите, които видяха част от полезностите в офиса му – няма да не помни златната маска, която ме потресе. Аз отхвърлих, тъй като не бях сигурен в произхода на тези полезности.
Кога беше признат закона и какво се случи след това?
Така или другояче през 2009 година се стигна до приемането на този закон. Президентът Първанов доста бързо го подписа, тогавашният омбудсман Гиньо Ганев мигновено го вкара в Конституционния съд и частта с "държателите " беше оповестена за противоконституционна. Това отвори вратите за основаване на огромните частни сбирки. Те, в действителност, са три - на Божков, на братя Бобокови в Русе и на Димитър Иванов.
Какъв е пътят на антиките и през какви стадии минават от намирането и изравянето до частния колекционер?
Винаги съм го оприличавал на една пирамида, в основата на която са хората с металотърсачите и които през последните години понижиха фрапантно. Деветдесетте години беше времето на огромното разтрошаване на нашите монументи. Тогава се ореше напряко с трактори - характерен образец е Рациария, която беше безусловно унищожена. След иманярите идват прекупвачите и най-после се стига до огромните колекционери. Твърди се също, че огромна част от българските предмети са купувани от аукциони в чужбина. Между другото, при тогавашната ми среща с Божков, той ми сподели три червенофигурни съда, за които сподели, че са купени от аварийния фонд на Лувъра. Но дали всичко в сбирката му е купено по същия метод, това единствено прокуратурата може да каже.
Да разбираме ли, че прекарването през аукциони е един тип „ изпиране “ на полезности?
Не можем да кажем, че всичко, което минава през аукционите е такова, нещата би трябвало да се потвърждават. Говорим за документ за генезис на предмета. Изнесени бяха данни, че от към 3000 предмета в сбирката на Божков, малко над 200 са минали заверка. Това е станало въз основата на поправките в закона, за които говорихме. Лично мен доста ме впечатлиха фрагментите на прокуратурата с неочистени от пръстта артефакти, съхранявани в кутии за обувки. Това явно са предмети, добити напълно неотдавна и несвързани с каквито и да било аукциони. Между другото изложбата, която Божков направи преди години в Брюксел, също беше противозаконна, тъй като Конституционният съд още не се беше произнесъл. Аз желая тя да види бял свят и да бъде гледана от всички, без значение дали ще бъде приета за частна колекция или ще влезе в държавните музеи.
Интересно по какъв начин се изнасят сходни едри антики, с цел да стигнат до аукционите?
Журналисти вършат грешката, че тази сбирка е събирана от 2005 година насам - това не е правилно, тя е събирана доста по-отдавна. Ако е станало през българска територия, това е било през 90-те години, когато България беше разграден двор. Тогава ние знаехме за канали, минаващи през тогавашна Македония, която също беше разграден двор, а оттова се озоваваха в Австрия. Сега и да ги има, тези канали действат доста по-слабо.
Човек от службите преди години в частен диалог ми сподели, че особено място във веригата на контрабандата заемат така наречен оценители, част от които са ваши сътрудници.
Никога не съм се занимавал с тази активност, само че е обикновено да се насочи вниманието и към тях. Имаше едно дело за сходни истории във Видин, само че мисля че археолозите или бяха оправдани, или получиха условни присъди.
Съществува мнение, че тематиката за заграбване на културно-историческо завещание опира до националната сигурност. Все отново става дума за национално благосъстояние с неизчислима стойност.
В този смисъл - да! Изнесени са голям брой предмети, фамозният Митко Бузата, който живее в Австрия, и Императора, който почина при неразбираеми условия, са единствено дребна част от забърканите. Само допреди десетина години, един път месечно в кино „ Полтава “ във Велико Търново имаше пазарище, където човек можеше да прегледа, да си купи и даже да изнесе зад граница такива предмети. Но какво тъкмо е изнесено в кря на предишния век, надали в миналото ще разберем.
Има ли още иманярски запас в земята ни?
Археологията не е търсене на находки, а откриване на градове, архитектури, гробници. А иманярите удариха българската история не толкоз с изнасянето на антики, колкото с това, че унищожиха доста архитектурни монументи. Това е най-голямото закононарушение на иманярството, което се развиваше не без покровителството на хора от властта.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ