ДЪРЖАВАТА, КОЯТО СЕ УПРАВЛЯВА ОТ КУХНЯТА НА ПРЕМИЕРА, НА ЧАШКА УИСКИ: Господи, къде сгрешихме, та ни наказваш с такова несериозно отношение и с такива провинциални подходи!
Проф.Николай Слатински в собствен коментар в обществените мрежи изрази своето мнение по отношение на страната и настоящите събития от миналите дни: "Почти физическа болежка изпитвам за България! Господи, къде сгрешихме, та ни наказваш с такова дилетантство, с подобен непрофесионализъм, с такова несериозно отношение към националната сигурност и с такива провинциални подходи! Какво е това проклинание ли, присъда ли, орис ли или карма? "
Вижте целият му коментар:
Честно казано, малко съм като популярния руски джаз артист и актьор Леонид Утьосов (1895-1982). Той един път се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръци и споделил: Одеса, по този начин си се трансформирала, че не мога да те позная!
После погледнал - куфарите му ги няма. И отново плеснал с ръце и споделил: Познах те, Одеса, все си си същата!
Та по този начин и аз - таман най-накрая нещо хубаво, колкото и нищожно да е то, се случи у нас и аз кротко и положително стартирам да си мисля, че не мога да позная България. А след това незабавно ме облее леден душ от парадокси и нелепици и си крещя, че е все същата. И дори, почтено да си призная, още по-зле...
Не мога да допускам, че е допустимо да се привикват каквито и да било щабове в нечия кухня, на чашка уиски...
Все отново за последните 30 години съм "изгризал " ужасно доста книги по сигурност, ръководство, тактики, водачество. А какъв брой неща съм написал и какъв брой лекции съм прочел на тези тематики, никога не мога да кажа, но знам, че са ужасно доста... И основното в тях е по какъв начин би трябвало да бъде. А все по-често аудиториите с горест и даже боязън ме питат - да, по този начин би трябвало да бъде, само че за какво е по този начин, както е?
С ръка на наранетото сърце ще направя извода - такова нещо на никое място го няма. Колко ниско е паднала летвата, какъв брой ниска е към този момент топката - нямам думи, съвсем физическа болежка изпитвам за България! Господи, къде сгрешихме, та ни наказваш с такова дилетантство, с подобен непрофесионализъм, с такова несериозно отношение към националната сигурност и с такива провинциални подходи! Какво е това проклинание ли, присъда ли, орис ли или карма?
В сериозните страни приказват за стратегическо мислене, за съвременна институционална просвета, за глобализирано, поостмодерно, мрежово и рисково общество, за модерни модели и подходи. Там висшата политика е по-сложна и то с пъти от висшата математика и висшия пилотаж. В тези страни дават път на децентрализацията и координацията, за сметка на централизацията и командването (командоренето). Опират се на висок професионализъм и качествена експертиза. Лидерите на такива страни, нагледно казано, стават 1-2 часа по-рано всяка заран, с цел да бъде денонощието им повече от 24 часа, тъй като знаят, че през днешния ден е доста мъчно да се ръководи страната в изискванията на качествено разнообразни провокации, опасности, рискове и закани. Общо е разбирането, че страната не е нищо друго, с изключение на извънредно комплициран механизъм за произвеждане на сигурност. И мениджмънтът на страната е доста фина, интелектуална, визионерска и безумно виновна работа.
А у нас - събрали ми се, събрали тим хора с постове на по чашка, като отишли на посетители в кухнята на своя пръв държавен началник и почнали да бистрят всякакви неща, като че ли ръководството е игра на сантасе или бриЧ белот... Няма институционален метод, няма експертиза на полицейските и специфичните служби, няма готовност на всички (твърди, меки и интелигентни - hard, soft, smart) запаси, няма процедури за взимане на решения, няма различни сюжети, няма разбори и прогнози. А една раздумка, като че ли в двора на чорбаджи Марко край масата са се нагласили орляк негови духовни и материални деца, дето го е написал Патриархът на българската литература - изцяло оправдаващи турската дума сомун душманларъ. И сякаш домакинът на радостната колекция хвърля час на час добродушни погледи на тия запъхтели служащи с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихва се и споделя радостно, благоразположено:
- Пийте бре, маскари! Останалото самО ще се свърши, щото индивидът парици е спастрил и ще си откупи чадото...
Искам да сме Държава! Много ли желая? Не желая хора на високи постове в сигурността да отиват при своя шеф като че ли ръка му целуват - та да оправи казуса! Много ли не желая?
Нима е толкоз мъчно да се мисли държавнически, да се работи държавнически, да се живее с държавнически инстинкти и да се отпращат послания към обществото с държавнически просвета, нравственос, морал и стандарти!?
Как да се преподава национална сигурност, стратегическо мислене, мениджмънт на комплицирани системи, съвременно водачество, модерни провокации пред страната, обществото и жителите, в случай че от най-високите върхове на страната ще се дават сходни образци на катастрофично игнориране на самата същина на страната, в случай че се разрушава институционалната просвета, в случай че всичко се трансформира в игра на шикалки, в безгрижно отношение към бъдещето на страната и извънредно отрицателни настройки към това, което мислят и усещат, знаят и могат експертите и най-много младежите измежду тях!?
Нямам думи, просто нямам думи. Останалото е безмълвие. Исках да кажа - останалото, колкото е останало, от страната и държавността.
Вижте целият му коментар:
Честно казано, малко съм като популярния руски джаз артист и актьор Леонид Утьосов (1895-1982). Той един път се върнал в Одеса, оставил куфарите, плеснал с ръци и споделил: Одеса, по този начин си се трансформирала, че не мога да те позная!
После погледнал - куфарите му ги няма. И отново плеснал с ръце и споделил: Познах те, Одеса, все си си същата!
Та по този начин и аз - таман най-накрая нещо хубаво, колкото и нищожно да е то, се случи у нас и аз кротко и положително стартирам да си мисля, че не мога да позная България. А след това незабавно ме облее леден душ от парадокси и нелепици и си крещя, че е все същата. И дори, почтено да си призная, още по-зле...
Не мога да допускам, че е допустимо да се привикват каквито и да било щабове в нечия кухня, на чашка уиски...
Все отново за последните 30 години съм "изгризал " ужасно доста книги по сигурност, ръководство, тактики, водачество. А какъв брой неща съм написал и какъв брой лекции съм прочел на тези тематики, никога не мога да кажа, но знам, че са ужасно доста... И основното в тях е по какъв начин би трябвало да бъде. А все по-често аудиториите с горест и даже боязън ме питат - да, по този начин би трябвало да бъде, само че за какво е по този начин, както е?
С ръка на наранетото сърце ще направя извода - такова нещо на никое място го няма. Колко ниско е паднала летвата, какъв брой ниска е към този момент топката - нямам думи, съвсем физическа болежка изпитвам за България! Господи, къде сгрешихме, та ни наказваш с такова дилетантство, с подобен непрофесионализъм, с такова несериозно отношение към националната сигурност и с такива провинциални подходи! Какво е това проклинание ли, присъда ли, орис ли или карма?
В сериозните страни приказват за стратегическо мислене, за съвременна институционална просвета, за глобализирано, поостмодерно, мрежово и рисково общество, за модерни модели и подходи. Там висшата политика е по-сложна и то с пъти от висшата математика и висшия пилотаж. В тези страни дават път на децентрализацията и координацията, за сметка на централизацията и командването (командоренето). Опират се на висок професионализъм и качествена експертиза. Лидерите на такива страни, нагледно казано, стават 1-2 часа по-рано всяка заран, с цел да бъде денонощието им повече от 24 часа, тъй като знаят, че през днешния ден е доста мъчно да се ръководи страната в изискванията на качествено разнообразни провокации, опасности, рискове и закани. Общо е разбирането, че страната не е нищо друго, с изключение на извънредно комплициран механизъм за произвеждане на сигурност. И мениджмънтът на страната е доста фина, интелектуална, визионерска и безумно виновна работа.
А у нас - събрали ми се, събрали тим хора с постове на по чашка, като отишли на посетители в кухнята на своя пръв държавен началник и почнали да бистрят всякакви неща, като че ли ръководството е игра на сантасе или бриЧ белот... Няма институционален метод, няма експертиза на полицейските и специфичните служби, няма готовност на всички (твърди, меки и интелигентни - hard, soft, smart) запаси, няма процедури за взимане на решения, няма различни сюжети, няма разбори и прогнози. А една раздумка, като че ли в двора на чорбаджи Марко край масата са се нагласили орляк негови духовни и материални деца, дето го е написал Патриархът на българската литература - изцяло оправдаващи турската дума сомун душманларъ. И сякаш домакинът на радостната колекция хвърля час на час добродушни погледи на тия запъхтели служащи с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихва се и споделя радостно, благоразположено:
- Пийте бре, маскари! Останалото самО ще се свърши, щото индивидът парици е спастрил и ще си откупи чадото...
Искам да сме Държава! Много ли желая? Не желая хора на високи постове в сигурността да отиват при своя шеф като че ли ръка му целуват - та да оправи казуса! Много ли не желая?
Нима е толкоз мъчно да се мисли държавнически, да се работи държавнически, да се живее с държавнически инстинкти и да се отпращат послания към обществото с държавнически просвета, нравственос, морал и стандарти!?
Как да се преподава национална сигурност, стратегическо мислене, мениджмънт на комплицирани системи, съвременно водачество, модерни провокации пред страната, обществото и жителите, в случай че от най-високите върхове на страната ще се дават сходни образци на катастрофично игнориране на самата същина на страната, в случай че се разрушава институционалната просвета, в случай че всичко се трансформира в игра на шикалки, в безгрижно отношение към бъдещето на страната и извънредно отрицателни настройки към това, което мислят и усещат, знаят и могат експертите и най-много младежите измежду тях!?
Нямам думи, просто нямам думи. Останалото е безмълвие. Исках да кажа - останалото, колкото е останало, от страната и държавността.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ